ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. д-р Генчо Начев: От всички нас зависи да променим ценностната система, за която материалното е над всичко

Проф. д-р Генчо Начев: От всички нас зависи да променим ценностната система, за която материалното е над всичко

Преди 130 години с указ на княз Фердинанд от 19 януари 1889 е сформиран 23-ти пехотен Шипченски полк с дислокация в Казанлък. С поредица от събития вчера беше почетена годишнината от създаването на...

19 Януари 2019 | 18:02 | Радио „Фокус“

Проф. д-р Генчо Начев: Превърнахме медицината в България в търговия, а пациентите в "подвижни касички”

Проф. д-р Генчо Начев: Превърнахме медицината в България в търговия, а пациентите в "подвижни касички”

Проф. д-р Генчо Начев, изпълнителен директор на болница "Св. Екатерина", председател на "Българско дружество по кардиохирургия" в интервю за Агенция "Фокус" във връзка с успешно извършена комбинирана операция, здравеопазването в България и развитието на кардиохирургията. Фокус: Проф. Начев, вие и вашият екип сте извършили уникална комбинирана операция, при която е имало висок оперативен риск. Първо, с каква диагноза постъпи пациентката в болница „Св. Екатерина”? Проф. д-р Генчо Начев: Това е един много тежък и комплициран случай с една 70-годишна жена с много заболявания. Тя имаше тумор на яйчниците, който се оказа малко по-голям от детска глава. Също така, има много тежко аортно заболяване – стеснение на аортната клапа, което затормозява изключително много голямата камера на сърцето, която изтласква кръвта през нея към тялото. Това причинява декомпенсация или сърдечна недостатъчност. Около месец преди да постъпи при нас жената е получила тромбофлебит на краката, който е в резултат на овариалния тумор. Този тромбофлебит изхвърля съсирек, който застава на белодробната артерия и води до тежко състояние, което много често завършва със смърт. По повод на това тежко остро заболяване, тя постъпва във друга болница. Лекарите там са помислили за оперативна интервенция, но са се притеснили, че първо, рискът е много голям, второ, че има тумор на яйчника и не са знаели какво точно да направят. Те са се опитали чрез интервенционални процедури да разбият този съсирек и да вкарат едно тромболитично лекарство, което да стопи този съсирек. Наистина, те са успели да го разбият. До голяма степен са разтопили този съсирек, но неприятното е, че в крайните клонове на белодробното дърво, на бронхите са се образували такива съсиреци, които са отишли там. Те са предизвикали инфаркти на белия дроб, което допълнително е довело до една белодробна недостатъчност. Прибавено към сърдечната недостатъчност това създаваше един изключително висок риск за оперативна интервенция. Този риск при нас се изчисляваше около 28-30 %. Фокус: Как решихте да поемете такъв риск и да направите тази операция? Проф. д-р Генчо Начев: Проведох много обстойни разговори с близките на болната, разговарях с за мен най-добрият онкогинеколог в България – доц. Никола Василев. Заедно с него решихме, че този риск си заслужава да бъде поет, защото непосредственият живот на жената е застрашен. Тя няма друг шанс. Единственият и шанс беше това. Разбира се, не се хвърлихме веднага да оперираме. Подготвихме я преди това, за да сведем този риск, въпреки че е толкова висок, до минимум. Оперирахме едноетапно, тоест в един ден, с една упойка едновременно извършихме и двете операции. Работихме два екипа, единият от онкогенеколози, ръководен от доц. Никола Василев и от кардиохирурзи, ръководен от мен. Той махна тумора на яйчника, след това аз оправих аортната клапа, смених я и сложих протеза. Това, от което се страхувахме най-много в следоперативния период беше именно дихателната недостатъчност, защото белият й дроб е променен, но успяхме да го овладеем. Премахнахме апарата и командното дишане и нейният бял дроб пое своята функция. Справя се добре и нещата вървят положително. Тя вече е в отделението, раздвижва се и след празниците ще бъде изписана. Фокус: Тоест, Вие сте дали шанс за живот, след като е бил отказван такъв преди това. Проф. д-р Генчо Начев: Мисля, че Господ е дал шанс за живот на жената. Лекарите сме едни изпълнители. Не може да се очаква, че ние сме дали шансове. Жената има късмет и се надявам, че ще води един хубав живот по-нататък. Интересно е, че когато разговарях с дъщеря й и обясних, че в момента няма да я оперираме, а ще отложим с 3-4 дни, за да я подготвим, тъй като има показатели, които