ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Георги Димов, бивш генерален консул в Одрин: Президентът Ердоган шантажира със заплахи за бежанци и мигранти

Георги Димов, бивш генерален консул в Одрин: Президентът Ердоган шантажира със заплахи за бежанци и мигранти

Георги Димов, бивш генерален консул в Одрин, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.

5 Май 2019 | 18:00 | Радио „Фокус”

Георги Димов, бивш генерален консул на Република България в Одрин: Случаят „Хашоги“ засенчи кризата в турско-американските отношения

Георги Димов, бивш генерален консул на Република България в Одрин: Случаят „Хашоги“ засенчи кризата в турско-американските отношения

Георги Димов, бивш генерален консул на Република България в Одрин, в интервю за „Дневния блок“ на Радио „Фокус“. Водещ: Тръгваме по една от световните водещи теми – случаят „Хашоги“. Събеседник е Георги Димов, бивш генерален консул на Република България в Одрин. Гореща тема, но да тръгнем оттам – какво пропускаме за самата фамилия Хашоги? Георги Димов: Нека още в началото да се опитаме да си изясним кой е Джамал или Джамил Хашоги, или Хащоги. Оригиналното име в Турция еДжамал Аднан Кашъкчъ. И всъщност фамилията Аднан Кашъкчъ е на известен и знатен род от провинция Кайсери, това е в Централна Турция, а пък в буквален превод на български се превежда като „производител на лъжици“. Любопитното е, че именно от тази турска провинция са и актуални висши политици и военни в югоизточната ни съседка, като например бившият президент Абдула Гюл, и също бившият началник на генералния щаб и сегашен министър на националната отбрана армейски генерал от резерва Хулуси Ака. Дядото на убития на 2 октомври саудитски журналист – Мохамед Аднан Кашъкчъ, е бил медицински доктор и става личен лекар на краля на Саудитска Арабия, чак до смъртта си около 90-годишна възраст, някъде през 80-те години на миналия век. Всъщност оттам започва и саудитско-турската връзка, или по-точно казано турско-саудитската тангента в и от западно направление, и която се доразвива чрез чичото Аднан Кашъкчъ, която е изключително интересна и екстравагантна личност. Струва и се, че си заслужава да споменем малко повече за него. Той дълги години беше на върха на световните светски хроники със своите яхти и любовни истории. Завършил елитно висше образование в САЩ, през 20-те миналия век става представител на американска и британска автомобилна фирма в Саудитска Арабия. А пък през 60-те години навлиза в оръжейния сектор и в продължение на повече от 20 години става едно от най-богатите лица в света с международните си договори за оръжие. За 70-те и 80-те години на 20-ти век, богатството му е оценено на над 4 милиарда долара. Също любопитна подробност е, че остава в историята с издръжката на една от бившите му съпруги в размер на близо 900 милиона долара. И също така по-късно, през 80-те години на миналия век, върху тази международна търговия с оръжие е наложен по-строг контрол, и точно тогава лъсват и широките му връзки с влиятелни политици, в това число и в Турция. Интересно е да се знае, че името му е замесено и в скандалните разкрития покрай случая с помощта за иранските контри по време на администрацията на президента Роналд Рейгън. Това е известната афера „Иран контра“, политическият скандал от САЩ през ноември 1986 година, а пък самият той три години по-късно е заловен и вкаран в затвор, после е освободен срещу гаранция от 10 милиона и миналата година почина в Лондон на 82-годишна възраст. Нарочно обърнах повече внимание на произхода на убития саудитски журналист, за да подчертая и други страни от неговата колоритна биография, но конкретно по турска линия. А пък иначе другите неща ми се струва, че са по-добре известни у нас, включително връзки с политически кръгове, кралски особи, с разузнавания и т.