ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Министър Красимир Вълчев: Има проблем с безотговорните родители, които не осигуряват правото на обучение на децата си, заради което се въвеждат по-строги наказания

Министър Красимир Вълчев: Има проблем с безотговорните родители, които не осигуряват правото на обучение на децата си, заради което се въвеждат по-строги наказания

Красимир Вълчев – министър на образованието и науката на Република България, в интервю за предаването „Още от деня“ по БНТ
Водещ: При нас е министърът на образованието г-н Вълчев. Доб...

4 Април 2019 | 19:30 | БНТ, "Още от деня"

Министър Красимир Вълчев: Искам да успокоим родителите, че на практика няма промяна в матурата след 7. клас

Министър Красимир Вълчев: Искам да успокоим родителите, че на практика няма промяна в матурата след 7. клас

Красимир Вълчев – министър на образованието, в интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВ
Водещ: Здравейте отново. „Тази сутрин“ продължава заедно с образователния министър Красимир Вълчев. Добро утро. Красимир Вълчев: Добро утро. Водещ: Споменах част от темите само преди минута. За това, че се променя начинът на изпитите след седми клас. Защо отпадат двата модула? Красимир Вълчев: На практика няма промяна. Изпитът ще бъда с две части, а не с два модула. Когато ученикът реши, може да не участва във втората част. Разликата е, че оценката ще бъде една. Всяко участие във втората част ще даде допълнителна възможност да кандидатства за повече училища, да повиши оценката си и да се състезава за повече училища. Дори и един ученик да не се яви на Национално външно оценяване, той пак ще има балобразуваща оценка и ще може да кандидатства, но кръгът на училищата, в които ще може да се запише, е по-малък. Водещ: И все пак, когато споменаваме думата „промяна“, предполагам, че голяма част пот родителите, които имат седмокласници и сега ще кандидатстват, се притесняват да не е нещо, което пък ще е различно, което ще затрудни учениците или пук кандидатстването им в следващото учебно заведение. Красимир Вълчев: Точно това искаме да кажем, да успокоим, че на практика няма промяна. Дали ще се казва „две части“ или „два модула“, няма голяма разлика. Не е задължителна втората част. Ще има една оценка. Водещ: Добре. Каква ще бъде първата и каква ще е втората част? Нека да го разясним. Красимир Вълчев: Първата част ще бъдат 25 задачи, втората част ще бъде преразказ, текст – преразказ за етически елемент. Водещ: Който вече ще е по избор така, че ученикът ще може да не го направи този преразказ? Красимир Вълчев: Да. Така беше на практика и досега. Запазва се продължителността. Запазва се форматът на изпита. Няма промяна като цяло. Това го анонсирахме още преди началото на учебната година. Изпитът ще бъде върху материала от седми клас, само от седми клас. Така че няма промяна. Това, което променяме, е, че вместо два модула, ще се казват две части. И оценката ще бъде една. Водещ: Оценката ще бъде една, но всеки, който иска например да направи втората част, казвате, може да прекъсне, да се върне и да направи този преразказ. Така ли? Красимир Вълчев: Ученикът може да излезе след първата част и да не влезе за втората, но аз съм убеден, че почти всички ученици ще искат да си опитат шансовете и да участват и във втората част. Водещ: Ще има повече време отново и за учениците, които са със специални потребности. Разкажете ни. Красимир Вълчев: Точно така. И тук няма промяна. За учениците със специални потребности ще има допълнително 80 минути. Водещ: Като че ли, ето, говорехме за липса на учители, но и за липса на ученици – тези, които липсваха от класните стаи. Тази година колко деца успяхте да върнете в клас? Красимир Вълчев: 9 000 по данни към ноември месец, допълнително към тези 22 000, всъщност те са записани 24 000, 2 000 отпаднаха вторично. Отделно от това имаме деца, които са напуснали образователната система – 12 000. 