ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Европейски избори 2019: Валери Симеонов: В Европейския парламент ще настоявам за предварителна оценка на въздействие на всеки акт, който изпраща за гласуване ЕК

Европейски избори 2019: Валери Симеонов: В Европейския парламент ще настоявам за предварителна оценка на въздействие на всеки акт, който изпраща за гласуване ЕК

Валери Симеонов, водещ на листата на „Патриоти за Валери Симеонов“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

10 Май 2019 | 17:00 | Радио „Фокус“

Европейски избори 2019: Политическите анализатори Георги Харизанов и Андрей Райчев: Борисов се върна в най-първата си роля – аз, основно сам тегли кампанията напред

Европейски избори 2019: Политическите анализатори Георги Харизанов и Андрей Райчев: Борисов се върна в най-първата си роля – аз, основно сам тегли кампанията напред

Политическите анализатори Георги Харизанов и Андрей Райчев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Има ли реално конкуренция между партиите за евровота, как се правят избори у нас? Кои са устойчивите образи и градивни идеи до този момент? Мои гости са политическите анализатори Георги Харизанов и Андрей Райчев. Първо, честит празник. Георги Харизанов: Честит Ден на Европа. Андрей Райчев: Здравейте. Водещ: Да започнем оттам – какво е за вас 9 май – символ на какво? Кой ще започне? Георги Харизанов: Г-н Райчев може би. Водещ: Г-н Райчев? Андрей Райчев: 9 май е велик ден в историята на човечеството. Това е победата над фашизма и това не е въпрос просто за една война, която е завършила успешно за победителите, а че цялото човечество в цялото си многообразие завинаги е решило да изкорени това явление. И за съжаление, това е можело да стане само със сила – отишли са, превзели Берлин и забили флага си на Райхстага. След което впрочем, това събитие задава и целия сюжет на живота на човечеството без преувеличение оттам насетне до сега. Водещ: Г-н Харизанов, вашето мнение? Георги Харизанов: Моето мнение е, че това е поредният ден, който не трябва да служи за разделение и самоопределение. Защото в последните години забелязвам една много грозна тенденция – хората да казват: „Ти кое от двете сега празнуваш?“ Това е Денят на Европа, който също така отдава почит на милионите войници от Червената армия, които са спомогнали за освобождаването на Европа от националсоциализма, тъй като фашизъм е имало само в Италия. Така че да, това е Денят на Европа. За мен това е по-важният прочит на този ден, но в никакъв случай няма да се присъединя към тези, които и на този ден се опитват да поставят разделителни линии и да карат хората да се самоопределят и да заемат една страна или-или. Според мен, и двете символики на този ден са изключително важни. Водещ: Да започнем сега със Седмата сесия на 44-то Народно събрание, на която вчера беше дадено началото с доста редуциран състав. Какви ни показват полупразните кулоари, г-н Райчев? Андрей Райчев: Предизборна обстановка. Социалистическата партия напусна преди месец може би и повече вече и няма намерение да се върне до изборите, защото за нея тези избори играят ключова роля. Тя иска да демонстрира с тях, че доверието в това управление е изчерпано. Всичко е заложено върху това ще получат ли те повече гласове от ГЕРБ. Това е доста силен залог. Искам да кажа, че ако са на второ място, няма да могат вече да си припишат някакъв вид победа. Така че имаме една остра обстановка, в която те преценяват да не бъдат в парламента, тоест, играят докрай. Във футбола има такива ситуации, в които и вратарят излиза напред да вкара гол, за да запази ситуацията. Значи, в оставащите 20 дена те ще положат максимално усилия да победят, от което имат предвид с един глас повече от ГЕРБ. Това е възможно. Разбира се е възможно и обратното. Водещ: Г-н Харизанов? Георги Харизанов: За съжаление чисто политически предизборен прочит на това отсъствие от парламента, то е коректно, но не изчерпва темата докрай. Неуважението към парламентарната институция, към избирателите, към интереса на хората, които са гласували за теб, очаквайки със своята работа в парламента и със своите гласувания да правиш