ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Николай Радулов: От терористичния акт в Нова Зеландия може да пламне религиозна война

Проф. Николай Радулов: От терористичния акт в Нова Зеландия може да пламне религиозна война

Проф. Николай Радулов, бивш секретар на МВР и бивш зам.- вътрешен министър в интервю за Агенция „Фокус“ по повод нападението в Нова Зеландия.

16 Март 2019 | 19:00 | Агенция „Фокус“

Проф. Николай Радулов: От атаката срещу министър Банов няма да излезе ефектен политически ход за БСП и Елена Йончева

Проф. Николай Радулов: От атаката срещу министър Банов няма да излезе ефектен политически ход за БСП и Елена Йончева

Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност, в обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: Темата с взаимните обвинения за корупция в големи размери между ГЕРБ и БСП придоби форма на поредно издание с два сюжета: „Елена Йончева прала пари“ и аферата „Ало, Банов съм“. Темата идва изключително на време. Иронията е обяснима, защото според поредното издание на класацията на Трансперънси интернешънъл по „усещане за корупция“ страната ни се намира на 77-мо място от 180 държави. Т.е. по корупция страната ни е 77-а от 180. Какво се крие зад динамиката на скандалите по това станало вече обичайно за нас явление, потърсихме за експертен анализ професор Николай Радулов – бивш секретар на Министерството на вътрешните работи и негов заместник министър. В какво точно се състои обвинението срещу Елена Йончева? Става дума за 330 000 евро, получени от съдружие с офшорка. Това престъпление ли е? Николай Радулов: Аз не виждам нищо укоримо тук, освен ако прокуратурата не излезе с някакви по-конкретни факти. В България почти няма частно дружество, което да не оперира чрез офшорки. Целият ни оръжеен бизнес работи с и чрез офшорни фирми. Има причини в света да се поддържат офшорните зони и тук проблемът е, не когато се работи с офшорка, а когато тази офшорка се води на Георгиу Георгиус, който има един потник и той не е изпран. След това се оказва, че го е продал за страшно много пари на някой си друг, на трети, на четвърти и най-накрая се оказва в известен спортен ас, който отново твърди, че от много години притежава фирмата. Ето това е странното и неприятното при офшорките, когато се укрива собствеността, когато те служат за създаване на преграда между истинския собственик и сделките, които се извършват от офшорката. Аз не виждам нещо особено укоримо, поне от това, което знаем. Нека сложим и тази уговорка, защото ние най-вероятно нямаме представа от информацията, с която разполагат двете страни. Естествено е, че всяка страна разкрива такава информация, която й е достъпна и която подържа нейната теза. Така че да сме по-категорични, ще трябва да изчакаме малко. Обвиненията за корупция са смешни тук, защото корупцията може да съществува само в държавния апарат. Дори и по онова време, не сега, Елена Йончева не е заемала държавна длъжност, която да й позволи да ползва корупционни практики. Водещ:Но е била приятелка на министър-председателя, живяла е с него, могла е да повлияе при вземане на решение, да уреди някому нещо. Николай Радулов: Всички министър-председатели си имат приятелки. Някои станаха страшно богати, придобиха банки, станаха милионери, ако не и милиардери. Защо говорим за Елена Йончева за някакви смешни 300 000 евро, които наистина за един много беден човек изглеждат много пари, но не забравяйте, че НАП опрости 16 милиарда на фирми, които не си платиха данъци. Лукойл е в непрекъснати загуби, а загубите на КТБ за българските граждани, както изглежда не са възстановими и няма да се възстановят и те ни костват 4 милиарда. Така че Елена Йончева може да си има всякакви приятели и всеки един министър-председател може да си има по-тесни и по-близки връзки, но тя няма банка, тя не е милиардер и дава определено смислени определения за това за какво са били тези пари. Така че от тази страна аз не виждам нищо скандално, нито че има офшорка замесена в цялата работа. Тя не е и нейна. Нито начина, по който се говори за създаване на съвместно дружество, защото съвместното дружество не предполага равни дялове, а предполага всеки да внесе това, което има. Един има финанси, той финансира дружеството, другият е този, който е експерт и върши работата. Така че как се изравняват компетенциите и вложенията в една фирма, си е въпрос на акционерите или на притежателите на дялов капитал. До тук аз не виждам нищо странно, но това, което е очевидно за хората, е, че става дума за предизборна ситуация. Ще има нападения, ще има словесни битки, ще