ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Пламен Павлов: Погледът на цар Борис Михаил е насочен към бъдещето, такава трябва да бъде политиката на управляващите

Проф. Пламен Павлов: Погледът на цар Борис Михаил е насочен към бъдещето, такава трябва да бъде политиката на управляващите

Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод навършването на 1 112 години от смъртта на цар Борис I .

2 Май 2019 | 15:00 | Агенция „Фокус“

Проф. Пламен Павлов: Хан Крум е един от най-великите български владетели, блестящ военачалник и визионер

Проф. Пламен Павлов: Хан Крум е един от най-великите български владетели, блестящ военачалник и визионер

Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод кончината на хан Крум на 13 април 814 г. Фокус:Проф. Павлов, на 13 април 814 г. умира хан Крум. Каква е вътрешната и външната обстановка при неговото възкачване на престола и с какво е белязано неговото управление? Пламен Павлов:Крум е бил един от най-великите български владетели. Големият познавач на този период от българската история и най-добрия тълкувател на надписите оставени от Крум и Омуртаг е чл. кор. Веселин Бешевлиев. Той предложи навремето този владетел да бъде наричан Крум Велики. Това не беше възприето или по-скоро не срещна някакъв особен отзвук. Мисля си, че той е напълно прав, тъй като става дума за един от владетелите, които поставят трайна основа на българската държава и осигуряват нейното развитие за векове напред. Още повече, че с него свързваме династията, която управлява Първото българско царство до самата му гибел през 1018 г. Наричаме я Крумовата династия. Византийската принцеса Анна Комнина от края на 11 и началото 12 век съобщава, че Самуил е потомък на Мокрос. Това е грешка, тъй като най-вероятно в оригинала е бил Кронос. Ние знаем това сведение от един по-късен препис на книгата на Анна Комнина. Има и други данни, които показват, че Крум поставя едно ново начало. Кога идва на власт ние не знаем със сигурност. В историческите справочници, в различни изследвания началото на неговото царуване се поставя в 802 или 803 г. и приключва със смъртта му на 13 април 814 г. Той управлява сравнително кратко. Има и по-нови виждания на акад. Васил Гюзелев, че Крум идва на власт може би в 796 г. или всеки случай някъде около 800 г. Началото на неговото царуване за нас е обвито в неяснота. За първи път той се споменава във византийските хроники през 807 г. Вижда се, че тогава той е управлявал няколко години поне. Има възможност между Кардам, когото знаем като предишния владетел и Крум да има още един владетел, който е избягал във Византия. Знаем един византийски патриций на име Теодор, който е наричан от византийските автори кириос, т.е. господар. С тази титла много често се наричат българските владетели, включително и Кубрат. Имало ли е владетел между Кардам и Крум е трудно да се отговори. Така или иначе идвайки на власт, той започва много смела и интензивна политика. Тя до голяма степен следва и общата обстановка в тогавашна Европа. Една от големите промени в западна посока спрямо България е разгрома на Аварския хаганат от Карл Велики. Аварската империя в сърцето на Европа е една много агресивна държава, която диктува нещата в предходните столетия и традиционен противник на България. Крум се възползва от това тежко положение на аварите след 803 г. и започва интензивни действия на запад. Само за няколко години успява да превземе Трансилвания и да докара българската граница на запад до река Тиса в днешна Унгария. С това България получава и не само голяма територия, но и богати природни богатства, най-вече сребро и каменна сол. Каменната сол в древността и през Средновековието е смятана за нещо изключително ценно. Това териториална разширение буди опасения във Византия. Тогава византийския император Никифор I Генник, който преди това е бил финансов министър на империята, един доста смел владетел, реформатор по дух решава, че трябва да сломи България и да предотврати една опасност от север. През 807 г. Никифор предприема поход срещу България, но е принуден да го прекъсна поради слухове за заговор в Цариград. Това дава възможност на Крум в 808 г. да нахлуе по течението на река Струма, да разгроми византийските гарнизони в този район и да отнеме огромно количество злато, предназначено за заплати на византийската армия. Това не е случайно нападение, то е една линия на политика към днешна Македония, към Беломорието, която на практика се превръща в един от основните вектори на българската активност през следващите векове. Има и някаква друга причина, която ни е трудно да