Кънчо Стойчев, социолог: Случаят с апартамента на Николина Ангелкова е съвсем друг, тя го е придобила с лични средства години преди да стане министър
Кънчо Стойчев, главен изпълнителен директор на третата по величина компания в информационната сфера в глобален мащаб TNS, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“
Водещ: Къде минава границата между бдителността спрямо корупцията по високите етажи на властта и територията за разчистване на лични сметки? Задаваме въпроса на социолога Кънчо Стойчев – главен изпълнителен директор на третата по величина компания в информационната сфера в глобален мащаб TNS.
Кънчо Стойчев: Разбира се, че е много важно обществеността да бъде бдителна, но като че ли в последните дни у нас нещата малко се израждат. Не мога да си представя да има министър, който да не живее в апартамент, в жилище, в къща. Какво искаме ние? Министрите ни да живеят в палатки ли? Това е смешно. Второ, казва се, че не е морално. Някакви оставки се подадоха и поисках по морални съображения. Въпросът: морално ли е да имаш голям апартамент е пълна безсмислица. Напълно морално е да имаш и един, и два, и пет. Това не е въпрос на морал. Единствено е въпрос на произход на средствата. И някак си този важен въпрос се замита в онзи случай с огромен апартамент за 1,5 милиона на човек, в който очите на всички ни са вперени през последните 15 години. Ние знаем, какви публични длъжности е заемал. Ресурсът е от държавния бюджет, така да се каже. И е необяснимо и невъзможно такъв доход. Докато например се приравняват такива случаи като този крещях случай, какъвто е с г-н Цветанов, който според мен се замита, но няма да може да бъде заметен, примерно със случаи, какъвто е този с г-н Вежди Рашидов – един световно уважаван скулптор с огромни доходи. Няма нищо неморално. Чета и за г-жа Ангелкова за апартамент отпреди 10 години, когато тя не е заемала никаква длъжност. Същевременно четем, доколкото това е вярно, аз вярвам на медиите, че въпросната г-жа Ангелкова е била на много висока длъжност в частния бизнес и е декларирала законни спестявания от над 800 хиляди лева. Сумата е много голяма. Очевидно става дума за различни случаи. Когато човек по законен начин е добил средства и е закупил нещо, няма нищо нито осъдително, нито неморално, нито престъпно. Но като че ли на общественото мнение се опитва да се натяква, че всеки, който има апартамент, вече е виновен. Масовият случай с тези апартаменти, доколкото аз мога да разбера, е масово използваната практика за плащане на по-малко данъци, тоест осъществяване на сделка на така наречената данъчна оценка или малко над нея. Не съм юрист и не знам доколко това е престъпление, тъй като доколкото разбирам, сделките са свободни и всеки е свободен да прави сделка. Във всички случаи публично лице не е хубаво да избягва данъци. В това няма съмнение. Но главният въпрос, върху който трябва да се фокусираме, е длъжностните, публичните лица. Хората, които така или иначе са в държавния бюджет, тоест в бюджета на всички нас, на нашите данъци, да бъдат в състояние да доказват доходите си, когато правят такива покупки. За съжаление, в този случай ние виждаме в случаите, в които говорим за г-н Цветанов, Цецка Цачева и така нататък, че се работи на данъчна оценка, което поставя въпроса за укриване на средства, на доходи. Или по-конкретно може би потенциално става въпрос за невъзможност да бъдат доказани тези доходи, защото аз трудно мога да си представя, че има строители, които ей така ще подаряват жилища и ще продават на себестойност. Това обезсмисля бизнес дейността. Такова нещо може да се случи като изключение веднъж или максимум два пъти, а тук говорим за някаква масова практика. Очевидно проблемът е в това, че много хора във властта не могат да докажат своите доходи.
Водещ: Г-н Стойчев, какви са пътищата популистки да се тласнат ефектите от „Апартамент гейт“ към сиромахомилство, да предизвикат силно негативно отношение към всичко, което е имотно, без да се замислим, както казахте и вие, за произхода на парите и за това по какъв начин човек се е сдобил с тях?