живота им по-добър, защото политиците, повечето от тях, много бързо забравят, че това е основната мисия на политика, това неуважение прави все по-голямо впечатление. И въпросът е, според мен поне, за момента то не носи тези позитиви, които трябваше да донесе. Този ход, при случването му, трябваше да предизвика парламентарна криза, трябваше да предизвика невъзможност за свикване на кворум, невъзможност за провеждане на заседания и да се опита да блокира работата на парламента, поставяйки по този начин една голяма въпросителна дали тази политическа конструкция в момента е легитимна и дали тя още се ползва с общественото доверие. Нищо от това не се случи обаче и си мисля, че ние някак си свикнахме социалистите да не са в парламента и те много, много не липсват някому. Във времето напред, и съм сигурен, че изборният ден ще го покаже, слабостта на този ход тепърва ще лъска. Той беше добър в момента, в който се случи, но си мисля, че в момента, в който се видя, че отсъствието на социалистите не може да предизвика парламентарна криза и след като те имаха няколко възможности доста удачни да се завърнат в парламента, по-силната им позиция беше тази – хората свикнаха тях да ги няма, а така не се печелят избори. Водещ: Съгласен ли сте, г-н Райчев, с това, което казва г-н Харизанов? Андрей Райчев: Аз съм съгласен с това, че има този ход цена за социалистите. Може би прекалено дълго стана, действително е така. Но знаете ли, в политиката – това не е точно шах, искам да кажа един играе един ход, другият играе друг ход. Очевидно, че социалистическата партия разчиташе, че ДПС и „Воля“, главно ДПС ще се реши, защото излизането на още една партия от парламента ще го приключи. Водещ: Ама и ДПС отсъстваха вчера. Андрей Райчев: Това са т.нар. „игри на тронове“, това са символични игри. Очевидно е, че премиерът Борисов е прав в едно: 26 май е денят на прошка така да се каже. Тази реплика беше адресирана към неговия заместник г-н Цветанов, но има и общ смисъл, и той се състои в следното: на 26 май българският народ трябва да потвърди или да не потвърди легитимността или желателността, не, те са легитимни във всички случаи, желанието си това управление да продължи. Така че действително на 27 май сутринта ще се озовем в нова ситуация, не знаем само че каква е, защото социолозите – тук искам да подчертая, че аз отдавна не се занимавам с цифри, така чета други числа, когато разсъждавам, но повечето социолози дават близки резултати за двете водещи партии. Доколкото аз мога да разбера ситуацията, в решаваща степен изходът зависи от това колко души ще се явяват на изборите. Ако се явят 2 милиона, в смисъл по-малко, вероятно БСП ще спечели и то доста, ако се явят 3 милиона – ГЕРБ ще се спечели. Така че това е изключително тънка психологическа и политическа ситуация и денят на прошката, както каза г-н Борисов, е 26 май. Сега, дали ще е прошка или обратно, ще е обвинение, това не можем да знаем, защото суверенът ще се изкаже. Това е българският народ. Водещ: И как изглежда тази надпревара между партиите за Европейски парламент? Имаме ли реална конкуренция между участниците за евродепутати от различните политически сили, г-н Харизанов? Георги Харизанов: Изглежда като възстановяване в някаква степен на двуполюсния модел. Основната интрига е същата като на предишните парламентарни избори, а именно кой ще е първа политическа сила. Няма кой знае колко интересни неща, които се случват и в двете големи партии. ДПС без фанфари и без много шум ще си направи добрия резултат – те са изключително добри в тази игра, те я владеят почти до съвършенство. Може би единствената второстепенна интрига извън тази ГЕРБ-БСП, е дали ще има повече от 3 партии в Европейския парламент. Към днешна дата аз съм скептичен на тази тема. Но да видим, г-н Джамбазки не се движи никак зле. Ако успее да убеди по-широката периферия избиратели на „Обединените патриоти“, че има смисъл да се гласува само за него и противното би било изхвърляне на бюлетини в канавката, нищо чудно и той и да успее. Извън интригата ГЕРБ-БСП аз не виждам нещо кой знае колко интригуващо, което да се случва в момента. Водещ: Г-н Райчев, вашият коментар по този въпрос? Андрей Райчев: Нещо близко до това мисля. Искам само да посоча, че ГЕРБ и БСП не делят електорат. Това е много характерно за биполярния, за възстановения донякъде биполярен модел, който ние наблюдаваме. Двете партии, между другото, електоратът им ги избират своите. Те имат около 1 милион симпатизант и двете, и в състезанието не се случва това да превземеш чужди електорати, да превземеш някой, който се колебае, почти няма хора, които да се колебаят да гласуват за ГЕРБ или БСП. Те се колебаят по друг начин: „Да гласувам ли за БСП или да не гласувам?