ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Европейски избори 2019: Корнелия Нинова, БСП: За мен Европа е възможност за по-висок стандарт

Европейски избори 2019: Корнелия Нинова, БСП: За мен Европа е възможност за по-висок стандарт

Корнелия Нинова – лидер на БСП; Елена Йончева – водач на листата на БСП, в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизияВодещ: Серията от лидерски интервюта. Днес при нас...

22 Май 2019 | 09:31 | Нова телевизия, „Здравей, България“

Европейски избори 2019: Проф. Александър Маринов: Обществото ще започне все по-настойчиво да си изработва алтернативата, която политиците на статуквото не са в състояние да предложат

Европейски избори 2019: Проф. Александър Маринов: Обществото ще започне все по-настойчиво да си изработва алтернативата, която политиците на статуквото не са в състояние да предложат

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: Възможен ли е „Костинброд 2“? Каква афера очаква премиерът Бойко Борисов, която подобно на тази от Ибиса да разтърси държавата и да доведе до оставка на правителството? Както стана в Австрия в навечерието на европейските избори. Следва анализът на проф. Александър Маринов. Колко фронта отваря премиерът, проф. Маринов? Александър Маринов: Той по принцип е отворил фронт на всичко и на всички. Не толкова защото има желание с някого да враждува, а заради своя маниер на поведение и тези непрекъснати словесни, как да ги нарека, не бисери, те не са изригвания, а те са някакви неописуеми изяви. Сега, ако ме питате точно за тази реплика с очакванията за нов „Костинброд“, това си е типична илюстрация на максимата „гузен негонен бяга“. Със сигурност той знае, че има доста неща, за които би могло да излезе нещо, а за кое точно ще бъде, не мога да ви кажа, не знам. Но днес сутринта, аз по принцип не гледам телевизия, но се насилих и гледах интервюто му. Той прави впечатление на много объркан и уплашен човек. Не мога просто да повярвам, че все пак един министър-председател с три мандата, с десет години управление на държавата може да се държи толкова неадекватно. Така че уверявам ви, не поради липса на желание, а просто не виждам как биха могли да се коментират такива объркани, неясни вероятно и за самия него изявление. Водещ: Добър ход ли бе на Борисов да се появи с водача на листата си в телевизионно студио и да заговори за наследници в партията? Александър Маринов: Сега, ако говорим по канон, не е добре никога да ходят двама души. Няма нужда от патерици. Какъв е този водач на листа, ако не може да се справи сам. Тя не можа да се справи много добре срещу един човек, който няма добър политически опит, като Елена Йончева, та камо ли нещо друго. Но въпросът, който задавате, е интересен. Защо? Защото има такава информация, циркулира в публичното пространство, може да е вярна, може да не е вярна, че Борисов подготвя своето оттегляне. Тази информация се разпространява упорито. Има различни версии. И условия има, той с кого преговаря. Но става дума, забележете, за неговото лично оттегляне. От тази гледна точка нещата почват да приличат на излизането от политиката на Симеон Сакскобургготски. Разбира се, Симеон Сакскобургготски направи достатъчно елегантен ход с участието в един втори мандат на власт в коалиционен формат, където успя в голяма степен да смекчи последиците. Какво има предвид Борисов, не знам, но във всеки случай това е много странно поведение: седмица преди изборите да заговориш за това, че си търсиш заместници в партията. Не виждам, с какво това би могло да мотивира, да подсили позицията, просто не виждам как би могло това да се случи. Водещ: Може би иска да подсили с анонса, че Цветан Цветанов няма повече политическо бъдеще? Александър Маринов: Това е ясно, това е ясно, че е едно от предназначенията на това изказване, но защо трябва така явно да казва, че той лично смята да се оттегля. Не знам. В моите представи това не би могло да има предизборна стойност. Защото все пак ние говорим за изказване седмица преди изборите. Няма логика в това. Кого ще мотивира това? Може би очаква да се хвърлят всички в краката му: „Бащице, не си отивай и т.