ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Генчо Начев: Би трябвало в началото на 2021 г. да се извърши първата белодробна трансплантация в България

Проф. Генчо Начев: Би трябвало в началото на 2021 г. да се извърши първата белодробна трансплантация в България

Проф. Генчо Начев – изпълнителен директор на Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Св. Екатерина“, в интервю за предаването "Сутрешен блок" по БНТ
Водещ: По важни...

30 Април 2019 | 09:00 | БНТ, "Сутрешен блок"

Проф. Генчо Начев: Няма да се плаща най-ниската цена за лекарства

Проф. Генчо Начев: Няма да се плаща най-ниската цена за лекарства

Проф. Генчо Начев, директор на „Св. Екатерина“ в интервю за предаването „Сутрешен блок“ на БНТ
Водещ: За здраве ще си говорим сега в Сутрешния блок на БНТ. Рекордни пари се планират в бюджета на Здравната каса за догодина, с близо половин милиард лева повече. Предвижда се и създаването на едно ново мегазвено, което да обединява трансплантациите, финансирането на репродуктивните дейности, както и медицинския одит. Какво означава това за нас като пациенти и изобщо какви са проблемите в здравето, които предстоят и догодина? Проф. Генчо Начев, директор на „Св. Екатерина“ е наш гост. Добро утро, професоре. Генчо Начев: Добро утро. Водещ: Добро утро. Днес е и денят за вот на недоверие в сектор здравеопазване. Според БСП положението е катастрофално. Така ли е, или е преувеличено? Генчо Начев: Естествено, положението не е по-катастрофално от това, което беше за последните пет години. Така че не можем да говорим за катастрофа. Напротив, българинът все пак се радва на един добър достъп до медицинска помощ и колегите, лекарите и въобще всички хора, които се грижат за здравето – медицински сестри, лаборанти и т.н. мисля, че дават всичко от себе си. Медицината в България, здравеопазването не знам, но медицината в България е на добро ниво. Водещ: А здравеопазването? Генчо Начев: Те са по-различни нещата. Здравеопазването явно не е на достатъчно добро ниво, защото по показателите, които се следят в Европа, сме на едно от последните места. Имам предвид детска смъртност, продължителност на живота, продължителност на диагностиране на онкологични заболявания, която е много къса, късно ги диагностицираме , лошо ги лекуваме, и т.н. Много са нещата. Смъртност от сърдечносъдови заболявания най-висока. Водещ: Така. Сега пак повече пари за здраве има. Да погледнем в това, което се готви за догодина. Вие винаги казвате, да, обаче ако няма остойностяване, което преведено значи да се знае кое колко струва, нали така? Генчо Начев: Да, така. Водещ: Това всъщност какво значение има, че ще има повече пари за здраве. Ще го има ли това остойностяване догодина, изобщо как стоят нещата? Генчо Начев: Повечето пари винаги са повече пари. Не можем да кажем, че… Водещ: Хубаво е. Генчо Начев: Да, хубаво е. Въпросът е доколко ефективно се изразходват тези пари. Това е всъщност проблемът. Защото всяка година се увеличават парите, но виждаме, че не се изразходват ефективно и потъват по много направления, които не водят до подобряване на здравния статус на населението. Това е сигурно, защото статистиката го казва. Сега кое е положителното? Освен многото пари какво друго положително има? Че част от тези пари вече се заделят за доболнична помощ, като се обръща особено внимание на майчиното и детското здравеопазване. Тоест там се инвестират в профилактични прегледи повече, в амбулаторни, амбулаторно следене и т.н., диспенсеризация и прочее. За пръв път при лекарствата, защото все още се запазва едно съотношение между болнична помощ и лекарства, което не е нормално за Европа. По-малко е от 2:1, навсякъде е 3:1 в полза на болничната помощ. В случая обаче при лекарствата се забелязват две неща, които са положителни. Първото, всъщност най-голямото допълнително перо в лекарствата е лекарствени средства за лечение на онкологични заболявания. Защото всъщност от заложите тази година в бюджета 85 милиона има преразход. От заложените 85 повече ще се реализират. И всъщност 103 е увеличението за следващата година, т.е. малко над 20 милиона на това, което реално ще се изхарчи тази година. Знаете там от медиите, че ГДБОП влезе в две-три болници, установява някои неща. Какъв ще е резултатът, ще видим. Има оторизирани институции, които трябва да кажат какви са, има ли нарушения, няма ли нарушения и т.