Кънчо Стойчев: За съжаление, сте права. Има такива рискове. Има рискове да се насъскват хората и всеки, който има нещо, да бъде мразен. Това е безумно, защото то е контрапродуктивно в обществото. Обществото е своеобразен вид състезание между хората. Да, всички сме равни, родили сме се хора и равенството трябва да се разбира като създаване на равенство на възможностите, условия за образование, за здравеопазване. Но когато опрем до личностни постижения в определени сфери, професионални: изкуство може да е, включително може да е и политика. Няма нищо страшно в това. По-добрият трябва да получава повече. И след като по-добрият получава повече, печели повече, идеята е, че той дава и повече на обществото и няма нищо лошо в това да живее добре. Най-глупавото нещо, което можем да поискаме, е да ни управляват някакви бедни хора, които живеят в палатки. Пак ще кажа, политиците трябва да са абсолютно заможни хора, те трябва да са заможни хора и това е в интерес на всички ни. Но те трябва да бъдат постоянно под светлината на прожекторите. Защото да станеш политик, това е договор с хората: аз ще представлявам вашите интереси и моята дейност ще бъде прозрачна пред всички вас. Който не иска да представлява чужди интереси и не иска да му е прозрачна дейността, той просто не е необходимо да става политик. Но ставайки политик, ти си длъжен да го правиш. Но ние трябва да избегнем възможността да ругателстваме цялата политическа класа, защото в крайна сметка по този начин ще отрежем клона, на който стоим. Не е възможно демократично общество без политическа класа и без професионална политика.
Водещ: Понеже споменахте министър Николина Ангелкова, знае се от деня, че прожекторът към нея бе насочен от неин бивш колега от правителството. И тук вече могат да зачестят подобни казуси.
Кънчо Стойчев: Доколкото съм в течение от публикациите, които са били в преса, телевизия, радио, спомням си преди година ли, половин година ли, зная, че имаше някакъв скандал между двамата и на мен ми прилича тази история някак си като търсене на гарез, някак си заяждане. Защото прочитайки това, което беше публикувано и достъпно в медиите, става ясно, че това е съвсем друг случай случаят с госпожа Ангелкова. Тя е ръководила големи западни фирми с огромни заплати, които естествено са декларирани, законни, а доколкото разбирам от медиите, става дума за влогове на нейно име. А влогът е нещо, което е прозрачно, те не са скрити пари. Човек да си даде парите в банката, да си направи влог, това означава, че парите са законни, аз ги държа по законен начин в банката. И става дума за много големи суми. Което иска да каже, че случаят е съвсем различен. Става дума за човек, който е бил в частния бизнес, по-късно е минал на държавна работа, но е генерирал значителен ресурс. И като е генерирал значителен ресурс и го е декларирал, къде е проблемът да си купи нещо? Аз не виждам такъв проблем.
Водещ: Какъв филтър трябва да изработи обществото в отношението си към корупцията по високите етажи на властта? Как хората могат да разграничат законно закупените имоти от подарените или получени в резултат на търговия с власт?
Кънчо Стойчев: Единственият начин е прозрачност на средствата на политиците, което е законово изискване, но за съжаление не го виждаме да се прилага. Всъщност именно това, което изисква законът, като че ли някои се опитват да го заобиколят, защото, когато говорим за сделката на г-н Цветанов, която очевидно е под пазарна цена, най-вероятно не е заплатена на истинската цена. Впрочем тя истинската цена най-вероятно е заплатена, но е декларирана съвсем друга цена, поради вероятно възможен проблем с произхода на средствата. Във всички случаи дори човек да получава на такива длъжности, каквито той заема, и пет, и десет хиляди лева на месец, както и да смятаме, каквото и да се смята, не може да се купи с тези средства такъв имот. Тоест когато прожекторите светят и осветяват и приходите, и разходите на публичните лица, това е най-добрата атмосфера. Тогава действително обществото може да бъде сигурно, че нещата са в порядъчен начин. За съжаление, у нас като че ли много често лампата е загасена.
Водещ: А кой гаси лампата и защо? И къде са институциите, призвани под светлината на лампата или на прожектора да се разровят в съответните документи и платежни нареждания?
Кънчо Стойчев: Ами систематично не може да се каже, че става дума за един човек, става дума за много наслоени отношения, за порочни практики, за изплитане на мрежи, които, за съжаление, тежат на врата на всички, тежат на образа на България и в този смисъл намирам, че е съвършено прав, затова подкрепям инициативата на президента Радев да свика Консултативния съвет за национална сигурност по въпросите за корупцията. Защото корупцията действително е въпрос на национална сигурност. В смисъл, че едно корумпирано общество не може да напредва и не може да бъде здраво и да създава условия за своите граждани. Нека се надяваме, че както се казва, всяко зло за добро. Че тези много неприятни скандали, които избухнаха, те ще предизвикат достатъчно сериозен дебат и най-важното, не просто дебат, а взимане на решителни мерки по осветяване, публичност и прозрачност. А също така знаем, че корупцията се корени до голяма степен и в законотворчеството, в закони, които са или лобистки, или безсмислени, в отежнените процедури за правене на бизнес, в лошата административна за бизнес среда, всичко това също генерира корупция. Изобщо лошото законотворчество винаги генерира корупция. Струва ми се, че в България имаме включително и много, много лошо законотворчество, особено в последните години просто ме е срам да кажа какво съм виждал в Народното събрание и в комисиите към Народното събрание.
