ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. Петя Банкова, етнолог: Великден е най-богатият на смисъл и ценности празник

Доц. Петя Банкова, етнолог: Великден е най-богатият на смисъл и ценности празник

Доц. Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика в Етнографски музей при БАН в интервю за Агенция „Фокус“ по повод отбелязването на Великден и традициите в България при по...

28 Април 2019 | 09:00 | Агенция "Фокус"

Доц. д-р Петя Банкова, етнолог: Обединяваща и пречистваща е силата на водата на Ивановден

Доц. д-р Петя Банкова, етнолог: Обединяваща и пречистваща е силата на водата на Ивановден

Доц. д-р Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика в Етнографски музей при БАН в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ за традициите и вярванията на Ивановден. Водещ: Доц. Банкова какви са обичаите на Ивановден? Петя Банкова: Благодаря ви за предоставената възможност да поздравя чрез вас, всички които днес празнуват имен ден, а те са много и носят прекрасното име Иван и неговите производни, и се намират под покровителството на изключителен светец. Неслучайно му е отредено мястото на най-близкия до Спасителя, човекът който го е кръстил – Свети Йоан Кръстител, и който има няколко пъти празници в годината. Празнува се за Йоан Кръстител и на Еньовден, и на други празници, но в народната култура на българите Йоан Кръстител е светец, на който е отредено да кръсти водата, да кръсти младите булки и ергените, да кръсти момците и момите. И това кръщение в традиционната празничност е възприето да се прави на открито, на място, на течаща вода край извор, край река. Можете да си представите, че в зимните месеци това да изкъпеш един човек представлява само по себе си атракция, но пък се е правило за здраве, за сила. Приемало се е, че по този начин човекът ще бъде здрав през цялата година и в интерес на истината се е правило и за атракция, за веселие, защото този който иска да бъде изкъпан от къпачите, той може да се откупи, прави се наддаване и съответно парите отиват за благотворителност, за почерпка на всички. Защото се е приемало, че водата има силата да пречиства. А тази вода на Ивановден е с особена сила. И още един интересен момент, който ни е съобщен от големия разказвач на българската народна култура Димитър Маринов – че на времето на Ивановден са можели да изкъпят някой големец, както той казва, някой голям гражданин, до който друг път не могат да се докоснат и къпачите даже са го отвличали и са го закарвали до реката или до извора и там са го хвърляли. И както пише Димитър Маринов, случвало се е това да бъде и някой турчин. И жалбите до турското съдилище са били отхвърляни. Т.е. на този ден всички са равни помежду си и в крайна сметка обичаите изискват почит към Бога и равнопоставеност в името на това общността да добрува. Интересни са и метеорологичните прогнози. Българинът винаги се е опитвал да надникне, ако може в бъдещето и така да спечели благоразположението на божествените сили, метеорологичните прогнози казват, че ако на Ивановден няма сняг и лед, през лятото ще има много болести по хората и добитъкът. Мисля, че според студа, който е сковал цяла България, ни очаква една здрава година. Освен това се казва, че каквито са студените дни по Ивановден, такива ще бъдат горещите дни по Петровден. Т.е. колкото е по-студено по Ивановден, толкова ще е по-горещо на Петровден. Така че и това е един поглед напред в бъдещето, който можем да хвърлим. Водещ: Доц. Банкова, споменахте че водата, която е кръстена и осветена на Ивановден, се използва за лекуване и за здраве и е пречистена вода. Освен къпането по какъв друг правилен начин можем да я използваме? Петя Банкова: Трябва да знаем, че водата е и сила, и благодат, но тя може да бъде и опасна, може да бъде стихия, може да причини разрушения и смърт на много хора. Затова водата трябва да бъде тачена, уважавана, да се отнасяме с нея като Божи благодат. Тази вода, която се събира на Йордановден, там където е хвърлена китката, която се пази през цялата година за лек, осветената вода на Ивановден, също се пази. Свети Йоан Кръстител е известен с това, че лекува преди всичко от главоболие и тази осветена кръстена вода в тези два магични дни, се ползва и се пази през цялата година за лекуване от страх, уплах и от главоболие разбира се. Тя се пие или се правят кръстни знаци върху челото на страдащия, за да му мине главоболието. Защото се приема, че и тя е озарена от силата, от благостта на светците. Тази вода е важна и за още един обичай, който е малко позабравен в нашето съвремие, да не кажа, че е напълно изчезнал – обичаят, свързан с това, че Ивановден е ден за побратимяване. Побратимяването е една институция, бих могла да кажа, в българската традиционна култура. Това е моментът, в който двама, трима, четирима млади хора решават да станат братя без да имат кръвна връзка помежду си. Но тази връзка, която те създават е също толкова силна. Т.