ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Михаил Неделчев: Когато браним нашата национална идентичност, не се противопоставяме на Европа

Проф. Михаил Неделчев: Когато браним нашата национална идентичност, не се противопоставяме на Европа

Проф. Михаил Неделчев в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

5 Февруари 2019 | 18:00 | Радио "Фокус", "Това е България"

Проф. Михаил Неделчев: Картичките от края на XIX-началото на XX век носят интелектуални духовни послания и грижовно отношение към словото

Проф. Михаил Неделчев: Картичките от края на XIX-началото на XX век носят интелектуални духовни послания и грижовно отношение към словото

Проф. Михаил Неделчев, литературен историк, в интервю за предаването „Съкровищницата на тайните“ на Радио „Фокус“. Водещ: Проф. Неделчев, всеки от нас в даден момент от живота си е събирал по нещо със сантиментална за него стойност. Вие обаче не наричате колекционерство събирането на книги и картички – едно от нещата, с които сте известен. Какво представлява за вас, къде намирате събирателната точка между всички Ваши интереси, кога те преминават от любителско събиране към нещо по-стойностно, което остава и за тези след нас? Проф. Михаил Неделчев: Дори и тези хора, които нямат съзнание за това, трупат архив – и то през целия си живот. Следата, която остава след нас в книги, документи, публикации в списания и вестници, които са свързани с нашата дейност – всичко това е един архив. Знаем, че една много голяма част от архивите на хората по-скоро се разпиляват, отколкото запазват, което е тъжно, защото всеки трябва да пази своя архив. Включително бележниците си от училище и дори първите си любовни писма. За един литературен историк, какъвто преди всичко съм аз, това е изключително. Събирането на такъв архив е в две посоки: от една страна събираш неща, които не знаеш дали ще ти послужат, но които създават много важен контекст за твоите професионални занимания. Така например се събират първи издания, първи книги на писатели, стари списания и вестници. На второ място – този архив е по-конкретно свързан с твоята професионална дейност. Когато, например, пишеш една книга или статия, трупаш архив конкретно за тази тема. Такива лични разработки аз например никога не изхвърлям и затова съм затрупан с много хартия. Има колеги, които днес работят на компютър и не пазят следи от своята работа. Но аз продължавам да смятам, че за един литератор е изключително важен т. нар. принцип „де визу“, а именно, че всяко нещо, което цитираш, трябва да бъде видяно в неговата първа публикация, инак е непрофесионално. Така непрофесионално е например да пишеш за Пейо Яворов по Събраните му съчинения, както правят някои мои колеги, особено по тези от 50-те години, които са лошо направени. Паралелно с всичко това един литературен историк събира репродукции на картини на големи художници от същия този период, който изследва, както събира и най-различни документи, пряко свързани с неговата дейност. Ето тук е мястото и на пощенските картички. Макар днес да е отминал „пикът“ на изпращане и получаване на пощенски картички от 20-те – 30-те години на ХХ век, хората не си дават сметка, че те са едно неоценимо свидетелство за това как един град, един пейзаж, дори цяла една държава се е развивала икономически, стопански, културно, като стил на живот, как са се променяли нагласите между хората, как са се обличали, как са се държали един с друг. Има хора, които събират такива с т. нар. „фентъзи“ рисунки или карикатури от някакъв тогавашен лайфстайл. Аз обаче събирам градове, най-вече български, но и някои световни градове, които са ми важни, ценни, скъпи. Когато отида в един град – в Трявна, например, задължително си нося картичките от там. Е, ако отида в Търново, не си нося всички търновски картички, тъй като те са много, но поне 10-15 от тях нося със себе си. Най-силните ми колекции от български градове са Варна, Велико Търново, Русе, Пловдив, Созопол. Водещ: Може би тук е мястото да Ви попитам, тъй като Вие познавате тези градове в много повече детайли, отколкото ние успяваме да видим по улиците днес – успявате ли всеки път, при всяко свое посещение или всяка нова картичка за колекцията си да откриете по нещо ново, нещо впечатляващо, някои нов