ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Антоанета Христова: Изтичането на данни е политическа атака, която има и положителен ефект

Проф. Антоанета Христова: Изтичането на данни е политическа атака, която има и положителен ефект

Проф. Антоанета Христова, политически психолог в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по повод кандидатурата на заместник-главния прокурор Иван Гешев за главен п...

23 Юли 2019 | 12:00 | Радио "Фокус", "Добро утро, България"

Проф. Антоанета Христова: На фона на „Апартамент гейт“ линията на ГЕРБ „Образование и цифровизация“ не им носи дивидент

Проф. Антоанета Христова: На фона на „Апартамент гейт“ линията на ГЕРБ „Образование и цифровизация“ не им носи дивидент

Проф. Антоанета Христова, политически психолог, в интервю за обзора на дена на радио „Фокус“ - „Това е България“. Водещ: Провелите се в неделя избори в Македония и Украйна се превърнаха в референдум „за“ или „против“. В Македония те бяха за името, докато в Украйна за корупцията. Има ли опасност предстоящия у нас на 26 май вот да се превърне също в референдум и ако да, срещу какво? Въпросът е към политическия психолог проф. Антоанета Христова. Антоанета Христова: Съществуват две хипотези, в които се формира общественото мнение в момента за гласуване. Единият фон – това е отвращението от кампанията, която тече в момента. Това е отвращението от всички политици, независимо от коя страна на политическото пространство са. Темите за имотите и корупцията изместиха европейските теми. Но, за съжаление, тези два проблема отблъснаха, защото нито една от страните, които участват в конфликта, не дават решения. Всички тези ефекти произвеждат нежелание за участие по време на изборите и за пускане на вот. Така че едната хипотеза е, че в деня на изборите ще отидат само най-твърдите ядра. И на практика това няма да бъде референдум, както ме попитахте, а ще бъде повече измерване на твърдите избиратели на големите, а и не само на големите политически партии. Кога би могло да се превърне в референдум? Когато политическото противоречие, а има основание и това да се мисли като хипотеза, стане толкова голямо, конфликтът добие такива размери, че политизира обществото. Това означава, че имаме темата за корупцията срещу едните, които се борят и другите, които правят корупция. Ако имаме линия на конфликт между тях такава, че да вдигне обществото, тогава можем да търсим референдум между първата и втората теза. Тоест между това, че един са корумпирани, а други не са корумпирани и се борят за намиране на решени на проблема. Този вариант аз не мисля, че ще се случи в българското общество, тъй като то приписа вината за корупцията на всички. И затова няма морално чисти, които да могат да поведат такъв вид референдум. На второ място това, което обаче ми се струва по-реално, че се случва в последно време: това е противопоставянето между комунизъм и антикомунизъм, между националсоциализъм и демокрация. Колкото повече се създава напрежение между тези, които внушават усещане за желание за саморазправа и мъст, колкото повече се създава усещането за желание за реваншизъм, толкова повече референдумът „за“ или „против“ шанса да се даде на националсоциалистите и на антидемократите вотът фактически става реален. Така че би могло по линия демократизъм, антидемократизъм, манипулационна предизборна кампания срещу толерантна предизборна кампания , да бъде поляризирано обществото. Но тази поляризация зависи от начина, по който ще бъде структурирана предизборната кампания. За мен тя в момента, особено ако говорим по темата за комунизъм и антикомунизъм, демокрация и антидемокрация, тепърва стартира набирането на напрежение по тази ос. Водещ: Защо темата за корупцията и за купуването на имоти във властта измести европейската тематика, в която България има определено добра практика, добра позиция с успешни прояви? Антоанета Христова: Защото темата е „жълта“. Знаете ли, какво в момента ми прави впечатление сред общественото настроение, въпреки че нямам претенцията да имам количествено изследване? Това е, че хората чуват този проблем, но той не е решителен за тяхното формиране на мнение за това за кого да гласуват. Много малка част от обществото се повлиява от „Апартамент гейт“ по отношение на избора си да гласувам или да не гласувам. На практика „Апартамент гейт“ влияе силно върху това въобще да не се гласува, а не за кого да се гласува. Защо измести европейските теми? Защото Европа е далеч. Защото Европа направи всички възможни грешки, които можеха да се направят, за да разочарова