ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Владимир Чуков, арабист: Навлизаме в нов етап на радикализъм с масово нападение над религиозни символи

Проф. Владимир Чуков, арабист: Навлизаме в нов етап на радикализъм с масово нападение над религиозни символи

Навръх католическия Великден в Шри Ланка – осем взрива и стотици жертви в църкви и хотели в столицата Коломбо. Ужасът силно напомня на скорошния в Нова Зеландия, обект на който станаха джамии. Сред...

22 Април 2019 | 12:00 | Радио „Фокус“

Проф. Владимир Чуков, арабист: Ескалация на конфликтите в Близкия изток ще има след решение на Вашингтон за „Сделката на века“

Проф. Владимир Чуков, арабист: Ескалация на конфликтите в Близкия изток ще има след решение на Вашингтон за „Сделката на века“

Събитията от началото на годината отново насочиха погледа ни към две страни, поддържали добри отношения в миналото, днес не толкова. Израел и Иран за пореден път ескалираха напрежението помежду си, терен стана сирийската територия. Припомняме, че на 20 януари израелската авиация извърши удари по цели на Иран в района на сирийската столица Дамаск. Оттогава коментарите и прогнозите за реален военен конфликт между двете държави не спират. Коя е ябълката на раздора този път, чии външни намеси се усещат и какъв ще бъде изходът от напрегнатата ситуация? Отговорите търсим с арабиста проф. Владимир Чуков в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Проф. Чуков, след нападението по иранските позиции в Сирия от Израел в началото на тази година Иран като че ли отново се превърна в големия враг в световен мащаб или поне така се представя. Иранската страна неведнъж е била изправена под заплаха от чуждо влияние, под заплаха от изолация дори, кое обаче е поводът сега? Владимир Чуков: Да, наистина изглежда, че има някакви причини, които са нови за тази година по отношение това, което наблюдавахме миналата и по-миналата година. Трябва да насочим нашия поглед към две събития, които са взаимно свързани помежду си, както и към някои събития, които протичат в следствие на тези две. Първото това са израелските парламентарни избори на 9 април. Те са изключително важни не само от гледна точка на вътрешната политика на държавата Израел, но и подари факта, че това е един от регионалните полюси. Нещо повече – една от държавите, която очевидно ще бъде страна по т.нар. „сделка на века“, тоест, палестино-израелският-американски близкоизточен план. Очаква през втората половина на тази година след формирането на израелското правителство, което най-вероятно ще се забави в следствие на делата, които ще бъдат активизирани срещу вероятния победител – това е старият нов премиер Бенямин Нетаняху, очаква се някъде юли или август да бъде съставено новото израелско правителство. То ще приеме онова, което ще му бъде представено от Вашингтон – това беше много ясно споменато от Джаред Къшнър, който е съветник и зет на президента Доналд Тръмп. Има още едно събитие, което е много важно и което до голяма степен обяснява ескалацията на напрежението – това е изтеглянето американските войски от Сирия, което предизвиква преструктуриране на иранското присъствие на територията на Сирия. Забелязва се едно оттегляне на иранските военнослужещи от територии, които са в непосредствена близост до Израел. Защо? Просто защото ако до този момент те избягваха близостта с американския контингент, сега вече се предполага, че това няма да стане. Така че вместо да бъде под директния обстрел на израелската авиация, под израелската артилерия, те се опитват да отидат на по-задни позиции. Ето например генералният щаб на пазараните, който беше обстрелван може би около месец от израелската авиация на летище Дамаск, сега вече много ясно се оттегля в базата в пустинята Палмира, която е на 300 км от границата с Израел. И всичко това предполага следното: че просто Иран поставя акцент върху нов тип оръжие, като при една бъдеща война. Счита се, поне така смятат израелските ръководители, че вероятно ще има ескалация на напрежението около 9 април най-вече от северния фронт, „Хизбула“ и респективно от Ивицата Газа. Забелязва се и превъоръжаването на „Хизбула“ с превръщането на някъде около 14 хиляди ракети, които са със среден обсег от 90 до 250 км., в насочвани снаряди. Тоест, обсегът им да стане около 300 км. Всичко това обаче изисква допълнителни части, допълнителни преустройства на тези снаряди, които се произвеждат в Иран. И от Иран по въздух, по море, най-вече по пътищата със съответните конвои се изпращат тези части в отделните пунктове, където са складирани тези артилерийски снаряди на „Хизбула“ най-вече на сирийска територия. Водещ: Да разбираме ли, че притесненията за т.