Цоня СЪБЧЕВА
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Кънчо Стойчев, социолог: Парламентът е болен без опозицията, безпардонното самохвалство няма нищо общо с действителността
Кънчо Стойчев, социолог, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.
Кънчо Стойчев, социолог:В Изборният кодекс да се гласуват допълнителни мерки в п...
Кънчо Стойчев, социолог: Румен Радев е най-непартийният президент, който Българи...
Кънчо Стойчев, социолог: Наблюдаваме процес на преформатиране и дълбоко преструктуриране на ЕС с отворен край
Кънчо Стойчев, социолог, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Политическите заявки за новия парламентарен сезон, властовата система и развитието на държавата – тези и още теми коментираме със социолога Кънчо Стойчев. Изминалата година беше динамична за Европа. Сега предстоят избори, Брекзит също ще окаже влияние. Как очаквате, че ще се развият нещата в голямото европейско семейство? Кънчо Стойчев: Това, което ще наблюдаваме през годината, не бива да си правим илюзии, че ще бъде решението и отговорът на нашите европейски проблеми. Изборите ще бъдат по-скоро завръзка, а не развръзка. И ще сгрешат онези, които считат че – ето, идва май месец, правим изборите и се оправяме. Напротив. Тези избори в цялостната проблематика на ЕС, са временна точка, временен момент, точка в един процес, който ще бъде доста дълъг. И процесът бихме могли да го определим като процес на преформатиране, дълбоко преструктуриране на ЕС с един отворен край. Отворен край казвам, защото са възможни и двете опции. Възможна е и опцията оздравяване, възможна е и опцията разпадане. Всичко всъщност зависи и от нас европейските граждани, и от лидерите, които ние избираме. Това, което със сигурност към днешна дата наблюдаваме – наблюдаваме очаквано засилване на взаимодействието между Германия и Франция. Знаем вече за новия договор за приятелство, както те го наричат, който подписаха, но по същество това е договор за нова структура на ЕС. Новото не е, че Германия и Франция са в центъра на ЕС. Те винаги, от самото начало, са самото сърце на ЕС. Новото е, че те ще поемат по пътя на по-близката интеграция между тези две страни. А и най-вероятно с предложение към някои от другите близки за тях страни, да ги последват или пък да не ги последват. Но така или иначе виждаме, че германо-френският локомотив продължава напред. И който, иска ще трябва да го догонва. А едва ли са много тези страни-членки да го догонят. Така че ни очаква в това отношение трудна, напрегната година. Колкото до конкретния изход от евроизборите, всички прогнози сочат смяна на статуквото, засилване на присъствието на евроскептичните националистически, популистки формации. Към момента се счита, че те сумарно ще вземат второто място, но активно се дискутира и обсъжда възможност дори да изместват от първото място ЕНП. Във всички случаи това няма да е вече онзи ЕС, който знаем от последните 40 г., та ако не и повече, в които имаме една колаборация и постоянна подялба на властта между социалисти и ЕНП, а ще е коренно различен ЕС. Водещ: Господин Стойчев, скоро предстои реденето на листите на българските партии в ЕП. Какво е състоянието на водещите политически сили – ГЕРБ, БСП? Кънчо Стойчев: Не знам какво влагате в думата състояние. Ако имате предвид тяхната мобилизираност, електорална готовност, вероятно състоянието им по-скоро бихме могли да определим като добро. Ако имате предвид тяхната адекватност на търсенията и желанията на българското общество, то по-скоро бих се изказал негативно и за двете формации по различни причини. Да започнем с ГЕРБ. Откриването на новия парламентарен сезон всъщност, те ни обещаха повече от същото без да определят кое е това същото. Впечатление прави, че знаем че всяко откриване на парламентарен сезон по някакъв начин изброява приоритетите. Ние разбираме от ГЕРБ, че всъщност приоритет им е да спечелят европейските избори, те само за това говорят, те мислят само за властта, как да удържат властта. Те изобщо не се интересуват от състоянието на масовите нагласи, на настроенията на хората и животът на хората. А непрекъснато ни занимават със своята една маниакална, безкрайна, безмерна жажда за власт и за още власт, и да бъдат завинаги на власт – ако могат да бият и Тодор Живков, и Сталин, и всички останали. Някак си да се превърнат в една китайска династия, която да управлява 1000 г. Това е безумно, това е обречено на провал и на неуспех. Това показва пълна откъснатост от живия живот и от настроенията на хората. При БСП виждаме нещо сходно, само че в обратна посока. Те непрекъснато ни обясняват как утре ще вземат властта, как трябва незабавно да се направят избори и да се смени настоящото управление. Да, безспорно това управление трябва да бъде сменено, но по-важното е да се концентрираме върху какво ще бъде на следващия ден, т.