ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Полк. Дойчин Стоянов: Неблагоприятни метеорологични условия вероятно са основната причина за самолетната катастрофа в Македония

Полк. Дойчин Стоянов: Неблагоприятни метеорологични условия вероятно са основната причина за самолетната катастрофа в Македония

Полк. Дойчин Стоянов, бивш началник на Инспекцията по безопасност на полетите във Военновъздушните сили, в интервю за предаването „Добър ден“ на Радио „Фокус“.

3 Април 2019 | 18:00 | Радио „Фокус“

Проф. Тотко Стоянов: Доуточняване на хронологията на укрепителната система в Югазападния квартал и на север от сградата с двете есхари беше сред задачите на разкопките на Тракийския град

Проф. Тотко Стоянов: Доуточняване на хронологията на укрепителната система в Югазападния квартал и на север от сградата с двете есхари беше сред задачите на разкопките на Тракийския град

Проф. Тотко Стоянов, ръководител на разкопките на Тракийския град на територията на Историко-археологическия резерват „Сборяново“, пред Радио „Фокус“- Шумен. Фокус: Проф. Стоянов, какви са резултатите от тазгодишното проучване на територията на Тракийския град в „Сборяново“? Проф. Тотко Стоянов: Работихме в същите сектори, които проучваме в последните два сезона – Югозападния квартал, на участъците на крепостната стена и комплексите, непосредствено на север, зад укрепителната линия. Другият сектор е участъкът при южната порта и западната крепостна стена. Продължаваме в няколко сезона разкопките на тези важни участъци. В Югозападния квартал имахме две основни задачи- да доуточним някои елементи и хронологията на укрепителната система и на север от сградата с двете есхари. Ще припомня, че там миналата година открихме втората есхара и вече очертахме източната и стена, така че има представа за една солидна сграда, заградена от крепостни стени. На север от нея миналата година започнахме разкриването на руините на друг комплекс, силно разрушен, за който нямахме представа дали е от ранноелинистическата епоха, т.е. синхронен на града или е от късноелинистическата епоха, каквито останки имаме на запад от участъка на крепостната стена с кулата и залата с есхарите. Тази година разчиствайки горните слоеве от руините на тази сграда или комплекс, вероятно ще се окаже по- голям комплекс, а не просто няколко помещения, имаме ясни данни че руините са от ранноелинистическата епоха, т.е. става дума за сгради, комплекс, който е разрушен както крепостната му стена и сградата с есхарите, около средата на 4 век пр.н.е. Точно в този участък минава отводнителен канал за чешмата, която се намира на поляната. Всъщност прокопаването на този канал през 2004 година провокира проучванията в този участък, защото стана ясно, че има много мощен пласт с данни за монументална архитектура. На север от този канал, който сега отново разчистихме, за да видим в профил пластовете- за нас в археологията е много важно да видим в разрез даден участък, та на север от този профил стана ясно, че комплексът продължава ще го проучваме и през следващите сезони. Очевидно, очакваният от нас комплекс, свързан с т.нар. Базилея – мястото, където са обитавали царското семейство и аристократите, които са погребани в гробниците в Източния некропол, да е в този участък. Действително нашите очаквания са изпълнени. Фокус:Попаднахте ли на интересни находки? Проф. Тотко Стоянов: Бих откроил два детайла. В руините, които тази година разчистихме в този участък открихме фрагмент от монументална рамка на врата- от прага или от горната страница над прага. Находката е от камък, който не е варовик, т.е. местен камък. Изключително добре обработен от типа на вътрешните стени, примерно на Царската гробница с кариатидите, което всъщност е пак непряко, но указание за наличието на монументални сгради от по- сериозен ранг, което и нашето предположение. На запад от този участък, в пласт, който е по- късен попаднахме на огромен блок с издълбано легло за скоба. Т.нар. скрепителни скоби тип „лястовича опашка“, но с много големи размери, което означава, че това е част от много масивна конструкция, много сериозна и тя също трябва да се намира в този участък. И така, макар и с малки следи, фрагментирани, защото тук всичко е разрушено от мощното земетресение, ние търпеливо събираме данни за един, действително може би най- важен комплекс в града, там където са резидирали царят и неговите приближени. По отношение на хронологията на разрушението на града, доизчерпвайки участък на изток от кулата, непосредствено над материковата скала, открихме фрагменти от амфори и два амфорни печата. Един на Синопе и един на Родос, които потвърдиха данните от няколко печата отново от този участък, че хронологията, датата на земетресението всъщност трябва да се измести малко по- напред, не около 250 година пр.