н., да не ги повтарям. Водещ: Той е саудитски гражданин с американски паспорт – Джамал Хашоги. Известно е на 2 октомври, че изчезва, впоследствие е потвърдена смъртта му и от Саудитска Арабия. Какво ни показва случаят, какво следва от този случай? Много въпросителни има. Георги Димов: Абсолютно, и точно от тази гледна точка аз ще си позволя да кажа най-новите неща от турски прочит, от това ще стане още по-ясно. Първото нещо, което ми се струва, че трябва да го кажем, е обещанието на турския президент Реджеп Ердоган точно днес, във вторник, да каже истината, само истината и цялата истина за случая. И да видим какво ще излезе. Понеже досегашната практика на Анкара беше да се сервира на час по лъжичка. И при това не от официални източници – полиция, прокуратура и т.н., които да излязат и да застанат зад думите си, включително със своя авторитет, а с това да ангажират и държавата Република Турция, а от доверени журналисти, политици и т.н. И искам да посоча особено фрапантен случай от миналата седмица. Това са изявления на заместник-генерален председател на управляващата Партия на справедливостта и развитието, Ясин Актай се казва. Той е бил близък приятел на убития саудитски журналист и е също така колонист в най-проправителствения вестник в Турция „Йени шафак“. И споделя, че се е сдобил с аудиозаписи за престъплението и конкретни факти, които са ужасяващи. По време на разпита първо са му били отрязани пръстите, след това е бил обезглавен. На второ място, че саудитският генерален консул се е изплашил и е казал тази работа да бъде направена навън, не в неговата резиденция, да не го вкарват в беля. И се чува друг глас, който му казва да замълчи, ако иска да живее, когато се върне в Саудитска Арабия. Ето това са нещата. Второто, което е важно да кажем, е че днес имаме изявление на лидера на основната опозиционна Народнорепубликанска партия Кемал Калъч Дароглу, който задава риторичния въпрос и очаква отговор от властите защо претърсването на сградата на консулството е била извършена 10 дена след случая, защо така са се забавили? Водещ: Само да уточним, Генералното консулство на Саудитска Арабия в Истанбул? Георги Димов: Точно така. Консулството, също така и резиденцията. На следващо място, също от днес имаме изявления новосъздадената Добра партия с генерален председател Мерал Акшенер или известна на запад като турската желязна лейди, която също се изказа много остро и изрази несъгласие, че Турция не може да се съгласи един диктатор с окървавени ръце да дава уроци на Турция. Пак по случая съвсем конкретно, това също е от днес, е бил извършен подробен оглед и претърсване на триетажна вила в района на Ялва, това е при Мраморно море, югозападно от Истанбул, която е била наета от граждани на Саудитска Арабия и там са били виждани такива микробуси от тяхното представителство. Предполага се, че може би там могат да бъдат намерени някакви такива среди. Това е по линия на Турция. Но сега искам да се върна конкретно на вашия въпрос – какво следва от сега нататък и всъщност от турска гледна точка как най-вероятно може да бъде използван случаят? Има известни очаквания, че турският президент Ердоган най-вероятно ще направи всичко възможно да използва тази криза, за да утвърди, да наложи тезата си за безспорен лидер на сунитите, на сунитския ислям. Много умело използва бруталността на изтичащите новини. Понеже със сигурност днешната тактика на Ердоган и стратегия, според мен е да накара Риад да изпита болка, да го унизи и да го принизи. И този според мен подход му дава две главни предимства. Първото е да сключи някаква сделка със Саудитска Арабия, за да я извади от наистина жалкото и срамно положение. И аз предполагам, че линията на поведение ще бъде да се държат в тайна като коз всички детайли от разследването. И ако те бъдат споделяни, или по-точно казано, тези от тях, които бъдат споделени, от тях да не личи връзката с престолонаследника. В замяна на това може да се очаква, че от Риад могат да бъдат поискани отстъпки поне в две линии. И двете са важни, но условно можем да ги определим като тактически. Първата евентуално би могла да бъде искане от страна на Анкара по отношение на сериозния проблем между Саудитска Арабия и съюзника на Турция Катар. И втората – покрай днешните болежки на югоизточната ни съседки то е икономически обосновано, примерно да кажем инвестиции и свежи пари за Турция. Понеже кризата ги налага. А второто обаче, стратегическото и много по-мащабно, ми се струва, че може да го търсим по следната линия: Като наследство от Османската империя днешният президент на Турция Ердоган се вижда като естествен лидер на сунитския свят. А през последните 100 години тази роля е в ръцете на краля на Саудитска Арабия, който е определян като защитник на свещените градове Мека и Медина. И сега на тази конкретна ситуация, изглежда, че е яхнат от едно голямо леке, замърсен е. При всички случаи не трябва да се изключва желанието на Ердоган да се възползва от това. И всъщност да извлече максимални политически, верски дивиденти и т.