ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Министър Красимир Вълчев: Спорният текст на матурата по БЕЛ за VII клас беше неуместен, нямаше грешка

Министър Красимир Вълчев: Спорният текст на матурата по БЕЛ за VII клас беше неуместен, нямаше грешка

Красимир Вълчев – министър на образованието и науката на Република България , в интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВ
Водещ: С Красимир Вълчев ще си говорим за матурите и резулт...

20 Юни 2019 | 10:00 | бТВ, „Тази сутрин“

Министър Красимир Вълчев: Има проблем с безотговорните родители, които не осигуряват правото на обучение на децата си, заради което се въвеждат по-строги наказания

Министър Красимир Вълчев: Има проблем с безотговорните родители, които не осигуряват правото на обучение на децата си, заради което се въвеждат по-строги наказания

Красимир Вълчев – министър на образованието и науката на Република България, в интервю за предаването „Още от деня“ по БНТ
Водещ: При нас е министърът на образованието г-н Вълчев. Добър вечер и добре дошли в студиото. Видяхме две инициативи, които ще се превърнат в закон най-вече. Разбирам, че вече са в парламента. Ако ученик направи 5 неизвинени отсъствия за месеца, се спират детските помощи за цялата година. Ако детето е в предучилищна група, детска градина, ако не е ходило на детска градина - три дни. Това са промените в закона, нали така? Красимир Вълчев: Да. И още има. Водещ: Кажете за тези първо защо ги внасяте? Красимир Вълчев: Най-общо се засилва санкционният механизъм. Санкцията ще бъде по-голяма. Защо? Защото имаме проблем. Проблем с безотговорните родители. Имаме родители, които не осигуряват правото на обучение на децата си. В някои случаи дори не ги пускат на училище. Работи механизмът. Основната работа за включването на тези деца е работата на учителите и останалите групи: социални работници, общински служители, работата на терен. Но невинаги убеждението е достатъчно. Необходими са инструменти на принуда. Водещ: Тази принуда за 5 неизвинени отсъствия на месец? 5 часа имам предвид, не 5 дни? Красимир Вълчев: Да. 5 часа. Водещ: За 5 часа се махат помощите за цяла година. Доста строго звучи. Красимир Вълчев: И до момента имаше такова обвързване. Сега се разширява периодът на спиране и също така се правят промени в Закона за социалното подпомагане и другите помощи ще бъдат засегнати, месечните помощи, които получават. Водещ: Видях и това. Красимир Вълчев: Еднократната помощ при постъпване в първи клас, една втора от нея също ще зависи от посещаемостта. Да, на нас са ни необходими по-големи санкции. 40 лева месечно е равно на дневната работна ставка и много често се пренебрегва това като икономическа санкция. Необходими са ни по-големи санкции. Но това, което е важно да се каже в случая, е, че не се спира помощта за детето. Тя се пренасочва към училището и се конкретизира. Водещ: Където ще я получават. Тоест няма да се изплаща на родителите, а на училището. Красимир Вълчев: Чрез училището, като училището може да окаже обща и допълнителна подкрепа. Може да закупи дрехи, обувки, тетрадки на детето. Дори има по-големи гаранции, че тази помощ ще бъде в полза на детето. Водещ: В някои случаи. Красимир Вълчев: Най-добрата социална помощ е образованието. Проблемът на социалните и на семейните помощи е, че когато те са предоставени под общо подоходна подкрепа, родителят невинаги ги насочва към образованието и те са насочени единствено и само към текущи потребности. Водещ: Разбирам какво казвате. Някой път ракия с тях, вместо учебници. Но доколкото си спомням, макар че този период е доста далеч във времето, ние вадехме и фалшиви медицински бележки, когато бяхме ученици. Как ще прескочите това, ако изкарат медицински извинени отсъствия? Красимир Вълчев: Това винаги може да се случи. Само ще ви кажа, че по механизма вече имаме това взаимодействие, включително с районните здравни инспекции, да проверяват медицинските бележки. Имаме вече дори осъден лекар за фалшиви. За всяко съмнение се подава чрез информационната система. Водещ: Къде е