н.е., а може би след 345 пр.н.е. С други думи животът на града е бил малко по- дълъг в сравнение с първоначалните прогнози или данни, които сме имали от предишни кампании. Като се добавят анализите на амфорните печати, открити до 2016 година в града, няколко нови находки от последните сезони, особено от участъка на южната порта и южната крепостна стена и други вече съвсем сигурни, интерпретирани на базата на последните проучвания на основните центрове за продукция- Тасос, Синопе, Родос и др., има вече една група печати, която отмества пък ранната дата на селището. Селище, което вероятно предшества създаването на града като столица, грубо казано в 30-40 години на 4 век пр.н.е., т.е. общата възраст на селището или селището с развитие като голям градски център и столица нараства на почти 100 години. Това е интересен факт и означава, че трябва да търсим, примерно повече данни по посока на ранното селище, на неговите характеристики, преди да започне изграждането на голям градски силно укрепен център, и след това вече да търсим потвърждение на крайната дата на загиването на града. Иначе има много от обичайните находки- фрагменти от керамика, метални предмети, които в общи линии са във всеки сезон и допълват общата информация, но фрагментите, които споменах са важни като основополагащи в рамките, които характеризират града от гледна точка на хронология, архитектура и т.н. Но, без привидно блестящи находки, имаме много интересни резултати общо за хронологическите рамки на града или на неговия предшественик и развитието на града и да речем датата на загиване, както и някои податки за този голям комплекс Базилеята, към който сме насочили усилията си в последните сезони. Фокус: Подготвяте том с издания на всички амфорни печати, открити до 2016 година в града, като изданието се очаква през есентта. Проф. Тотко Стоянов:Да. В обекти от този период, от късно класическата епоха, около средата на 4 в.пр.н.е. и през 3 в.пр.н.е. се развива самият начин на подпечатване на амфорите на големите производствени центрове. Споменах Тасос, Синоп, Родос, който става голям производител и след средата на 3 в.пр.н.е. измества Тасос в Тракия и на много други места. Става дума за производствени центрове, които през 3-2 век, произвеждат огромни количества вино и изнасят в целия Егейски басейн, Средиземноморието, Тракия, Черноморския басейн и тъй като начинът на подпечатване се е развил в този период, ние можем да ги подреждаме през години, така както за по- ранен период това може да бъде направено за Тасос и Синопе. Те имат изключително важно значение за датиране на всеки обект, на който се срещат, особено ако могат да се комбинират амфорни печати от примерно три или четири производствени центъра. Ние имаме късмет и четирите центъра, сред които Тасос, Синопе и Родос, да реализират продукция в този период, особено първата половина на 3 в.пр.н.е. и това ни дава възможност да датираме много точно отделни комплекси, или с пресичане на данните, които ни дават печатите на тези центрове да уточним до броени години, земетресението. Това се случва много рядко когато няма антични известия,така както за Средиземноморието- античните гръцки автори или в Александрия по- късно има записи, докато тук сме в периферията на класическия свят и можем да датираме такива сериозни събития именно по такива данни. В това отношение амфорните печати за този период са по- точни, дават по- голяма прецизност от монетите. До голяма степен в античната археология, в Средиземноморието и прилежащите му райони се отделя голямо внимание на изучаването на този материал. От гледна точка на натрупаните данни, над 400 печата, които се надяваме да публикуваме до есента, освен значението за нашия град, градския център в Североизточна Тракия, те ще имат значение и за други колеги, за които всеки печат от конкретно място с конкретна дата, съответно може да послужи за интерпретация на техни комплекси. От тази гледна точка градът в „Сборяново“, ще заеме мястото на важен обект в Средиземноморието, който дава своя принос за изучаването на събитията в ранноелинистическата епоха. Така, макар и наглед не особено претенциозни глинени фрагменти и предмети, имат много голямо значение по отношение на проучванията не само на конкретен обект, но и в много широк мащаб. Ивелина ИВАНОВА

6 Август 2017 | 09:00 | Радио „Фокус“- Шумен