е. с какво ще започнем да се занимаваме. В това отношение БСП е в по-добро състояние, тъй като излезе пред обществото с визия за развитие. Не говори само за себе си. В това отношение е много по-напред от ГЕРБ. Също така по-напред от ГЕРБ са и представители на ДПС, които също упорито и правилно говорят за сформиране на национални приоритети. Водещ: Очаквате ли ДПС да бъде по-активна тази година? Кънчо Стойчев: Да, разбира се че ДПС ще бъдат по-активни тази година в опита си да внесат повече рационалност и разум в управлението в България. И всъщност от програмна гледна точка, като че ли ДПС е единствената партия, която има ясно очертани приоритети и до голяма степен може да се прогнозира поведението. Да, това поведение на ДПС е привидно в защита на интересите на ДПС, но и в тясна връзка с интересите на страната. Затова и ДПС толкова години е успешна политическа партия, да не кажем и най-успешната политическа партия в България. Страната е изправена вече пред необходимостта най-сетне да заговори за приоритети не за една година, не за две години, а за десетилетни приоритети. Десетилетен приоритет може да бъде формиран само на базата на минимален консенсус между основните политически играчи. Така че това е нещото, което чука на нашата врата. Колкото по-бързо отворим тази врата, толкова по-добре. Водещ: Чукат ли на вратата ни предсрочните избори? Лидерът на левицата отново заговори на откриването на парламентарния сезон или тази идея отшумява? Кънчо Стойчев: По-скоро ще кажа, че чукат на вратата такива избори, защото управлението е непълно неадекватно. Ще се спра само на три конкретни примера от последните дни. виждаме какво се случва в Македония и в Гърция по повод на името. Ние нямаме реакция. Вече трети-четвърти ден България няма реакция. Виждаме, че пада кабинет, вероятно ще падне или е заплашен да падне гръцки кабинет. Всички знаем, че споразумението, което постигнаха гърците и македонците, България беше изключена от това споразумение, а България е страна, която е пряко заинтересована от това, което се случва в Македония. Не казвам, че ние трябва да се намесваме, но казвам, че ние трябва ясно и категорично, безусловно да заявим своите позиции по въпроса. Нищо такова не виждаме. Второ. Виждаме скандала по повод избора на нов самолет. Водещ: Нов изтребител – скандалът, с който започна тази година всъщност. Кънчо Стойчев: Напълно разбираемо е, ако се предприеме политически подход за такъв избор и се тръгне по този политически подход. Понеже ние сме член от евроатлантическата цялост и съюз, то следва да направим еди какво си. Но нищо такова не беше предприето. Беше тръгнато по пътя на открития конкурс. Но когато има открит конкурс се следват правилата на конкурса. А когато няма конкурс, когато има политически съображения, се влиза в парламента и се казва – политическите съображения са тези, а сега да гласуваме по политически принцип и да изберем американския самолет. Няма нищо лошо в такъв един избор. Но трябва ясно да се заяви, че се предприема политическа маневра и политически подход. В случая се опитват да се прикрият политически цели, но не политически цели на държавата, а лични, частни политически интереси зад един конкурс, който вече е опорочен и провален. Какво означава да е опорочен и да е провален един конкурс? Значи да не спазва законността в страната. Значи да няма законност в страната. И по този пункт ГЕРБ ни докараха до беззаконие. И третият пункт, по който ние някак си не чуваме позиция на управляващите е жизнено важен за България – това е етническото напрежение, което възникна наскоро във връзка с един, как да го кажа, може би битов, може би криминален случай, но във всички случаи не е случай, който можем с лека ръка да подминем. Пълно мълчание от страна на управляващите. По никакъв начин ние не следва да се нахвърляме и да обвиняваме едно малцинство в България. Водещ: За случая във Войводиново ли говорите? Кънчо Стойчев: Да. За случая с циганите там, с този побой. Значи, във всяка една цивилизована държава мнозинството е отговорно и има ангажимент към всяко едно малцинство. Т.