ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Светлозар Елдъров: Представителството на македонските униати няма място в Белград, логиката е да бъде в София - дано дипломацията ни да е разчела сигналите на Светия Престол

Проф. Светлозар Елдъров: Представителството на македонските униати няма място в Белград, логиката е да бъде в София - дано дипломацията ни да е разчела сигналите на Светия Престол

След месец папа Франциск ще посети България. Папската визита закономерно поставя във фокуса на публичния интерес връзките на Св. Престол с България и българите в миналото. Така беше през 2002 г., к...

5 Април 2019 | 12:00 | Агенция „Фокус“

Проф. Светлозар Елдъров: Който и да е организирал покушението срещу папа Йоан Павел II, със сигурност не е мислил доброто на България и българите

Проф. Светлозар Елдъров: Който и да е организирал покушението срещу папа Йоан Павел II, със сигурност не е мислил доброто на България и българите

На площада „Св. Петър“ в Рим при стечение на милионно поклонничество се извършва обредът по канонизацията на папа Йоан ХХІІІ и папа Йоан Павел ІІ. Събитие със световно значене, то се пресича с името на България по своеобразен начин. И двамата нови светци на Католическата църква са свързани с България и българите. Само ден след църковната канонизация в Рим, в София ще се състои и тяхната „академична канонизация“. Това ще стане в понеделник, на тържествена научна конференция в Големия салон на БАН под надслов „България и Ватикана. Срещи на кръстопътя на народите и времето“. По този повод, Агенция „Фокус“ се обърна за мнение към професор д.ист.н. Светлозар Елдъров, автор на редица изследвания и монографии за историята на Католическата църква и българо-ватиканските отношения и един от организаторите на конференцията. Фокус: Проф. Елдъров, какво е значенето на подобни събития – канонизация в ХХІ век? Проф. Светлозар Елдъров: За Католическата църква и католиците по света събитието е уникално. Доказват го петте милиона поклонници, които са в Рим за канонизацията на папа Йоан ХХІІІ и папа Йоан Павел ІІ и огромният й медиен отзвук. Това най-малкото ни показва, че вярата и религията имат дълбоко, трайно и значимо място в съзнанието на католиците. Да не забравяме, че макар да са относително малко, в България също има католици. И те присъстват със свое поклонничество и с духовенството си на канонизацията на двамата папи. Но събитието е значимо и за всички християни изобщо, защото извън различията в догмите, каноните и обредите, те споделят еднакви ценности, които са положени в основата на нашата цивилизация. Ако се подценява духовното измерение на живота, ако се игнорират моралните норми, а се разчита само на икономиката и политиката като основа за развитие на обществения живот, прогресът ще бъде илюзорен. Европейското общество е изградено на християнски основи и християнската религия с нейното църковно многообразие е и трябва да остане важен елемент от живота на хората и институциите. Затова канонизацията на Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ има по-широко измерение, което засяга и православните християни, тъй като именно тези двама папи направиха най-много за сближението на източното и западното християнство. За Българското православие, което с претворяването на кирило-методиевото дело в средновековната българска държавност и култура е един от първостроителите на европейската цивилизация, това събитие е важно като доказателство за актуалното присъствие на вярата и религията. Важно е то и за България и българите изобщо, защото и папа Йоан ХХІІІ, и папа Йоан Павел ІІ по своеобразен начин са свързали своите имена и дела си с нашата история. Фокус: Доколко е важна канонизацията на двамата папи? Проф. Светлозар Елдъров: Дотолкова, доколкото всеки гледа на събитието по начина, който му е присъщ. За вярващия християнин това ще бъде събитие, изпълнено с дълбок религиозен смисъл, за скептиците ще изглежда като някакво световно шоу, а някои може би ще се опитат да го интерпретират и като католическа пропаганда. Аз съм преди всичко историк и търся значението на канонизацията на папа Йоан ХХІІІ и папа Йоан Павел ІІ в рамките на историята и конкретно нашата българска национална история. В тази рамка събитието изпъква като ярък символ за мястото и ролята на Светия Престол в историята на България. Още от ІХ век, когато държавническата мъдрост и политическата прозорливост на княз Борис свързват съдбата на българите с християнството, взаимоотношенията на България с Папството и с Католическата църква съвпадат с върховите моменти на нашата история. В тях е отпечатана католическата следа чрез пребиваването на римското духовенство в България през 866 – 870 г. По същото време във Вечния град се намират