ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Николай Радулов: При усилие от нашите специални служби и политическа воля ще бъдем залети от информация за това, къде отиват парите от България

Проф. Николай Радулов: При усилие от нашите специални служби и политическа воля ще бъдем залети от информация за това, къде отиват парите от България

Проф. Николай Радулов, бивш секретар и заместник министър на вътрешните работи, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

16 Май 2019 | 09:06 | Радио „Фокус“, „Това е България“

Проф. Николай Радулов: Бляскавите имоти и парвенюшката демонстрация няма как да не ударят върху доверието към държавността и държавните органи

Проф. Николай Радулов: Бляскавите имоти и парвенюшката демонстрация няма как да не ударят върху доверието към държавността и държавните органи

Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност, бивш заместник-министър на вътрешните работи, в интервю за обзора на Радио „Фокус“ - „Това е България“. Водещ: Защо преди Консултативния съвет по национална сигурност заваляха искания за оставки, които обаче мутираха в дълги отпуски. Ефективна или показна е борбата с корупцията по високите етажи на властта? Въпросът е към експерта по национална сигурност проф. Николай Радулов. Кампанийно или навреме се развиват действията по борбата с корупцията по високите етажи на властта? Николай Радулов: Всички видяхме, че нещата, за които от години се говори в обществото, се появиха в публичното пространство с доказателства и с документи малко преди изборите. Разбира се, всички питат, защо сега са се появили и търсят различни отговори за това. Отговори, свързани с изборите, отговори, свързани с това, че се е появила медия, която е свързана с американското правителство и която не е зависима от български собственици. Тоест различни са причините, според които хората си обясняват, защо сега се случва всичко това. Очевидно е, че всичко, което научаваме всеки ден, а ние научаваме все повече и повече, създава страхотен проблем предимно на управляващите. Тъй като видяхме, че структурите, които са призвани да бранят почтеността, законността, са със сериозна тежест от собственост от апартаменти. Видни личности в страната се оказва, че са безкрайно имотни, с по 6-7 апартамента. Това обикновеният човек трудно си го обяснява и тежестта, която пада върху държавата и държавността, е много сериозна. И затова в крайна сметка става дума не просто за криминални престъпления и за административни нарушения. Вие видяхте, колко много грешки има в документите, които чак когато получиха публичност, собствениците на имотите и на документите разбраха, че са им сбъркали документите. Такова нещо аз не знам в реалния живот, дали се случва. Няма човек, който като купи нещо, да не си прочете внимателно нотариалния акт и другия документ, който показва какво е платил, какво е получил. Така че от всичко, което се случва, независим от обясненията откъде са дошли парите и как е имало причина да се купят евтино тия имоти, остава силно усещане в обикновените хора за това, че властта се е охранила, че властта не се интересува от никой освен от себе си и че законите са написани за едни и се спазват избирателно. Водещ: Изключение или част от масова практика са набедените с евтини луксозни апартаменти политици и магистрати? Николай Радулов: Аз си мисля, че при сериозно продължаващо разследване ще излязат още много и много такива имоти. Обаче сред хората се водят непрекъснато разговори. Ние сме една малка страна и се знае много. Където и да отидете в някой от по-малките градове, не като София, който е сравнително анонимен град, ще чуете за това, кой какво си е купил, какви несравними с приходите му разходи има и какви супер прекрасни апартаменти и къщи си е направил. Всичко това се дължи на видими неща. Няма как човек, който цял живот е бил на заплата, изведнъж да си купи собственост за няколко милиона или да придобие тази собственост по някакъв вълшебен начин, подарък или по някакъв друг начин. Когато на хора със сродни заплащания, със сродни професии, със сродна биография се погледне имотното им състояние, всички виждат, че живеят в обикновени апартаменти, както средният българин. Много е тежко, когато страната е обзета от много сериозна бедност, когато бедността всъщност е видима, независимо от това, което ни се казва, колко хубаво живеем всички. Тези бляскави имоти, тази парвенюшка демонстрация няма как да не