ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Александър Маринов: БСП се нуждае от рационален, реалистичен, добронамерен, с оглед на общата кауза, анализ на причините, поради които търпи неуспехи

Проф. Александър Маринов: БСП се нуждае от рационален, реалистичен, добронамерен, с оглед на общата кауза, анализ на причините, поради които търпи неуспехи

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

2 Юли 2019 | 11:31 | Радио „Фокус“

Проф. Александър Маринов: Разкъса се европейският политически чадър с доклада на ЕК и той без ретуш сгъстява облаците над управлението

Проф. Александър Маринов: Разкъса се европейският политически чадър с доклада на ЕК и той без ретуш сгъстява облаците над управлението

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: ГЕРБ предложи спешна актуализация на бюджета, за да намали драстично парите на партиите от 1 юли. Представената лично от премиера идея разбуни духовете и се превърна в централна за последните дни тема, измествайки на заден план коментарите по остро критичния доклад на Европейската комисия, неяснотите по сделката с изтребителите, предстоящите за повишение цени на тока и парното, боксуването на енергийните проекти. Темата обаче има съществено политическо измерение. Вън от наситения със сиромахомилски популизъм контекст, темата има съществени политически насоки: орязването на партийната субсидия ще обрече партиите на задкулисно владение от мощни финансови интереси, за да ги превърне в инструмент за прокарване на лобистки решения и законодателни текстове. От една страна е народният гняв срещу финансовия рахатлък на политиците, от друга обаче стои подозрението, че с едното левче на глас апетитите им към паричните потоци ще нараснат. Постижим ли е баланс между двете крайности? Лукс ли е партийната субсидия и може ли орязването й до лев на глас да се превърне в узаконена корупция? Въпросите са към политологът проф. Александър Маринов. Следва неговият анализ. Проф. Маринов, според аргументите на вносителя ГЕРБ повод за проекта за намаляване на субсидиите за партиите са критиките към тях. Какво обаче реално стои на заден план? Какъв ход предприе Бойко Борисов? Александър Маринов: Вие сте напълно права, когато казахте във встъпителните си думи, че трябва да се гледат сериозно различните аспекти на това, което се случва. Те са няколко, но ще започна от това, за което ме питате. Ходът на Борисов е прозрачен ход. Той цели първо да отвлече вниманието от тези много неприятни събития за правителството: докладът, плюс изявлението на холандския външен министър, плюс очертаващата се брадва както се казва с изтребителите, плюс много други неща, които се натрупаха – споменахте повишаването на тока. Това е любим похват на Борисов. Обаче искам да прибавя още един събитиен повод, а именно, че избухна голям скандал около факта, че партиите са получавали повече пари, колкото дори този щедър и може да се каже неособено несправедлив закон им е позволявал, а пряк отговорник, пряк виновник за това нещо е финансовият министър. Тоест, това е опит да се отклони вниманието, да се отклони критиката от една от ключовите фигури в правителството на ГЕРБ. Иначе, разбира се, може би нататък ще говорим по тази тема, тук има различни въпроси – какво да бъде или по-точно колко да бъде държавното субсидиране на партиите. Вторият въпрос, който е много важен, е, какви са критериите, по които се определя, кое е достатъчно или недостатъчно. Трето, какъв да бъде контролът или по-общо казано правилата за изразходването на тази субсидия и т.н. Това са все въпроси, които трябва да се разискват сериозно, защото има логика в опасенията, че може да се стигне до зависимост на партиите. Но първо, според мен, партиите и тези, които получават щедри субсидии, не се свенят да вземат пари и от другаде. Второ, ако тези пари са им нужни, защо те се превръщат в огромни вложители и спестовници. Всички добре знаем, какви десетки милиони имат особено ГЕРБ, също и някои други от партиите. Тоест, те не харчат тези пари, спестяват ги. Тогава защо им ги даваме, след като те не ги харчат? Тоест, имаме различни въпроси, но аз смятам, че да прибавим и този повод, че Слави Трифонов също захапа здраво управляващите по тема, която си е негова, така да се каже, той я постави на референдума. И общо взето Борисов отвсякъде получава