8 000 от тях са заминали в чужбина. Може би броят на рисковете деца, които констатираме, е някъде между 60 и 70 000. Много по-голяма част от работата по механизма, тези над 1 100 екипа, които бяха създадени, вече е фокусирана върху ежедневната посещаемост. Факт е, че ние имаме проблеми с осигуряването на ежедневната посещаемост. Екипите ходят по домовете, работят с родителите. Водещ: Може ли да се каже, че те по документи са върнати, но децата отново не ходят всеки ден на училище. Така ли е? Красимир Вълчев: Ние правим проверки в редица училища. Факт е, че почти във всяка област имаме поне едно училище, в което сме въвели строги мерки по отношение на посещаемостта – ежедневен контрол. Това са в повечето случаи деца, в чиито семейства няма отношение към образованието. Те самите са рискови от гледна точка на посещаемостта. Трудно може да се каже за всички, че не посещават. Факт е, че имаме много училища, които правят множество усилия, водят тази ежедневна битка да осигурят посещаемостта, да включат ефективно децата в училище. Но някъде това не се случва или пък е много трудно. Нямат съдействието на родителите. Активирали сме всички инструменти, с които разполагаме, за да се случи това. Водещ: Добре. 8 000 деца казвате, че са извън България. Другите, по сметка 4 000, каква е причината да не посещават? Красимир Вълчев: Продължават усилията с тях. Просто в един момент спират да посещават. Водещ: Защото казвате, че вторично отпаднали са 2 000. Красимир Вълчев: Някъде може би около 2,5 % - 3 % от учениците, които отпадат, отпадат заради ранни бракове. Ние имаме проблема с ранните бракове, имаме проблема с натрупването на образователни трудности, отпадане в образователната система. Имаме ангажимента на редица институции както по отношение на лицата, които са включени в работа с инспекцията, говоря за Агенцията по заетостта – с нея сме сключили споразумение, с Национална агенция по приходите издирваме родителите на тези деца. Водещ: Чухме една много смела идея в края на миналата година от вицепремиера Томислав Дончев. Той изрази позиция, че образованието вече трябва да стане задължително и по конституция. В смисъл да няма мърдане. Да завършиш задължително поне основно образование, за да може да си достатъчно добър кадър, ако щеш и на пазара на труда или като част от обществото. Възможно ли е? Красимир Вълчев: Може би най-голямата процесуална пречка на икономическото ни развитие е това да имаме голям брой изключени първо от образователната система, а после и от пазара на труда. Факт е, че тези лица, които отпаднат преждевременно, те са или социален контингент или във влошен случай криминален контингент. И това ни е една от най-важните задачи – ние да намалим дела на преждевременно отпадналите. Цел на образователната политика във всяка страна е всяко дете да завърши училищно образование. При нас образованието е задължително до 16 години, но не е обвързано с етап на образование. Примерно за основното образование едно дете може да бъде 10 години в пести, седми, осми клас. Това беше дебатът, но по-скоро акцентът беше в изказването на вицепремиера Дончев, че ние трябва да имаме повече инструменти за принуда. Да, трябва да се работи с децата, трябва да се убеждават родителите. Водещ: И какъв е инструментът за принуда? Как работят тези екипи, които трябва да задържат децата в училище? Красимир Вълчев: Факт е, че има малко инструменти за принуда. Могат да предложат спирането на семейните помощи, училището може да предложи те да се предоставят в натура. Водещ: Е, до, но ние имаме другия проблем, в който училището не иска да премахне ученика, защото тогава пък се намалява бройката и те ще получават много по-малко пари. И това го има като проблем. Красимир Вълчев: Това го има, но целта все пак не е ученикът да бъде отписан и изключен. Целта е да се положат максимум усилия да бъде ефективно приобщен. Водещ: Но не да го буташ до пети или шести клас без той да може да чете и да пише, нали? Защото и тогава няма никаква успеваемост на самото образование. Красимир Вълчев: Финансираме допълнително обучени както в детската градина за усвояване на български език, така и за преодоляване на образователните трудности в училището. Това става през почивните дни, през ваканцията дори. Тоест ученикът, който е натрупал дефицит… Водещ: Сега ще се отделят допълнителни милиони за тези образователни трудности за учениците, за които българският език не е майчин? Красимир Вълчев: От няколко години го правим. Сега с нов проект ще го правим. Разширихме броя на часовете. Водещ: Колко пари ще се дават за учениците, които или пък поне чиито език не е майчин и имат затруднения в това? Красимир Вълчев: Одобряване на проект по ОП за детските градини на стойност над 80 милиона лева и на стойност близо 100 милиона лева за училищата. Това са 900 училища, които