българина. И когато се излиза с дебат или теми в публичното пространство като цифровизацията, която тема претендира определено ниво на интереси, на практикуване на цифровизацията, на разбиране на втория план какво следва от добрата цифровизация. Да, естествено е, че хората няма да се интересуват от нея. Така че линията на ГЕРБ „Образование и цифровизация“, която обиколи България, до момента виждаме, че не им донесе дивидент на фона на „Апартамент гейт“. Пак казвам, че „Апартамент гейт“ разубеди, олекоти меките избиратели на ГЕРБ. Тоест ги убеди, по-точно ги отчая и ги постави малко по-назад по отношение на оста „гласувам или не гласувам“. Но по принцип не решава проблемът. В момента в обществото няма дебат за решаване на този проблем. За пръв път може би от няколко дни видях адвокат по национална телевизия, който се опита да даде решения как може да се изчисти законодателството по проблема с данъчните декларации за имоти и данъчните оценки на база, на които сделките за имотите се изповядват. Но по принцип темата за корупцията обхваща цялото законодателство. И тъй като този дебат не се слага на масата, за да бъде ефективно обърнат към това: коя политическа партия представя по-добри политики по отношение на превенцията на корупцията в България, естествено е, че в резултат на това „жълтото“ става много по-чуваемо. На фона на цифровизацията от една страна и на фона на липсата на дебат за превенция на корупция, естествено е, че жълтината взима превес. Водещ: Да, защото вместо политики, представени от различни партии, на практика се говори за това коя партия краде повече. Едните крадат сега, другите крадат преди, по-преди, третите пък са крали по отдавна и така нататък. Антоанета Христова: Това, за което говорите, се използва в момента единствено и само като така наречения „черен пиар“, но никой не се обръща към белия. Никой не говори за това какво има като намерение и какво смята за кое е редно да се направи. Водещ: Проф. Христова, а дали европейската тематика с многообразието от теми не се обезцени от посредственото говорене с клишета? Антоанета Христова: И това е така. Европейската тематика може да бъде много интересна. Водещ: Но тя досега, съгласете се, е представяна – меко казано – повърхностно. И да не кажа твърде често и нелепо. Антоанета Христова: Напълно съм съгласна с вас. Европейската тематика е тематика, която ни се поднася без емоция, ни се поднася с комсомолски плам. Европейската тематика трябва да се поднася реално. Трябва да се показват възможностите и пречките. Какво имам предвид под „пречки“? Когато казваме, че корупцията е основна тема в България и че на нас ни липсват политики за превенция на корупцията, то тогава си задаваме въпроса: дали Европа може да ни помогне в това отношение и дали тя има превантивни механизми, с които, освен ОЛАФ, за който сме чували и който реализира проверки, съществуват и други механизми или добри практики в националните законодателства, които се правят. Моето впечатление е, че Европа не се гордее с такива практики, европейските държави. Затова дебатът с какво може да помогне Европа е много сериозен. Можем да открием, че Европа трудно може да ни помогне в това отношение. Може би трябва да се обърнем към друг тип практики, практики от по-далеч, които могат да бъдат добри и могат да помогнат и на Европа. Когато говорим за това, че на лекарите в момента не им стигат пари и че педиатрите ще напуснат до 2-3 месеца или до половин година и няма да имаме педиатрична болница, трябва да видим какво ни дава Европа като практика и като ако щете модели на финансиране, които да гарантират съществуването на толкова значим национален център възможно най-скоро и запазване на лекарския и сестринския капацитет. Тоест да говориш за Европа или за европейските политики може да бъде страшно интересно. Може да бъде провокация, с която ние да излезем напред по това, че можем да предложим нещо чрез нашите възможности, с нашите IT специалисти. Ето ви цифровизацията, чрез която бихме могли чрез математическо моделиране примерно да прихващаме определени корупционни модели. Да. Може. И може да го направим. Това може да бъде тема на дебат. Но никой не поставя този дебат на масата. И затова казвам, че в момента „жълтото“, гадното, отвратителното, „черното“ , отвращаващото ни от политическата активност е в ход. И тук няма никаква отговорност на тези, които го пускат по начина, по който го пускат, а и на тези, които са ударени, защото имам предвид ГЕРБ. Те също смятам, че трябва да направят много по-силна кампания в това отношение. И то