има други обиди. Едните са по-невъзпитани и по-арогантни, другите са по-възпитани и по-внимателни. Лично аз като гражданин, който има своите пристрастия, не ми харесваше навремето близостта на Елена Йончева със Сергей Станишев. И той не ми харесваше. Но самата Елена Йончева за мен е блестящ професионалист и тук опитите да се обясни как тя нищо не правела и не била никакъв журналист, са насочени срещу тия, които правят тия дивотии. Защото да бяха направили поне част от това, което е направила Елена Йончева с нейните интервюта с риск на живота си, просто нямаше да можем да им затворим устата. Така че моята симпатия е на страната на Елена Йончева. Водещ: Професор Радулов, като оставим настрана симпатията, взимането на пари от съдружие с офшорка, не е ли схема за пране на пари, за каквато твърдят от прокуратурата? Николай Радулов: Вижте, прането на пари не става в обем на 300 000. Водещ:Е, някъде става на милиони и милиарди, но където може пък и на 300 000. Николай Радулов: Става на 300 милиона, на 300 милиарда и т.н. От какво е прането на пари, от каква престъпна дейност – да каже прокуратурата. Значи казването на А, Б, без да се кажат останалите букви, това е само прозявка. Това не е казване на азбуката. Това като че ли вече е правило в България, хвърляш някакви обвинения отгоре-отгоре. След това или загадъчно мълчиш или добавяш още нови и най-накрая се оказва едно голямо нищо. Задържаните са пуснати, лежащите по арестите са освободени, от 15-те арестувани от тях още на другия ден 12 са освободени и т.н. Това в България е често срещана практика: използване на държавни органи за всяване на страх в политическия противник. Нещо, което не е хубаво и лично на мен не ми харесва. Доближаваме се до времето до преди 1989 г., когато Тодор Живков беше в апогея на властта си, и когато хората се страхуваха да говорят за него. Явно е, че има такъв опит да се говори само хубаво за властта и всеки, който се опита да критикува, било то некоректно или съвсем коректно, веднага му се скача, използват се всякакви видове структури, данъчни и т.н., за да бъде не само да се запуши уста, а за да се даде пример на другите, че който много говори, ще му се случи същото. Така че не трябва много да се учудваме. Във време, в което две слабосилни жени биват практически изтезавани, чрез предварителен арест, очевидно е, че се доближаваме по-скоро до времето на Берия отколкото до някаква културна ситуация на страна, която е навлязла до някаква степен на демокрацията. А ние не сме навлезли, напротив връщаме старите практики, само че им слагаме отгоре някакъв розов надслов. Но това си беше практика и преди 1989 г. Все правехме някакви перестройки, все се борехме хората да живеят по-добре, но те не живееха по-добре, живееха в по-голяма заплаха, ако казват истината и казват това, което мислят. Водещ: Професор Радулов, Елена Йончева контраатакува с аферата: „Ало, Банов съм“, т.е. обвинявайки министъра на културата за милиони. Тя е обвинена за хиляди и обвинява за милиони. Кому беше необходим този пинг-понг? Николай Радулов: Вижте сега, какво стана с десетките подобни случаи? С Мишо бирата, с разговора с премиера и т.н.? Нищо не се получи и нищо няма да се получи и в този случай. Много силен беше положителният заряд, който получи Елена Йончева вследствие на тези глупави обвинения срещу нея, но това което се случи с обвинението й срещу Банов, сякаш ще компенсира любовта на хората към нея. Глупаво е. Сега тепърва ще изясняваме кой крив, кой прав, какви пари са били изхарчени, опростени ли са или не са. И пак казвам, говорим за някакви суми, които наистина са значителни, обаче пред очите ни е това, че НАП не е взел 16 милиарда. 16 милиарда, са изключително много пари. Могат да се решат страхотно много проблеми на държавата. 4-те милиарда на КТБ, които съществуват в някакъв материален вид не на пари, а на собственост, виждате как един по един започват да се появяват в определени ръце. Така че пред очите ни са непрекъснато натиск и кражби от много високо ниво и наистина това, което е записано в изнесеното от Елена Йончева, не е ясно, записано ли е наистина или е симулирано. Но аз си спомням, как дълго време се изясняваше, как един висш държавен служител преди години искаше подкуп на едни израелци, те се оплакаха и го бяха записали. И институтът по криминалистика, който правеше експертизата го връщаха 8 пъти докато казаха, че гласът не е на това лице. Така че ще видите, че ще има експертизи, контраекспертизи и експертизите на властта ще кажат, че това няма нищо общо с министъра. Експертизите на опозицията, които