ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Европейски избори 2019: Проф. Боян Дуранкев, „Коалиция за България“: Трябва да се търсят по-добри отношения с Русия и Китай- имаме общи интереси

Европейски избори 2019: Проф. Боян Дуранкев, „Коалиция за България“: Трябва да се търсят по-добри отношения с Русия и Китай- имаме общи интереси

Боян Дуранкев – водач на листата за евроизборите на „Коалиция за България“, в интервю за предаването „Седмицата“ по Дарик радио
Водещ: Подкрепяте ли Европейският съюз да стане Европей...

11 Май 2019 | 16:00 | Дарик радио, "Седмицата"

Европейски избори 2019: Валери Симеонов: В Европейския парламент ще настоявам за предварителна оценка на въздействие на всеки акт, който изпраща за гласуване ЕК

Европейски избори 2019: Валери Симеонов: В Европейския парламент ще настоявам за предварителна оценка на въздействие на всеки акт, който изпраща за гласуване ЕК

Валери Симеонов, водещ на листата на „Патриоти за Валери Симеонов“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: В Деня на Европа поканих за първи гост водещия на листата на „Патриоти за Валери Симеонов – НФСБ и Средна европейска класа“ г-н Валери Симеонов. Водената от него родолюбива коалиция се явява на предстоящите избори за български представители в Европейския парламент с № 1 в бюлетината. Девизът й е „Вместо думи – действия“. Добър вечер, г-н Симеонов, и честит празник, честит Ден на Европа. Валери Симеонов: Благодаря ви и честит празник и на вас. Водещ: В Европейския парламент трябва да бъдат изпратени дейни и последователни хора, които да следят проблемите още в зародиш и да ги улавят. Валери Симеонов: Точно така. Водещ: Можем ли да прочетем вашия призив като стремеж за повече действени европейски институции и по-решителна европейска политика? Валери Симеонов: Ох, тя европейската политика е достатъчно решителна. Въпросът е, доколко е в угода, доколко е в ущърб на всички свои членове. Защото ЕС в последното десетилетие залитна към силна централизирана регулация, прекалено доминиране на европейските институции, налагане на регламенти, налагане на схеми и т.н. Всичко това не винаги носи полза на отделните членове. Да не говорим, че няма прецизна оценка на въздействието, която да се прилага и спрямо малките членове, от което България много често е потърпевша. Така че за решителна Европа си е решителна до настоящия момент, но трябва да се изпратят хора, които да защитават националните интереси, макар и това да звучи шаблонно, но защитата на националните интереси трябва да бъде последователна и методична от самото начало на предлагането на решения, на директиви и регламенти. Това имам предвид с изказването, което цитирахте. Водещ: Г-н Симеонов, как интересите на малките държави могат да бъдат защитавани в Европейския парламент? Ние изпращаме 17 депутати, стискаме ви палци да бъдете единият от тях, 751 члена обаче е Европейският парламент. Валери Симеонов: Така е. Обстановката, която обрисувахте, на пръв поглед е не особено перспективна, но от друга страна, ясно е, че в Европейския парламент трябва да има хора, които са въздействащи върху останалите, хора, които да са последователни, хора, които да си преследват поставените цели, да вдигат шум, когато трябва, да скандализират, ако е необходимо това, за да бъдат забелязани малките държави, ние не сме малка държава, но по-малките, хайде, по-малките членове. Така че в Европейския парламент имаме шанс само ако пратим хора, които да работят така последователно, систематично и да хващат проблемите още от самото начало, от самото предложение. Например, сега в момента никой не говори за подготвяното предложение на Франция и Германия за определяне на минимален размер на преките данъци. Това са данък общ доход, данък печалба и данък дивиденти. В България те са с доста ниски стойности, което стимулира в голяма степен инвеститорите, стимулира и българския бизнес. Франция и Германия искат да повишат този данъчен процент и да го заковат не по-ниско от определена стойност, което не е добре за развиващите се държави с развиваща се икономика като България. Ето за това никой не говори, това никой не го следи. От друга страна, не се търси една по-прецизна оценка на въздействието на всеки нормативен акт, който е подготвен. Към този въпрос се