осъден? Къде е този случай? Красимир Вълчев: В Хасково. Още други има такива, които се проверяват. По-точно е глобен лекарят. Не е наказателна. Водещ: Да, разбира се. Да погледнем какво казват хората за тази ваша идея. Имаше едно проучване на тези инициативи. Ако децата не посещават училище, трябва ли за родителите да бъдат спрени всички тези помощи? Две трети от хората казват: „Да, абсолютно всички“ и близо една трета казва: „Не всички“. Това ще е в ущърб на детето, но вие не ги спирате практически, те пак отиват към детето. Красимир Вълчев: На практика само 5 % са против, тъй като червеният стълб е това, което ви казах. Водещ: Което работите, да. И само 5 % са против. Очевидно обществото ви подкрепя. Иска да интегрираме тези деца по-добре. Това е единият от механизмите. Обаче вие говорите и за корпус в ромските махали, защото само с тези санкции не става. Трябва да има повече учители в тези училища. Може би трябва да има и повече полиция там, повече държава. Тази идея как ще я реализирате? Красимир Вълчев: Факт е, че имаме много от така наречените „сегрегирани“ училища, където проблемните деца са мнозинство, където децата от ромски произход са сто или почти 100 процента. В селските училища като цяло се справят по-добре. Общността работи. Най-трудно е в така наречените „обособени квартали“. Водещ: В големите градове? Красимир Вълчев: Там държавата трябва с цялата си сила, с всичките си инструменти и институции да влезе и да се справи с този проблем. Справянето с проблема предполага работа на терен, ежегодно осигуряване на посещаемостта, ходене до вкъщи, работа с родителите , убеждаване да пуснат детето си, каране до училище. За това трябват хора, основната ни армия, за да се справим с това предизвикателство, което е най-голямото и може би най-важното пред развитието ни въобще. Основната ни армия са учителите, подкрепени от социалните работници, полицията и общинските служители. Водещ: Вие и досега работихте така. Красимир Вълчев: Но там ни трябват много добре мотивирани и много добре подготвени учители. Този корпус ще от бъде специално подбрани и обучени учители, които да работят в тази среда, допълнително платени. Водещ: С деца от малцинството? Красимир Вълчев: Също и подпомогнати от медиатори, които са хора от общността. Водещ: Вие имахте и такива инициативи. Преди влизахте с МВР и доста деца бяха записани отново. Колко върнахте и колко останаха? Красимир Вълчев: Това е механизмът. 40 000 са допълнително записани. Една част от тях, сравнително малка, са отпаднали вторично. Пък имаме и много други сеца, които са отпаднали от тези, които преди това са били записани. По-голяма от тази част са отишли в чужбина. Записването е по-лесната, първоначалната работа. Много по-трудно е да се осигури ежедневната посещаемост, ефективно да се включат и да придобият необходимите знания и умения така, че накрая да бъдат пригодни за трудов реализация. Да бъдат пълноценни хора, да имат пълноценен живот. Водещ: Смятате ли, че с тези нови мерки, когато помощите са под въпрос, ако родителите не допускат детето, ще ги задържите за по-дълго в училище? Това е целта ви, доколкото разбирам. Красимир Вълчев: Има много мерки и дейности в системата, които са свързани с подкрепа, осигуряване на достъпа, стипендии, осигуряване на транспорт, учебници, хранения, закуски, работа най-вече на различни видове специалисти, така наречената подкрепа. Това е само една допълнителна мярка. Малка крачка – усилване на инструментите, които имаме. Не става само с убеждение. Понякога трябва и принуда. Водещ: Факт. Красимир Вълчев: Това, което липсва от работата на терен, това, което чувам и като глас на хората, които работят на терен, е, че липсват инструменти на принуда. Ние днес не можем да накараме родителите с много способи да осигурят правото на образование на децата си, което е тяхно задължение. Водещ: Да си представим един хипотетичен казус. Ако аз съм в ромската махала и имам малко дете, което го уча да стане джебчия. Тези 40 лева са нищо в сравнение с това, което ще изкарва то на ден, не говорим