ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Михаил Неделчев: Подредени една до друга и като колекции картичките ни показват един живот, който си е отишъл и те са съхранили

Проф. Михаил Неделчев: Подредени една до друга и като колекции картичките ни показват един живот, който си е отишъл и те са съхранили

Литературният историк и теоретик проф. Михаил Неделчев в интервю за Агенция „Фокус“ по повод тематична изложба „Европа“ със стари пощенски картички и албуми от цяла Европа от колекциите му.<...

12 Май 2019 | 17:05 | Агенция "Фокус"

Проф. Михаил Неделчев: На 9-и септември става събитие, което ни потапя в ново робство за 45 години, а пипалата му стигат до днес

Проф. Михаил Неделчев: На 9-и септември става събитие, което ни потапя в ново робство за 45 години, а пипалата му стигат до днес

Проф. Михаил Неделчев, публицист, в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ „Метроном“. Водещ: В началото на септември в историческия календар на страната ни има две ключови дати. На 6 септември 1885-та година цялата нация от освободените български земи, а и от другите, останали под робство, мобилизира енергията си за съединението им. И ако преди 133 години Съединението е юридически акт, то единението е в душите на хората. На 9 септември 1944 г. българският народ е непоправимо разделен. Разделен завинаги, до днес. Защо 6-ти септември събира българите, а 9-ти септември ги разделя, питаме публициста проф. Михаил Неделчев. Михаил Неделчев: Защо ги събира и защо ги разделя, защо двете дати са толкова полярно различни, макар че в календара са съседни? Разбира се, Съединението на България трябва да бъде мислено в много широк исторически контекст. Съединението на България може да бъде мислено в паралел да кажем с обединението на Италия, случило се съвсем малко преди това, някъде около 15 години преди това. Едно събитие, което за италианците е огромно, огромно събитие. Аз бих казал, че някак си българите все още не усещат, говоря за днешните българи, защото тогавашните българи, разбира се, са знаели какво правят, че това е огромно историческо дело, но сегашните българи някак си не осъзнават значимостта на тази дата в пълна мяра. Макар че разбира се, Съединението е почитано, на 6 септември са назовани улици, направени са паметници и т.н., и т.н. А днес, слава Богу, и хора правят най-различен вид чествания. Но пак ще кажа, някак си все още не се осъзнава значимостта на тази дата, бих казал не само в нейната конкретика, тоест като конкретен исторически, политически, а и в някакъв смисъл военен акт, а и като част от един много дълъг процес, един процес, който е съзвучен с това, което в Европа е известно като пролетта на народите, 1848 г. Тоест създаването на национални държави, нови национални държави, част от които, разбира се, са всъщност възстановени в своята държавност, както е в случая с България. И това е събитие, което действително ни прави и по-европейци. Защото България, българите действат в синхрон и се поставят в голямо напрежение с т.нар. Велики сили. Защото знаем, че самото Съединение се осъществява срещу волята на т.нар. Велики сили, срещу волята на империите. То се осъществява именно в контекста на този процес на противопоставяне на националните държави срещу империите. Що се отнася до 9-ти септември, 9-ти септември е действителна трагическа дата в българската история. Това е не само военен преврат, осъществен, както знаем, от професионални превратаджии, които обаче подаряват в някакъв смисъл властта на малобройните комунисти. И я подаряват естествено, защото от север нахлува обявилата война на България Червена армия. Тоест това е събитие, което ни потапя в ново робство, слага ни в ново робство и това робство, както знаем, в рамките на социалистическия лагер продължава 45 години. А някак си пък една част от българското общество, което възприема времето на социализма като време, в което е имало спокойствие, имало е сигурност, и не осъзнават дълбоката несвобода, в която ние живеехме, една несвобода на мисълта, една