е. решават да направят нещо като приятелска група, за да единни в някакви изпитания, когато предприемат някакво начинание или когато тръгват на гурбет или когато смятат да започнат някакъв занаят или бизнес. И тук е много красива обредността. Тя е изследвана от доц. Еля Цанева. Прекрасна обредност, в която те отиват при майката на най-възрастният, целуват й ръка, тя ги благославя. Оттам нататък се счита, че тяхната спойка, тяхното приятелство е по-силно от всичко и че те ще се спасят от всяко бедствие. Ако не са женени, по-късно те си кумуват. Да не забравим, че на Ивановден на особена почит е кумството. И тези млади ергени и булки, които са женени през годината или им предстои да се женят, те отиват на гости на своите кумове, носят им нещо вкусно за хапване, правят се много пищни трапези на Ивановден, които не се раздигат. Да припомня, че на имен ден не се кани, всеки е добре дошъл в дома. Достатъчно е да донесе здраве, доброто си настроение и благословията. А пък ивановците да се погрижат за почерпката. Така че един прекрасен празник, в който намираме свързани неща и от християнската религия, и от предхристиянски вярвания в силата на водата, и разбира се много красота, много сила, свързана с традиционната българска култура. Водещ: Споменахте трапезата. Какво включва тя и какви са ритуалите при подготовката и поднасянето на храните? Петя Банкова: Приема се, че това е една богата, пищна трапеза, постите вече са минали, мина и 5 януари, който беше позволен за пости. Така традиционните за този период ястия са разбира се свинско месо, характерно е свински ребра с кисело зеле, тези деликатеси, характерни за традиционната ни кулинария като кървавица, суджук, разбира се баница. И това, което традиционният българин си позволява като нещо сладко, това е разбира се ошавът. Младоженците трябва да отидат на гости на своите кумове и там носят задължително пита, която булката е умесила специално, или кравай, или млин и разбира се бъклица червено вино или ракия. Това е традиционна за Ивановден трапеза. Водещ: Доц. Банкова, етнологията може ли да обясни фактът, че след Георги Иван е най-разпространеното име? Петя Банкова: Не зная за етнологията дали може да обясни факта, но животът ни налага някои обяснения на този факт. Това са прекрасни имена. Те не са само български, те са свързани разбира се с християнската религия, те са разпространени в много широк ареал в Европа, в света. Това са красиви имена, първо, защото сами по себе си имат някакво значение. Името Георги е свързано със земята, с обичта към земята. Предполага се, че името Иван е много старинно, свързано в превод „йоханан“ от иврит означава „богопомазан“, а ние ползваме стилизираната форма, която е със значение „Бог е милостив“, т.е. имена наситени с много сила, много значение. Но същевременно най-голямата сила на тези имена е придавано от това, че те се прехвърлят от поколение на поколение, че когато имаш един Георги или един Иван в семейството си се създава традиция на именния ден като общностен празник, а не като индивидуален празник. Разбира се, традицията не е нещо статично. През годините тя се променя, тя търпи своите влияния. Ние имаме вече своите производни – Жан, Йоан, Йоанна, Ашон, Шана и ми се струва, че в това няма нищо лошо, защото се запазва онзи смисъл, онова послание на името Иван, което според мен е по-важното. А вече как ще звучи самата форма на името няма значение. Така че запазването на Георги, Иван като едни от важните имена в именния репертоар на българите, ми се струва не толкова обяснено от етнологията, колкото обяснено от човешките чувства, от привързаността на хората към определен вид ценности. Водещ: Да поздравим именниците и да кажем, че след ритуалите на Ивановден и Йорданов ден вече няма зли сили и „мръсните дни“ и нямаме оправдание да бъдем лоши. Доц. Банкова, да пожелаем на всички хора да се обърнат с положителна нагласа към сбъдването на предвещанията за здраве, щастие и просперитет. Уважаеми слушатели, бъдете вдъхновени и просветлени. Елеонора Чолакова

7 Януари 2019 | 13:30 | Радио "Фокус"