вероятно ще трябва да се правят в чужбина, ще казват, че това е гласът. Ще има едно надлъгване, освен това ще започнат да се появяват и други записи, все по фрапиращи и по-фалшиви, така че да размият усещането за нарушено лично пространство. Така че от това няма да излезе ефектен политически ход за БСП и Елена Йончева. Водещ:Професор Радулов, това обаче поставя изключително сериозен въпрос за разследващата журналистика. Как могат да се проверят източниците, как може да им се доверят колегите и как да не се подлъжат от ефектността на предоставената информация? Николай Радулов: Аз мисля, че основните правила журналистите ги учат, но като ги учат, не ги ли забравят като завършат: че не трябва да се доверяват на един източник, че по много важни въпроси, ако се окаже, че е измислица, трябва да се прави проверка от няколко независими източника. Т.е. има и такава ефективна журналистическа практика, която изучава похватите, има и теория на журналистическото разследване. И всичко това, ако се познава добре, трудно ще се стигне до там да бъде подведен журналистът. За съжаление, има много опитни лъжци, които успяват да спечелят доверието на този, на когото предават информация. И не само Елена Йончева, а и други хора са се подвеждали. А понякога пък се оказва, че записът, който се движи напред-назад в публичното пространство и засяга висши ръководители на държавата, те не го отричат, обаче казват: „Това е престъпление. Вече започват и в тоалетната да ме подслушват“. И всички забравят, че всъщност става дума за разговори, свързани с голяма корупция от най-висше ниво. Така че има изработена възможност за контриране на този, който изнася информацията. Това не е СРС, за да има значение на доказателство в един съд, не може да се потвърди на 100% верността на такъв записан разговор. И в крайна сметка няма да свърши добра служба на политическата борба между БСП и ГЕРБ. Водещ:И тук ще ползвам въпрос от социалните мрежи, задава го бившият министър на вътрешните работи Богомил Бонев. Цитирам въпроса, защото е много уместен: „Беше ли Елена Йончева похарчена? Кой точно я направи камикадзе с инфото за Банев?“ и защо БСП, това вече е моят въпрос, се оставиха да бъдат подведени, ако е така? Николай Радулов: Наистина Богомил е прав, че съществува вероятност това да е някаква подстава. В политическите борби в последните години, не знам, дали защото много полицаи, служители на специалните служби влязоха в партиите, особено в ГЕРБ, на видими позиции, но като че ли няма свян да се използват прийоми и методи на специалните служби. Аз подозирам, че Богомил може да е улучил десятката с това си изказване. Но аз имам апел към г-жа Нинова, Елена Йончева и към други хора, ако щете и от ГЕРБ: „Като има такива неща, ние сме специалисти по национална сигурност. Винаги сме се опитвали, дори когато критикуваме да не изкривяваме истината, ами допитайте се преди да хвърляте нещата на тезгяха, допитайте се до нас, няма да ви излъжем и подведем, защото ние ценим нашия авторитет“. Но никой не се е обръщал, хвърлят навън някакви разговори, истински или неистински. След това в частни разговори се оплакват: „Абе, що не ти го дадох да го чуеш и ти, да го видиш?“ Късно е вече. Трудно се дава назад при такива обвинения. А що се отнася до „Ларгото“ и т.н., всички хора се движат в София и виждат: как строежът е завършен току що, в единия край режат лентите, в другия край започва да се разваля. Това вероятно се дължи не на лошите метеорологични условия и на лошото място, което заемаме в земното кълбо, а на това, че се краде от строителните материали, че некомпетентни хора строят, и че има корупция на общинско ниво. Така че когато нещо такова се говори, хората вярват на подобни заявления, защото са ги изпитали на собствения си гръб. Тръгнеш в центъра, плочката се обърне, целият ти панталон е в кал. Това е непрекъснато, толкова години минаха от голямото павиране на „Витошка“, още при Тодор Живков беше. Няма един път след ремонт да минеш и някъде да не те опръска кал, когато вали. Така че софиянци много добре са яли попарата на прекрасни архитектурни проекти в София, за да си мислят, че няма такова нещо като корупция, а има само усещане. Усещане, но като ти се намокри панталонът и като паднеш в шахтата без покривка, ясно е, че ще имаш много силно усещане, придружено със счупен крак или глава. Водещ: Ще продължат ли записите-компромати? Николай Радулов: Те не са спирали, само че стават публично по-известни по избори, защото всеки се стреми да движи своята малка хибридна война. Цоня Събчева

1 Февруари 2019 | 17:02 | Радио „Фокус“