ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Чух какво каза госпожа Нинова преди КСНС и видях какво бе предложението от президента – нещата съвпадаха

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Чух какво каза госпожа Нинова преди КСНС и видях какво бе предложението от президента – нещата съвпадаха

Екатерина Захариева – вицепремиер и министър на външните работи, в интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВВодещ: Продължаваме разговора в студиото заедно с външния министър Екатерина...

9 Април 2019 | 09:00 | бТВ, "Тази сутрин"

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Българската позиция за Венецуела е в подкрепа на народа там

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Българската позиция за Венецуела е в подкрепа на народа там

Екатерина Захариева, министър на външните работи Водещ: Първият ми гост днес е Екатерина Захариева, външен министър. Здравейте. Започваме с горещата тема – Венецуела. Защо няколко часа след като президентът призова да запазим неутралитет, правителството и Съветът по сигурността решихте, че трябва да подкрепим опозицията във Венецуела? Екатерина Захариева: Съветът по сигурността беше свикан в понеделник от премиера, преди президентът да обяви своята позиция, тоест преди Съвета. Ако не се лъжа, в понеделник вечерта я обяви. Неговите членове са членове на кабинета, разбира се, не всички министри, членове на службите и двама представители на президентската институция, на президента. Така че точката беше ясна, по-скоро може би въпросът е към президента, реши през медиите да обяви неговата позиция и не изчака обсъждането на Съвета. Но в крайна сметка това е негово решение. По Конституция решенията основно се взимат от правителството. Разбира се, президентът представлява България, може да подписва международни договори, има силни правомощия при назначението на посланиците, но така или иначе това е отговорност на правителството. Всъщност днес правителството взе решение на заседание на Министерски съвет, протоколно решение. Истината е, че ние наистина търсихме диалог с президента, още в събота вечерта, в момента, в който излезе проекта на декларация, инициирана от пет държави. Знаете, че на 26-ти 28 държави взехме решение, за пореден път подчертахме, че тези избори, които са миналата година за президент, са незаконни, не съответстват на демократичните стандарти, още от 26-ти, че единственият легитимен орган е Националната асамблея, че подкрепяме нейния председател, че подкрепяме нейния председател, че подкрепяме стремежа на венецуелския народ към демократизация и към успокояване на напрежението, към преодоляване на… тя е критична хуманитарната ситуация там. След което, разбира се, държавите трябваше да вземем решение дали да се присъединим към тази декларация. От събота цялата декларация със становището на компетентни дирекции в МВнР, с нашата позиция, беше изпратена на президента. Съветът за сигурност всъщност наистина беше опит за координация, за обща позиция. Водещ: А с какви аргументи представителите на президента отказаха да подпишат? Екатерина Захариева: Вижте, те са представители на президента. Когато той е обявил позицията си един ден по-рано, сами разбирате, че те представляват него, институцията на президента. Водещ: Именно. Казаха ли някакви аргументи? Екатерина Захариева: Същите аргументи, които и президентът изложи. Не са казали нещо по-различно. Водещ: А кои бяха съветниците, които присъстваха? Екатерина Захариева: Вижте, поименният състав не е важен. Те представляват президента. Президентът е еднолична институция. Всъщност, когато говори президентската институция, говори президентът. Всеки говори това, което президентът все пак реши, независимо кои са. Те са ясни, мисля, че не са тайна имената и членовете, които президентът е определил да го представляват в Съвета. Те са двама по правила. Те присъстват на всеки един съвет, независимо коя тема се разглежда, тоест те са си членове по право там. Водещ: С какви аргументи, да кажем, българското правителство реши да подкрепи опозицията? Екатерина Захариева: Не, българското правителство подкрепя венецуелския народ в стремежа му към демокрация, подкрепя и международната общност. Ние бяхме 20-та държава, между другото, членка на Европейския съюз, която се присъедини към тази декларация. Нито сме бързали, нито сме взели неинформирано решение. От миналата година, тоест кризата във Венецуела ескалира постоянно от няколко години, от миналата година началото с все по-голям интензитет. Преди провеждането на президентските избори имаше диалог с посредничеството на бившия испанския президент, с посредничеството на Светия престол, с посредничеството на ООН. Изборите бяха организирани по недемократичен начин, без наблюдатели. Нито една от демократичните държави и нашите партньори не ги призна. Още тогава ЕС излезе с ясно становище, всичките 28 държави, че тези избори не ги признаваме и че още от почти година апелираме избори… Водещ: Но това няма правен статут, че ние не признаваме тези избори, нали? Екатерина Захариева: Вижте, има общи демократични стандарти – равен достъп до участие в тези избори, правила при преброяването, наблюдатели, начинът, по който се организират. Неслучайно, въпреки режима там, беше толкова ниска избирателната активност. Те много изброения бяха, имаше много доклади. Водещ: Да. Знаете ли какво искам да ви попитам? Всъщност нашата информация, за да се формира българската гледна точка, на какви факти идва? Защото ние нямаме посолство в Каракас, нали така, за съжаление? Екатерина Захариева: Да. От 2012 г. посолството е закрито. Водещ: Предполага се, че нямаме и разузнавачи и там? При условие, че нямаме посолство. На какво основание вземаме това? Т.