ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Социологът Андрей Райчев: „Визия за България“ е опит  БСП да изгради пътя си от опозиция към алтернатива

Социологът Андрей Райчев: „Визия за България“ е опит БСП да изгради пътя си от опозиция към алтернатива

Социологът Андрей Райчев в интервю за Агенция „Фокус“ за проекта на БСП „Визия за България“.

31 Август 2018 | 11:00 | Агенция "Фокус"

Социологът Андрей Райчев: Най-после имаме хапеща опозиция и съответно властта ще трябва да се стегне и да започне да играе

Социологът Андрей Райчев: Най-после имаме хапеща опозиция и съответно властта ще трябва да се стегне и да започне да играе

Социологът Андрей Райчев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Защо не спират скандалите между БСП и ГЕРБ и наистина ли държавата се управлява на роднински начала? има ли война между ГЕРБ и президента? Тези теми коментираме сега със социолога Андрей Райчев, който вече е на пряката ни телефонна линия. Да започнем от последните скандали с т.нар. „шуробаджанащина“, „кумгейт“ или както искате го наречете. Наистина ли опозицията тук цели да се бори с „паралелната държава“, както я определя, или тук става дума за чисто компроматна война и съответно кой може да спечели от нея? Андрей Райчев: Мога да отговоря веднага на последния въпрос – печелим ние. Ние сме пратили там не само хора да ни управляват, но ние сме изпратили като избиратели и опозиция. В Англия даже казват „правителство на Нейно величество“ и „опозицията на Нейно величество“. Ние имаме две неща във властта, ние в смисъл, българите, избирателите. Ние имаме министри, но имаме и министри в сянка, хора, които ги дебнат и трябва непрекъснато да ги хващат в някакви работи и да правят скандали. Така че не сте права, като казвате „скандали между ГЕРБ и БСП“. Това е нормалната ситуация между една опозиция и едно управление. Ние бяхме отвикнали от това, защото преди Корнелия Нинова, при Миков БСП се договаряше с властта, непрекъснато играеше скрити игри Например стане е същата работа, каквато сега и виждаме, че те отиват при Борисов и изкрънкат нещо за себе си – я някой посланик, я някои шефове на агенции или каквото е там. Работа на опозицията не е да се договаря с властта, а да се бие с нея. Ние затова сме я пратили там, тя по цял ден трябва да се бие. Слава богу, Елена Йончева показа как трябва да става това. Това трябва да става винаги, когато властта има слабо място. Това не е нещо лошо, това е нещо много хубаво. То е хубаво даже за самата власт, тя да престане да бъде в позиция на един затлъстял човек, който лежи на креслото и се чуди какво още да вземе, а да бъде в добра форма, да няма тлъстини, да няма дефекти и т.н. И ще видите – ГЕРБ ще извлече полза от това. Това не е минус за ГЕРБ. То е плюс и за ГЕРБ, и за БСП, и за нас. Това е хубава история. Водещ: Безспорно е добре да има дебат. Само че има ли двоен аршин в изваждането на такива факти, такива „бомби“, които се хвърлят в общественото пространство – „не за нашите, за вашите“, „този случай ще го покажем, другия ще потулим“? Андрей Райчев: Точно така, точно, разбрах ви много добре. Това е и мнението на самия Добрев. Той казва: „Защо мен? Навсякъде е така, не само в Хасково – и тук да копнете, и там да копнете, навсякъде е така“. И това наистина е вярно. Защо него? Ами, защото Елена Йончева по случайност е депутат от Хасково и защото е един активен разследващ журналист, в случая в ролята на депутат, който просто не си седи на мястото, а се зае и нещо започна да работи. А не по модела „Софиянски“ – опозицията се договаря с властта да си дели нещо с нея. Това е много лошо нещо, ако опозицията се договаря с властта, много лошо. От това губим ние. Те печелят, ние губим, хората. Йончева просто е случайно в Хасково и затова се започна от Хасково. Ще видите, че има и други истории. Ние не сме виждали просто Нинова в опозиция. Така се случи, че тя преди една година, като дойде, беше една президентска кампания, после друга история, после беше служебно правителство, което донякъде тя влияеше върху него заради Радев. Тя от два месеца е в опозиция. Това е много хубаво. Най-после… аз