несвобода на личността, една несвобода на правата, дълбоката несвобода, и изпитват носталгия. Вие ме намирате в Созопол и аз съм потресен от това, че в този абсолютно прекрасен старинен град могат да се видят на някакви сергии, могат да се видят магнитчета с образите на Георги Димитров, на Тодор Живков и към тях добавени на Путин и на Сталин, представете си, на този архипрестъпник за човечеството, престъпник дори в някакъв смисъл по-голям и от Хитлер, защото е тръгнал срещу собствения си народ. Така че наистина сме разединени. Тоест, от една страна, сме съединени и обединени, а от друга страна, ето по отношение на тази по-скорошна дата сме разединение. Водещ: Проф. Неделчев, ако Съединението, 6 септември, е мост между Възраждането и модерността на новата българска държава, то 9 септември сякаш е преградата, пропастта между една модерна за времето си държава и нейния духовен апокалипсис. Какво е влиянието й днес, само с магнитчетата ли по сергиите на курортните ни центрове се изразява? Михаил Неделчев: Не, разбира се. Магнитчетата са съвсем елементарен външен израз на тази съвсем глупава носталгия по това робство, в което ние живяхме, по това ново политическо робство, което ни беше предопределено. Ние виждаме, че последствията на тези няколко десетилетия от т.нар. социалистическо битие на българите има, последствията ние ги чувстваме и днес. Все още като национална общност не можем да се консолидираме така, че да хомогенизираме националното пространство, да изравним разликите между бедността и безпричинно богатите хора, не можем все още да постигнем едно земеделие, което да не е такова земеделие, което да е в полза на т.нар. зърнари, които са присвоили най-често едни огромни площи и всъщност изтощават прекрасната българска земя. И т.н., и т.н. Ние виждаме, че в сравнение с такива страни като Словакия, като Словения, като Чехия и други страни, които също бяха в този социалистически лагер, последствията в България са деструкция, изразяват се в желание да се напусне страната, тоест миграция, която много често аз окачествявам по-скоро като социална истерия. Напускам, напускам, махам се, не искам да живея тука при вас и прочее. Тоест това е социална истерия. Защото една част от тези наши сънародници, които отиват в чужбина, е, там печелят повече пари и ги пращат на своите бедни тук роднини. Но пък живеят доста скотски най-често и работят труд, който тука никога не биха работили. Тоест тези последици са много дълбоки. Те са последици в манталитета, те са последици в несвободата, те са последици в неинициативността на част от нашите сънародници. Те са последици и социално-психологически, и икономически, и политически. Защото виждаме примерно днешната истерия, която разгръща лидерката на комунистическата партия, преименуваната на БСП партия. Днешната истерия е просто форма на активизиране на най-мрачни енергии в част от българското общество, именно по линия на това, за което аз говорих. За тази носталгия, която е безумна, просто тя е без причина. А бе, другари комунисти, другари социалисти, Сталин е мъртъв много отдавна. Изваден е дори от мавзолея, погребан е там някъде, Съветският съюз се е разпаднал, той самият се разпадна, Русия днес е друга. В Русия има социално неравенство, в Русия има огромно количество олигарси, които са изнесли на Запад своите авоари, купили са си имения, купили са си отбори във Великобритания и т.н., и т.н. В каква посока е вашата носталгия, в каква посока е вашето прокомунистическо русофилство, да ви питам аз. Водещ: Проф. Неделчев, кой е ключът, къде да го намерим за наместването на пластовете? Защото ако 6 септември 1885 г. намества пластовете в националното съзнание, 9 септември 1944 г. ги разбърква. Михаил Неделчев: Първо трябва да кажем, че и на 6-ти септември не всички приемат Съединението, колкото и да е парадоксално. Т.нар. съединисти, Партията на съединистите в Пловдив, в Източна Румелия не приемат Съединението, защото не тя го е направила. И част от съединистите, включително и Вазов, емигрират първо в Цариград, след това емигрират в Русия, някои в Италия и т.