установим със сигурност. Самият произход на Крум е забулен в неяснота. Някои учени приемат, че той произхожда от Панония, че е представител на панонските българи. Едно мнение, което не може да бъде доказано с конкретни доказателства. Има разбира се, мнения, че той вероятно е наследник на Кардам, което най-вероятно не е вярно. Това, което беше предложено, независимо от двама български учени, независими един от друг, е тезата, че той произхожда от Куберовите българи от Македония. Тази теза беше изказана от проф. Иван Андреев и от проф. Станислав Станилов. За това има някои основания. След кризата в България в средата на 8 век и честата смяна на владетели, ясно се търси представител на стария харизматичен род Дуло. Това е родът на Аспарух, на Кубер, на техния баща хан Кубрат. Такъв е открит в лицето на Крум. За това становище могат да се приведат някои косвени аргументи от по-късно време. Така или иначе ориентацията към Македония, към югозападните балкански земи е нещо, което започва да се следва като политическа линия именно при Крум. То дава много големи резултати. Една от най-големите победи на Крум е завладяването на Сердика, на днешната ни столица София. Това става през 809 г. и е в отговор на агресивната политика на Византия. Със завземането на Сердика и включването й в българските предели този град вече най-често е наричан Средец със своето старобългарско име. Това дава още по-сериозни възможности за действие към Македония, Беломорието, въобще един обширен район на запад и на юг. Крум изключително много държи на тази придобивка. Той на практика успява да създаде един от центровете на българската власт в бъдеще. В 811 г. Никифор отговаря с унищожителен поход. Той мобилизира отделна армия. Крум не е в състояние да спре тази агресия, затова предлага мир. Никифор отхвърля мира. По пътя си към Плиска ромейската армия разгромява два български отряда. В крайна сметка завладява Плиска, която е жестоко опустошена, населението е избивано. Българската хазна е взета от самия император Никифор. Тук се вижда, че всъщност Крум е постъпил стратегически много правилно, изоставяйки столицата. Затова цитирания от мен член кореспондент проф. Бешевлиев сравняваше тази маневра на Крум с това, което прави Кутузов срещу Наполеон при Москва 1000 години по-късно, през 1811 г. Наистина Никифор се вижда в безизходица. Той се принуждава да напусне Плиска и потегля както твърдят византийските автори към Сердика, за да възстанови отново византийската власт в София. Най-вероятно се опасява да мине през Северна България и се връща отново на юг. Тук вече Крум му нанася унищожително поражение. Смята се по традиция, че това е станало във Върбишкия проход, има мнение, че може би е в Ришкия проход. Така или иначе в Източна Стара планина византийската армия е почти напълно унищожена. Никифор загива. Вече от черепа му е изработена сребърна ритуална чаша. Това отразява вярванията на древните българи за орендата, т.е. за вземането на силата победения противник. Оттук нататък вече почва тоталното българско настъпление на юг. Това води до превземането на Дебелт при Бургас, по-късно на Месемврия и Пловдив и на редица други градове. Междувременно Крум предлага мир на Византия, но самата империя се колебае как да постъпи. Следва едно ново много силно действие на Крум, което води до тежко поражение на византийската армия на 22 юни 813 г. Тогава ромеите са разбити отново при Версиникия. Оттук нататък българските действия засягат района на византийската столица. Фокус:Можем ли да кажем, че при него се ражда мечтата за овладяване на византийската столица Константинопол? Пламен Павлов:Такава мечта са имали всички владетели през Средновековието на Балканите, пък и не само. Дали Крум е мечтаел да превземе Константинопол е трудно да отговорим, но така или иначе той притиска византийската империя, обсажда Константинопол. Там се стига до български церемониални действия, жертвоприношения. Крум поставя тежки условия на Византия, включително да си забие копието на парадната порта на Константинопол, за да покаже надмощие. Стига се и до едно доста подло действие от византийската страна. Във Византия междувременно е паднал император Михаил Рангаве, който се компрометира с поражението при Версиникия. Идва на власт един военен император. Това е Лъв V Арменец в 813 г., който предлага на Крум преговори. Това е трябвало да стане в близост до Константинопол на предварително уговорено място. Там обаче се постъпва от византийска страна изключително некоректно и подло. Българската делегация е нападната от укрити византийски войници. Българският кавхан, т.