трябва да се доведат до норма в изследванията. Тя беше много притеснена и ме попита дали е необходимо майка й да бъде изписана и дали има пътека, за да остане. Дъщерята се интересуваше дали има здравна пътека, по която да я водим, защото в първата болница, в която е била са и обяснили, че трябва да я изпишат, тъй като здравната пътека е свършила и не могат да я държат повече. След това са отишли в друга държавна болница, в която на третия ден също са и казали, че дните на болнично лечение по осигуряване са свършили. Изписали са я и тя е стояла с всички тези тежки заболявания в дома си. Ние превърнахме медицината в търговия, а пациентите в подвижни касички. Трябва да се гледа на медицината като медицина. В края на краищата лекарите сме призвани, ако можем да помогнем с нещо, да го направим, да облекчим страданията на пациента. Не казвам да спасим живота, защото това го прави Господ, но за да допринесем за по-добър живот на този човек, ние трябва да му помогнем, независимо дали има пътека, или не и кой колко плаща. Фокус: Според Вас има ли отношение възрастта на жената, за отказите да я оперират? Често в България това е една от причините, които спират лекарите. Проф. д-р Генчо Начев: В медицинските показания възрастта не е противопоказание. Противопоказание могат да бъдат допълнителни заболявания, които толкова много повишават риска, че да не си заслужава. Тоест, рискът да умре е много по-голям, отколкото шансът да оживее и не си заслужава, колкото и грозно да звучи, целият материален, психологически и емоционален разход, който се извършва във връзка с тази интервенция. Така е и по света. Възрастта никога не е противопоказание. Оперирали сме мъж на 92 години и основното му оплакване е било, че преди е могъл да отиде до кръчмата наблизо, а пък сега не може, защото се изморява. Неговото качеството на живот е нарушено и ние сме длъжни да му помогнем, да се опитаме да го върнем, ако вярваме, че с интервенцията, която извършваме, това може да се случи. Пак ви казвам продължителността на живота не зависи от нас, а от нещо друго, което е много над нас. Времето, което Господ е отредил за живот можем да го направим качествен, и да ограничим мъката и страданието. Това според мен е основната функция на лекаря. Фокус: Това първата операция от подобен тип ли е в България? Проф. Генчо Начев: Не, в никакъв случай. Имаме доста богат опит в това отношение, включително извършване на цезарово сечение на родилки за родоразрешаване и едновременно с това операция върху различни патологии на сърцето с една и съща анастезия. Това е най-добре за болния, защото най-малко се уврежда. Фокус: Как бихте определили тази операция за вашата кариера? Проф. Генчо Начев: За моята кариера не можем да говорим, защото тя е с над 11 000 сърдечни операции. Операцията е рутинна, но е рядка. Такива случаи се срещат всеки ден. Сложността на такава интервенция, поради точното поставяне на показанията, т.е. дали трябва да се оперира, или не, кога е точният момент. Също така, целият план за следоперативното лечение, така че да оживее пациентът, е много важен и сложен, лечението е интердисциплинарно. Това значи, че няколко лекарски специалности се събират да лекуват едно заболяване и това е сложното – да можеш да координираш способността, опита, практиката на специалистите, за да достигнат нещата до успешен край. Фокус: На каква стойност е операцията и ще бъде ли поета от НЗОК? Проф. Генчо Начев: Стойността, която касата ще плати, е само сърдечната операция, която е 10 100 лева. Касата няма да плати операцията за тумор на яйчника, защото нямаме такава пътека. Нищо няма да бъде платено и на екипа гинеколози, за свършената работа. Пак казва, трябва да започнем да мислим за това и обществото да получи нагласата, че медицината не е просто търговия. Медицината е преди всичко бизнес, който е създаден да помага на хората, а не просто да печели. Вярно, наистина е сериозен бизнес, в който се инвестират много пари. За съжаление, в България не е така, тъй като никой не изчислява колко се харчи. Тази жена ще струва много повече на болницата, отколкото Касата ще плати за нея. Когато обаче става дума за предизвикателство, както е в случая или дори да няма такова, когато става дума за човешки живот, за това да можеш да намалиш страданието на някого, не трябва да се говори за пари. Рано или късно, трябва да започнат да се остойностяват тези неща и ние трябва да набираме на хората, от които зависи това. Не