детайл, който не сте успели да видите до този момент? Проф. Михаил Неделчев: Разбира се. Винаги е много интересно когато отидеш в един град, да имаш едно двойно, дори тройно отношение към него: първо да го погледнеш през картичките, а едва след това как изглежда днес. И разбира се, освен че събирам пощенски картички за градове, аз имам и много голяма колекция от книги за тях – стотици книги, свързани с български, пък и със световни градове. Тук искам да уточня, че едно от най-важните неща, което трябва да направи един колекционер, е да ограничи колекцията си тематично. Тя не трябва да бъде безмерна. Колекционерът трябва да знае какво събира, а не просто да трупа. Инак се превръща във вехтошар, който просто трупа неща безсмислено. Например аз бях решил да не събирам картички от Ню Йорк, но имам много хубави „рисувани картички“ от този град от края на XIX и началото на XX век. Те са правени върху фотографска основа, но самият художник е дорисувал и до украсил картичката. Имах намерение да направя трампа, защото ние, колекционерите, много често си разменяме, продаваме, купуваме картичките. Но щом ги върнах от Ню Йорк, те станаха част от колекцията ми и сега вече събирам картички и от този град. Важно е да уточня и още нещо – колекционерите на картички са два вида. Едните се интересуват от пощенската ѝ стойност– откъде е изпратена и докъде е пътувала, с какви марки е обложена, какъв е надписът, тъй като става въпрос за т.нар. „открити карти“. Дълго време картичките са изпращани без да се слагат в пликове, което предполага, че и самият текст, написан на картичката, не е личен, може да бъде четен и от раздавача, а и от всеки, в чиито ръце случайно попадне картичката. А по-подробно или по-пълно хората навремето са пишели в затворено писмо, не в отворена картичка. От друга страна обаче ние, които се интересуваме от изображението, гледаме веднага какво има отгоре на картичката. Безкрайно разнообразен е светът на тези пощенски картички. И тъй като аз не мога да събирам от всички градове, много често, отивайки в един град или държава, аз купувам албуми с репродукции на стари пощенски картички от това място и повече не събирам картички от този град. Имам някъде над 100 такива албума от цял свят. Водещ: Така затваряте някаква глава, оставяйки място за нова. Проф. Михаил Неделчев: Ами да. Бях на полуостров Бретан преди няколко години – мястото безкрайно ми хареса, но е много трудно да събираш пощенски картички от там. Имам само една-две и поради тази причина си купих албуми с репродуцирани пощенски картички. Дори от Белград, който е съвсем близо и често ходим, също не събирам картички, а имам прекрасен албум от белградски пощенски картички. Водещ: Разказвате ни за много Ваши пътувания и любими места. Дали имате някоя картичка от определено място, която ви е най-скъпа? Кои са по-ценни за вас – дали тези, които сам откривате, или такива, получени като подарък от някого? Проф. Михаил Неделчев: Разбира се, че имам по-ценни такива. Имам картички от Созопол, например, които са издадени и надписани от фамилията Хаджи Аслани, и пратени до техни кореспонденти. Те за мен са безкрайно ценни. Имам картички, които са изпратени от писател до писател – Константин Петканов изпраща до Атанас Далчев, например. Имам и такива, които пък са много ценни с това, че са уникални. Всички се удивляват, например, от една картичка, направена в релеф и с вид, същия като самата бланка за изпращане на телеграма от едно време. Имам, разбира се, и куриозни пощенски картички. Севлиево издават такива с шеги към самия град – през центъра му е прекарана една река, която очевидно не минава през града, като на колаж е сложена и френската катедрала „Св. Спас“, а отгоре плува един дирижабъл. Всякакви картички имам. Водещ: Вие, предполагам, сте събрали не стотици, а хиляди картички. Едва ли всички успяват да бъдат видени от широката публика. Предстои ли да видим нещо от Вашите колекции? Проф. Михаил Неделчев: Разбира се. Аз съм правил доста изложби на пощенските ми картички – в Бургас, във Варна в Градската галерия, в Созопол, в Монтана, във Велико Търново, в Пловдив съвместно с моя приятел покойният поет Веселин Сариев, който беше голям колекционер. Вече ще забравя някои градове. Последната ми изложба беше миналата година