н. Водещ: Хашоги е планирал да сключи брак за турската си приятелка ден след влизането му в саудитското консулство в Истанбул на 3 октомври. Но с какви дати, с какви събития други от световно значение в политическо отношение би могло да се обвърже случаят? Георги Димов: Със сигурност няма как да не се свърже този случай с освобождаването от турски затвор и връщането в САЩ на 12 октомври, 10 дни след отвличането и убийството на Хашоги на католическия проповедник Енрдю Крейг Брънсън. И всъщност случаят „Хашоги“ или КШЧ реално засенчи едно също световно събитие, кризата, която беше в турско-американските отношения и т.н. Но понеже пак има американска връзка, искам първо да кажа две думи за самия случай „Хашоги“ и след това ще се върна и на Брънсън. Стана известно, че преди да отиде в генералното консулство в Истанбул на Саудитска Арабия, той всъщност е направил такива постъпки в посолството на Саудитска Арабия във Вашингтон, в консулската служба. Те са го насочили да отиде в Истанбул. И се подразбира, че те, казано на бандитски език, са го поръчали. От всички факти, които има, аз достигам до извода, че вероятно е била назначена и конкретна дата и час, когато той да отиде там. Понеже екипът от убийците, 15 души с два самолета, са пристигнали от Рияд, чакали са го два-три часа той да отиде там. А всъщност отиването му е по повод желанието му да сключи граждански брак с турска гражданка. Тази консулска услуга е могла да бъде извършена и във Вашингтон. Понеже той искал от неговата страна, от Саудитска Арабия да получи документ, че в момента не е женен. Той между другото е разведен, затова му е нужен този документ, но са го поръчали да отиде там. С това приключвам този случай. Да се върна фактически на освободения американски пастор. Пак подчертавам, това е световно събитие, дата на съдебно дело, тя беше отдавна известна, на 12 октомври. Но междувременно се случи убийството на саудитския журналист и всъщност то дойде като дар от Бога за Турция и лично за Ердоган. И както виждаме, беше използвано и продължава да се използва твърде целенасочено. Просто да се засенчи другият случай. Понеже там станаха доста безпринципни петна, които лепнаха голямо леке и на турската съдебна система, на независимия съд и върховенството на закона в момента в югоизточната ни съседка. И аз в тази връзка няма как да не обърна внимание на изразената позиция лично на президента на САЩ Доналд Тръмп точно преди освобождаването на Брънсън, че по тази тема американската страна не прави пазарлъци. И въобще по отношение на заложници САЩ никога няма да направят това, което означава, че след като Вашингтон не прави пазарлък, значи някой друг прави. Всъщност този друг е ясно, че е Анкара. Това също така се потвърждава от самите изявления на турския президент Ердоган. Няколко пъти повторени. Той каза буквално така: Дайте ни нашия поп, ето вашия. Техният поп е проповедникът, ислямисткият Гюллен. А пък американският поп е католическият проповедник. И при това положение просто няма какво да се възрази срещу тази позиция. Всъщност пък на практика какво се получи? Анкара даде американския поп, те си го взеха, нали? Само че Турция не си получи турския поп, просто пи една студена вода. И това много силно се дискутира в Турция, но просто в момента конюнктурно е засенчено от случая КШЧ. Иначе проблемът е, разбира се, много сериозен и разбира се, поставя много тежки въпросителни въобще за независимостта на съдебната система в югоизточната ни съседка. Аз съм го казвал пред вашето ради, пак ще го повторя. В