подхожда малко шаблонно и след това изведнъж се оказва, че сме на губещата страна, тъй като съгласувателните процедури, обсъжданията по комисии са приключили. Изведнъж нашите евродепутати вдигат шум, когато нещата са в пленарна зала. И почваме да се борим както при пакета „Мобилност“ само да го отлагаме. Също така като своя кауза, като цел, която трябва да изпълнявам, съм си поставили и защитата на интересите на дребния и на средния бизнес. Към настоящия момент има едни деформирани тенденции, които се залагат в отделни директиви или някой път се деформират в България. Мога да дам съвсем пресен пример със Закона за лекарствените средства, който засяга аптеките, малките аптеки, към които се предявяват изисквания да поставят специални отделни компютри и четци за проследяване на движението на фалшиви лекарствени препарати. Всичко това се стоварва на главата точно на самите собственици на аптеки, които, особено тези по-малките, които имат по 1-2 работни места, да платят 2000 лева за това и оттук нататък да извършват обработката на тези лекарства съгласно изискването на директивата. Това губи време. Направени са разчети и това би създало опашки, това би затруднила работата, би намалило оборота. Всичко това по никакъв начин не се компенсира и е изцяло в угода на големите фармацевтични вериги в България. Ето още един случай, който удря по дребния бизнес. Не е по-различно и прилагането на директивите по отношение, свързано с данъчните складове и акцизите. За казаните за ракия например, където към настоящия момент България е единствената държава, която не ползва в пълен размер правото, което й определя от ЕС за производство на 30 литра етилов алкохол, на 30 литра на 100 градуса. В България до 30 литра се позволява в намалена продукция да се произвежда ракия, но тя ракията е с 40% максимум градуса. Следователно, за да е 98, трябва да 60 литра. Но както и да е. Тук вече влизаме в друга тема, в малко извратеното прилагане на някои директиви в България, така че да ударят малките, а да бъдат в полза на монополите. Водещ: Това означава ли, че първо, вие в самия Европейски парламент ще настоявате за предварителна оценка на въздействие на всеки акт, който изпраща ЕК за гласуване от евродепутатите, от една страна, а от друга страна, в България ще следите като евродепутат как се четат и прилагат европейските директиви? Валери Симеонов: Точно така. Водещ: Защото между двата процеса, струва ми се, се къса връзката. Валери Симеонов:Естествено, даже още един красноречив пример, ако позволите. Водещ: Да, разбира се, ние затова сме ви поканили, за да ги извадим тези примери. Валери Симеонов:Такъв е примерът с продължаващия рекет, тормоз, който се упражнява върху хората, които живеят в топлофицирани сгради, кооперации, блокове и жилища. Хора, които не ползват, нямат договор с топлофикация, са длъжни да заплащат сградната инсталация. Това е в разрез с директива на ЕС, която забранява заплащането на услуга, за която не е сключен отделен договор или която не е искана от ползвателя. Разбирате ли? Това нарушение продължава вече повече от 30 години. Но ето тук виждам своето място. Както и в непрекъснатото информиране на обществеността, както и на колегите от останалите политически партии и групи. Защото, за съжаление, попадайки в ЕС, представителите на по-големите партии попадат в т.нар. големи политически семейства и там някак си защитата на националните интереси отива на заден план и е жертвана в името на общата политика примерно на ЕНП, на ПЕС, на АЛДИ и т.н. Също така виждаме участието си в ЕС като медиатор, като човек, който търси решението на проблемите на България през решения на същите проблеми от останалите държави нови членки на ЕС, с които имаме сходни проблеми. Няма как България сама да се противопостави примерно на пакета „Мобилност“, ако не получи подкрепата на Румъния, на Унгария, на Чехия и т.