шамари. Не се получи очакваното следизборно, следпобедно успокояване и благоприятно положение. Точно обратното – както се вижда, ние сме говорили с вас в навечерието на изборите, че ще възникнат нови и още по-сериозни проблеми. Водещ: Защо Борисов отклони вниманието от остро критичния доклад на Европейската комисия? Александър Маринов: Първо, защото този доклад опровергава всичките му твърдения, колко сме добре и колко високо се цени неговото правителство в Европа. Второ, защото този доклад излезе по начин, по който е скандален. Той беше отложен за след изборите, умишлено беше задържан да не излезе преди изборите. Нали можем да допуснем, че ако той се беше появил без да бъде изкуствено забавен, можеше да бъде друг резултатът, или най-малкото щеше да има отражение. Трето, защото този доклад подсказва, какво ще се случи по-нататък. Тази Европейска комисия, на чието благоволение се радваха Борисов и ГЕРБ начело с представители на политическото семейство ЕНП, към което той принадлежи, това нещо си отива. И не просто си отива, а най-вероятно в следващия мандат на Европейската комисия ще има сериозни и дори бих казал показни мерки за въдворяване на ред и законност сред най-несправящите се в това отношение държави. И България в това отношение е много удобен кандидат, за да бъде наказан някой, първо, защото има за какво, и второ, защото не сме от тези, които могат да отвърнат. Има малки държави, които обаче не си мълчат, отвръщат, хапят, щипят, борят се, така да се каже, ние сме, дето се казва, склонни да приемем и да преглътнем всичко. Всичко това, което изброяваме, вероятно и други неща, прави ситуацията много неприятна, и по тази причина Борисов реши по този начин с нещо, което наистина дразни част от хората, много дразни и то с основание ги дразни, да отвлече вниманието. Само че, така аз мисля, разправиите около субсидиите няма да отклонят вниманието на хората от другите въпроси, за които говорим. Така че ходът няма да бъде ефективен. Водещ: Може би очаква премиерът, че в Народното събрание опозицията ще му отхвърли текста? Александър Маринов: Вероятно скрито се надява на това. Още повече, че ГЕРБ са в такова положение, че достатъчно са натрупали резерви, имат и цялата власт, така че те могат да намерят и други инструменти да печелят избори. Докато за другите партии, и особено за малките партии, това ще бъде смъртоносно. И той си мисли сега, че е вкарал противниците си в ситуация, в която няма печеливш ход, в цугцванг са. Каквото и да направят, губят: ако приемат – губят, ако отхвърлят – губят. Обаче аз не съм убеден, че нещата ще се развият по този план. Водещ: А как? Александър Маринов: Това, разбира се, зависи от наличието на политическо умение. Това предложение може да се оспори с аргументи, например аргументи за размера на субсидията, и да се каже, че тя не трябва да бъде 11 лева, не означава, че трябва да бъде 1 лев. Тоест, има разумна граница. Второ, да се изнесат факти за това, че досегашното субсидиране силно надвишава потребностите. Факт е, че огромните пари, които се спестяват, се държат по банки. Трето, да се повдигне въпросът кой носи отговорността за неправомерното изплащане на големи суми над полагащите се. Защото много лесно е да се каже: „Партиите ще връщат това, което са надвзели“, обаче остава открит въпросът, кой носи отговорността? И очевидно това не може да бъде някой анонимен чиновник, който е сбъркал някаква запетайка. Тоест, има една поредица от политически ходове, които опозицията, а предполагам, че и част от управлението, от коалицията на управлението могат да предприемат. Дали ще го направят, дали ще поискат да го направят, дали ще им стигне ресурсът, аз не знам. Питате ме, аз отговарям – да кажем условно аз какво бих направил. Аз така бих се противопоставил, плюс разбира се една аргументирана критика, или по-точно разяснение на действителните мотиви на министър-председателя и акцент върху всички тези обстоятелства, които него го тласкат да предприеме подобен ход. Водещ: А дали щяхте да го направите, проф. Маринов, ако тарикатски и по андрешковски бяхте прибирали през последните години милиони, знаейки съвсем ясно, че взимате повече, отколкото реално самият вие сте гласували? Александър Маринов: Разбира се, че всички, които са получавали субсидия, са в кюпа. Само че въпросът е, как ще се излезе от