последния момент бяха променени показанията на трима защитени свидетели. И благодарение на това стана пускането на Брънсън на свобода. И сега е малко насмешливо, понеже се появяват искания, непрекъснато има съдебни процеси в Турция и всеки се моли, дай Боже, срещу които има такива обвинения, тези тайни свидетели да си променят показанията. Дотам са го докарали. Водещ: Знаете ли, казахте нещо много интересно. Независимостта на съдебната система, а в този ред на мисли къде е независимостта на журналистиката? Хашоги освен човек , личност е и журналист. Георги Димов: Ако говорим конкретно за Турция, просто трябва да забравим за независима журналистика. Разбира се, че Хашоги е журналист и се изказваше свободно и работеше във вестник „Вашингтон поуст“. Но вижте, ако трябва да се върнем на Турция, понеже аз повече обръщам внимание от турска гледна точка как седят нещата, и понеже става дума всъщност за променените показания на едни тайни свидетели, които не се показват в съда и които показания може набързо да бъдат осъдени, вкарани в затвора и т.н. Всъщност тези тайни свидетели сътрудничат с полицията. Те са си агенти на полицията, това е ясно. И не случайно точно когато беше делото в Измир, на 12 октомври, когато беше пуснат американският проповедник, стана известен един много неприятен случай, и даже има парламентарно питане и ще трябва да отговаря министърът на вътрешните работи на Турция Сюлейман Сюйлу, а именно как в момента полицията в югоизточната ни съседки рекрутира сътрудници. И много фрапантен случай с младеж, който отказал да сътрудничи на полицията и евентуално да стане таен свидетел, доносник. Четирима души, маскирани полицаи, вместо в участъка го карат в гората и 6 часа го бият. След това го отвеждат в участъка. Междувременно баща му се оплаква на дружеството за защита на човешките права. Те отиват там в участъка, виждат, че има следи от побой по ръцете и главата и т.н. и искат да бъде освидетелстван с доклад. Там им отказват. След това полицаите отиват в къщата на това момче и пребиват от бой родителите му. Майката е в болницата, на бащата единият полицай показва пистолет и казва, че в кобура е правото на сина му. И всичко това аз не съм го измислил, това е парламентарно питане, текст. И тази седмица ще чакаме да видим какво ще отговори турският вътрешен министър. Ето това е ситуацията от югоизточната ни съседка днешната. Съжалявам, но е така. Водещ: Чакаме развитие не само по тази тема. А за финал какви механизми и процедури могат да бъдат създадени или да гарантират прозрачно разследване, според вас, за случая „Хашоги“? Георги Димов: Нека да изчакаме това, което лично турският президент е обещал за днес, да даде цялата истина. Лично аз се съмнявам, че ще бъде така. Там се заформя доста интересен триъгълник. Предполагам, че макар да не го афишира, американската страна има не по-малко доказателства от турската. Това дали го споделя и кога ще го направи, е отделен въпрос. И всъщност там ще има един много голям пазарлък, и то точно в такъв троен формат. Американската страна, като казвам, имам предвид и Запада, най-общо казано. Знаете, че и Германия спря оръжейните доставки, знаете позициите на Великобритания и въобще на Запада. Той, от една страна, Турция и Саудитска Арабия – не бих изключил сериозно разместване на пластовете. Никак не бих го изключил. Защото случаят е много фрапантен, даде му се голяма гласност и не мога да очаквам да не мине без последици. И всъщност тук искам да кажа само две думи. Знаете, че на тридневно посещение там беше нашият министър-председател Бойко Борисов, в този район имам предвид, не в Саудитска Арабия, в Обединените арабски емирства, също така и в Египет. Надявам се разговорите, които са били водени там, да са били направени с нужната внимателност, защото наистина темите са много невралгични, хайде така да го кажа съвсем безлично, и трябва много да внимаваме да не настъпим някоя мина примерно. Водещ: Благодарим ви, тема с отворен край, със сигурност ще продължим да я следим. Благодарим ви за това участие в ефира на „Фокус“. Милослава АНГЕЛОВА

24 Октомври 2018 | 11:00 | Радио "Фокус"