Славянските апостоли светите братя Кирил и Методий. Константин Кирил Философ дори ще остане завинаги там, за да свидетелства за значението на Рим като религиозно, културно и политическо средище с особена тежест и значене в българската история. Макар България да остава в сферата на Православния изток, отношенията с Католическата църква продължават да пълнят страниците на църковната и политическата ни история. Особено интензивни са те при царете Симеон, Петър и Самуил, при Калоян и Иван Асен ІІ. Същото се отнася, ако не и с по-голяма сила, за периода на османското владичество. Едва ли някой днес може да си представи историята ни през ХVІІ в., ако от нея липсваха страниците за българските католически архиепископи и епископи, за Чипровското въстание, за културното дело на Петър Богдан Бакшев и Филип Станиславов, за дипломатическите мисии на Петър Парчевич. Значими и интензивни връзки между България и Светия Престол съществуват и в модерната епоха и тъкмо на тях е посветена нашата тържествена научна конференция в чест на папите българофили Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ под надслов „България и Ватикана. Срещи на кръстопътя на народите и времето ХІХ – ХІ век“. Конференцията се организира от Института за балканистика с Център по тракология, а мястото на провеждането й не е избрано случайно. Точно преди 80 години – през 1934 г. – в Големия салон на БАН архиепископ Анджело Джузепе Ронкали, бъдещият папа Йоан ХХІІІ, лично присъства при откриването на Четвъртия международен конгрес по византинистика. Още в първите години на своя понтификат папа Йоан Павел ІІ прогласи славянските равноапостоли за съпокровители на Европа и от висотата на своята църковна катедра изтъкна тяхното значение за развитието на европейската цивилизация, а при своето учредяване преди 145 г. – през 1869 г. – Българското книжовно дружество прие за свои патрони и небесни покровители Св. Св. Кирил и Методий. Няма друга национална академия на науките, която по такъв начин да е свързана с папа Йоан ХХІІІ и папа Йоан Павел ІІ и БАН може да се гордее, че само ден след тяхната църковна канонизация в Рим, с тази конференция ще им направи една своеобразна академичната „канонизация“ в София. Институтът за балканистика с Център по тракология пък е едно от водещите научни звена в изучаването на вековните взаимоотношения между Православния Изток и Католическия Запад. Някак символично, но затова пък напълно заслужено и оправдано, канонизацията съвпадна с 50-годишния юбилей на нашия институт. Фокус: По време на престоя си в България бъдещият папа Йоан ХХІІІ е бил свързван до някаква степен с националния въпрос на българите. Какво е значението на това впоследствие? Проф. Светлозар Елдъров: От 1925 до 1934 г. архиепископ Анджело Джузепе Ронкали – бъдещият папа Йоан ХХІІІ е апостолически визитатор и делегат на Светия Престол в България. Тези години остават в неговата биография като „Българското десетилетие на Ронкали“ и няма книга, писана за него, в които те да не се споменават. Така ще бъде и занапред. Дали с няколко реда или с десетки страници, България и българите завинаги ще бъдат свързвани с живота и дело на папа Йоан ХХІІІ, който стана популярен по света с прозвището „Добрия папа“, т. е. само с добро. Това е една щастлива възможност за популяризация на българското име, от която ние трябва да с е възползваме и да я изтъкваме при всеки подходящ случай. Важно е обаче да знаем в какво се състоят заслугите на Ронкали за нас българите и кое трябва да открояваме и ценим в тях. Обикновено в научните изследвания, но още повече в популяризациите, на преден план заради своята атрактивност изпъква „Царската сватба“ – венчавката на цар Борис ІІІ и Йоанна Савойска в Асизи и репликата й в София през 1930 г. Голям и заслужен интерес буди също и неговата хуманитарна подкрепа за бежанците от Одринска Тракия и Македония или за пострадалите от земетресението в Южна България през 1928 г. Като една красива символика остава жестът на Ронкали да приеме титулатурата „Архиепископ Месемврийски“, като знак за неговото специално отношение към нашата страна. Някак в сянка и не толкова известно обаче остава онова, което аз смятам за най-ценно от национална гледна точка и което многократно съм изтъквал в моите публикации – подкрепата на Ронкали за българската кауза, която в онази историческа епоха се изразява в опитите да бъде съхранена културно-националната идентичност на българите в Македония, останали под чужда власт. Подкрепата на Ронкали за българската национална кауза проличава от редица конкретни факти. София по онова време е приютила над 3000 униатски бежанци от Македония, с които апостолическият визитатор общува ежедневно. Неслучайно за свой личен секретар той