е. вторият човек в държавата, е убит. Роднините на Крум: неговият зет и племенника му са пленени. Крум успява макар и ранен да скочи на коня и да избяга. След това той си отмъщава доста жестоко, като разорява района на столицата, отнася от нея статуии, колони, най-различни предмети на изкуството, което го представя в малко нетрадиционна светлина. Византийските автори, които ненавиждат Крум, го представят като културен варварин. Като човек, който цени паметниците на културата. Фокус:За вътрешната му политика са характерни първите писани закони. С какво са се характеризирали те и откъде черпим сведения за тях? Пламен Павлов:Не бива да пропускаме, че при Крум започват и реформи в България. Той е първият наш владетел, който прави законодателна реформа. Ние свързваме по принцип с първото българско писмено законодателство. Дали това е така е трудно да се отговори. Надали преди това не е имало писани закони, като имаме предвид владетели като Тервел, става дума за образовани владетели с висок престиж. Очевидно той прави една много сериозна реформа. Знаем по едно легендарно сведение във византийската енциклопедия Свидас. Вижда се, че той въвежда закони, които са много сходни с тези във Византия и Западна Европа. По този начин изравнява правния статут на своите поданици ,независимо дали са българи, славяни или потомци на траките. Взема мерки против разбойничеството, злоупотребата с властта, корупцията. Тези закони са толкова жестоки от наша гледна точка. Те са с нанасяне на тежки наказания, увредителни наказания, които са нещо традиционно за тогавашния свят. Виждаме днес да се използват да речем в някои ислямски страни. Той на практика остава в паметта на българите като законодател. Неслучайно в Български апокрифен летопис, един по-късен паметник, се говори за един загадъчен цар Изот, което на гръцки означава справедлив. Най-вероятно под това прозвище се крие именно Крум. Фокус:Какъв военноначалник е бил ханът и откъде идва прозвището му Страшни? Пламен Павлов:Той е бил блестящ военачалник. Това го виждаме от стратегическите му ходове, особено от тази операция в 811 г., в която той допуска византийската армия в столицата си, жертва по този начин нещо твърде ценно, но устройва засади. Мобилизира цялото население, даже се казва, че и жените грабнали оръжие и нанася унищожителен разгром на противника. Никифор както стана дума е убит, неговият син и наследник е тежко убит и малко по-късно умира. Неговото превземане на крепости и стратегически ходове и конкретни битки го показват като блестящ военачалник. Що се отнася до прозвището Страшни то се появява през Българското възраждане. По-скоро е като един отглас на името, с което е наричан руския цар Иван Грозни. То не е автентично. По-скоро е наричан Крум Справедливия, а както предлагаше проф. Бешевлиев е много справедливо да го наречем Крум Велики. Бих искал да кажа две три думи за неговата възраст. Ние си представяме този владетел като един сравнително възрастен човек. Така е представен и в романи с богат житейски опит. Той такъв опит е имал, но най-вероятно е бил твърде млад. Дошъл е на престола също твърде млад. Крум умира изненадващо на 13 април 814 г. от инсулт. Изобщо от някакъв кръвоизлив. Дори се срещат мнения, че има сакрално цареубийство, че е посечен от невидима ръка. Това са обичайни метафори в такива случаи. Той тогава е бил на не повече от 35 години, ако не и по-млад. В своя Хамбарлийски надпис, където съобщава за една военна реформа ,за организацията на военните сили в южна България в две крила, казва за старика император, който нападнал България. Знаем, че Никифор по същото време е бил на около 50 години. Това показва, че Крум е бил значително по-млад от Никифор. Повече от едно десетилетие. След смъртта на Крум неговият наследник Омуртаг явно е бил малолетен, затова между Крум и Омуртаг някои учени допускат на базата на средновековни извори, че има един или двама владетели или регенти. Това, което знаем за Омуртаг е, че той идва на престола много млад. Така че за Крум става дума за един млад, пълен с енергия човек. Това може да го разберем малко комично и от условията, които поставя на Византия, когато е пред стените на Цариград. Той иска да му дадат отбрани девици за неговия дворец, което показва, че става въпрос за един млад човек със сексуална сила. Става дума за един млад, енергичен човек, обаче с много богат опит на военачалник и държавник и с качествата на визионер. На човек, който вижда далече напред в бъдещето, което е най-доброто съчетание за един владетел. Деница КИТАНОВА

13 Април 2019 | 09:00 | Агенция „Фокус“