в Нов Български Университет. С помощта на колегите художници изложбата стана прекрасна, събуди голям интерес. Беше открита от моя колега историкът доц. Веселин Методиев. А сега предстои един голям проект, който прави Литературно-историческата школа „Д-р Кръстьо Кръстев“ към Нов Български Университет, тъй като правим един голям проект „Европа“, който ще започне с антология на тема „Европа в поезията“. Предстои да направя голяма изложба и в Столична градска библиотека: „Европа“ – места, градове, площади. Освен това във вестниците, които издаваме, винаги почти задължително има репродуцирани мои пощенски картички, обикновено на юбилейни единични листове. Пощенски картички има репродуцирани и на някои от моите книги, които са тематично свързани, например „Писатели на Странджа, Бургас и морето“. Издавали сме и албуми с моя покоен приятел –историкът и литератор Борис Николов. С него направихме една книжка с охридски картички. Тя беше най-вече с мои, негови и картички на писателя Атанас Славов. Водещ: Каква обратна връзка получавате от хората, които се срещат на живо на вашите изложби с картичките и с местата, които сте успели да посетите? Нека признаем, че това е едно романтично хоби. С какви истории се срещат чрез него, връщате ли ги назад? Проф. Михаил Неделчев: Хората разбират, че това е ценно. Започват да ровят в своите архиви, намират неща и ми се обаждат, а пък за мен най-ценно е, когато решат да подарят нещо свое, когато кажат – „а, ти събираш такива предмети, ето тук съм намерил нещо“. Понякога ми дават картички, които почти не ме интересуват, защото събирам картички предимно до 1920 г. И 20-те, и 30-те години също, но социалистическия период, например, е много близко и такива картички нямат историческа стойност за мен. Най-ценни са картичките от края на XIX и началото на XX век. Инак държа новите картички в насипно състояние, не ги подреждам в албуми. Това, разбира се, не означава, че аз самият като ходя по света, не си купувам съвременни пощенски картички. Това е изкушение, на което не можеш да устоиш. Те не са част от колекцията ми, но пък са друг тип съвременен архив. За съжаление обаче загубихме навика да пращаме пощенски картички и това е много тъжно. Водещ: Наистина е тъжно, защото както споменах, има и романтична нотка в това. Освен, че получавате картички като подарък, подарявате ли части от своите колекции, успявате ли да се разделите с някоя своя картичка? Проф. Михаил Неделчев: Ако се окаже, че една картичка се дублира и не ми е от най-ценните – да, подарявал съм и подарявам. Но поначало този, който събира картички, не може и не трябва да ги подарява, защото има една идея за цялостност. Какво имам предвид – копривщенските ми картички, например, са ценни с това, че когато седят редом една до друга, се вижда как е изглеждал този прекрасен град. Водещ: Отправям покана към Вас да продължим този разговор, тъй като темата е интересна и непозната за по-широкия ефир. Проф. Михаил Неделчев: За широкия ефир – да, но инак, слава Богу, по телевизиите, например, много често се репродуцират картички, има прекрасни колекции и в Интернет сайтове. Така че който иска да узнае нещо, има как и откъде. Например аз, отивайки в Копривщица и въпреки че съм ходил там безброй пъти, задължително преди да тръгна прочитам нещо, поглеждам картички, репродукции, пейзажи, които са рисували нашите художници от Копривщица. Това е задължителна подготовка. Водещ: Нека отправим такъв апел и към нашите слушатели и всеки се замисли – нека търсим повече за това как са изглеждали тези градове, какво послание биха могли да носят картичките към нашето време, а и да допринасяме с каквото можем към такива изложби, каквито Вие правите. Проф. Михаил Неделчев: Разбира се. Но не само градовете – и планините, за които също има прекрасни картички. От Рила планина имам фантастични картички от преди 100 години. Как е изглеждал Рилският манастир, как са изглеждали църквите. Водещ: Вие самият още в самото начало казахте, че не бихте искали да наричате себе си колекционер. Какво е разграничението според Вашата философия за границата между колекционерството и това, което Вие правите, съчетавайки събирането на картички с интереса си към българската литература? Проф. Михаил Неделчев: Когато казвам, че