трябва обаче да мислим за пари, когато вършим тази дейност. Това е истината. Фокус: Как бихте определили развитието на кардиохирургията в България? На какво ниво е според Вас? Проф. Генчо Начев: Кардиохирургията в България от много отдавна е на европейско ниво. Роля има и проф. Чирков. Със своето идване, попадайки на ентусиазиран колектив, той успя да въведе всички нови неща, които бяха за времето си (1989 – 1990 г.) в западния свят. За неговото време, хирургията в България, беше изпреварила с много останалите специалности. Сега мисля, че все още е изпреварваща по отношение на тях, но поради липсата на средства, виждаме много затруднения във въвеждането на иновативните методи, които са в света. Всъщност „Света Екатерина” е единствената институцията, която въвежда тези иновативни методи като транскатетърното клапно имплантиране, протезиране, асистиране на средства за циркулация, т.нар. изкуствени сърца, като минимално инвазивни процедури, т.е. с малък разрез да се извършват операции. Това е много трудно, защото е свързано със средства, а ние сме ограничени, защото приходът е само от Касата. Тя не може да осигури тези средства. Необходимо е държавата да помисли за определени институции, не говоря само за сърдечна хирургия, а за общ план на здравеопазването и медицината специално. Трябва да се създаде фонд за иновации, нововъведения, да се преценява коя иновативна технология може да се въведе, коя иновация си заслужава и с коя може да се изчака, защото резултатите са съмнителни, и да се инвестира в това, за да знаем, че не изоставаме от света. В областта на медицината, няма значение дали е кардиохирургия или друга специалност, в момента, в който се мъчиш да поддържаш едно ниво, ти безвъзвратно изоставаш, защото през това време останалите вървят нагоре. Може да си бил на върха преди, но вече не си, защото другите са продължили да се развиват. Фокус: Напоследък имаше скандали с източване на средства на здравната каса с от определени болници. Необходимо ли е, според Вас да се засили контролът от страна на НЗОК към средствата, които се плащат към болниците? Проф. Генчо Начев: Това не е в последно време. Касата се източва много отдавна. През 2002 г. съм бил директор на здравната каса. Още от тогава е имало такъв опит. Не е необходимо, задължително е да има контрол върху изразходването на средствата. Най-напред обаче трябва да се направи контрол върху показанията за една или друга процедура, за един или друг вид лечение. Всъщност касата се източва по два пъти. Единият път, когато се отчита дейност, която не е извършена. Трябва да има контрол над това с въвеждането на електронна карта, включително и по електронен път да се отчитат нещата до касата. Това се свежда до минимум. Има възможност с този контрол да се намали отчитането на дейност, която не е извършена. Вторият път за измами обаче, който е много по-страшен, е извършване на дейност, която не е показана. Този метод не само, че източва касата, но застрашава живота на болния, защото ти си направил нещо, което не е трябвало да се прави. Затова трябва контрол, той трябва да е железен и да се прави от съсловието, от научните дружества по съответните специализации, защото само те имат компетентността да кажат: „Да, тук е действано правилно или не, тук е направено нещо, което не е трябвало”. Фокус: Какво смятате за въвеждането на трите здравни пакета, които предлага министърът на здравеопазването? Проф. Генчо Начев: В момента в раздел „Болнична помощ” НЗОК плаща услуги, които не са за болнично лечение. Това е един доста сериозен ресурс. Приветствам оформянето на трите пакета. Крайно време е да има основен пакет, който да плаща касата и той да е реален, за социално значими заболявания, които могат да се лекуват само в болнична обстановка. Такива, които непосредствено застрашават трудоспособността и живота на болния и за които трябва да се отделят средства, съобразно реалното остойностяване на тези услуги. Не трябва да има измислени цени на пакети, които не отговарят на стойността на тези услуги. Хубаво е да има и допълнителен пакет, за който касата, ако може и до колкото може, ще заплаща, а хората ще трябва да помислят дали да се осигурят върху него и да не чакат, когато няма възможност да бъдат финансирани. Те могат да изберат дали ще го заплатят или ще гледат една коза и когато се разболеят по този пакет, ще продадат козата и ще платят лечението си. Лора ГОРОВСКА

2 Март 2015 | 12:07 | Агенция "Фокус"