е. ние се доверяваме изцяло? Екатерина Захариева: Не. Вижте, нашите служби изнесоха доклади на Съвета по сигурността. Водещ: Изнесоха ли? Екатерина Захариева: Да, разбира се. Той не беше само по мой доклад. Отделно от това, тя информацията е доста публична и няма нужда да се позоваваме толкова на разузнаването, включително и информацията за инфлация. От съседните държави нашите служби например имат доста добра информация. Съседните на Венецуела държави. От 2014 г. до настоящия момент има 4 милиона бежанци. При липса на военни действия там. Това са хуманитарни бежанци. Разбира се част от тях има по политически причини. Така че информацията в никакъв случай, първо, не е взета прибързано. Второ, не е взета при липса на данни. Аз неслучайно подчертавам този процес по призив към диалог, по призив за свикване на редовни демократични, вдъхващи доверие избори за президент. Те са от миналата година тези опити. И в никакъв случай международната общност, в т.ч. и България, не е взела прибързано решение. Така или иначе винаги има водещи държави в ЕС. Ние затова сме едно семейство. В случая водещи държави с най-много геостратегически интереси, с огромен брой граждани, всъщност, техни, това са Испания и Португалия. Те са над 1 милион. Т.е. това са над 1 милион европейски граждани. Много пъти миналата година и тази Съветът на външните министри разглеждаше темата Венецуела и имаше доклади и от Европейската служба по външна политика и от съответните държави, които наистина имат много силни познания. Така или иначе тогава, когато нашите партньори молят за нашата подкрепа и тя е много ясна тази подкрепа. Водещ: Т.е. тя беше поискана от нас тази подкрепа? Екатерина Захариева: Тази декларация беше инициирана от пет европейски държави. Водещ: И те помолиха ли, поискаха ли ние да я подкрепим? Екатерина Захариева: Вижте, то такъв е редът. Ние също някой път сме инициирали. Например, ние инициирахме Западни Балкани. Ние също молихме за тяхната подкрепа. Водещ: Въпросът е, какъв е редът – те ни се обадиха и казаха „моля да ни подкрепите“? Екатерина Захариева: Има си канал, така или иначе. Водещ: Така. Били сте призовани да го подкрепите, така да го кажем? Екатерина Захариева: Да, разбира се. Освен това много пъти досега, това не е първият път, в който единодушно Европейският съвет на външните министри взима становище, изразява становище-декларация по темата Венецуела. Последното беше на 26, съвсем скоро, което всичките тези елементи се преповториха. Никой не признава, тук нямаме нито едно различие с нито една от държавите-членки, никой не признава изборите за президент миналата година. Всички считаме, че единственият легитимен орган в момента там е Националната асамблея. Всички считаме, че трябва веднага да се организират президентски избори, които да отговарят на демократичните стандарти. Всички призоваваме за успокояване на напрежението, така че да не се стигне до военни сблъсъци там. Всички призоваваме за достъп, осигуряване на достъп на хуманитарната помощ, която ЕС миналата година и тази година продължава да отпуска чрез организациите на ООН, защото там наистина положението е катастрофално хуманитарното. Там няма нито храна, нито лекарства. Най-богатата страна на водни ресурси например, няма чиста питейна вода, не в света, но в Латинска Америка. Най-богатата страна на петрол в света вече. Виждате с 1 милион и 800 хиляди процента инфлация за една година. Но така или иначе, България няма геостратегически интереси там. Аз не мога да разбера какъв е българският интерес да не се присъедини към подкрепата за демократизация на Венецуела и за успокояване на напрежението. Водещ: Мога да ви кажа, че аз от аргументите на тези, които не приемат българската позиция, аз разговарях, четох и такива мнения, може би вие ще ги оборите… Екатерина Захариева: Да, но това не съответства на българския интерес категорично. Водещ: Техният аргумент основният е, че ако не беше № 1 по залежи на петрол, Венецуела никога никой нямаше да се занимава с нея. Битката е за петрола. И за ресурсите на Венецуела. И другият аргумент, е че тя е една суверенна държава, в която ние не можем да казваме кой е президент и кой не им е президент. Екатерина Захариева: Нито една държава не може да казва кой да бъде. Аз всъщност голяма част от тези аргументи подкрепям, но те са точно в подкрепа на нашата позиция. Например никой не може да каже кой да управлява една държава. Но не може да го каже един президент, който е избран нелегитимно. В крайна сметка да припомним, че на изборите за парламент във Венецуела, партията на Мадуро загуби катастрофално с две трети. Тя взе по-малко от една трета от местата в парламента. Венецуелският народ иска избори. Очевидно е, че там има жестока нестабилност. Очевидно е, че там има ужасна хуманитарна криза. Българите, не беше толкова отдавна, ние си спомняме какво беше през 1990 г. буквално да няма какво да си купим от магазина и да ядем. Спомняме си огромната инфлация 1996-1997 г. Всъщност това е подкрепа на венецуелският народ. Водещ: Т.