ние сме класифицирали като такива с концентрация на деца, ученици от уязвими групи. Отделно в другите, в които… Водещ: 80 милиона за детски градини и 100 милиона за училища? Общо 180 милиона. Красимир Вълчев: По ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. Това е една от мерките. Механизмът тук – когато институциите работят заедно, има ефект. Много по-силно е въздействието, когато отиде група от хора в семейството да работят с родителите. Отделно от това се назначават образователни медиатори, предоставят се допълнителни средства на учителите, които работят в тези училища. Все пак учителят си остава основният фактор. Водещ: Има ли обаче учители питаме ние? Сега с увеличението на заплатите колко е учителската заплата след Нова година? Сега – през 2019-а? Красимир Вълчев: Нетната заплата ще бъде близо 1 300 лева, минималната 920, като казвам брутна, средна брутна, това трябва да имаме предвид, че чистата е по-малко – някъде близо 1 1000 ще бъде средната. При това тези, които получават 920 лева и са току-що постъпили учители, нямат добавка за прослужено време, ще вземат дори още по-ниска заплата от порядъка на 800 лева чисто. Това е една от крачките. Втората от четирите крачки, за които ние сме поели ангажимент, че ще направим за достигане на двойното увеличение. Факт е, че тази година за пръв път след увеличението средната учителска заплата ще бъде над средната за страната от години, десетилетия. Водещ: В кои райони има най-голяма липса на учителски кадри? И в кои специалности липсват учители? Красимир Вълчев: Може би нямаме толкова силно изразени регионални липси. По-скоро по определени дисциплини имаме. Традиционно имаме недостиг по чужди езици и информатика. Задълбочава се недостигът по математика и физика. Затова ще стартираме нова национална програма, с която ще финансираме обучението за придобиване на учителска правоспособност от лица, които са завършили висше образование в други сектори, специално за математика и физика. Това, което правим, е информационна система, която ще срещне търсенето и предлагането и ще ни картографира недостига на педагогически специалисти. Очакваме по-голям недостиг през следващите години, до десет години. Този недостиг ще бъде по-голям, колкото е по-малко отдалечено населеното място. Факт е, че когато един млад човек завърши, предпочита да остане в големия град, където има по-добра социална среда. Водещ: На никой не му се връща в по-малкия населен град или в по-малкото населено място, за да бъде учител по математика например. Така ли е? Красимир Вълчев: Така е. Водещ: Как можете да стимулирате един млад човек тогава да го направи? Или остават учителите, които както бяхме свидетели в края на миналата година – те са в пенсия, но ги връщат, защото няма друг вариант? Красимир Вълчев: Но това е за една, две, за три години могат да ги върнат. Направихме промени във финансовата формула, така че даваме повече средства на малките и отдалечените общини. Финансираме транспорта, включително и с личен автомобил. Много млади учители избират да живеят в областния център и да пътуват. Ако е на разумно за пътуване време, го правят ежедневно. Водещ: Казвате последно, че има търсене голямо в професионално направление „Педагогика“. Кои са специалностите, в които държавата ще насочи повече ресурс, за да се запазят? И къде пък има отново пробойни – в младите, които избират конкретни специалности например в университета? Красимир Вълчев: Стимулираме включването на студентите в професионалните направления: педагогическите науки, природоматематическите, инженерните, аграрните. Там имаме най-голям разрив между днешното търсене на образование и бъдещи потребности на пазара на труда. Предоставяме бъдещи потребности за така наречените „приоритетни професионални направления“, увеличаваме финансирането за тях. Водещ: Това възможно ли е да върне хората към, да кажем – историята? Ако няма интерес към историята, просто финансирането да ги върне? Красимир Вълчев: Наскоро представихме последното издание на рейтинговата система. Едно от нещата, които представихме като извод, е, че имаме рационализиране на приема. Намалява приемът в професионални направления „Икономика“, „Администрация“, „Управление“, „Право“, „Обществени комуникации“. Увеличава се в тези професионални направления, които имат най-високи доходи и които ще имат най-голям ръст на доходите. Това