ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Антоанета Христова: Ако Борисов не продължи с промяната, разчистването и развитието в ГЕРБ, партията е обречена

Проф. Антоанета Христова: Ако Борисов не продължи с промяната, разчистването и развитието в ГЕРБ, партията е обречена

Проф. Антоанета Христова, политически психолог, в обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

28 Май 2019 | 18:00 | Радио „Фокус“

Проф. Антоанета Христова: ГЕРБ има нужда много да работи задълбочено в посока за необходимостта и правенето на реформи

Проф. Антоанета Христова: ГЕРБ има нужда много да работи задълбочено в посока за необходимостта и правенето на реформи

Проф. Антоанета Христова, политически психолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ - „Това е България“. Водещ: Франция бе разтърсена от съпроводени с насилие протести, които в Париж прераснаха в бунтове и които продължават. Политическата криза в България бе разиграна в по-скромни мащаби на улиците в по-големите градове на страната. След първоначалната еуфория, със студеното време и ентусиазмът се охлади. Дотук свършват, макар и скромните прилики между протестите в двете държави. Следва въпросът: защо в България те не станаха като във Франция? Очакваме анализа на политическия психолог проф. Антоанета Христова. Проф. Христова, защо ние не можахме да си родим нашите „жълти жилетки“? Антоанета Христова: Без да се чувствам особен експерт в сферата на това какво става във Франция, за причините за събитията там, би трябвало да говорят колеги, които познават наистина международната обстановка по-добре, аз ще се опитам все пак на основата на някои сравнения, които бяха направени до този момент и на моите впечатления за това, какво става тук, да отговоря на този доста сериозен и доста труден въпрос. Защото наистина се изисква задълбочен анализ. На първо място, никога не трябва да забравяме, че Франция и България се намират в много различен етап на развитие на своята демократична система. Когато говорим за различен етап на развитие, имам предвид това, че Франция е в период, в който политическата структура е доста добре позиционирана, стара, устойчива и позната. На второ място, Франция има много силно крайно ляво и крайно дясно, което енергезира, и което стана причина за големите разрушения по улиците на Франция и нападането на магазините. И в същото време Франция има лидер, който, имам предвид Макрон, който дойде на власт с доста популистка вълна – яхнал я е, обещал е социална Франция. Като това обещание очевидно до този момент не беше изпълнено в нито един негов ефект, напротив – идвайки Макрон с обещанието за социална Франция и за социална революция, едва ли не, ако се базираме на някои текстове от книгата, която издаде точно преди да се кандидатира и да спечели изборите, то можем да кажем, че той се хвърли от обещанията за социална, едва ли не социалистическа, от гледна точка на отдолу нагоре взимане на властта и подобряване на социалните условия в които живеят французите, както и на техните приходи, към рязка подкрепа на бизнеса и то на силния, на големия бизнес. Така че, когато говорим за Франция, трябва да имаме предвид, че там са на различен етап, с различен лидер, с дадени обещания и с неизпълнени обещания, за което в политическата психология е написано, че тогава, когато няма връзка и то дълго време не е осъществена връзка между обещано и изпълнено, се стига до праг, в който тези, които са гласували, искат реванш. И да не забравяме още нещо много важно за Франция, което е много различно от България: Франция е населена силно от имигранти и то имигранти от най-различни страни, свързани първо с нейните колонии в миналото. И на второ място, с бежанци, които са стократно повече отколкото тези в България. Т.е. ние в България нямаме бежанци за разлика от Франция, Италия, Испания и Германия. Т.е. разликите са много съществени, за да търсим прилики. Тогава, когато една страна от консервативно класическо разпределение на своята политическа структура тръгва към революционизирането, според думите на Макрон, и търсене на социалната тематика, е нормално да се появят искания, да се появи бунтът отдолу, който иска социална справедливост и подобряване условията на живот. От другата страна е България. България е млада в своята политическа структура. Тя е недефинирана все още добре. Ние въобще не сме изправени пред класическото структуриране на тази политическа система в контекста на демокрацията като резултат на демократични избори. С многото политически партии, многото разкъсвания между все ново и ново, търсенето на новия, който ще ни спаси, на новата политическа сила, която ще замести „синята и червената мъгла“, ние се загубихме в малките и в еднодневките. Тогава, когато дойде царят, бяхме започнали да се структурираме на БСП и СДС, той разби тази конструкция и в момента ние за втори път правим поправителен и се намираме в опит да конструираме по-сериозна структура, която включва БСП и ГЕРБ. Колкото и условно да са ляво и дясно, синьо-червено, консервативно и либерално, все пак символично те изразяват по-устойчива картина, която дава перспектива и стабилност. Колкото и критики да имаме към едната и към другата. Т.