“, „Да гласувам ли за ГЕРБ или да не гласувам?“ Тоест, имаме една ситуация, в която партиите са обърнати с думите си към своите, а не към чуждите – това е много особено. И второто за малките партии: да, ДПС също е на изпит. Със сигурност ще прескочат сесията, но има огромна разлика дали ще бъдат под 300 хиляди гласа или 30 хиляди, или над 350 хиляди гласа. Това ще покаже до каква степен тази партия е преминала раната „Местан“, дали тези гласове, около 100 хиляди, които г-н Местан успя да отмъкне, успя да отлее от тях в полза на Турция да го кажем общо взето, дали те се възстановяват. Това е голям сюжет, изключително важен за България. И има две малки партии, т.нар. „малки“, които са на ръба. Едната е ВМРО с г-н Джамбазки начело, другата е Христо Иванов и дясната формация. Бих искал да кажа по една дума за двете. Г-н Джамбазки върви добре, много силен лидер е на листата, хората го слушат, интересно им е, но струва ми се той не подчертава достатъчно един важен коз, който държи в ръката и не знам защо не го цака – това е, че той успява да привлече или се опитва да привлече, както и с някои символични такива назначения в листата, номинации в листата, които има, консервативната част, не либералната част на българските десни избиратели. Струва ми се, че Джамбазки държи един важен ключ в ръцете, а именно, не либералното дясно. Това е ново явление за България, съвсем не е ново за света. И може би ако той успее в тези 20 дни да развие тази тема, ще бъде по-удачно за тях. А колкото до дясното обединение между демократите: „Да, България“ и ДСБ, те са на самия ръб. Засега социолозите казват: „Под ръба малко“, но под ръба малко може и над ръба малко. Водещ: И в контекста на това, което казвате, вчера премиерът Борисов участва в едно телевизионно студио. Оттам той заяви, че Европа винаги е била дясна и винаги е била прогнозируема. Така ли е? Какво е вашето мнение, г-н Райчев? След това и г-н Харизанов. Андрей Райчев: Как Европа да е била дясна? Значи, от времената на Робеспиер, значи от Френската революция насам европейският политически живот се движи в рамките на махалото ляво-дясно. Тоест, тя е ту лява, ту дясна. Ще ви кажа, това не е случайно обстоятелство. Това е свързано с двете основни ценности във Френската революция и в нашия живот – свобода и равенство. Водещ: Г-н Харизанов? Георги Харизанов: От създаването си в сегашния си вид Европейският съюз той е създаден и лидиран от десни политици. За съжаление обаче съм силно скептичен по отношение на това, че Европа е дясна, за съжаление казвам, тъй като в последните години се сформира едно нещо, което г-жа Румяна Коларова, която наскоро участва в една дискусия и тя много сполучливо определи като центристки популизъм – скупчване на основните политически семейства в политическия център, сформиране на коалиция с абсолютно неясни идейни, оттам и политически основи, размяна на компромиси, размяна на услуги, тръгване в изключително различни ходове, и за съжаление все повече равенство и все повече уравниловки. А уравниловките, както всички си спомняме, никак не завършиха добре. И аз много съжалявам, че 30 години след началото на Прехода ние някак си отново сме в позиция нещо голямо да ни спуска уравниловки. Уравниловките противоречат на основния принцип на свободния пазар, на свободното договаряне, на свободното движение на хора, стоки и капитали. И аз за съжаление пак казвам, с огромно съжаление не мога да се съглася, че Европа в момента е дясна. Доколко е предвидима, също може доста да се спори. Предвидима е в това, че взима бавно решения, предвидима