тази ситуация. Сега, ако разчитаме на някакво чувство на срам и неудобство, мисля че сме сбъркали адресата. Въпросът е, че едните сега въртят номера, и другите въртят номера, и в края на краищата въпросът е кой може да надмогне и кой може да излезе с някаква полза, някаква печалба, условно казано, от тази ситуация. Аз не коментирам поведението на тези, които са взимали, аз коментирам просто какви са възможните стъпки, защото вероятно различните участници в тези процеси носят различна отговорност. Със сигурност длъжностните лица, които са направили възможно това да се случи, носят отделна отговорност, а другите наистина е логично да върнат парите, които са надвзели. Но в същото време трябва да понесе отговорност персонално министърът на финансите. Водещ: Не звучи ласкаво за българската политическа действителност това, че не говорим за почтеност, а говорим за врътки. Александър Маринов: Е, Боже, та нима не знаем, къде живеем? Тези български политици са такива. Аз смятам, че никой не е изненадан от това, което става. Водещ: Да, за съжаление е така, за голямо съжаление. Александър Маринов: За съжаление е, разбира се. За съжаление, ама е това положението. Водещ: Проф. Маринов, защо не се говори за контрола за харчене на субсидиите? Александър Маринов: Е, това е много голям въпрос, и аз бих добавил, бих допълнил темата. Овен субсидиите, аз за пореден път, тъй като много пъти съм го повдигал, за пореден път искам да поставя въпроса за безконтролното харчене на допълнителните пари, които получават депутатите. Както знаете, всеки депутат получава месечно сума в размер от 2/3 от неговото възнаграждение. Само че никой не отчита и нямаме механизъм за отчитане за какво се харчат тези пари. Предполага се, че те са за експертиза, за анализи, за сътрудници и т.н., но това са безотчетни пари. Това са безотчетни пари, които възлизат на стотици хиляди левове ежемесечно. Как е възможно? Аз не твърдя, че всеки депутат ги харчи за абсолютно неприемливи цели, но как е възможно харченето на такива големи пари, публични средства, да е напълно безотчетно? Как е възможно? Ето ви още един въпрос допълнителен за контрола над публичното финансиране на политическите партии и тяхната дейност. Водещ: Странно е, защото всеки над 100 хиляди лева държавен разход трябва да се одобри в парламента, а самите депутати не се отчитат за стотици хиляди левове техни разходи. Александър Маринов: Точно така е, да. Водещ: Ето ви още един парадокс. Александър Маринов: Точно. Водещ: И може би е излишно или наивно да питаме и за механизма за финансиране на партиите, тъй като той някак си убягва. И още по-нелепо звучат, и то съвсем официални предложения от типа: „Ще си намират спонсори“, „Ще сключват правилни договори“ и т.н. И никой не казва, как и по какъв начин няма да бъде ощетен държавният интерес. Александър Маринов:Вижте, има най-различни варианти, познати са от световната практика, които позволяват да се намерят и други решения. Например, в много държави предизборната кампания в обществените медии е безплатна. Тоест, партиите не им се налага да харчат пари за медийно отразяване на кампаниите си. След като няма нужда да плащат, няма нужда и да получават. По-нататък, нека да се върнем към един факт, който е пределно ясен, нищо че не е така да се каже доказан по юридически път – има спорове, какъв е размерът на сумата, но всички знаем, че всяка година се отклоняват меко казано огромни публични средства чрез различни форми, обществени поръчки, конкурси и още много други неща. Тези пари къде отиват? Тези пари отиват най-вече в тези, които са на власт. А на власт са партиите и техните представители. Можем да допуснем, че една част от парите се отклоняват за лични цели, но една част попълват черните партийни каси. И това е аргумент, че ако разчитаме само на получаването на държавни субсидии, за да елиминираме опасността от участието на партиите в мръсни сделки, това е наивно. Тоест, моето мнение е следното: трябва да има разумна държавна субсидия, между другото, е логично тя да бъде пропорционална, като по-малките получават повече, тъй като това би подкрепило политическия плурализъм. А тази държавна субсидия да бъде: първо, много ясно аргументирана по какви критерии и за какво се отпуска, и второ, съпроводена от ясна прозрачна отчетност, контрол и отговорност, в това