е. ние се намираме тук, което отговаря на миналото във Франция. А Франция е в друг етап. Тогава, когато имаме такова разминаване в исторически етап на развитие на политическата система и в същото време търпим влиянието отвън на новите вълни, на новата мода, ние не сме извън света – хем сме назад от гледна точка на политическо конструиране, хем в същото време сме си в деня, в часа, във времето, в което социалната тематика, в което бедните, в което хората, които не са социално и финансово, поне малко устойчиви, тези хора искат своята справедливост. Тези хора, обаче, в България дори на несъзнателно ниво осъзнават, че за първи път се намираме в някаква форма на устойчивост, пак повтарям, с всичките нива на компромис, които ние носим в себе си, разбирайки грешките, понякога до такава степен абсурдни, че почти няма българин, който да не иска да извика „стига“. Въпреки всичко усещането за движение напред, за това, че етапът е устойчив, за това, че страната е относителен остров на спокойствие и от гледна точка на бежанския натиск също, това кара повечето българи да не са съгласни да поемат риска на революционната промяна. Тъй като нашите хора, които излязоха на улицата, извън тези, които бяха инженерно извадени, т.е. от определени интереси, аз говоря за автентичния бунт – автентичният бунт беше на хора, които искаха справедливост, но които се повлияха от политически влияния, инженерни влияния, наричам ги така тези влияния, изкуствени влияния, да формулират послания като да променим системата и т.н., които плашат българина. Защото българинът променя системата много отдавна. Българинът променя тази система и се чувства все по-зле и се опитва леко-полека, мъничко да изпита някаква степен на устойчивост. Почти всеки работещ в тази държава знае, че когато има избори, всичко приключва. Шансовете да се случи нещо, излизайки на улицата и искайки от Бойко Борисов промяна, конкретна промяна е по-голям, отколкото шансът да се случи нещо добро, искайки революция. Когато се сложат тези две страни на психологическия анализ и взимане на решения, пак повтарям, по някой път е съзнаван, по някой път не е съзнаван и ние много ясно разбираме, защо в България хората не са съгласни на промяна и на предсрочни избори. Те искат промяна, българинът иска развитие, българинът иска справяне с проблемите тук и сега, но не иска предсрочни избори. Водещ: Ще потърсят ли българите реванш от Борисов на самите избори? Първите, които дойдат – ако няма предсрочни, то на европейските? Антоанета Христова: На този реванш се надява БСП, на това искане и те внушават, защото те работят с много внушения – трябва да има реванш. Старите десни, нека така да ги наречем, те също искат и говорят за реванш, за ново, за алтернатива и т.н. Сега, реванш, четейки социалните мрежи човек ще каже, че хората беснеят, искат реванш. Когато обаче погледнем нормалните хора, които са на улицата и направим изследване за нагласи, ще видим, че българинът не иска реванш. Защото в социалните мрежи има тролове. На второ място, четем хора, които наистина са крайно емоционални и затова са влезли и ругаят в социалните мрежи, но те не са доминантната група. Доминантната група, т.е. хората, които изпитват затруднения и искат истински автентична промяна, те искат тази промяна да се случи без реванш, нормално, при нормални условия. Освен това много важен момент – във Франция имаме тичащата националистична партия. Тя е много добре представена. Социологическите проучвания показват едва ли не в момента тя да бъде първа политическа сила. У нас за патриотите и националистите пада подкрепата, поради различни причини, които са друга тема на анализ: участието им във властта, неумението им да управляват вътрешните си конфликти и т.н. Т.е. тогава, когато основните хора, които по принцип са емоционално агресивно-реваншистки настроени, не са в позиция на конкурентност в предизборна ситуация, не е нормално да очакваме, че България има очаквания за реванш. Реванш в смисъл, да се даде реванш като избори, като БСП да победи ГЕРБ, не зная дали ще се случи, ще видим. Затова всички политически сили в момента очакват европейските избори. Но ако мен ме питат, европейските няма да им кажат нищо, трябва да очакват местните. Затова всичко, което ще се случи в България, според моята прогноза за момента, ще бъде много по-индикативно, много по-динамично и много по-категорично след местните избори. Водещ: Ще успее ли правителството да изкара до тях? Защото, ако в момента наблюдаваме успокоение, затишие, то не е ли затишие пред буря? Нека да си спомним скандалите, които вървят в правителството, които бяха породени от правителството и от управляващите от година насам. Антоанета Христова: Първо, трябва да кажем, че форматът, който е в момента и който държи мнозинството в парламента, няма по-добро решене за себе си, поради което ще продължи да поддържа мнозинството. Второ, мисля, че рискът да бъде ядосан Борисов от Патриотите е голям. Т.