съм много доволен, имаме най-после една бойка, дръзка, хапеща, сериозна опозиция. И съответно властта ще трябва малко да се стегне и да започне да играе. А това не е говорен мач. А навсякъде са уговорени мачове. В тази страна един конкурс не се провежда нормален. Всичко предварително се знае, защото в някой кабинет някой с някого го говорил. Водещ: Самата г-жа Йончева призна преди няколко дни в едно изказване, че за тази шуробаджанащина носят отговорност всички партии. Вие казвате, че тези спорове между власт и опозиция са полезни за демокрацията, полезни е за обществото. Не рискуват ли обаче така политиците, цялата политическа класа още повече да отврати хората от себе си и те отново да си кажат всички са маскари? Андрей Райчев: Първо искам да ви кажа, че тя вече го е направила. Повече не може да отврати от себе си, защото тя вече е отвратила максимално. Какво повече да отврати? Това е единственият шанс, единствената линия, по която може да започнем да се оправяме, не да се оправим, защото много сме далеч от каквото и да е оправяне, но поне малко, малко да има имунна система, да борим болестта. Вижте, в страната отново има номенклатура, хора, които по природа, по право са там, които са си вътре и които, като си печели неговата партия, и той ще се нагласява, настанява. И тази номенклатура не е само в кметствата. Има министерства, има и посланици, има и Европейски съюз и те си ходят от едното място на другото и т.н. Формирала се е номенклатура. Тези хора, повечето от тях са герберските кадри. Между тях има много талантливи и способни хора, аз съм казал, но половината са си там от Симеоново време, от времето на цар Симеон, 17 години вече. Те никога не са слизали за дълго от власт, обикновено влизат слизат година-две, така че няма време. Спомнете си нашата номенклатура, комунистическата – колко години се разправяхме и опитвахме да я махнем. Години бяха и си натресохме още една. И защо? Защото именно няма опозиция. Разбира се, всяка партия трябва да си има кадри, всяка партия да се грижи за тия кадри, но едно е това, а друго е да си абсолютно безнаказан, всевластен. Там пет души в един град управляват всичко, уговорили са всички конкурси, всички доставки, всички фирми, събрали са всички рушвети. Нали си го представяте? Защо българите са отвратени от тия хора? Затова. И изходът е не да правим някакъв друг вид организация или да свикваме Велико народно събрание. Изходът се казва опозиция, някой, който ходи и те хапе, а не някой, който също са го опитомили там и са му казали „ще ти дадем там две поръчки, ще спечелиш един-два конкурса“ и той само се прави на опозиция. Такова беше положението при Михаил Миков – извинявам се, но в прав текст ще го кажа. И слава богу, Нинова прекратява това. Това е много хубаво. Водещ: Вие отбелязахте преди малко, че ние сами сме ги избрали тези хора, за всички, ако трябва да говорим политици. Има ли обаче как да променим статуквото? Виждате ли на политическата сцена новоизгряващи звезди, които могат да променят статуквото, да обърнат играта? Андрей Райчев: Единствената звезда, която се вижда потенциално да изгрее, се казва Слави Трифонов. Не е ясно обаче какво е неговото решение. Ясно е, че прави някакъв кастинг, ще прави някакъв вид партия, но нито е ясно на кои избори ще участва. В края на краищата, това е като на времето – имало е битки, войни – събират се на полето, бият се и след това става друго. Сега играят ролята изборите. Предстоят, само че след две години всъщност – 2019 г., общински избори. Преди това никакви такива особени битки не се задават. А освен това кабинетът има една висока степен на стабилност, обусловена от много фактори и от два най-главни. Първо – много добра международна ситуация на България. Борисов успя, при едно доста бурно море, да докара България до един много хубав залив. Това действително трябва да му се отчете – майсторство прояви. Неговата политика на отстъпчивост и на мекост, която толкова хора, включително и аз, критикувахме, се оказа, че му донесе нормални и добри отношения едновременно със САЩ, Турция, Европа и Русия. Просто да не повярва човек, но това е силен