изобщо за месец. Красимир Вълчев: Сега ще бъдат 480. Водещ: Добре. Красимир Вълчев: Отделно по Закона за социалното подпомагане няма да се изравнява доходът, което означава още загуба от няколко стотин лева. Водещ: Тоест санкцията вече става доста по-голяма. Красимир Вълчев: Да. Водещ: Да се надяваме, че ще проработи. Да отидем в другото образование. Малко за по-големите. Тук беше Васил Велев преди едно-две предавания и каза, че бизнесът предлага матура по математика. Вие казахте, че няма как да стане тази година. Но идеята им е да имат повече специалисти в техническите области. Нямат кадри. Трябва ли тази матура? Тя решава ли проблема? Красимир Вълчев: Диагнозата е правилна. Ние не предвиждаме матура по математика. Твърде скоро беше приет Законът за предучилищното и училищното образование, но до голяма степен съм съгласен с аргументите. И едно такова обсъждане е полезно. Наистина имаме проблем. Професиите и професионалните направления в системата на висшето образование, които изискват задълбочено изучаване на математика и кандидатстване с математика, не са желани, а от друга страна са тези с най-висок ръст на доходите, с най-голям очакван ръст на доходите и с най-голям очакван недостиг. И ние трябва да преструктурираме приема. Правим го това нещо. И в системата и на професионалното, и на висшето образование. Не само математиката. Бих прибавил и природните науки. Това са професионалните направление в природоматематическите науки. Най-вече инженерните професионални направления, компютърните науки, медицината. Водещ: Но търсенето го няма. Вие ако оправите предлагането, да предлагате повече места, да ги насърчите със стипендии или по-ниски такси, видях предложения и да се махат учебните такси на тези, които влизат. Очевидно от другата страна студентите продължават да търсят не така добре платени, но по някаква причина за тях престижни специалности. Красимир Вълчев: Дейности по интереси, които финансираме тази година с допълнителни 25 милиона, сме предвидили минимум 40 % от тях да бъдат в областта на математиката, техниката и природните науки. Това, което обобщихме като данни: 60 % от тези дейности ще бъдат в тези области да провокираме интереса им за учене в областта на математиката и природните науки. Водещ: Тоест спирате ли, намалявате ли драстично държавната поръчка за други специалности и увеличавате ли я тук? Красимир Вълчев: Да. За съжаление броят на кандидат-студентите е един. Той е лимитиран. Ние като цяло го намаляваме. Отделно от това сме намалили през последните 3 години, тази ще е четвъртата, в която сега предложихме ново проектно решение за приема. Намалили сме го. В стопанските и природните науки над 50 %. Водещ: Надолу? Красимир Вълчев: Професионално направление „Администрация и управление“ – 80 %. Професионално направление „Икономика“ – 70. Професионално направление „Психология“ - 50 %. „Право“ – 40 %. В същото време увеличаваме приема, диференцирано, между различните висши училища, в зависимост и от оценката им за качество и реализация. Увеличен е приемът в инженернотехническите, аграрните, природоматематическите и педагогическите професионални направления. Там потенциалната обществена загуба от недостиг ще бъде много по-голяма, отколкото от излишък на кадри. Дори да имаме излишък на инженери, това не е нежелано. Водещ: Да. Как ще оправим нагласите, ако щете и предразсъдъците в тази посока, защото продължават и родители, и кандидат-студенти да избират неплатени специалности в области, които намаляват? Факт. Красимир Вълчев: Имаме положителни тенденции. Инструментите, с които разполагаме, вие ги споменахте. Това са стипендиите, предоставяме допълнителни стипендии, втора стипендия, право на втора стипендия. Предвиждаме в осемте професионални направления, в които имаме най-голям разрив между бъдещето търсене на пазара на труда и днешното търсене на образование чрез освобождаване на таксите. Предвиждаме и дори обмисляме нещо като трета стипендия за най-добрите студенти, да мотивираме най-добрите ученици да се включват в определени професии и