е. нашата декларация е вид съчувствие към венецуелския народ. Ние нямаме геостратегически интерес. Екатерина Захариева: Това е подкрепа на демократичния свят, подкрепа на демократизация на Венецуела и на успокояване на напрежението там. То ще стане само чрез организиране на президентски избори, които да са демократични. Водещ: Понеже това беше поредният сблъсък между президента и кабинета, вземам повод да ви попитам, вие със сигурност сте от министрите, на които най-често се налага да работите с президента и с неговата администрация, но с президента, както казахте вие, там е еднолична властта, голям проблем ли ви е общуването с президента? Има ли проблем при назначаване, при освобождаване на посланици? Екатерина Захариева: Не бих казала, че е лесна комуникацията. Поне от наша страна, неслучайно казвам, че всъщност ние наистина искахме България да излезе с единна позиция тук. В крайна сметка решението и компетентността е на Министерски съвет, но виждате, че ние направихме всичко възможно. В никакъв случай не сме търсили конфронтация. В никакъв случай. напротив. В момента, в който дойде декларацията, аз се обадих на премиера. Вярно е, че беше късничко вечерта, може би и това е била част от причините да не успея да се свържа, но така или иначе, изпратих цялата информация в президентската институция. Изпратих становището на експертите от Министерство на външните работи, защото това становище все пак се взима и на експертно и политически анализ от компетентните дирекции. Знаех предварително за нагласата на президента. Но премиерът реши да свика Съветът по сигурността, така че да може наистина там да се случи дебатът. Президентът реши предишната вечер да обяви позицията си, което е негово право. Но по този начин, според мен, обяви позицията си без да чуе, без да могат неговите представители на Съвета по сигурността да чуят все пак и аргументите на правителството, и на нашите служби, които са свързани със защита на националната сигурност, в аргументите на това, че България и нейният интерес определя да се присъедини към тази позиция. Но така или иначе ние направихме опит. Никой не може да ни упреква в обратното. Водещ: Добре. Аз продължавам и ви припомням предишния си въпрос – имате ли проблем при назначаването на посланици? Колко посланически назначения чакат, например, да бъдат одобрени? Екатерина Захариева: Доста са. Надявам се най-после скоро да стигнем до това решение. Водещ: 10-15? Екатерина Захариева: Да. Между 10 и 15. Водещ: Какво значи, вие кога сте ги дали, преди колко време, да кажем? Екатерина Захариева: Преди доста. Водещ: Месец, два, три? Екатерина Захариева: Месеци. Водещ: При такава комуникация какво се случва? Вие изпращате в президентството..? Екатерина Захариева: Аз съм поела към президента ангажимент, който изпълнявам, преди да стартирам официалната писмена процедура, да съгласувам неформално с него назначенията, защото процедурата е следната – министърът предлага, Министерски съвет взима решение и президентът подписва указ. Т.е. това е един сложен фактически състав, който е свързан с няколко органа. Първо е министърът, след което е Министерски съвет, след което е президентската институция. Разбирам, че президентът може да има аргументи. Разбира се, това е разбираемо. Водещ: Т.е. преди официално да изпратите документи, вие съгласувате с него? Екатерина Захариева: Да. Има и официално изпратени документи в президентството, на които все още нямаме отговор. Водещ: Добре, а някакъв аргумент при личен разговор? Екатерина Захариева: Разбира се. Ние сме водили разговори. Аз част от аргументите съм приела. С други не съм съгласна. Но така или иначе процедурата все още продължава. И наистина се надявам за доброто на България да приключи във възможно най-скоро време, защото има места, които са доста време без посланик. Водещ: Това щях да попитам – кои са най-важните? Екатерина Захариева: Норвегия например. В петък ще имам парламентарен въпрос от министър Вигенин, бивш министър на външните работи, какво правим за българите, които имат проблеми с децата си в Норвегия. Ние нямаме посланик там от юли месец. Водещ: Но вие сте изпратили име на президента? Екатерина Захариева: Изпратила съм, професионален дипломат, да. Водещ: А изисква ли се някакъв отговор