н. Но пак казвам, положителното е това, че ще се заплащат само тези лекарствени средства за лечение на онкологични заболявания, които се дозират автоматично. Какво ще рече това? Това, че в болниците на ръка смесват съставки, за да направят лекарство, вече отпада. Няма да се заплаща това, защото наистина не знаем колко е вкарано от активното вещество, дали толкова, колкото трябва или е отклонено в други посоки. Автоматично, това значи робот ги смесва и там не може да сбърка, защото няма намесата на човешката мисъл. Там всъщност човекът е дотолкова ангажиран, доколкото дава задачите, оттук нататък роботът я свършва. И другото, което се въвежда, това е тази ефективност… Водещ: Да, тази разходно-ефективна… Генчо Начев: Да, разходна ефективност, което ще рече Водещ: … дълго и сложно звучи. Генчо Начев: Да, то е много просто всъщност, не е толкова лесно да се изчислява, иначе просто казано, е съотношението между цена и полза от лекарството, ефект върху заболяването, до каква степен удължава живота и до каква степен маха симптомите. Има индикатори, които ги дават тези неща и се знае каква е разходната ефективност на едно, на второ, на трето. Водещ: Сега касата ли ще го преценява това? Генчо Начев: Това се преценява на базата на рандомизирани студии големи в Европа и в света. Не касата. Но касата взема тези данни за тази ефективност и като имаме предвид какъв разходът, тоест каква е цената спрямо ефективността, тогава идва този термин разходна ефективност. Това е положително. Водещ: Добре, какво значи това за пациентите, дайте пример? Генчо Начев: Това не значи, че ще се плаща най-ниската цена за лекарства. Водещ: Не значи. Генчо Начев: Не значи. Това трябва да успокоим хората. Това значи, че касата ще плаща това лекарство, за което има доказано, пак казвам, с рандомизирани студии сред хиляди хора направено изследване, че има ефект от него на фона на цената, която има. Ако някой реши, че има друго лекарство, което рекламата казва, че е много по-добро, той да бъде така добър да си доплати. Но основното е това, пак казвам, това не значи, че ще се плащат най-евтините лекарства, това не значи. Водещ: Хубаво, че го уточнявате. Генчо Начев: Това са двете положителни неща в лекарствената политика. Аз продължавам да смятам, че съотношението между болнична помощ и лекарства е сбъркано, но все се правят няколко крачки напред. Водещ: Добре, професоре, сега за мегазвеното. Първото, което аз се чудя, е какво общо имат изобщо тези дейности – медицински одит, трансплантации, финансиране на репродуктивни проблеми. Второто, което се чудя, не се ли създава така втори център на управление извън Министерството на здравеопазването? Има ли проблеми, поради това тревоги, или то ще бъде ефективно? Как го виждате? Генчо Начев: За голямо мое съжаление аз нямам тия екстрасензални свойства и качества да мога да виждам в бъдещето. Но дали има нещо общо трансплантаии и одит, тука не става дума за нещо общо. Първо, не става дума за втори център на управление, защото на директора на това звено, на тази агенция за медицински надзор се назначава от министъра. Тоест това поделение, както и сега Изпълнителната агенция по одит или по трансплантации са пряко подчинени към министъра, назначават се от министър, просто те са част от Министерството на здравеопазването. Водещ: Е, какво ще променя едно ново мегазвено? Генчо Начев: Това, което всъщност се очаква според мен, според мен, сега не мога да кажа точно какво са имали предвид авторите на това нещо, но според мен това, което се очаква, това е първо, да се сложи един ред в трансплантациите, да е централизиран, по-добър редът за всички трансплантации. Защото репродуктивното здраве е част от здравето на хората и трансплантациите са също медицински дейности, които са в полза на здравето на хората или целят поне да подобрят здравето на хората. Но другото е по-важно, всъщност оценката на качеството. За пръв път има намерение поне, така се залага, че ще се въведат индикатори за оценка на качеството на лечебната дейност основно в болниците, но също така и в доболничната помощ. 2002-2003 г. в касата бяхме въвели такъв индикатор оценка на качеството, както за болничната, така и за доболничната помощ. И тогава имаше санкции, съответно положителни, т.