н. С други думи, ще работя за създаване на общ фронт срещу лобизма на големите западни държави и на големите концерни и големите картели. В тая връзка също така съм си поставил и като цел борбата с лобизма, която в България засега, слава Богу, водим успешно, като се има предвид това, което постигнахме за казаните за ракия, за малките бензиностанции и търговците на горива, за търговците от програмата „Плод и мляко“, за земеделските производители – всички тия неща, които НФСБ успя да извоюва. Те могат да бъдат прехвърлени, могат да бъдат транспонирани и в ЕС, където искам да ви информирам, че само в Брюксел има над 4 хиляди лобистки офиса. Това са офиси на големи фирми, на големи концерни, които съвсем официално влияят върху тези 751 депутати, които са 6 пъти по-малко, отколкото са лобистките офиси. Разбирате ли? И тук трябва да се води една непрекъсната, всекидневна борба с опитите за монополизиране на пазара в ЕС. Водещ: Решението вие го предлагате и то е много ефикасно: оценка, предварителна оценка на всеки законопроект, на всеки текст, който подава ЕК и вашите колеги в ЕП трябва да обсъдят. Освен това, господин Симеонов, вашият екип ще има много работа именно в частта за приложение на директивите на ЕС в България. Вие може би ще трябва да извадите всички уродливи и изкривени прилагания и практики, за да бъдете още по-ефективен. Валери Симеонов: Ще извадя всички текстове, които не са в полза и в услуга на дребните производители, на селскостопанските производители. Какво да ви кажа? Работата на европейския депутат, на българския представител в ЕП, аз не виждам само в Брюксел и в Страсбург. Във всички случаи, да, поне половината от времето трябва да бъде в България, където при установяване на такова деформирано прилагане на директивите, задължително трябва да се сезира ЕК. Задължително. И контролните органи. Дирекция „Конкурентоспособност“ и т.н. Българският евродепутат не трябва да се отъждествява със средностатистическият европеец, който е постигнал благосъстояние. Водещ: Постигнал е брюкселската си мечта? Валери Симеонов: Да, брюкселската си мечта. В никакъв случай. Това е всекидневна работа. Между другото това представлява и патриотизмът. И това го различава от национализма, че докато национализмът черпи самочувствие по-скоро от историята, патриотизмът е едно всекидневно действие, една всекидневна непривлекателна служба на държавата, от която произхождаш. Аз така го разбирам, поне. Водещ: Как формулирате националния интерес на България в ЕС и в ЕП, господин Симеонов? Валери Симеонов: Националният интерес е формулиран с присъединителният договор и тези приказки, които ги чуваме по студия, че договорът може да бъде променен, това са илюзии, това са лъжи. Няма как да променяме договора, който сме подписали в ЕС, защото всяка буква, която трябва да бъде променена, за всеки препинателен знак, трябва да получим съгласие от останалите 27 държави-членки на ЕС. Сами разбирате, че това няма как да стане. Но защитата трябва да бъде във всяка посока и в абсолютно всяко решение, всеки документ, който е приет и съгласуван, тъй като знаете, че ЕП няма правомощията да приема закони, директиви и регламенти. Всичко това е сложна съгласувателна процедура. Той просто поставя накрая печата върху това. Водещ: ЕП обсъжда, и след това вече ако не постави печата, отива на триалози със Съвета и ЕК. Една буква не може да мине без ЕП, по Лисабонския договор много силни са правата му. Валери Симеонов: Чакайте малко, чакайте. Само че ЕП сам по себе си нищо не може да създаде, никакъв нормативен документ. Водещ: Не може, така е. Има някаква инициатива, но е слаба. Валери Симеонов: Без съгласуване с ЕК, със Съвета на ЕС нищо не може да направи. Не е така, както българският парламент да си внесе или сам да си формира закони, да ги гласува и те да станат задължителни за всички институции. Водещ: Не е така, да. Валери Симеонов: По-различно е, хубаво е, това да се обяснява на хората, както и лъжите за повишаване на доходите и прочие. Но най-общо защитата на националните интереси аз ги виждам през лобизъм, тази грозна дума, но лобизъм спрямо българския бизнес. Особено дребният и средният, на първо място. Също така лобизъм по отношение на средствата, които България получава, въпреки че те и към настоящия момент са впечатляващи. Ние получаваме 4 пъти повече средства всяка година, отколкото е нашата годишна вноска. Водещ: 30 милиарда сме получили от началото на членството си. Валери Симеонов: Още не сме ги получили. Водещ: До края на 2020 г. Валери Симеонов: Обаче дано да ги получим, защото и тук има някои нюанси, които не се обясняват, прескачат се. Знаете ли, че до момента от тези пари по програмите