в определено време? Екатерина Захариева: Не, вижте. Това е неформална процедура. Аз съм поела ангажимент към президента и наистина изпълнявам. Мисля че така и трябва да се случват нещата. Водещ: А имате ли някакъв диалог, да се срещнете, да обсъждате, да говорите за тези десетки посланици и заместници? Екатерина Захариева: Не са чак десетки, но между 10 и 15. Водещ: Десетки са. Повече от една дузина. Екатерина Захариева: Вижте, ние все пак постигнахме по първата вълна, така да се каже, заминават и за Германия сега посланик. Надявам се наистина да приключим. Водещ: А той предлага ли и хора, които също да бъдат? Екатерина Захариева: Да, има и негови предложения. Водещ: Негови предложения. Вие бързо ли се съгласявате с тях? По-бързо ли отколкото тези десетки? Екатерина Захариева: Да не кажа, че всички негови предложения почти съм се съгласила. Водещ: Бързичко, не е така да чакат месеци? Екатерина Захариева: Почти веднага. Водещ: Добре, разбрах. А кога очаквате отговор? Екатерина Захариева: Надявам се скоро. Водещ: Друга важна тема – Брекзит. Аз не знам какви планове ние можем да правим за българите във Великобритания, защото никой не знае какъв ще бъде Брекзит. Имате ли някаква идея – твърд, отложен, със споразумение, без споразумение? Не знам как може да работите по план. Вие вероятно сте разработили план по споразумението? Екатерина Захариева: Ние приехме двата плана и преди десетина дена Министерски съвет прие този план, който постоянно се актуализира от две години. Тоест ние винаги сме работили по три сценария. Още септември месец призовах министрите да актуализират всичките три сценария, но с фокус, за съжаление, върху най-лошия, който е Брекзит без сделка. Водещ: И по-вероятен. Екатерина Захариева: Наистина все по-вероятен става. Наистина вървим с все по-бърза скорост към това. Пореден опит, среща се министър-председателят Мей, мисля, че утре ще се среща пак с Юнкер, но така или иначе… Водещ: Нали видяхте Туск какво каза днес – „Надявам се да има запазено място в ада за всички тези, които поискаха и викаха за Брекзит, без да имат никакъв план в главите си“? Екатерина Захариева: Никой няма да спечели от това. Със сигурност обаче ЕС и екипът, заедно с екипа от Великобритания, води преговори по тази сделка почти от две години. Това е най-доброто, което може да се постигне. Поставя се предпазната клауза за липса на твърда граница между Северна Ирландия и Ирландия. Наистина това е въпрос не само на Ирландия, това е въпрос на сигурността на Европа. Знаете какво беше там. И всъщност всичко останало е договорено. Великобритания постави червените си линии. Ние искаме максимално близки контакти с Великобритания след напускането, максимално близки търговски отношения без пречки. Водещ: Имате ли страхове за българите, които са там? Екатерина Захариева: Вижте, след Брекзит, независимо дали ще е със сделка или без сделка, няма да е същото, всички го казваме това. Великобритания става трета държава, тя излиза от Европейския съюз – това е решението на нейните граждани на референдума. Със сигурност разликата ще бъде например, че българските граждани ще трябва да подадат документи, наистина не са много на брой, наистина е лека процедурата, даже освободиха и от такси, да получат т.нар. статут на уседналост, на постоянно пребиваване. Гражданите, които искат да пътуват краткосрочно, ще пътуват без визи. Но, за да могат да останат да живеят или да учат там, ще трябва да получат специално разрешение съобразно миграционната политика, която те ще разработят. Тоест няма вече свободно движение между Великобритания и Европейския съюз. Дори и да се разберем, което е целта и на двете страни, търговията да се извършва без мита, това е въпрос на бъдещите отношения, със сигурност ще има пречки, защото ще има митнически фитосанитарен контрол и т.н. Така че няма да е същото, независимо дали ще има сделка или няма да има. Без сделка ще бъде много по-трудно, защото този период… Водещ: Очаквате ли да се върнат българите без сделка? Екатерина Захариева: Аз се надявам всички българи да се върнат в България. Водещ: Но тези, които искат, се надявате да се върнат. Екатерина Захариева: Разбира се. Аз се надявам тези, които искат, да се върнат в България. Но имаме уверенията, че всички, които са там до 29 март, много пъти и техният посланик тук излъчи видеосъобщение, нашето посолство там се готви, между другото, още от месеци, то не спи, ние правим изнесени информационни дни още от миналата година, тази година изключително интензивно по места, където има концентрирани българи, не само в Лондон, разширяваме и отваряме нов консулски офис в Лондон също изнесен, така че да облекчим. Работим за консулство, също генерално, в Единбург. Така че ние се готвим, ние плана го имаме. Но за съжаление нито можем да вземем решение вместо британския парламент, нито можем да вземем решение вместо британския народ. Това е тяхно решение и ние трябва да го уважаваме. Водещ: Благодаря за разговора.

6 Февруари 2019 | 18:30 | БТВ, "Лице в лице"