е в това, че не върви напред в процеса на федерализация, дори и секторна и сформиране на силно политическо лидерство, предвидима е в това, че големите световни лидери казват: „Ние не знаем с кого да разговаряме от страна на Европа, можем да си разговаряме с всяка държава поотделно, но от страна на Европейски съюз ние не знам с кого да говорим“, така че и тази предвидимост не е онази положителната предвидимост на предвидимата икономическа среда, на предвидимото развитие, на среда, която привлича инвестиции, които привлича младите хора от цял свят да идват тук. Така че хем са верни тези неща, хем са доста далеч от това, което би трябвало да бъдат. Водещ: Да, разбрах ви. Намирате ли в поведението на премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов нещо различно от предходни години? Г-н Райчев? Андрей Райчев: Да, разбира се. ГЕРБ е с много тежка рана. Те са ранени. И самият Борисов си го казва, и какво има да си го казва – то просто личи с просто око и отдалече. ГЕРБ е ранен и големият въпрос, който той зададе съответно към хората, е: „Ще ме оставите ли на власт или не?“. А той не е човек, който трудно слиза от власт – два пъти го е правил, с импровизации бих казал даже. Така че той едва ли ще се натрапва – ако не го искат, няма да седи там. Но че ГЕРБ има да попита своя електорат и той има да му отговори: „Вярвате ли ми още?“, това несъмнено е така. Така че ние не сме виждали Борисов в тази ситуация, а сега го виждаме, и между другото, добре се справя с ролята. Той изостави незащитимите окопи – да го кажа с една военна метафора. Значи, много е важно един добър пълководец да се оттегли на рубеж, който може да защитава, а не да защитава последния рубеж, който е най-предният рубеж на всяка цена, защото просто ще загуби битката. Борисов несъмнено се оттегли назад, жертва 1-2 окопа, което се изразява с няколко души физически, и защитава удържим окоп. Въпросът е дали този окоп е толкова назад, че да загуби изборите или не. Това само партията може да покаже. Няма априорен отговор. Че имаме нов Борисов – няма никакво съмнение, просто тук има нова ситуация. Водещ: Г-н Харизанов? Георги Харизанов: За ГЕРБ не е новина да влиза в избори в условията на изключително силни атаки и в условията на неизгодна като че ли на първо четене позиция. 2009 година Борисов влезе в парламентарните избори, първите, които спечели, в град, затрупан с боклук, в условията на невъзможност по закон да бъде председател на партията си, в още хиляди, хиляди, хиляди пречки, кризи и проблеми. 2013 година ГЕРБ влязоха в парламентарни избори след енергийните протести, счупените глави, самозапалванията и т.н. 2017 година ГЕРБ се явиха на избори след, спомняте си, загубени президентски избори, криза, предизвикана с оставка и т.н. Така че за ГЕРБ не е нещо ново да се явява на избори в криза. Очевидно за Борисов не е нещо ново да извади тези избори сам, очевидно за него не е проблем и на него му харесва тази роля, и той, според мен, влезе във форма, да е лидерът, да е човекът, който основно сам тегли кампанията напред. Причините за това са много: и отстреляните хора с оставките, и това, че технократската листа не е най-атрактивното нещо за продаване в момента на политическия терен. Но си мисля, че поне за момента, гледайки поведението на премиера в „Панорама“, вчера в „Лице в лице“, начина, по който премина визитата на папата, начина, по който той засили неимоверно своята публичност в сравнение с последните месеци, мисля че за пореден път той ще си извади сам мача, и това за ГЕРБ не е нещо странно. Водещ: Вчера обаче чухме също, че са притиснати от тераси и апартаменти – нещо, което е известно и на всички нас. Притисна ли „Апартаментгейт“ управляващите всъщност? Андрей Райчев: Притисна ги, разбира се, и то тежко ги притисна. Няма как да не е. И то не до „Апартаментгейт“ само. Значи, корупционният въпрос е тежък въпрос. Борисов както винаги, той има една много интересна техника – той тръгва едновременно в няколко посоки, и когато види коя посока е изгодната, продължава по нея. Аз съм съгласен с г-н Харизанов, че той се върна в най-първата си роля – аз. Нещо по-мързеливо го даваше преди това, сега активно тича, лично кара, напомня си младите години. Но знаете ли, когато кажеш репликата: „Аз построих толкова, че вие не може да го боядисате“, което е цитат от Чаушеску младши между другото. Трябва да не си в добра посока, защото всъщност обвинението на опозицията е, че те не могат не само да го боядисат, те трябва да го ремонтират. Опозицията през цялото време казва: „Ти правиш магистрали, но те крадат от тях. Те са лоши магистрали.