сме усвоили някъде около 25-30%. Малко. За една година как ще ги усвоим? Вярно, имаме още схемата „Плюс две“, тя стана вече „Плюс три“ до 2023 г. могат да се усвояват програми, които са започнати примерно до 2020 г., но изоставането е доста сериозно, има много голям риск да загубим пари, истински пари, живи пари, които са нужни, с които цели браншове ще съществуват, инфраструктура, ако щете и социалното дело даже зависи до известна степен от тях и прочие. Така че ние трябва да се борим да запазим тези средства и да ги усвояваме. Но има и други момент, което е странно, защо колегите кандидати за ЕП някак ги прескачат. Самоучастието на България. Хайде да помислим защо е 15%? Защо по всички програми българската държава заплаща 15% от средствата, а ЕС 85%, когато Гърция заплаща 5%, ЕС-95%? Всичко това е въпрос на договаряне от преговорните екипи. Още нещо. Защо към настоящия момент, когато се договаря следващият програмен период 2020-2026 г., защо нямаме яснота, кой преговаря? Защо някак преговорният екип не е известен на българската общественост? Водещ: И вие да не го знаете? Та вие до неотдавна бяхте вицепремиер? Валери Симеонов: Ето, аз не го зная. Водещ: И таз добра! Валери Симеонов: Не го зная. И така. Освен това притеснително е и това, че няма програми на регионално равнище. А виждам своето участие в ЕП и като депутат от ЕП в България в това да се опитвам да налагам и регионални програми. Голяма част от програмите, например, на една Полша, на една Франция са регионални. Те директно отиват към съответните области и няма централен контрол върху тях. А през България всички програми са централни, централизирани, национални. Това пречи на децентрализацията, която сме заложили в Програмата на НФСБ като политическа цел – децентрализацията, самостоятелността на общините, правото на областите, на общините да разполагат със самостоятелен бюджет, което да им даде възможност да вършат самостоятелна политика. А сега всички зависят от решенията, от благословията на МС. И бюджетът накрая на годината. Това са такива области, в които България изостава, по които трябва да се работи. Това са направления за работа, които аз съм поставил като цел и по които ще има доста сериозен ангажимент, поради което съм подготвен в момента специалисти, които да са добре професионално подготвени, ориентирани и т.н. Защото без специалисти там човек нищо не може да направи. И другото, да се молим все пак българските евродепутати, когато отидат в ЕП да забравят в кое голямо политическо семейство са и на първо място да служат на България. Затова започнах със защита на националните интереси, колкото и този термин да изглежда шаблонен, но аз така го разбирам. И тъй като съм човек на действието, както и хората, които ръководя от партията НФСБ, аз смятам, че нашето присъствие в ЕП много бързо ще бъде забелязано, така както беше забелязано моето присъствие в изпълнителната власт с построяването на оградата извършването й, с въвеждането на ред и дисциплина по курортите, преустановяването на шумове, терор, със защитата на малките, дребни производители, на дребния бизнес, за който споменах – ракиджии, доставчици на горива и бензиностанции и т.н., с борбата за Банско, ако щете, с борбата за достъп до трудовия пазар на България и осигурен, много улеснен достъп на нашите сънародници българите от Украйна, Молдова и трети държави, с което решаваме много тежкият въпрос с демографската криза и липсата на работна ръка. И редица други като самолетът Одеса-София-Одеса и т. н. Всички тези постижения всъщност аз ги изброявам съвсем умишлено, за да стигнат до съзнанието на нашите избиратели чрез Радиоверига „Фокус“, за да могат когато решават и правят своя избор за кого да гласуват, им препоръчвам да гласуват за хора, които вършат работа. Водещ: По делата им ще ги познаете. Валери Симеонов: Може да не сме толкова красноречиви, може да не сме царете на алабализмите, такива които пълнят студията от сутрин до вечер и накрая, когато свърши предаването, човек се пита – добре, какво казаха тези хора и с какво ще помогнат на България? Глупости след глупости. А по-добре е да предложим на вниманието на българския избирател хората, на които Господ е дал № 1, като номер в изборната бюлетина. Цоня Събчева

10 Май 2019 | 17:00 | Радио „Фокус“