нар. „иранска експанзия“, доставките на оръжия в различни части се оказват основателни? Владимир Чуков: Така е, поне това е, което смятат в Израел, че превъоръжаването на „Хизбула“ с всъщност увеличаване на обсега на ракетите на „Хизбула“ – всичко това е интерпретирано като подготовка за нова война, но вече с по-модерни, по-осъвременени оръжия, за които вече споменах. Тоест, няма да бъде битка лице в лице, както досега беше практиката на Иран. Те смятат да останат на Голанските възвишение в непосредствена близост до израелската граница – това е всъщност Централният фронт. Но тежката артилерия, ако мога така да кажа, ще бъде изтеглена вече далеч зад първата бойна линия, което само по себе си нагнетява напрежение. Всичко това заедно с подготовката за парламентарните избори, заедно с лансирането на новия, коренно различен план за уреждането на палестино-израелския конфликт, всичко това нагнетява изключително голямо напрежение. Ние виждаме в момента до къде се стига. Водещ: Веднага след последната ескалация на конфликта видяхме реакцията на САЩ, интересна обаче беше тази на Русия. Помним преди време Москва даде едни обещания на Израел, да убеди иранците да стоят и далеч от сирийско-израелската граница. Как се развиват тези въпроси към днешна дата? Владимир Чуков: Русия се опитва да изтласка САЩ въобще като водеща, като посредническа сила в Близкия Изток, и тя иска да изземе функциите на дългогодишен преговарящ с Израел и с Палестина. Нещо повече, утре на 21-ви се очаква едно ключово посещение на Бенямин Нетаняху в Москва, в което вероятно Русия ще предложи подобен тип посредническа роля по един много категоричен начин. И може би, подчертавайки с вече придобитите симпатии от страна на палестинската автономия за подобен тип роля. Русия се опитва да балансира. Първо се опита да балансира вътре в самата си коалиция заедно с Иран, с „Хизбула“, с режима на Башар Асад, в същото време с регионалните сили –Турция, Израел. Всичко това с оглед да изтласка САЩ като водещите, като основната до този момент световна сила. Невинаги се получава. Имаше много ясни категорични декларации от страна на шефа на парламентарната комисия за външна политика и отбрана в иранския парламент, в който директно Иран обвини, че Русия много ясно си сътрудничи с Израел, така че до този момент нито една установка от тези, които бяха дадени на Сирия „Ф-300“ не изстреляла нито една ракета. Обяснението на Русия са, че все още екипите, които трябва да действат от сирийска страна не са подготвени, все още има технически причини в това отношение. Но Иран дори постави въпроса за въвеждане в Сирия на собствена противовъздушна система за отбрана, тъй като не вярва на Русия. Нещо повече, те дори поискаха, ако Русия е искрена в своите отношения с Иран, то Русия да наложи и въздушен чадър на тези оръжия на „Хизбула“, за които говорихме до този момент. Тоест, да спрат настъплението или използването на ливанското въздушно пространство за Израел по посока на Сирия, тъй като до този момент, да не кажа 100%, но може би 95% от ударите, които бяха насочени срещу ирански цели в Сирия, бяха направени от самолети, и то от ливанското въздушно пространство. Там рулетката е много сложна. Сложността се изразява във видими, ясни и категорични противоречия. Има и такива, които тлеят, тези, които са на терен. Както между другото, много ясно пролича в скорошните, в неотдавнашните сблъсъци директно между части на сирийската армия – едните части са командвани от руски офицери, а другите са командвани от ирански. Виждаме, че в рамките на дори тази територия от 60% има видими противоречия между партньорите. Водещ: Кой обаче може да спаси Иран от това да не изпадне в „немилост“, както се случи около темата на ядрената програма по-рано? Русия ли е тази, която държи ключа за това? Владимир Чуков: Мисля си че ядрената програма на Иран наистина е една тема с много голяма давност. Днес и вчера имаше една много сериозна дискусия в