е. морков и тояга. Но след това тези неща отпаднаха. И имаше ефект, имаше ефект. Водещ: Имаше ефект. Генчо Начев: Тогава имаше ефект. Та, тука има още нещо, което е много важно. Със създаването и на една национална здравна информационна система, каквато се набелязва тук, че трябва да бъде създадена, тогава вече ще се обединят нещата. И тогава е много по-лесно да се усъвършенства контролът. И контролът с въвеждането на нови медицински стандарти, както тука има намерение да са съобразени с европейските, а не да си ги измисляме. Защото ние сме в Европа в края на краищата, а не да измисляме колелото или топлата вода. Тогава вече се предвижда в рамките на една година отново да се извърши одит на всички болнични заведения и да се издаде лиценз за една или за друга дейност. Според мен това е най-възловият момент. Ако искаме наистина да оставим болниците, които са действително работещи, трябва да се направи това. Всички знаем, че 400 или колкото там, аз не знам дали има някой, който знае колко точно са болниците в България, са много. За население по-малко от 7 милиона и 110 хиляди квадратни километра площ са много. Но това е пътят, за да няма субективизъм, на базата на обективни фактори, спазване на тези европейски стандарти и вече по-нататък в надзора на качеството трябва да има и правила за добра медицинска практика, които всъщност пак трябва да се европейски, които трябва да се преведат на български. Те вече са направени в няколко специалности. Това е, няма ли контрол на качеството, каквито и пари да влязат в здравеопазването, те ще отидат не по предназначение. Водещ: Те пак ще изтекат. Генчо Начев: Да. Водещ: А как гледате на сливането на Фонда за лечение на деца и Комисията за лечение в чужбина? Нека да кажем, че вече пациентски организации дори поискаха оставката на управителя на Здравната каса д-р Дечо Дечев заради, точния цитат не мога да ви кажа, но беше в смисъл на това, че се експериментира с живота на децата. Генчо Начев: Аз не знам защо трябва да се отива дотам да се говори за експеримент с живота на децата. Всъщност промяната е, че тези агенции отиват към НЗОК. Водещ: Много правомощия придобива касата в тези предложения, много нови плащания са включени към нея и много правомощия придобива допълнително. Генчо Начев: Вижте, ама те са дадени по регламент. В комуникацията с осигурители и застрахователи от Европа, от страните от ЕС контрагент от страна на България е НЗОК, това трябва да се знае. И затова са и тези задължения на касата, които имаме към европейските партньори, към болници. Те всъщност не са към болници, те са към застрахователни или осигурителни фондове. Защото с тях са договорите и те съответно са си платили на техните болници. Защото касата е контрагентът. Така че когато тази агенция примерно за лечение на български граждани в чужбина взема едно решение и българският гражданин отиде в чужбина, всъщност средствата се възстановяват от касата. И това е хубавото в този бюджет, забравих, това пропуснах да кажа, е, че всъщност в този бюджет се залага за пръв път да се плати една трета от това, което дължим, и в рамките на три години да се изчистят всички задължения на касата към партньорите от европейските страни. И въобще от страни, с които имаме двустранно сътрудничество, договори. Водещ: Добре, да поговорим за трансплантациите. Това е тема, с която вашата болница със сигурност е добре запозната, за белодробните говорим. Проблемът, че в момента държавата не може да ги осигури нито тук, нито в чужбина. Какво става сега, как върви процесът по обучение на наши лекари от чуждестранни, върви ли изобщо, докъде са нещата, има ли някаква надежда за тези хора? Генчо Начев: По отношение на техниката, хирургическата техника, проблеми няма, защото аз още преди три години съм пратил екипи в Сан Диего, САЩ, където всъщност е бащата на тази трансплантация, проф. Джемисън е там. След това миналата или по миналата година бяха при проф. Крайпеткова във Виена, още един месец, така че ние сме извършвали… Водещ: Колко време са прекарали в обучение? Генчо Начев: Два месеца в САЩ и един месец във Виена. Водещ: Така. Два месеца, три месеца, това достатъчно време ли е? Генчо Начев: Това е напълно достатъчно след това да се извършват тия неща на трупове, да кажем, за да се набие ръка, както се казва в кавички, което не е много хубаво изразено, да се получат уменията, които са необходими. Така че ние го правим Водещ: Колко време е необходимо, за да се направи самата трансплантация и за да се осигури следоперативният период, който всички казват, че всъщност е проблемът. Генчо Начев: Вие не ме оставяте да се доизкажа, това ви казах, че първата част е готова. Сега какво трябва да се направи, това, което го няма? Първо трябва да се определи една институция, където да се подготвят пациенти за такава трансплантация. Тоест да се казва кой е показан и кой не е показан, защото от практиката знаем, че изведнъж се вдига аларма, понеже някой е починал и всички мислят, че той е за белодробна трансплантация, а се оказа, че той не е показан за белодробна трансплантация. Значи, трябва да се