НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 17:19


СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ

Доц. Мария Пиргова: На предстоящия КСНС очаквам да се види безпомощността на управляващите да управляват

Доц. Мария Пиргова: На предстоящия КСНС очаквам да се види безпомощността на управляващите да управляват

4 Април 2019 | 17:00 | Радио „Фокус“, „Това е България“
Доц. Мария Пиргова, преподавател във Философския факултет на Софийския университет, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. Мария Пиргова: Парадоксът е, че социолозите сега най-малко се влияят от политическите партии, но и сега най-малко им се вярва

Доц. Мария Пиргова: Парадоксът е, че социолозите сега най-малко се влияят от политическите партии, но и сега най-малко им се вярва

25 Януари 2019 | 17:01 | Радио „Фокус“
Доц. Мария Пиргова, политолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. Мария Пиргова: Доган казва – улицата ще излезе през февруари-март, дайте ние с голяма коалиция да я приберем вкъщи

Доц. Мария Пиргова: Доган казва – улицата ще излезе през февруари-март, дайте ние с голяма коалиция да я приберем вкъщи

23 Декември 2018 | 09:00 | Радио „Фокус”, „Това е България”
Доц. Мария Пиргова в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” - „Това е България”.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. Мария Пиргова: Най-негативното след 9 септември е налагането на еднопартийния режим и сливането на партията с държавата

Доц. Мария Пиргова: Най-негативното след 9 септември е налагането на еднопартийния режим и сливането на партията с държавата

9 Септември 2010 | 06:02 | Агенция „Фокус”
Какво е значението на 9 септември 1944 г. от гледна точка на политологията –преподавателят по история на политическите системи от СУ „Св. Климент Охридски” доц. д-р Мария Пиргова в интервюто на Агенция „Фокус”.

Фокус: Какво е значението на датата 4 септември 1944 г. от гледна точка на политологичната наука в рамките на нашата страна?
Мария Пиргова: От политическа гледна точка смятам, че тази дата вече трябва да придобие един трезв национален образ. 66 години са достатъчно време една нация да може да оцени прагматично събитията. Най-важното, с което свързвам като политолог 9 септември 1944 г., е обратът, който бележи участието на България във Втората световната война – от страната на фашистката коалиция минаваме към антифашистката коалиция, където са страни като САЩ, Англия, Франция и Съветският съюз. В резултат на това България успява да защити територии и дори да има териториални придобивки в тази война. Иначе самата война е изключително разрушителна за всички европейски нации, а дори и в световен мащаб.
9 септември не може да бъде дата само с положителен или пък само с отрицателен знак.
Фокус: Т.е. ще продължава да разделя по някакъв начин общественото мнение, така ли?
Мария Пиргова: Не, аз смятам, че постепенно общественото мнение ще придобие прагматичен подход към датата и ще прецени какво представлява тя за българската държава и за българската нация. Но българския гражданин трябва да направи преценката си от гледна точка на ситуацията на другите европейски нации – кой какво губи от войната. Става дума за едно огромно разорение на целия континент. Не бива да смятаме България за жертва, защото всички реално са жертва на войната. Затова смятам, че когато се говори за 9 септември е най-добре да се изброяват и положителните, и отрицателните страни, които тази дата носи. Реално всички нации са имали своя 9-ти септември.
Фокус: Какви теории съществуват в политологията за 9 септември?
Мария Пиргова: Науката политология все още е длъжник на този поврат. Разбира се в българската история има изключително много публикации на българските социолози и политолози. Те правят анализ на значението на този политически и социален обрат, който следва след 9 септември. От гледна точка на политологията в България се налага нова политическа система под външен диктат на Съветския съюз, от една страна. От друга страна трябва да кажем, че тази недемократична политическа система не постига размерите на сталинизма в Съветския съюз. Еднопартийната система в България се налага под външен натиск. Българският и буржоазен, и комунистически елит от политици, и от едната, и от другата страна се стараят да смекчат резултатите от това външно налагане. Начело на България на 9 септември застава една компромисна фигура – Кимон Георгиев, който е участник в три преврата. И тази фигура трябва да смекчи между комунистите и останалите съществуващи демократични партии. Ако оценяваме историческата роля на Кимон Георгиев, той е участник в преврата през 1934 г., който слага край на българските партии, които след 1944 г. не са в състояние да установят демократична система. Тях ги няма.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Продължават протестите в Каталуния 20 октомври 2019 г.
Продължават протестите в Каталуния 20 октомври 2019 г.

ВИДЕО
Дигитален материал: Как се гласува в изборното помещение
Дигитален материал: Как се гласува в изборното помещение
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.