избира свещеника Методий Устичков, родом от Щип, член на обществото на отците успенци, личен капелан на цар Фердинанд по време на Балканската война. Той изпълнява своята длъжност от началото на 1927 г. до смъртта си през лятото на 1932 г. В съболезнователно писмо по този повод Ронкали изрично подчертава, че Методий Устичков „правеше чест и на своето Отечество – България, която той обичаше и на която служеше с ревност и чувства, достойни за един Божи служител”. Енорийски свещеник на католическата източнообредна църква „Успение Богородично” в столицата по същото време пък е Иван Бонев от Кукуш, лежал през 1903 г. в Одринския затвор заради участието си в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание като член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. С него Ронкали също е контактувал служебно. Пребиваването на апостолическия визитатор в България съвпада и с дейността на Македонската католическа лига, една благотворителна и културно-просветна организация, която развива мощна пропаганда на българската национална кауза пред европейското обществено мнение и институции. Тя е учредена в София от униатски бежанци от Македония и действа като колективен член на Съюза на македонските емигрантски организации в България, зад който на практика стои ВМРО. Неин пръв председател и активен деец през целия период на съществуването й е Йероним Стамов, българин от Гевгели и един от високообразованите униатски свещеници с докторат по философия от Мюнхенския университет. Лигата активно се включва в честванията на годишнините на Илинденско-Преображенското въстание и Деня на Македония, в протестните събрания, молебените и панихидите за загиналите борци за свобода и независимост. Националният комитет на македонските емигрантски организации високо цени Македонската католическа лига заради нейния авторитет и широки международни връзки и често я използва като важно средство за защита на българската национална кауза. Тези международни връзки обаче в най-голяма степен се дължат на Ронкали. Той лично се ангажира с нейни благотворителни акции в Италия, с неговата подкрепа Йероним Стамов развива активна дейност за пропаганда на българската национална кауза в тази страна, изнася сказки, публикува статии в италиански вестници. През 1931 г. Македонската католическа лига и лично Йероним Стамов изиграват важна роля в една голяма международна акция, която за първи път обединява усилията на екзархийския и униатския клир от Македония. По инициатива на Националния комитет на македонските емигрантски организации епископите и свещениците от двете вероизповедания изработват съвместна петиция, адресирана до Обществото на народите, с която настояват за намесата на международната организация за връщане на прокуденото духовенство в каноничните му епархии и енории, възстановяване на българските църковни общини в Македония с признатите от турския режим права, връщане на присвоените от сърбите и гърците български църкви и манастири, въвеждане на българския език в училището и богослужението и гарантиране на вероизповедната свобода съгласно волята на населението и каноните на църквата. Петицията и приложените документи са подписани от двама митрополити, петима епископи, шестима архимандрити и 250 свещеници. В началото на септември 1931 г. смесена църковна делегация, в която участва и Йероним Стамов, отпътува за Женева, където депозира петицията в Съвета на Обществото на народите. От там заминава за Рим и на 23 септември получава аудиенция при папа Пий ХІ, на когото връчва копия от петицията и приложенията. След аудиенцията във Ватикана делегацията посещава кардинал Жак Вердие в Париж, Кентърберийския архиепископ в Лондон и Представителството на Съюза на протестантските църкви в Берлин, като установява връзки с външните министерства в съответните столици. Няма съмнение, че тази акция и особено ватиканският й етап е получила подкрепата на Ронкали, макар той да не го афишира публично. Достатъчно е обаче човек да се взре в снимките от българските му години, за да забележи на много от тях знамето на Македонската католическа лига редом до бъдещия папа Йоан ХХІІІ. Тъкмо затова в Албум-алманаха „Македония”, издаден през 1931 г. по инициатива на Националния комитет на македонските емигрантски организации с участието на видни български учени, писатели и общественици, Ронкали е представен с най-топли думи в Отдела „Приятели на България” сред плеяда известни българофили, като епископ Йосип Юрай Щросмайер, Уйлям Гладстон, Джеймс Баучър, братята Ноел и Чарлз Бъкстон, Константин Иречек, граф Игнатиев, Константин Иречек и др. Тези и още други не по-малко значими жестове на подкрепа от страна на Ронкали за България и българите са осветлени подробно в сборника „Българският папа“, който представяме в БАН в рамките на конференцията в чест на папите българофили Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ. А що се отнася до отговора на въпроса какво е значението на тази подкрепа днес, ще кажа, че той зависи само от нас. Ние българите сме най-заинтересовани подкрепата на Ронкали за нашата национална кауза и „Българското десетилетие“ на папа Йоан ХХІІІ да се познават и сме длъжни сами да ги разгласяваме и популяризираме. Защото, както и при други поводи съм предупреждавал – ако ние не го сторим, други ще се възползват и ще присвоят тази страница от историята ни. Фокус: Изчистен ли е въпросът за „българската следа“ в атентата срещу папа Йоан Павел ІІ и до колко тя ще продължи да оказва влияние върху отношението към неговата личност в България? Проф. Светлозар Елдъров: На медийното поприще се изявяват толкова много и толкова компетентни експерти по този въпрос, че аз мога само да се радвам, че не съм от тях. Без да съм се занимавал изследователски с историята около атентата срещу папа Йоан Павел ІІ, моят професионален опит на историк ме учи, че за престъпления от такъв мащаб документални следи не остават. Смятам за наивно някой да очаква, че истинските организатори, които и да са те, ще бъдат уличени с конкретни и неоспорими документални доказателства. В нашия живот със сигурност това няма да се случи. Като изследовател на българо-ватиканските отношения и конкретно с тези в периода 1944 – 1989 г., за които през 2002 г. публикувах монографията „България и Ватикана. Дипломатически, църковни и други взаимоотношения“, мога да твърдя със силата на историческите извори, че от всички страни на социалистическия лагер България в лицето на Тодор Живков и неговото обкръжение поддържаше най-добри отношения със Светия Престол и имаше специални културно-политически интереси да ги развива. Това беше обусловено от две основни причини. Първо, католиците в България са незначително малцинство, което не е представлявало реална заплаха за съществуването на държавно-политическия строй, въпреки че по идеологически причини често е било подлагано на репресии. Второ, тогавашният партийно-държавен връх се вслуша в съветите на българските учени и проумя стратегическото значение на Светия Престол и на Ватиканските архиви и библиотеки за обогатяване и утвърждаване на българското културно-историческо наследство. Интересното е обаче, че тези добри и перспективни за България връзки с Ватикана и Католическата църква на два пъти са били брутално посичани. Първият път това става на 20 август 1968 г. когато в Чехословакия нахлуват войски на Варшавския договор. Само три месеца преди това, на 24 май, при гроба на Св. Константин Кирил Философ в базиликата „Сан Клементе“ в Рим е осъществено първото официално честване на Празника на българската просвета и култура и на славянската писменост от голяма делегация от България. В предходните две години се водят неофициални преговори между Тодор Живков и папа Павел VІ за посещение на българския държавен глава във Ватикана, за привилегирован достъп на български учени до Ватиканските архиви и дори за предоставянето на базиликата „Сан Клементе“ за ползване на България, а чрез нея и на славянството. От своя страна патриарх Кирил през пролетта на 1967 г. влиза в интензивен личен и междуцърковен диалог с папа Павел VІ. Кореспонденцията между двамата свидетелства, че е била подготвяна среща на Московския патриарх Алексий и папа Павел VІ в Рилския манастир и е обмисляно провеждането на среща на световните религиозни водачи за мир в София. Кулминацията на тези проекти е трябвало да се осъществи през 1969 г., когато се закръглят 1100 години от смъртта на Константин Кирил Философ в Рим. Без съмнение тяхното осъществяване е щяло да издигне неимоверно авторитета не само на Тодор Живков и неговото обкръжение, но и на България. За зла участ нахлуването в Чехословакия нажежава международния климат и големите планове пропадат. Остава само ежегодното честване на 24 май в Рим от официални български делегации. Вторият път нещо подобно се случва на 13 май 1981 г. с атентата на турския терорист Ахмед Али Агджа срещу папа Папа Йоан Павел ІІ. Тогава българо-ватиканските отношения пак са във възход. През 1975 г. най-висока българска делегация, начело с първия секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков, министъра на външните работи Петър Младенов и заместник-председателя на Комитет за изкуство и култура Людмила Живкова са приети на аудиенция от папа Павел VІ във Ватикана. На следващата годна визитата е върната в България от делегация, водена от държавния секретар на Ватикана кардинал Агостино Казароли. Български учени са допуснати до Ватиканските архиви, известни отстъпки са