са от една страна медицина и фармация, от друга страна тези, свързани с компютърните науки – информатика и компютърни системи. И трето – инженерните. Водещ: Казахте за рейтинговата ни система. Тази за висшите училища е получила международно признание , обаче висшите ни училища на достатъчно високо международно ниво ли са според вас според качеството на образованието, което дават? Красимир Вълчев: Едно от предизвикателствата пред българските висши училища е да се свържат в европейски университетски мрежи. Миналата година по време на българското председателство това може би беше един от най-активните дебати, които водехме. Факт е, че не само българските, а дори и големите немски, френски висши училища днес са изправени пред глобалната конкуренция и конкуренцията на китайски и американски висши училища, които печелят мащабно. Бъдещето на европейските висши училища и на такива малки висши училища, каквато е по-голямата част от българските висши училища, е да се свържат в университетски мрежи. Сами по себе си не сме достатъчно конкурентни на глобалния пазар. Предизвикателството е постоянно да подобряват и модернизират образованието, за да имат повече иновации, да дигитализират. Водещ: Да, но те като че ли остават все толкова раздробени. Или поне висшето ни образование в тези малки сегменти, което не може да постигне много добри резултати. Връщаме се в училище. Проблемът с тежките раници как ще бъде решен през тази година? Ще има ли достатъчно пари за шкафчета в училищата? Красимир Вълчев: Миналата, то същност вече поминалата година, благодарение на това, че вие повдигнахте темата, ние подготвихме списък от седем мерки . Реализирахме ги и някой о тях ще дадат ефект от началото на идната учебна година. Най-важните са тези – закупихме ученически шкафчета за над 300 000 ученици. Една стойност от близо 10 милиона. Осигурихме достъп до електронно четими варианти на учебниците, препоръчахме на училищата да оптимизират учебните разписания така, че среднодневно децата да носят учебници за по-малко дисциплини, да оптимизират ползването на учебни помагала. Ако се използва повече от едно учебно помагало, едното да е вкъщи, другото да е в клас. Всички тези мерки малко или много повлияват. В началото на идната учебна година предполагам ще дадат ефект, макар и малък. Всяка една от тези мерки добавя ефект, тя сама по себе си не прави раницата по-лека. Водещ: Не казахте колко шкафчета ще има от идната учебна година? Красимир Вълчев: Трябва да има за всички ученици от 1ппърви до седми клас. Всички заявки са финансирани. В момента може би на 90 % са доставени шкафчетата. Все още има малка част от училищата… Водещ: Ще стигнат ли обаче до малките населени места тези шкафчета, които да бъдат облекчение? Красимир Вълчев: За всички са. Водещ: За всички? Красимир Вълчев: За всички училища. В началото на идната учебна година въвеждаме изискването за разделяне на най-тежките учебници, възможност за издателствата, не знам дали те ще я използват, по-скоро сигналите са, че ще се въздържат да я използват, да използват така наречената „обемна хартия“, която е по-лека. Така че на тази мярка не разчитаме много, но най-вече на шкафчетата, на разделянето на големите учебници. Разбира се родителите трябва да положат усилия да оптимизират съдържанието на раниците. Водещ: Чухме една от идеите учениците да си седят вкъщи, когато има замърсяване на въздуха в големите градове. Когато има такъв проблем, специално със замърсяването на въздуха, за кого ще се прилага, кога и как? Изпробвахте ли тази мярка? Красимир Вълчев: Проведохме среща със специалистите. Това, което казаха, е, че за един или два дни няма доказателства, че едно дете може да се разболее, но разбира се водеше принципът на справедливост. Тези деца, които са с бронхиална астма, могат да не посещават. Това заболяване е отразено в личния им картон и на това основание ще се извиняват отсъствията им. А що се отнася до другите ученици, препоръките към училищата са за такива дни, за които ние ще ги уведомяваме и въз основа на системата, която вече имаме от НИМХ за прогноза в нивото на фини прахови частици основно в София… Водещ: Съобразявате се с прогнозата и тогава правите предписанията? Красимир Вълчев: Съобразяваме се с прогнозата. Въздържат се училищата от извеждане на децата, от активности на открито, учестен режим на влажно измиване и така