“ И целият въпрос тук е, наистина приливаме малко пусто в празно, защото целият въпрос е на 26 май какво ще каже човекът, какво ще каже обикновеният българин. Има и другото нещо, че има вариант да стане междинен отговор. Водещ: Г-н Харизанов, и вашето мнение? Георги Харизанов: Моето мнение е, че „Апартаментгейт“ безспорно нанесе тежка щета, но Борисов за пореден път показа инстинкт и той се присъедини към обвинителите по „Апартаментгейт“, а не премина в глуха защита. Той махна хора, а не каза: „Няма да ги дам на вълците“. Той каза: „Благодаря на медиите свободните за техните разследвания“, а не каза: „Ние сме жертва на схема и на кампания, и на подготвен удар.“ Водещ: Да, така беше всъщност. Георги Харизанов: Така че с присъединяването си към обвиняващите, към тези, които искат да изчистят политическата система, към тези, които искат да намерят изкушилите се, облажилите се, виновните, съмнителните, той зае една доста добра позиция, и в момента той изглежда като един от инициаторите на „Апартаментгейт“, а не като една от жертвите. Андрей Райчев: Г-н Харизанов, това се нарича „да оглавиш преврата срещу себе си“. Георги Харизанов: Също е така, но знаете много добре, че в общественото мнение в момента онези от „Апартаментгейт“ не са ГЕРБ, не са Бойко Борисов, а те са някакви, които са се провинили и Бойко Борисов ги е уволнил. В този смисъл си мисля, че неговата реакция може би за пореден път ще доведе до това избирателите да дадат доверие, защото те виждат, че толкова години във властта той поне за себе си успя да съхрани образа на народния човек, на този, който работи за хората, а не за себе си. И всъщност, това е единственият фундамент, върху който продължава да се крепи огромна част от доверието към ГЕРБ. Водещ: Последен въпрос ви задавам и много моля за кратък отговор – партия „Атака“ внесе в деловодството на парламента проект за промяна в Антикорупционния закон в контекста на това, което каза г-н Райчев за корупцията, който изисква всъщност този закон собствениците на социологически агенции да бъдат проверявани за доходи, декларирано имущество и членство в организации. Какво е вашето мнение – необходима ли е тази информация на обществото? Г-н Райчев? Андрей Райчев: Разбира се, че първо, това многократно е правено – ние да не сме някакви чужденци, и нас ни проверяват с всички сили – НАП през цялото време. Ако е необходимо, разбира се може да се публикува това. Но няма лошо в това, нито пък е нещо ново. В смисъл, да не мислят, че не плащаме данъци. Но в тази работа има един намек, че ние крадем, че ние сме корумпирани, и че партиите, да речем Борисов или Нинова ни плащат, за да разказваме данните си. Този намек не е нов, има го от 30 години. Не е вярно. И това, че не е вярно се потвърждава от факта, че сравнително добре работят на европейско ниво, за световно ниво работят прогнозите. Навсякъде по света социолозите бъркат разбира се, защото човекът не е чекмедже – ти не отваряш чекмеджето да преброиш колко кибритени кутийки има вътре. Водещ: Да, г-н Харизанов, вашето мнение? Георги Харизанов: Тежка щуротия. Тя може би на някакви хора ще им хареса, защото те ще кажат: „А, социолозите са тези лошите, които лъжат.“ Ако един социолог лъже, това се отразява единствено на неговия бизнес, тъй като неговите клиенти ще видят, че не могат да разчитат на данните му. Социологическите агенции са търговски дружества. Техните финансови отчети годишни са публични и всеки може да влезе и да ги провери, да види какви са техните приходи и техните разходи. Така че не съм сигурен, че има смисъл от подобни предложения. Много евтини номера са това. Йоланда ПЕЛОВА

9 Май 2019 | 13:00 | Радио „Фокус“, „Добро утро, България“