знае. Не всички, които страдат, имат показания да се извърши белодробна трансплантация. Тоест това звено трябва да извършва предоперативния филтър, да го кажем, и да има един регистър с пациенти, които са показани за белодробна трансплантация. Това липсва в момента. Второто, което е, трябва да има пулмулози, които са много добри в областта на фибро-бронхоскопията, които да могат да следят интероперативно и следоперативно тези пациенти, да се вземат съответно материали за хистология. Защото реакцията на отхвърляне е много бърза при тази трансплантация и затова трябва да се следи. Тя е просто на ръба на инфекция и отхвърляне. Това е много важно. Тоест екип, който да проследява болните и следоперативно. Тези две звена, които всъщност са най-важните, в момента липсват. Целта е да се организират. Имахме една среща в министерството, започнахме я в тази насока. Да се организират такива звена и след това е хубаво да има сключен договор с някой център, който има добър опит в Европа или примерно в Турция или пък в Хановер, във Виена с Крайпеткова, или пък в Рим, където и да било, които имат наистина голям опит, за да може да дойде екип от тях. Първите три-четири трансплантации да се направят с екип от тях. Включително следоперативното следене. Водещ: Професоре, не искам да ви прекъсвам, искам да ви оставя да се изкажете, но има въпроси. Има например следното нещо. Казвате, че липсват тези звена, не знам колко време ще отнеме да се създадат, обаче пациенти, които са имало огромния късмет, докато още имахме договор с Виена, да направят успешна трансплантация, лично на мен ми казаха, че в Словения осем години са се обучавали, за да могат тази година да направят първа успешна трансплантация. Тези хора нямат толкова време да чакат, било то и да не са осем. Те искат спешно решение, което може би означава, че това, което казвате за договора да се направи, това е приоритетното, договор с чужбина. Паралелно с това да се работи по това, което вие казвате, но колко време ще отнеме наистина? Генчо Начев: Значи това осем години, значи явно подготовката им не е била много правилна. Другото, което искаме в момента и сега, ако някой мисля, че трансплантацията е боднеш пръчка и пиеш вино, значи не е. Тук се иска наистина време, но не толкова говорим, осем. Водещ: Колко време? Генчо Начев: След всичко, което е направено, в рамките на един до два месеца може да се, при условие, пак казвам, че е случен договор с такъв център в чужбина, който е готов да окаже методична помощ. Защото представете си, има тука хора, които са готови веднага да направят белодробна трансплантация, няма да цитирам имена. Добре, правим първи и той умира. Какъв ще ефектът в обществото, някой замислял ли се е? Ще кажат тия убийци си правят експеримент с нас. Няма ли да е така? Ето затова ви казвам, разумното е, аз съм създал кардиохирургия в Пловдив, кардиохирургия във Варна. Първо се вземат на обучение и след това екип от тези, които могат от София, отиват в Пловдив. След това от Пловдив отиват във Варна. По същия начин тука, най-добре е да се сключи договор с център, който се е доказал в трансплантациите. Първите няколко трансплантации те да пращат хора, които да участват и в следоперативното следене и след това вече нещата могат да се поемат и не би трябвало да има проблеми. Тогава шансът за успех е много голям. Водещ: Хора, които в момента ни слушат, които чакат. Представяте ли си, това е много отговорно, което говорим, защото тук се дава някаква надежда. Генчо Начев: Ама тази надежда, която давам аз, не е голословна, тя е на базата на няколко стъпки, които вече са направени. В петъка, който мина, имаше среща в Министерството на здравеопазването. Поставихме някои въпроси, набелязаха се точки, които ще се изпълняват, набеляза се срок, тоест до края на тази седмица, до края на другата седмица какво трябва да се направи. Водещ: Какво до края на другата седмица? Генчо Начев: Примерно влиза се във връзка с центъра в Хановер. Пациенти, които тука са подадени за трансплантация, най-спешните от тях, които наистина не могат да чакат, се пращат документи там, за да кажат те наистина дали са показани или не са показани, и се работи по въпроса за това да отиде екип от тези казвам специалисти, не хирурзи, защото хирурзите са подготвени за тая работа, от тези специалисти, които трябва да определят показанията, и от тези, които трябва да следят следоперативно, за да се подготвят. И пак казвам, търси се пътят да се сключи договор, за да дойдат експерти специалисти оттам за извършване на първите трансплантации. Водещ: Предстои да