наистина кампания, която е свързана с бялата страна на публичността, а не толкова с черната и отвращаваща ни част от публичността. Както и другите политически партии. Редно е да се обърнат към друг стил на предизборна кампания. Водещ: Може би към компетентност и оригиналност трябва да се обърнат всички. Изисква повече усилия и съответно познания и експертиза. Като гледаме как върви кампанията, като гледаме листите или поне челата на листите, какви поуки можем да дешифрираме? Антоанета Христова: Всеки залага на определена политика, която иска да бъде видима, ярка и от съдържателно политическа гледна точка. Ще кажа, сравнявайки наистина листите на БСП и на ГЕРБ, че листата на БСП е твърдо да кажем анти сформирана по отношение на лидера, защото Елена Йончева е с много остър език, антиезик на управляващите, език, който е силен, викащ и налагащ обвиненията й в публичното пространство. Когато имаш такъв образ на човек, който е на барикадата в момента, тогава профилът е много ясно очертан, той е различим и пасва на етапа на жълтата кампания, която беше подета не само от БСП, в случая аз чувствам БСП не е толкова активна в жълтото на тази предизборна кампания, както други по-малки партии, градски партии. От другата страна ГЕРБ постави на челно място човек, който много повече е обвързан със стила „Европа“. Казах със стила „Европа“ и Европейски парламент, което както преди малко споменах, в момента не се харесва на българите. Много малко българи биха могли да харесат този изчистен, стилизиран европейски оптимистичен, на ръба на еуфоричното говорене стил по тема, която не може човек ясно да разбере, да пипне, да усети и да съпреживее ползата от нея. Затова смятам, че от гледна точка на водачи на листата, предвид кампанията, мръсната кампания, която се очертава, по-различимата е на БСП. А в същото време листата на БСП е изключително вътрешноконфликтна, докато листата на ГЕРБ носи традицията на предишните европейски депутати, които са намерили място в нея, както и линията на проевропейското лого на ГЕРБ – все пак ГЕРБ се казват Граждани за европейско развитие на България. И тази вътрешна консистентност, хармонизираност между име, цел, идеология и състав на листата за непредубедения зрител би трябвало да говори добре за начина, по който се е подходило ГЕРБ по нейното формиране. Да не забравяме, че те се опитват да разширят подкрепата си към автентичното дясно, имам предвид СДС, докато БСП се опитва да разшири подкрепата си с новата звезда на Румен Радев и неговият доскорошен началник на кабинет. Тоест, и от двете страни имаме стремеж за разширение на подкрепа – едното с много събиращо желание, енергия за бъдещо развитие като политическо присъствие, а от другата страна с нещо традиционно. Така че и двете имат ясни тактики за постигане на успех. Въпросът е, че, за съжаление, пак казвам, за съжаление, средата, кампанията, акцентът, фокусът в момента е изключително неблагоприятен за разбиране на европейските и всякакви други политики, които ГЕРБ се опитва да извади на преден план. В този смисъл за мен при тях е необходимо рязък завой в предизборната кампания. Водещ: Проф. Христова, ако за БСП стилистиката е в стил „Червена барикада“, а за ГЕРБ „Брюкселско авеню“, как ще определите листата и кампанията на ДПС? Те някак си остават сами за себе си? Антоанета Христова: Да, да. Те са невидими. Вижте, това е съвсем нормално, защото ДПС работи с определени избиратели. Тяхната задача в голяма степен приключи. Те постигнаха високата цел, която си бяха поставили да върнат обратно избирателите на Местан и на ДОСТ. Тези хора след неуспеха на тази партия, на първо място, на второ място, особено сега, след скандалите с Местан и катастрофата му, са вече напълно самотни. От една страна, част от тях ще се върнат предполагам към ДПС по един достоен начин, а другите вероятно няма да бъдат активни и да гласуват. Така че по отношение на ДПС програма макс беше изпълнена. На тях друго не им трябва в момента. Те нямат за цел да привличат други, освен българските турци. Водещ: Висока или ниска избирателна активност на 26 май очаквате? Антоанета Христова: Започнах с това, че така както върви, ще бъде ниска на фона на жълто-кафяво-черната кампания. Но ако говорим за това, че все пак ни предстои още един месец, и че все пак червената барикада между комунизъм-антикомунизъм, демокрация-антидемокрация, националсоциализъм-демокрация може да се развие неочаквано бързо, в такава ситуация можем да очакваме висока избирателна активност. Цоня СЪБЧЕВА

23 Април 2019 | 09:00 | „Фокус“, „Това е България“