фактор на стабилност. И вторият голям фактор е, че Европа тръгва нагоре икономически и България вече няколко години подред расте. Това по принцип вещае стабилност. В тоя смисъл, не виждам някаква буря, кой знае каква, да се задава. И освен Слави Трифонов, не виждам и някой друг такъв кандидат. Слави Трифонов е нещо пак като Борисов, това е този тип фигура – личен харизматик. Водещ: Ние често си избираме такива хора. Ще го направим ли отново, евентуално? Андрей Райчев: Едни 500 000 българи жадуват за чудотворец. Те вечно се надяват, че ще дойде един и ще направи чудо. Аз по принцип дълбоко не вярвам, че в политиката персоналното, личното е толкова важно. Важна е идеята, на какво залагаме – на дясно, на ляво, на център, на фашизъм, на комунизъм. Това е реалният избор, но хората не искат така, не мислят така, вечно мечтаят за мажоритарни неща. Всъщност това е мечтата, която е била от средните векове – за добрия цар. Ще дойде един добър цар, ще ни оправи. Аз не вярвам в никакъв добър цар. България си има съдбата, върви по нея. Съдбата е идейна. Ето, например, преди идеята беше да влезем в Европа – това беше една хубава, правилна, донесла на България вече, и ще носи още, идея. Можеше други идеи да имаме – да се присъединяваме и към Евразийския съюз. Можеше идеята да бъде пълен суверенитет и самостоятелност, каквото направиха в Сърбия и сега се чудят как да влязат в Европа. На нас ни трябват идеи, а не да вярваме, че ще се появи някой чудотворец. Това по принцип не е възможно и никога не е ставало така. Ето, вземете гърците. Гърците се оправят, доколкото могат да се оправят изобщо, защото избраха Ципрас. Ама не защото е Ципрас, а защото имат един кръг идеи, които осъществяват. И горе-долу, в една много тежка за Гърция ситуация, им се реши въпросът, но не Ципрас ги оправи, защото е много готин. Водещ: В малкото време, което ни остава, искам да насоча вниманието ви към още една така актуална тема от последните дни. Заговори се за война между ГЕРБ, в частност премиера Борисов и президента Румен Радев. Самият Радев в началото на седмицата много остро се изказа по адрес на управляващите. Според вас кое провокира това напрежение между тези две основни фигури в държавата и докъде ще стигне то? Андрей Райчев: Първо, война няма. Има жълт картон, няма червен картон. Това е едно сериозно предупреждение. Радев казва следното: „Ти ми се усмихваш, обаче твоите непрекъснато ме лаят и ме нападат, и ме хапят. Или не ги владееш – в такъв случай няма какво да си говорим, или ако ги владееш, всъщност тайно ги подклаждаш да ме хапят и пак няма какво да си говорим“. Но това е предвоенно действие, това не е военно действие. Водещ: А ще се стигне ли до военно действие? Андрей Райчев: Аз се надявам, че Борисов, с присъщата си пластичност и тактичност, ще отслаби натиска и ще избегне да му се появят и Нинова, и Радев на хоризонта. Де да знам, може пък друго да направи. Предполагам, обаче, ако е в шаха, това е задължителният ход, той леко трябва да отслаби там. Но това се дължи на факта, че Румен Радев загуби битката за изтребителите по един наивен начин, чисто и просто сбърка. В какво беше грешката? Първоначално неговата позиция беше много силна, не можеше да бъде атакувана изобщо. Те бяха да купим ли стари американски или да купим нов шведски за горе-долу една и съща цена? Очевидно е, че нов шведски автомобил е по-добре, отколкото стар американски. Той нямаше как да загуби тая битка. Само повтаряше „Грипен“-и, „Грипен“-и. Появи се обаче трета позиция, който той проспа. Той не забеляза, че Борисов и Каракачанов седят на трета позиция – да не купуваме нищо. Без да казваме, че няма да купуваме – така, да тупкаме топката, да бавим, да моткаме и т.н. Тази позиция по дефиниция е печеливша. Ако аз трябва да правя нещо, за да спечеля, а вие нищо не трябва да правите, за да спечелите, вие ще спечелите, защото просто скръствате ръце и вече сте победител. Е, той проспа тая, третата, и продължи да се бие, сякаш са две и затова загуби. От това много се раздразни и според мен сегашното му раздразнение е от това. Евелин ЦАНЕВА

4 Октомври 2017 | 16:05 | Агенция "Фокус"