нататък. Водещ: Ето, казахте Националният институт по метеорология и хидрология, окончателно ли премина той към Министерството на образованието и науката? Красимир Вълчев: Да, запази се обемът от дейности, запази се целостта. Водещ: Колко хора останаха в Българска академия на науките от този институт? Красимир Вълчев: 12. Водещ: 12 само? Красимир Вълчев: 12 от 700. Водещ: Всички други продължават работа по същия начин ли? Красимир Вълчев: По същия начин. Институтът запази своята цялост. Просто премина като организация от БАН към министерството. Водещ: Колко пари вие заделихте за Института сега? Красимир Вълчев: Заделихме малко повече, отколкото миналата година, но това малко повече е заради 10-процентното увеличение. В рамките на бюджета на министерството се надяваме, че ще можем да ги подкрепим още малко така, че да компенсираме това изоставане на възнагражденията в Института. Факт е, че там работят много добри специалисти – квалифицирани физици, които много трудно се намират днес. Днес много малко студенти са мотивирани да учат „Физика“. Преди малко за това си говорихме. И те изпълняват денонощни задачи, дежурства във всеки един ден, 24 часа. Водещ: Но те си остават по същия начин? Структурата продължава да действа по начина, по който го е правила и досега? Красимир Вълчев: Да. Водещ: Имаше спор при самото разделяне, като че ли това беше основното нещо, което не можеше да се раздели – имотите и тяхното ползване. Разделен ли е той? Красимир Вълчев: Да. Със закона ние предвидихме НИМХ да си запази цялото имущество и всички имоти, които е ползвал. Това, което миналата година формулирахме като принцип, е никой да не бъде ощетен. Кой, каквото е ползвал, да остане с него. Тези 12 души, каквото са ползвали, да остане и с тях – проектите, по които са работили, да останат с тях. В момента има спор основно за една сграда. Тя не се е ползвала пълноценно нито от БАН, нито от НИМХ, но е в активите на Института. Утре имаме среща, надявам се да преодолеем това. Можем да кажем, че на 99 % е приключил спорът. Водещ: Приключил е този спор. Но те са доволни и заради базата, и заради заплащането. Така да разбираме? Вие сте отделили повече пари заради тези 10 процента? Красимир Вълчев: Заплащането никога не е достатъчно. Надявам се да имаме възможност с всеки един бюджет да правим крачки в положителната посока. Водещ: Сега ще достигнат ли повече пари до тях? Красимир Вълчев: Да. Водещ: Повече, отколкото са достигали, отколкото, когато са били в структурата на БАН? Красимир Вълчев: Повече от миналата година. Но това важи и за много други звена на министерството. Просто ще се постараем при тях да бъде малко повече, защото имаме да компенсираме. Водещ: Добре. Само след минута се прехвърляме в Рибново, където има проблем с водата. Само преди няколко месеца обаче показахме един друг проблем там с местното училище. Това е едно много голямо село, където учат много деца и някои от тях учеха в коридорите включително. Там решихте ли проблема? Красимир Вълчев: Не сме го решили, но започнахме и финансирахме в края на миналата година училището в Рибново да започне проекта с 300 000. Проектът е с доста по-голяма стойност. Ще търсим тази година в рамките на бюджета допълнително финансиране. Факт е, че има населени места, в които имаме освободени училища или училища, в които имаме излишък на материална база, но имаме и десетки, в които имаме и недостиг. Водещ: За съжаление не можете да ги преместите като база. Трябва да се измисли друг вариант. Красимир Вълчев: Предимно в големите градове, села, в които има концентрация на ромско и помашко население. Там имаме увеличени на децата. Финансирахме няколко такива проекта миналата година. Водещ: Да очакваме ли, че поне от следващата година проблемът с училището в Рибново ще бъде решен? Красимир Вълчев: Надявам се, че ще успеем да намерим по-голямо финансиране така, че догодина да бъде. Тази година ще открием едно училище в едно село във Велинградско, в Късак ще открием разширеното училище. Още няколко сме финансирали. В Бяла също ще има ново училище. Водещ: На фона на десетките закрити училища тази година виждаме, че могат да се открият едно-две нови или поне разширени училища. Благодарим на министъра на образованието Красимир Вълчев. И внимавайте, защото ако не го разширите, могат да ви организират и протест.

8 Януари 2019 | 09:00 | бТВ, „Тази сутрин“