н., на кого ни оставяш“. Няма никаква логика. Може би е анонс към тези, които са другата страна в преговорите. Той казва: да, ако изпълните условията ми, аз се оттеглям, давам знак, че съм готов да го направя, давам публичен знак. Но вижте, всичко това са спекулации, държа да подчертая. Ние може да гадаем, колкото си искаме, повтарям, няма никаква нормална политическа логика в това, което се случва. Водещ: Наистина ли премиерът ще пусне кормилото на ГЕРБ? Александър Маринов: Има две възможности. Или ще го пусне предварително, по-рано, в желанието си да избегне друго по-лошо развитие, или ще го стиска до края. Това, че край има и той наближава, е ясно. Може би той самият е пред много голяма дилема. Защото наистина няма пред себе си, кой знае каква перспектива. Каква перспектива може да има? „Борисов 4“, или илюзията, че може да изкара мандата? Това са неосъществими неща. Така че защо да не го пусне? Иначе може да му останат ръцете на кормилото. Водещ: Да остане без ръце, искате да кажете? Александър Маринов: Ами, да, разбира се, същото важи за прословутата метафора с кокала. Ако не пуснеш кокала, отнемат ти го заедно с челюстта, която го стиска. Извинявам се за грубия начин на изразяване. Винаги идва един момент, в който след доста, как да се изразя, противоречиви действия, резултати, след като обществото очевидно вече е настроено срещу тебе, трябва да решиш, какво правиш. Един от възможните ходове, между другото съвсем не неразумен и нелогичен, е именно това: да намериш начин да се оттеглиш, да си осигуриш някакво спокойствие, някаква условна неприкосновеност, въпреки че това е доста сложно нещо въобще в политиката, а особено в България. Водещ: За кого бие камбаната Борисов? Защото той очевидно бие камбана някаква преди изборите. Александър Маринов: Когато някой бие камбаната, ние влагаме в това смисъл, че прави нещо съзнателно. Има някакъв план, има някакви разчети. Аз не мога да разбера какви са разчетите, признавам си. Може да срине моята репутация във вашите очи като анализатор, но аз не разбирам, опитвам се да се поставя на негово място и не мога да разбера, какво значи бия камбаната, какво предупреждава, кого иска да стресне, каква страшна заплаха идва? Не виждам логиката. Наистина не я виждам. Предпочитам да си кажа честно, отколкото да спекулирам в най-крайния смисъл на думата. Водещ: Проф. Маринов, прави нещо много любопитно впечатление. Когато беше дебатът Йончева-Габриел, почти след дебата, буквално излезе оставката на министър Порожанов. Така че тогава тезите от дебата за успешното управление и грандиозните успехи някак си не се вързаха с тази оставка. Александър Маринов: Те гръмко се провалиха, трябва да кажем ясно. Водещ: Днес пак по същия начин премиерът излиза с водача на листата и почва да говори за своето напускане. Много, много странни политически ходове прави Борисов. Не сме ги виждали досега, а ние сме виждали много от неговия стил. Александър Маринов: Нека да повторя, отново обаче дебело подчертавам, че това са предположения. Аз не обичам да разсъждавам с предположения. Но все пак да разсъждаваме какво би могло да означава. Има само две възможности. Или това е пълна неадекватност, тотална загуба на някаква линия на поведение, на контрол на поведението. Това е единият вариант. А вторият вариант: това е умишлено. И тогава възниква въпросът, защо е умишлено. Единствената хипотеза, която има някакъв смисъл, но това е хипотеза, че е част от някаква договореност, в която той трябва да каже аз си отивам. Вече оглеждам се за заместник, но аз си отивам. Водещ: И заместникът няма да е Цветанов. Александър Маринов: Да. Ако разсъждаваме по този начин, това е ясна оферта. Аз си отивам и този, който е най-мразеният, също няма да е. Е, това вече звучи като оферта или като изпълнение на част от договореност за някакво организирано отстъпление. Водещ: Идва следващият въпрос, проф. Маринов, кого оферира? Александър Маринов: Е, тук също можем само да гадаем. Предполагам, че има неща, които са част от условията по тези преговори, които не са още обявени. Но примерно вероятно някакви по-конкретни персонални изисквания, не само кой да е, кой да не е. Може би има хора, от които той се притеснява или ненавижда и не би искал да ги види на някои ключови позиции. Но това е зад кулисите. При всяко положение, ако задаваме така въпроса, продължавайки да спекулираме, да развиваме предположенията си, то има логика той да преговаря, да прави оферти, да прави стъпки за тяхното изпълнение само към такива фактори, такива центрове, които ще бъдат, ще държат реалната власт скоро. Той няма никакъв мотив да преговаря с несъществени фактори. И вероятно такива фактори трябва да търсим: в политическите среди, вероятно не само в политическите среди, вероятно не само в България. Водещ: Говорим досега за това, което не виждаме. А какво виждаме седмица до изборите? Александър Маринов: Ако използвам жаргона, виждаме едно мазало. Виждаме, че вече в пространството, особено в управляващите се оформят две тенденции. Едните са решили да се бият докрай. Опитват се да приложат традиционните способи. Това се случва на много места из страната. Плаща се, плаши се и т.