не бих желал да бъда наричан колекционер, това съвсем не означава, че не уважавам колекционерите. Колекционер е човек, който се занимава със събиране на артефакти, предмети с художествена стойност като хоби, като едно допълнително идеално занимание. И го прави заради самата колекция, защото му харесва да наблюдава тези предмети, да ги има, да ги подрежда, да ги показва. Но това не е свързано с неговата професионална дейност. Един инженер, например, може да бъде и колекционер на нещо. Ако обаче този колекционер събира машини или някакви механизми, които са свързани с неговата дейност, това вече не е колекционерство. Това е част от неговата професионална дейност, която има и едно историческо развитие. Ето така е при мен. Ние, литературните историци, се занимаваме комплексно не само с литературните текстове, но и изучаваме контекст, изучаваме политическа история, изучаваме, разбира се, биографии на съответните личности, изучаваме обществени групи, а включително и градовете. Тъй като за нас един град може да бъде избран от съдбата и да се превърне в място, привилегировано за художници, поети, хора на изкуството, които да надграждат над него. Ние наричаме това създаване на един пласт, на един мега текст. Созополският или пловдивският текст в българската култура, например. Такива градове по света също са много важни – Рим, Венеция, Санкт Петербург, Краков, Париж. Това са градове, в които изкуството надгражда един специфичен пласт. И пощенските картички са част от този пласт. За нас, литературните историци, е изключително важно да знаем каква е динамиката на умножаването на някакви места, на обитаване на местата спрямо специфичен избор. Созопол, например, е избран някъде през 30-те години първо от художниците, след това и от поетите, и от музикантите. Произведенията, направени за Созопол са стотици, стотици са и картичките. А ние, литературните историци, изучаваме тези неща. Водещ: Споменахте по-рано, че се причислявате към групата, която обръща по-голямо внимание на изображението върху картичката, отколкото на посланието, написано на гърба ѝ, но пък с интереса си и към историческото, и към литературата, всъщност образно затваряте кръга и правите пълен образа на това, което изследвате. От тази гледна точка, какъв извод можете да направите накратко за периода, който за вас е интересен при събирането на картички? Проф. Михаил Неделчев: Хората си разменят картички и писма от всички кътове на съответната държава и на света. Те са в непрекъснато общение. Ето, например, докато е в провинцията Пейо Яворов много усилено си пише със сестра си, със зет си, със свои приятели, които са бедни малки чиновници в много захлупени провинциални места. Тогава, в края на XIX и началото на XX век, моето любимо и предпочитано време, хората имат много грижовно отношение към собственото си слово, много държат да пращат смислени послания. Не просто – „Здрасти, Честита нова година“. Прочетете – във всяка картичка има нещо ценно и оригинално в изпратеното послание. В рамките на кръга „Мисъл“ Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Петко Тодоров и д-р Кръстев много са обичали да коментират самата картичка и текста на гърба ѝ. Тук обаче има и по-особен момент от технологията – първоначално се е оставяло място при изображението, където да бъде написан текст и съвсем естествено е той да коментира изобразеното. Имам много такива картички. Пенчо Славейков, например, е събирал много картички и е обичал да ги коментира. Той има прекрасна кореспонденция от Русия – от Москва, от Киев, от Харков, когато е бил на тържества за годишнина на Гогол. От там има прекрасни картички и писма до своята любима Мара Белчева, които са изключително ценни, остроумни и коментират, разбира се, и изображението. Когато говорим за интелектуалния начин, по който той изпраща своето послание, включително чрез картичка, а не чрез дълго писмо, винаги е оригинално, винаги е интересно. Важно е да се види как той влага много от своята духовност в това, което изпраща като послание. Водещ: Много Ви благодаря за историите, които ни разказахте, и които могат да са вдъхновение за слушателите ни, връщайки ги назад в едни по-романтични времена. Проф. Михаил Неделчев: Дай Боже. Анна АНГЕЛОВА

18 Август 2018 | 19:30 | Радио "Фокус"