ударят както върху доверието спрямо държавността, спрямо държавните органи. Оставете конкретните собственици настрани. Те между другото се оправдават много гузно. Техните доводи са смешни, често си противоречат, единия ден казват едно, другия ден казва друго. Вадят документи, след това се оказва, че документите са сгрешени, и това като че ли се случва масово при всички, които излязоха в последните дни. Аз просто се обзалагам, че ако тези организации, медиите, които се занимават с разследваща журналистика, продължат да правят разследвания сред хората, които са във властта, ще намерят още много подобни примери, а някои ще бъдат и по-фрапантни. Водещ: Могат ли да се докажат парите, с които са закупени дори при най-занижените цени тези луксозни жилища? Николай Радулов: Ами вие виждате, че то това като че ли вече е христоматиен пример с т.нар. 6 апартамента на Цветанов. Че там при всичките възможно най-благоприятни оценки за самия Цветанов пак остават едни, ако се не лъжа, едни 120 хиляди, за които няма обяснения за тях откъде са се появили. Така че това вероятно е вярно и за всички други, които няма как да придобият собственост на държавна заплата или пък дори като депутати, защото и депутатската заплата е ограничена, имоти на стойност 2-3-4 милиона. Просто това е невъзможно. И, разбира се, тези големи подаръци на бащи спрямо внучки и дъщери те са също много странни. Аз имам племенница, която, когато почина тъстът на сестра ми, се оказва, че ѝ е завещал сметка с 500 хиляди. Само че този човек притежаваше собственост и голяма застрахователна компания за 60 милиона. А тези хора не са такива, нямат такава собственост, не са такива свръхбогати хора и независимо от това правят такива щедри кралски подаръци. Много е странно всичко това и независимо от това, каквото ще обясняват сега, каквото ще доказват, вие виждате, че държавни институции, които ако обикновен гражданин иска да му се поправи един акт, тази поправка трае години наред, докато получи такъв документ, в който се вижда, че една оценка е сгрешена. Властимащите успяват да си набавят такъв документ на другия ден, когато стане дума за него. Много е неприятно и много засягащо държавните органи. И лошото тук е, че е замесена тази нова организация, на която се възлагаха толкова много надежди за борба с корупцията, а като че ли тя по този начин така се компрометира, че не може и да става дума не само със сегашното си ръководството, а и сегашният начин, по който е построена, да води някаква борба с корупцията. Очевидно е, че ще трябва да се променя, ще трябва да се прави вероятно някакъв нов закон, който да не позволява появяването по върховете на такава организация на хора, за които има и най-малкото съмнение в собствеността и морала им. Много трудна работа. Но аз виждам сега как хората, от една страна, са озлобени, защото проблемът при тях е как да оцелеят до утре, до края на седмицата, до края на месеца. А виждат хора, които живеят като пир по време на чума. Трудно българинът ще преглътне такова нещо и вероятно ще последва отговорът по време на изборите. Макар че българинът не вярва на резултатите от изборите. В последните десет години всички казват, абе, ние не гласувахме за тези, които бяха избрани. Дали е така, дали е само усещане, е друг въпрос. Но то показва, че няма доверие, че се счита, че всичко е една голям манипулация, че държавата не работи или ако работи, не работи в полза на хората. Много лошо усещане. Това усещане е проблем на националната сигурност и тук националната сигурност няма да бъде защитена, ако всички усилия се насочат не към тези, които я дискредитират, а към тези, които изваждат наяве тези скандали, тези имоти и кой знае още какво друго ще видим в следващите месеци. Водещ: Какво отражение, какво влияние има корупцията по високите етажи на властта върху националната сигурност? Какъв дял е тя от обема национална сигурност, от белега за национална сигурност? Николай Радулов: Националната сигурност не може да се обезпечи, ако специалните служби и службите за охрана на обществения ред нямат доверието на хората. А то можем да кажем, че делът на доверието, делът на вярата в това, че много голяма част от управляващите са корумпирани, изцяло подкопава качественото ниво на националната сигурност. И вижте, ненапразно и Държавният департамент на САЩ акцентира на голямата корупция и на липсата на ефективност в борбата с нея. Ненапразно това се появява и в докладите на ЕК. Това