число тежка отговорност по всички възможни направления. Това е първото. Второ, разбира се, че трябва, естествено тук влизаме в друга тема, но тя е изключително популярна в последните години и не само, трябва да се направи необходимото да се пресече злоупотребата с власт и извличането на финансови облаги от тази злоупотреба. И тогава вероятно ще стане нещо, което се случва по света, има много партии по света, които съвсем открито получават различни дарения, в това число огромен брой дарения на малки суми, тези дарения не са незаконни. А иначе много добре знаем, че абсолютно навсякъде по света има скандали с тежки последици от незаконно финансиране на партиите и на политиците. Няма страна, която да се е опазила от такива скандали. Където и да погледнете в Европа, в Америка и в други части на света, ще видите, че има такива случаи, но тези случаи са изключение. Докато у нас е правило и ни убеждават, че това е съвсем нормално, тоест, от една страна, ще получават много големи, практически безотчетни пари от държавата, от друга страна, тези поне, които са на власт, ще злоупотребяват с властта и ще получават по още един канал средства. И общо взето какво ни казват? Ами, така е нормално да бъде. Защото този, който предлага да се намали субсидията сега, не го прави, защото наистина вярва, че трябва да се намали, иначе той можеше да го направи много пъти досега. Тази тема е дискутирана, защо не го направиха по-рано? Това е положението. Водещ: Казахте, че тези истории със субсидиите, този нов сюжет няма да отклони обществото от централните му и неизговорени, нерешени теми. Как прогнозирате, че ще се развият събитията от понеделник нататък, например? Александър Маринов:Няма как да отклони вниманието на обществото, защото каквито и съществени политически и морални, психологически, ако щете дори финансови аспекти да има въпросът с партийните субсидии, другите въпроси са много по-важни. Другите въпроси засягат и това, което те отразяват, засягат живота на почти всеки българин, реално го засягат, и то със сила, която е многократно по-голяма от последиците от партийните субсидии. Всичко това сгъстява облаците над управлението. Опитите да се изкара, че кризата е преодоляна с факта на изборните резултати, е неубедителен поради една проста причина – проблемите не са си отишли, проблемите остават. Това, което е много неприятно за управлението, е, че досега те разчитаха на външен европейски политически чадър. Тоест, когато възникваше тук напрежение, те казваха: „Да, ама виж, отвън ни харесват и казват, че сме много добри“. Този чадър се разпра, разкъса се, няма го вече. И скоро при новия състав на Европейската комисия и т.н. ще се посипе не манна небесна, а ще се посипят гръмотевици по главите на тези герои, рекордьори на европейските постижения. Те това нещо го разбират. Да не говорим, че предстоят местни избори, които са съвсем скоро, и които едва ли ще позволят обстановката да се нормализира, да се успокои по вътрешна линия. Така че темите под една или друга форма, но най-вече свързани с отговорността на политиците и тези въобще, които имат власт, тези теми ще продължат да циркулират, да набират скорост и да се превръщат във водовъртеж, който скоро ще засмучи това управление. Водещ: Тоест, новината на седмицата не са тези субсидии, нито надвзетите пари от партиите, новината е разкъсаният европейски чадър? Александър Маринов: Така мисля. Защото ми се струва, че за повечето българи всички тези скандали около партийните субсидии не са новина, те не са новост. Това е пореден повод да се раздразнят хората, но това не е новост. Докато този доклад на Европейската комисия е новост. Няма този път никаква редакция, никакъв ретуш, както казват специалистите. Това е истината – остро, неочаквано остро. Водещ: Сянка само върху тази неочаквана и закъсняла откровеност е закъснялото изваждане на доклада – това, че той се вади след евроизборите. Въпросното действие хвърля сянка върху почтеността. Александър Маринов: Точно така е. Това е щрих към политическите нрави в центъра, в сърцето на Европа. И показва много ясно, че неслучайно двете големи партии, партийни семейства, загубиха своето мнозинство, тъй като те бяха отговорни, те са отговорни, защото те бяха организаторите на това институционално лицемерие. Цоня Събчева

8 Юни 2019 | 09:03 | Радио „Фокус“