иранското правителство, инициирано от президента Рохани, в което той отбеляза, че не толкова военният сблъсък, колкото икономическите санкции или икономическата война, обявена на Иран, е много по-опасно. Това, което виждаме е като предпазен механизъм, който беше изработен от европейците. Но с днешна дата виждате американският натиск върху европейците е толкова голям, че трудно може да се предвиди какво би могло да стане. Нещо повече да добавя, именно европейците бяха тези, които поставиха едно от условията, които САЩ още в самото начало при оттеглянето си поставиха –преустановяване на иранската балистична програма, нещо, което нагнети отношенията между Европа и Иран. Ето тук е и ролята на Турция, която в рамките на силно нагнетените, силно влошените американо-турски отношения, каза, че вероятно те ще изработят същия механизъм за преодоляването на санкциите, които ще наложат САЩ на турски фирми, които търгуват с Иран. Така че проблемът е по-скоро икономически. Въпросът е доколко Иран може да продължи тези свои ангажименти. Водещ: Можем ли да се надяваме напрежението да стихне след израелските избори през месец април? Какво може да се случи дотогава, очаквате ли някаква много по-сериозна ескалация от това, което наблюдаваме сега? Владимир Чуков: Аз считам, че същинската ескалация ще настане тогава, когато Белият дом официално оповести до най-малкия детайл своя план, наречен „сделка на века“, тоест, уреждането на израело-палестинския конфликт, тъй като той е основният. Това е конфликтът майка на всички останали- на израелско-иранския, проблемите с кюрдите. Това е основата на потенциалното примирение, което трябва да настане в Близкия Изток. Виждаме основни стъпки, виждаме основни заявления за това. С днешна дата палестино-израелският проблем е този, който отравя, който слага пръчки в колелото на развитието на някакъв реален материален процес на умиротворяване на Близкия Изток. До момента, в който това не стане, ние ще видим, че екстремистките сили, независимо от коя страна идват, ще вземат връх. Те са тези, които доминират в ситуацията. Виждаме каква е ситуацията около ИДИЛ – тя военно е победена, но ако погледнем спящите клетки, които те остават след себе си, можем да се попитаме дали ИДИЛ, която е погребана видимо, е по-безопасно, отколкото онази, която се намира в момента в недрата на обществото. Това е големият въпрос – да бъдат победени радикалите, екстремистите, но идеологически. Водещ: В тази връзка как гледат на призивите на американския президент за връщане на джихадистите на ИДИЛ обратно в Европа, изправяни пред съда? Много плахо се прие това предложение от европейските лидери. Действително може ли да се стигне до незабавното им изправяне пред съда, гарантиране на сигурността на всички нас? Владимир Чуков: Дори мисля че вие използвахте една много мека дума – „плахо“. Европейските лидери просто не приемат тази идея. В някаква степен са изненадани, дори ако погледнем френската позиция – миналата година Франция беше категорична, че няма да приеме тези свои сънародници. През януари Кристоф Кастанер – вътрешният министър даде съгласието те да бъдат върнати – говоря за 130 човека. Сега обаче, министърът на правосъдието е категоричен, че те просто не искат да ги приемат. Сходна е позицията с тази на Великобритания. Малко по-нюансирана е позицията на Германия, която много ясно си дава сметка, че ако те се върнат на територията на Германия, автоматично придобиват своите европейски права и е много ясно, че европейският съдебен процес в никакъв случай не прилича на съдебния процес, какъвто е в Сирия, Ирак и т.н. Ето, виждате какво означава разлика в прилагането на правата на човека. Особено тази Германия, която прие над 1 милион бежанци. Така че на този етап считам, че европейците ще отлагат, ще дискутират. Това, което се разбра е, че те се чувстват някак си не само неудовлетворени, те се чувстват предадени от факта, че научиха за изтеглянето на американския контингент от Сирия от медиите- без те да бъдат съветвани, без да бъдат допитвани. И може би това, което заяви Жан-Ив льо Дриан – външният министър на Франция е, че няма как ти да се бориш срещу Иран, в същото време да се оттегляш от Сирия. Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

20 Февруари 2019 | 12:00 | Радио „Фокус“, „Добро утро, България“