н., и т.н. По-късно, слава Богу, се прибират и се приобщават към общото българско битие. Но няма друг път освен консолидация, няма друг път освен осъзнаване, че ние живеем тук и сега. Не в някакво социалистическо минало, не в някакво социалистическо измамно бъдеще, ние живеем тук и сега. Ще направим капитализма, тъй като друг строй не е измислен, ще направим капитализма или див и варварски, какъвто в много голяма степен е сега у нас, или ще го направим поносим, със защита и на социалните права на хората на наемния труд, със защита и на бедните хора и т.н. Тоест аз лично да ви кажа директно страдам, и до ден днешен страдам по начина, по който бяха приватизирани българските кина, кината в София. Начинът, по който бяха приватизирани, слагам го в кавички, книжарниците. Беше унищожена книжарската мрежа, слава Богу, тя днес горе-долу е възстановено. Но ние стояхме 15-20 години без книжарници буквално, след тази идиотска приватизация. Начинът, по който бяха дарени на мутрите къпалните в София. Също едно престъпление просто. Водещ: Начинът, по който беше подарено Черноморието, проф. Неделчев. Михаил Неделчев: И това също, и това също. Водещ: Приказното Черноморие. Михаил Неделчев: И пълната идиотщина, която представлява „Слънчев бряг“, защото това е място, на което не трябва да ходиш. Трябва да си идиот, за да отидеш в „Слънчев бряг“ или човек, който живее на ръба на опасността, на ръба на екшъна. Тоест много неща не ни харесват. Но те не са европейски. Това, което не ни харесва, не се дължи на европейския път на България, а се дължи на лошо постигнати и лошо направени практики, лоши постигнати социални решения, лошо взети политически решения. Водещ: Не съзираме ли в тях и пипалата от 9-ти септември? Михаил Неделчев: Да, разбира се, защото както знаем, във всички тези процеси участват активно бившата ДС, нейните хора, част от които станаха богати, тези, на които взимат ролс-ройсите в момента, разбира се, това е недостатъчен процес, и се оказва, че почти всички са или дечица на офицери от ДС, или те самите са били вербувани от ДС непосредствено преди 1989 г. Всичко това са деструкции, деструктивни процеси, които са заложени дълбоко в социалистическото ни минало. Аз се чудя действително, толкова ли тези хора не са осъзнавали, тези, които изпитват носталгия днеска, толкова ли не са осъзнавали всъщност собствената си несвобода. Ами за мен 1985-1986-1988 г. бяха клаустофобични, ужасяващо клаустофобични времена, в които ние вече се задушавахме. И, за съжаление, нямахме никаква надежда, че всичко това може да се промени. Затова днес наистина да търсим единението, да се съединяваме, но просто механистично, а истински, промислено, в името на бъдещето на България и на нашите деца. Водещ: Проф. Неделчев, вашите думи са верни, но знаете ли, те звучат все повече и повече като лозунг. Много трудно могат да се изпълнят със съдържание, именно защото все още съществува паяжината на 9-ти септември. Трудно през паяжината на 9-ти септември минава духът от 6-ти септември. Михаил Неделчев: Ами трябва да се преборим, трябва да се преборим и трябва да останат нашите деца, трябва да останат в България в огромната си част. Добре, нека да отидат да учат в чужбина. Има програми „Еразмус“, всички университети са взаимосвързани, и българските с чуждите, защо непременно трябва да отидеш в Холандия или в Германия в някакъв ужасен провинциален университет, в който има доста съмнителни преподаватели и се преподава на ниско равнище, за да научиш английски език. Ами английски език можеш да го научиш и в България, в България има много добри преподаватели. Тоест нека си останат, повечето от нашите деца да си останат в България, да учат в България, а пък да пътуват, разбира се. Да отидат една година, две години, както са правили нашите дядовци. Моите всичките ми дядовци и баби и прочее са учили в чужбина. Водещ: Но са се върнали. Михаил Неделчев: Естествено. Цоня Събчева

9 Септември 2018 | 09:00 | Радио "Фокус"