н. А другите се подготвят за измъкване. Явно има разнобой вътре в ГЕРБ, това е ясно. Независимо от всички опити да се внушава оптимизъм, воля за победа и т.н. Всички тези изпълнения, тези панаири от неделя, от понеделник те звучат много неубедително, много неискрено. Няма го вече този реално усещан хъс за победа и увереност в победата. Това по-скоро издава неувереност. Така че от едната страна имаме по-скоро зад една привидна смелост чувство за обреченост и мисъл на много места, аз знам със сигурност, имам такава информация, лична, не друга, вече почва оттеглянето от ГЕРБ. От хора, които преди са им помагали, от бизнес среди и от други среди, те започват да се отдръпват. Това от едната страна. А от другата страна, продължаваме да виждаме това, което виждаме през последните две години: опозицията нищо не успява да капитализира, нищо не успява да добави от пропадането на своя основен опонент. Единственото, на което те разчитат и може да свърши работа в момента, но няма да свърши работа по-нататък, е, че има нарастващо желание в обществото да си отиде ГЕРБ. И вероятно това ще натежи. Защото наистина те са трудно поносими вече. Но ако погледнем и с помислим с ръка на сърцето, какво пък представляваше кампанията на БСП? Да, има няколко души, които говорят добре, изявяват се, общо взето, стоят по-добре, няма изцепки тоя път, засега, засега, нека да подчертая. Но няма усещането за алтернатива. Нито по европейските въпроси, нито по българската линия на поведение в ЕС, да не говорим по вътрешните неща. След всичко, което се случва, значи явно има нужда от някакви много сериозни, много добре обосновани цялостни предложения, за да се изкоренят пороците, на които сме свидетели, за които всеки ден буквално се изнасят нови и нови факти, всеки ден има оставка, всеки ден има скандал. Вероятно в този смисъл, връщам се към вашия въпрос отпреди малко, Борисов знае, че има хиляди или хайде да не се хиляди, но поне десетки сериозни поводи нещо ново да излезе. И затова предварително иска да създаде някаква нагласа, че виждате ли, това е фишек. Ама ние виждаме вече два месеца това да се случва и съвсем не са фишеци изнесените скандали и всички добре разбираме, че това е само върхът на айсберга. Но повтарям, ако си спомняте, ние с вас водихме разговор наскоро и аз споменах, че вероятно ще минем през някакъв неустойчив преходен период. То това е преходният период. Едните вече ясно не могат, отпадат, другите не са убедителни. И се създава такова усещане за липса на алтернатива. Доскоро това усещане работеше в полза на управляващите. Няма, другите не са по-добри, другите са по-зли, по-лоши са, дай за тях, поне са някакво такова по-малко зло. Сега вече това не работи по този начин. По този начин не работи, защото сега ще започне обществото все по-упорито, все по-настойчиво, да не кажа настървено, да търси, да си изработва алтернативата, която партиите на статуквото, политиците на статуквото не са в състояние да предложат. Водещ: Кой загрява на тъч линията? Александър Маринов: Не знаем, целият стадион потропва на място, всеки един от тях може да излезе на тъч линията. Просто всичко се променя, променят се не само играчите, променят се съдиите, променят се правилата на играта, вероятно и стадионът ще се промени. Тоест затова аз няколко пъти предупреждавам, не за да си спестя някоя неточна прогноза, всеки от нас бърка, а защото навлизаме в нов период, нова координатна система, която не можем да обясним със своя опит и своите наблюдения от последните 20, че защо не и повече години. А всички задават тоя въпрос: ама какво е, какво ще бъде, какво ще стане, кои ще бъдат. Ами не знаем, защото просто идва нещо ново. Все едно някой да ви каже тук са възможни непредвидими последици и вие да попитате ама какви последици. Ами те затова са непредвидими, защото не можем да ги предвидим. Според мен няма готов, някъде скрит под чимовете или в тоалетната на съблекалните готов резервен отбор. Няма. Може би някои се преживяват така, но няма на практика. Просто публиката на стадиона трябва да разбере и тя разбира, че е не само публика, а едновременно и публика и играч. Разбира се, отново подчертавам, всички тези метафори с футбола и със спорта са много повърхностни и потенциално неадекватни. Но понеже търсим някак си аналози, за да обясним ставащото, донякъде са обясними. Цоня СЪБЧЕВА

21 Май 2019 | 10:00 | Радио „Фокус“