е. не е въпросът дали патриотите и ГЕРБ ще поддържат мнозинството и няма да си подаде Борисов оставката. Напротив, да не се стигне до такава критична точка на изнервяне на абсурдно поведение, което не може да бъде прието и в същото време да продължават и грешките от страна на министрите, защото и министрите – случая с Горанов имам предвид, преди това с другите министри – също не помагат на министър-председателя с някои свои поведения. Особено важно е, че реформите, които се изискват и в сферата на здравеопазването, и в сферата на образованието, независимо от това, че всички казват, че те се случват, на практика дълбоката реформа не се случва. Проблемът е, че Борисов еднолично държи целият контрол върху ситуацията и в същото време той не е способен да контролира всички секторни политики. Водещ: Защо? Защо му е да прави това, след като знае, че му е вън от възможностите? Антоанета Христова: Защото се е доверил на определени хора и периодично тези хора правят грешки и го поставят в ситуация да не може да си управлява успешно съответният сектор чрез съответния човек. Аз съм убедена дотолкова, доколкото Борисов е за трети път на власт, че той е мотивиран, първо, да издържи целия мандат. И второ, да бъде успешен министър-председател, да бъде запомнен като успешен министър-председател. Когато събереш тези два мотива се получава един високо мотивиран човек нещата да се случват добре. Водещ: Но ако те не се случват? Антоанета Христова: Когато, обаче, този човек е сам и има малко хора, които могат да тичат без грешка в неговата посока, тогава той се явява, ще го наречем, драматичният герой в ситуацията. Тогава той трябва да прави избори, но това е дълъг разговор по темата, какви избори трябва да прави и как да реагира. В момента той трябва да се справи със скандалите вътре, ако иска наистина да продължи малко по-спокойно и да стегне редиците. Както се казва: свобода – свобода, либералност -либералност, но то трябва да е с мярка. Водещ: Въпросът е, проф. Христова, дали Борисов ще се справи или ще остави политиката, властта и правителството му да бъдат обект на сатира? Антоанета Христова: Едно правителство да бъде обект на сатира не е проблем. Напротив, медиите трябва да са провокативни, медиите трябва да търсят провокацията, да търсят ако щете и смеха. Водещ: Да, но премиерът трудно го понася, нямате ли това впечатление? Антоанета Христова: Да не забравяме все пак контекста – тежката конкуренция, тежкият интерес и на БСП да атакува, създаването на впечатлението, че нещата се тресат, без те толкова силно да се тресат. Всичко това е среда, която предизвиква въображението и на писателите, и на тези, които рисуват шаржове. Няма проблем, нека да го правят. Въпросът е дали Борисов ще се справи? Това е важният въпрос. Аз отговорих на него по този начин – аз смятам, че той е високо мотивиран, на първо място. И на второ място, смятам че в момента формацията няма по-добра алтернатива, която ще държи мнозинството. Борисов има възможност да се справи, а дали ще се справи, ще видим. Водещ: Хората, гражданите, гневните ще го оставят ли да се справи? Това мисля че е другата страна на въпроса. Антоанета Христова: Те в голяма степен се успокоиха гражданите. Водещ: То е сега около Коледа, не ви ли се струва че след януари като дойдат сметките, ще стане друго? Антоанета Христова: „Сметките като дойдат“, всички повтарят този ключов израз „сметките като дойдат“ на фона, ето пак да направим една асоциация с Франция, на фона на международната тема социални политики, неравенства, една дясна партия се справя много трудно с тази тематика. На лявата й приляга. Затова и социалните призиви на БСП са адекватни. Те са чуваеми в момента. На ГЕРБ като претендираща да покрие друга сфера и друг вид политически подход й е много по-трудно, въпреки че модели има. Модели има много, въпросът е професионално да приложат познати модели от навън, даже пак също ще успеят. Целият въпрос е в необходимостта от по-категорични реформи и по-категорична комуникация на правителството за тези реформи. Водещ: Снощи политическият анализатор Георги Харизанов каза в интервю нещо изключително изненадващо за мен – „ГЕРБ никога и никъде в програмата си не са обещавали реформи, те са обещали стабилност“. И аз прегледах програмата и действително ангажимент за реформи няма. Ще ни се да видим в тази програма реформи, но там реформи няма. Антоанета Христова: То това е проблемът. Наистина, ако те си спазват, сега аз не мога да говоря за програма, защото в момента не съм подготвена с тази теза, но на практика, не и съвсем точна е интерпретацията – в образованието те предложиха реформа, те предложиха реформи, които са свързани с реформирате в средното образование, начинът по който примерно се подбират учебниците, с много параметри. Да не ги изброявам. Водещ: Хайде да кажем икономически реформи? Антоанета Христова: Темите, които са тежките – това е Министерство на труда и социалната политика, това са реформите към възрастните, към социално слабите, това са реформите към болните в сферата на здравеопазването, това са реформите към групите в неравностойно положение, към малцинствените групи. Ето това са големи реформи, които обаче за съжаление много тежко биха ударили други групи от населението. И те се страхуват от тях. Но тези реформи засягат, отново идва асоциацията с Франция, бедните хора. Тези, които реагират на поскъпването на бензина, тези които реагират на поскъпването на тока. Необходимостта и правенето на реформи е философия, разбиране, перспектива на правенето на политика, което е много по-задълбочено и иска професионален анализ и поглед. И за което смятам, че ГЕРБ има нужда много да работи в тази посока. Там ГЕРБ има проблеми. ГЕРБ наистина създаде устойчивост и затова срещу ГЕРБ в момента трудно се събира критична маса хора на улицата, които да предизвикат подаване на оставка. Да, но независимо от устойчивите политики, неудовлетвореността расте поради липсата на реформи в посоките, които посочих. Цоня СЪБЧЕВА

13 Декември 2018 | 18:00 | Радио „Фокус“, „Това е България“