е. топката е в нашето поле. Ако нещо не е направено и не е свършено, то не е свършено и не е направено от нас българите по отношение на нашите съграждани циганите. И ние всички знаем какви средства се изразходваха, по-точно изчезнаха и какъв е резултатът. И ако 10 г. ГЕРБ управлява, и няма реакция на този случай, освен някакви откъслечни, как да кажа, безсмислици, ние виждаме пълна парализа по този въпрос. Защото отново зад всеки един въпрос, основната мисъл на ръководството на ГЕРБ е как да държим властта. Парализата се държи по всичките въпроси, които цитирах, само и само, защото те се вълнуват единствено от удържането на тази власт. Те изобщо нито могат, нито искат да управляват България. Те искат да властват. Те искат да са на власт със службите, с харченето на парите, с огромните бюджети и с безотчетността и беззаконието. Да, очаква ни сложна година, в която най-вероятно тези възли ще започнат да се разплитат. Водещ: В предишен наш разговор вие характеризирахте 2018 г. като година със задълбочаваща се криза на представителната демокрация. Тази представителна демокрация ще продължи ли да съществува, да създава и да задълбочава тази криза или очакваме появата на нови играчи и нови линии в политиката на България? Кънчо Стойчев: Въпросът е много дълбок и много сложен. Той далеч не касае нито само България, нито само Европа. Той касае и САЩ, представителна демокрация и в САЩ, една от страните с най-устойчива може би демокрация. Тя е в криза и във Великобритания също – една страна с огромни мощни традиции в областта на демокрацията. Да, представителна демокрация създава възможност предпоставката аз и вие да бъдем представлявани от него или от нея, от някой друг, трети, да възникне пропаст между нас. Тази опасност съществува и именно затова ние избирателите трябва да сме корективът, когато такова нещо се случва. А то се случва. То се случва в България, то се случва в Европа, то се случва в САЩ, на много други неща, за съжаление. Да, представителната демокрация е в криза, но по никакъв начин ние не трябва да се отричаме или да обръщаме гръб на демокрацията, а просто трябва да вземем клещите и отвертките и да започнем да разваляме повредената машина, ако има някакъв дефект. Дефект безспорно има. Водещ: Какво е необходимо на политиката на България, за да се укрепи и консолидира? Кънчо Стойчев: На първо място е необходима политическа промяна. Необходима е равносметка за последните 10 г. И тази равносметка трябва да бъде до болка истинска. И да отчете и някои постижения, и развития, които са се случили – и огромните дупки, пропадания, и недостатъци. А те най-общо могат да бъдат обяснени с управление в частен интерес, а не в обществен интерес, властване. Това трябва да бъде променено. Всички отговорни политически сили – това са и ГЕРБ, и БСП, и ДПС, и ВМРО, вероятно пропускам някого, би следвало най-сетне да седнат на смислен, широк, открит разговор за бъдещето. Да се постигнат съгласие по онези три-четири-пет максимум неща, които страната, независимо кой я управлява в следващите 10 г., трябва да следва, за да можем да тръгнем нагоре. България продължава да върви надолу. Ние продължаваме да се отдалечаваме по редица показатели от ЕС, а не да наваксваме. Ние в ключовите световни класации, не във всички, но в повечето от ключовите класации дърпаме назад, отдалечаваме се от цивилизацията. Условията за правене на бизнес, икономическата среда е влошаваща се. Юридическата среда, правосъдието и справедливостта са влошаващи се. Ефективността на управлението – влошаващо се. Не може това да безкрай да продължи. Ние в момента се оказахме, не просто последни, а най-последни. Ние сме изпреварени от страни, които никога не са били пред България в близката ни история. Говоря и за Македония, говоря и за Албания, говоря и за всякакви други страни. Просто ние сме радикално изключение. И фактът, че като избиратели, като народ ние сме доста примиренчески, кротки, удобни за всяка една власт, не трябва да ни успокоява. Напротив. Трябва да поискаме повече, толкова колкото в действителност ние можем и заслужаваме. Йоланда ПЕЛОВА