е язва, която се вижда с просто око и не трябва да си затваряме очите. Не трябва непрекъснато да се приспиват хората с приказки за това как престъпността намалява, колко е хубаво, как се справяме с невероятни престъпници. В същото време официалната информация показва, че при 100 хиляди регистрирани престъпления за миналата година има 93 хиляди престъпления, извършени от деца, които по принцип не са регистрирани, няма как да са регистрирани. Голяма е разликата между това, което се опитват да ни внушават, и истината, която е видима за обикновения човек. Защото неговите деца биват бити и или не се връщат от дискотека вкъщи, или ги намират в болницата хората. Това е важното за човека: как живее той. Колкото и да му обясняваш как хубаво си живее, как се е вдигнала средната работна заплата, той казва, ами, дали пък само на мен не са я вдигнали тази средна работна заплата, само пък аз може би не живея хубаво, щом има такова прекрасно общество и толкова хубаво всички живеят в тази държава. Все по-ниско е доверието в държавата и то си личи. Когато и да се направи анкета за това, какво е доверието в парламента, в държавните институции, в прокуратурата, виждате унизително ниски за българското общество проценти. Става дума за по два-три процента доверие. Много е тежко да се живее по този начин. Да знаеш, че хората са смачкани и че държавният механизъм, който е изграден по принцип да им помага, не само че не им помага, ами минава в една сфера, която ни беше позната по-скоро до 1987-1988 г., при един тоталитаризъм, при който никой не можеше да каже истината или пък ако я кажеше, веднага му се намираше мястото и цаката. Водещ: Проф. Радулов, от такава социологическа анкета от последната седмица става ясно, че 13% е доверието, измерено от социолозите към правителството в началото на „Апартаментгейт“, още не се е развихрил скандалът. 8% е доверието в Народното събрание. Значи 13% и 8%. Така българите измерват своето доверие в държавността и парламентаризма си. Каква национална сигурност може да се прави на фона на подобно доверие? Николай Радулов: Точно в този ред на мисли разсъждавам и аз. Държавните институции в начина, по който съществуват, са безкрайно компрометирани. И всъщност, забележете, независимо че скандалът се развихри, че всеки ден получаваме нови информации, всъщност това, което се случва, и това, което разбираме, не учудва никой. Това са неща, които хората ги знаят, но не са смеели да ги кажат. Водещ: Извинете, но къде са правоохранителните органи, как е възможно на фона на тези скандали, които извират, те да не са реагирали досега и да са ги допуснали? Николай Радулов: Правоохранителните органи са изядени от корупцията. Виждате, какви са правоохранителните органи. Начело на КОНПИ има човек, който, доколкото разбирам, подобно на цигански барон, си е построил незаконни постройки на чужд покрив. Той като един ром, който си построява на общинска земя къщичка и живее там, си е построил барбекю, построил си е сауна и сега би трябвало общината да издаде разпореждане, за да си ги разруши. Защото той е посегнал, според него, както излиза, на чужда територия. Какво доверие може да има във властта, когато органът, който е над всички и трябва да следи за всички останали, да има ред, да се бори с корупцията, е изразител и дори се превърна в символ на корупцията. Водещ: Какъв е изходът, има ли решение? Николай Радулов: Изходът е тотално да се разруши всичко и да има рестарт, отново да се започне. Водещ: Как, то трябва да се взриви ли според вас, как ще се разруши? Николай Радулов: Много труден е изборът, вие виждате, как се гърчи министър-председателят, да не си на негово място сега, защото той като че ли по-добре от останалите хора от Министерски съвет, пък и от депутатите усеща колко е разрушително всичко това, което става. И виждате, пак няма значение колко тежък е ущърбът за държавата, тези, които биха могли да помогнат малко за разведряване на обстановката, като си подадат оставката, упорито не си я подават. Те излизат в отпуска. Къде ще я карат тая отпуска? На Малдивите, може би. Толкова е видима тази липса на морал, този непукизъм, тази незаинтересованост от това как живеят другите, от функциите, които са възложени, от това, че си на много висок държавен пост, който цели да се бори с неща, които ти демонстрираш. Много разяждащо е това не само държавата, а и обществото. Цоня СЪБЧЕВА

5 Април 2019 | 09:00 | Радио „Фокус“, „Това е България“