професионални направления. Ние имаме проблем не само с това, че е малко търсенето, но и с това, че ученици със сравнително по-ниски резултати на изхода на гимназиално образование се включват в най-важните професионални направления. Водещ: Тоест тази матура по математика струва ли си да се обсъди? Красимир Вълчев: Абсолютно си струва да се обсъди. Водещ: Казвате „да“ на идеята по принцип? Красимир Вълчев: Да, защото имаме реален проблем, но това както ви казах – все още е рано да вземем такова решение. Трябва един цикъл от новата образователна структура и новите учебни програми да се извърви. До завършването на този цикъл имаме три години в момента, ако говорим за гимназиален етап. Водещ: Не трябва ли и бизнесът да се намеси тук, защото това са крайните потребители на банката кадри от ВУЗ-овете. Те как работят със студентите? Те могат ли да направят повече, за да подсигурят нужните специалисти? Красимир Вълчев: Бизнесът се намесва, една част от него. Би трябвало много повече компании да се намесват. Много повече сектори и сфери да бъдат по-активни. Първо се намесва с дуалната форма на обучение. С участието въобще в системата на професионалното образование, след това с участие в системата на висшето образование. Наемат кадри от по-рано. Организират студентски и ученически практики. За пример ще ви дам професионално направление „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ – едно от професионалните направления, което ако се завърши, се получават най-високи доходи. То се предлага единствено и само в Минно-геоложкия университет. Миннодобивната промишленост много добре работи с университета и отрано наема кадри. Там има почти сигурна реализация с високи доходи. Водещ: Говорил съм с Николай Вълканов по тази тема. Знам, че от години поддържа този факултет, подпомага. Красимир Вълчев: И не само той. Водещ: И не само той. Но това е една индустрия, която е ясна – минногеоложката. Мините и преработвателните комбинати са доста скъпоплатени, но нямат кадри. Имаме цели други сфери, където фирмите са по-дребни. Как се разбират помежду си в своите браншови организации да дадат те същото – стипендии, помощи, практики? Красимир Вълчев: Аз това, което виждам, е много силна активност от секторите „Електротехника“, „Електроника“, „Мехатроника“, които се организирани. Почти всички технически сектори. Виждам от строителния сектор също. Водещ: И какво правят? Какво дават? Красимир Вълчев: Дават практики. Работят със студентите от по-рано. Работят с висшите училища, които предлагат обучение в съответното професионално направление. Участват в настоятелства и други форми на подпомагане. Водещ: Подпомагат ли материално самите ВУЗ-ове? Дават ли пари? Красимир Вълчев: Да, има такива примери. Дали е достатъчно? По-скоро не е достатъчно. Могат да бъдат и по-активни, но най-вече те трябва рано да дадат увереност на студентите за реализация и да ги подпомогнат по време на обучението. Водещ: Предстои да свърши и тази учебна година, не съвсем сега, но след месец два. С една дума на крак, какви са ви очакванията след тези промени? Какво очаквате да получите тази година като първи резултати? Красимир Вълчев: Тази година се надяваме в по-голяма степен да се почувства промяната, която правим във връзка с новите учебни програми, с въвеждането на така наречения компетентностен подход. Един от приоритетите ни следващите месеци и в навечерието на следващата учебна година ще бъде това да говорим как да осъществим тази промяна така, че обучението в по-голяма степен да бъде насочено към това да вдъхнови ученика да учи. Промяната в последната класна стая, умението на образованието да бъде ориентирано не само към знанието, но и към уменията, да се учи интердисциплинарно. Всеки един урок да бъде по-творчески, учителят и ученикът да се чувстват по-свободни да провокира интереса за учене у децата, да префокусираме системата от документа към креативния учител. Водещ: Благодаря ви за това гостуване. Да видим резултатите. Красимир Вълчев: И аз ви благодаря.

4 Април 2019 | 19:30 | БНТ, "Още от деня"