следим тази тема, изключително важна е. Хората в момента са наистина без надежда. Казвам ви го отново. В разговори съм с такива пациенти. Те смятам, че това звучи твърде добре и не е от достатъчно спешен порядък, но ще видим. Ще видим какво ще стане, професоре. А по отношение на реформата, която така или иначе е в два модела към момента и те няма да влязат догодина. Това е ясно. Какви са вашите предпочитания от двата модела? За демонополизация и за допълнително заплащане. Няма да ги обясняваме, много се изговори за тях, дълго е. Генчо Начев: Едва ли има някой, който да мисли, че не трябва да има доплащане, вече. Аз мисля, че дори и статистики, които излязоха от статистически проучвания, показаха, че хората вече имат нагласата за допълнително заплащане. Тоест за участие, за тяхно участие, директно от джоба им в този процес. Три са ефектите, аз съм ги казвал хиляда пъти, първо, че вече има контрол от самия човек. Защото не е за него безразлично, след като вади от джоба си пари, дали трябва да се прави това изследване, дали трябва да се прави това лечение, ще търси второ мнение. Това е най-сериозният начин за контрол. Не толкова демонополизацията на касата, колкото самият човек да участва. И мисля, че това е положителното. Демонополизацията рано или късно ще дойде, но демонополизация, направена по административен път, с начален акт, че се създават още пет-шест дружества, първо, трябва да говорите със застрахователите, че са готови за такова нещо, дали има готовност за такова нещо. И второ… Водещ: Дали ще има пари в тези каси. Генчо Начев: Не само това, първо административна готовност трябва да имат, отдели, офиси в 28 областни центрове на България и ред други неща. Но пак казвам, не искам отношение от тяхно име, нека те да си кажат. И второто, което имаме, лошият опит на Чехия и Унгария, когато такава демонополизация доведе до фалити на тия каси. Така че нека да настъпи демонополизация по естествен път. Тогава, когато с въвеждането на втория модел се дава мястото, нишата се определя, в резултат на доплащането се определя нишата на застрахователите. Защото всеки човек ще помисли дали трябва да заделя бели пари за черни дни, или трябва да се застрахова в някои дружества, които, не дай си Боже, ако се случи събитие, да има кой да покрие тези доплащания, които трябват. Водещ: Още малко време имаме. Друго предложение, което е за догодина. Всички държавни и общински болници да работят по един финансов модел, единен финансов стандарт за управление и да носят отговорност управителите. На това как гледате? Генчо Начев: Не само всички общински и държавни, всички болници трябва да са под един стандарт. Защото по Конституцията собствеността е равнопоставена, дали е частна, държавна или общинска, тя е равнопоставена. По същия начин не може в частните болници да няма контрол, да се плаща, хората да не знаят какво плащат, ако е така, но то се носи това, че е така. Всички трябва да са под един знаменател, да го кажем. Тоест трябва да отговарят на едни и същи условия и трябва да изпълняват едни и същи закони, едни и същи правила, трябва да работят по едни и същи правила и контролът трябва да е един. Това недвусмислено трябва да е така. Ако искаме да няма нелоялна конкуренция. Ако искаме да толерираме една или друга собственост, окей, но това е противно на Конституцията. Водещ: Планирате ли разкриване на нови дейности, защото при нови операции или нов апарат това ще става след съгласуване в Министерски съвет? Генчо Начев: Така трябва да става. Водещ: Така трябва да става. Генчо Начев: Не само, разкриването на всяка нова болница трябва да става по този начин, както и разкриването на нова дейност. Но аз се връщам по-назад. Трябва да се направи това, което направих в началото, че е залегнало като намерение, дай Боже, това да се осъществи. Трябва на базата на приетите медицински стандарти, приетите правила за добра медицинска практика, на базата на това и на базата според мен на национална здравна карта, доколкото разбирам, вече тя е паднала последна регистрация в съда, но трябва да има такава карта. Тоест на базата на нуждите на определените региони да се направи ревизия на сега съществуващите болници и да се каже колко от тях са необходими и каква дейност трябва да развиват. Тоест, когато им се дава разрешението за осъществяване на дейност, това трябва да се калкулира, това трябва да се има предвид, за да бъдат наистина достатъчни, а не да се изразходват парите все едно че наливаме вода в пясък. Водещ: Благодаря ви за този разговор.

24 Октомври 2018 | 09:30 | "Сутрешен блок", БНТ