направени на Католическата църква в България. Избирането на папата славянин Йоан Павел ІІ през 1978 г. е оценено положително от българска страна с оглед на наближаващите чествания на 1300-годишнната на България през 1981 г. Неслучайно първият външен министър на страна от Източния блок, който посещава новия папа, е Петър Младенов. Аудиенцията е на 13 декември 1978 г. и в нея папа Йоан Павел ІІ изтъква любовта си към България и дава висок оценка за нейния принос в световната цивилизация, за мястото и ролята на Кирил и Методий в европейската култура. Можем само да гадаем как биха се развили възходящите българо-ваткански отношения и какво място щеше да бъде отредено на Ватикана и католическите институции в честванията на 13-вековната българска държавност у нас и по света, ако не беше подхвърлената „българска следа“. С това, разбира се, изобщо не искам да кажа, че нахлуването в Чехословакия и атентата срещу папата са специално организирани, за да навредят на добрите българо-ватикански отношения. Просто малка България на два пъти е имала лошия късмет да се окаже „на неправилното място в неправилното време“ в игрите на Големите. Най-малко тя е имала интерес да се случат събитията през 1968 и 1981 г. Не само логиката, но и криминологията учи, че за извършването на някое престъпление, задължително трябва да има мотив. България нямаше такъв и в двата случая. Знаем кой и с какъв мотив извърши потъпкването на „Пражката пролет“. Който и да е организирал покушението срещу папата, със сигурност не е мислил доброто на България и българите. Най-малко пък в българофобски чувства може да бъде укоряван папа Йоан Павел ІІ, който лично е засвидетелствал своето отношение и който сам заяви, при посещението си в България през май 2002 г., че не вярва в тази „българска следа“. И ние трябва да правим като него. Най-силното оръжие срещу клеветата е истината. Срещу клеветниците и зложелателите на България ние трябва да противопоставим истината за другата „българска следа“ – онази, която води началото си от кирило-методиевото дело и съществува вече над 11 века. Фокус: Накрая да представите някои подробности за утрешната конференция в чест на папите българофили. Проф. Светлозар Елдъров: Както споменах, събитието се вмества в рамките на честванията на 145-годишнината от създаването на Българската академия на науките и е първата от серията конференции и други научни и културни прояви, с които ще отбележим 50-годишнината от създаването на Института за балканистика с Център по тракология. За надслов избрахме „България и Ватикана. Срещи на кръстопътя на народите и времето ХІХ – ХХІ век“, което в известен смисъл е заемка от едно от словата на Йоан Павел ІІ при посещението му в България през месец май 2002 г. Тогава папата каза, че България е „един своеобразен мост между Източна и Западна Европа – почти като един духовен кръстопът – земя на срещи и взаимно разбирателство“. Тържествената научна конференция за папите българофили Св. Йоан ХХІІІ и Св. Йоан Павел ІІ се организира под патронажа на госпожа Маргарита Попова, вицепрезидент на Република България. Заедно с нея встъпително слово ще изнесе и председателят на Българската академия на науките академик Стефан Воденичаров. Научната част на конференцията ще бъде открита с мой доклад за мястото и ролята на Светия Престол в историята на България през последните 150 години. След това директорът на Института за балканистика с Център по тракология доц. Александър Костов ще представи сборника „Българският папа“, който съдържа приветствията, докладите и богат илюстративен материал от миналогодишната ни конференция за архиепископ Анджело Джузепе Ронкали. Ще бъдат представени и приносите от научно-изследователската работа на учените от нашия институт по темата за разпространението на християнството в България и на Балканите. От д-р Соломон Паси, председател на Атлантическия клуб, очакваме неизвестни и интересни подробности от гостуването на папа Йоан Павел ІІ в България. Ще има доклади и от представители на Фондация „Комунитас“, Държавна агенция „Архиви“ и Дипломатическия архив на Министерството на външните работи. Конференцията ще бъде съпътствана с изложба на постери, книги и други публикации за папа Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ, както и изобщо по въпросите на вярата и религията, която ще бъде открита в БАН в 13 ч. Нашите очаквания са, че тържествената научна конференция „България и Ватикана. Срещи на кръстопътя на народите и времето ХІХ – ХХІ век“ ще допълни и утвърди образа на България като средище на толерантността и ще обогати диалога между религиите и етносите в нашата страна, което е неделима цел от обществената мисия на академичната наука.

27 Април 2014 | 13:07 | Агенция „Фокус"