ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Акад. Георги Марков, историк: Тъжното е, че след 10 ноември 1989 г. надеждата на хората за едно по-добро бъдеще не се осъществи

Акад. Георги Марков, историк: Тъжното е, че след 10 ноември 1989 г. надеждата на хората за едно по-добро бъдеще не се осъществи

Историкът акад. Георги Марков в интервю за Агенция „Фокус“.

10 Ноември 2018 | 13:00 | Агенция "Фокус"

Акад. Георги Марков, историк: Дължим възвръщане на националното самочувствие на държавниците, отговорни за обявяването на Независимостта през 1908 година

Акад. Георги Марков, историк: Дължим възвръщане на националното самочувствие на държавниците, отговорни за обявяването на Независимостта през 1908 година

Историкът акад. Георги Марков в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Добър ден и честит празник казвам на следващия ни гост, историкът акад. Георги Марков. Георги Марков: Добър ден, честит празник. Да бъдем повече независими, това е нашата мечта. Водещ: С добър призив започваме. Акад. Марков, през целия ден си говорим за днешния 22 септември, знае ли се обаче защо станалото преди 110 г. е толкова важно или някак празникът остава изместен от дати като 3 март, 6 септември? Георги Марков: В нашето общество имаше една неяснота, след като имаме освобождение, българска държава, защо отбелязваме нейната независимост? Защото от Берлинския договор Княжество България е васално на султана и държавният глава, князът, се избира от Велико народно събрание, но се утвърждава от султана и се одобрява от Великите сили. Освен това Княжество България наследява режима на капитулациите, сиреч митата спрямо Великите сили не могат да се определят едностранно, а трябва да бъдат одобрени и отсреща. Или пък един друг пример, ако поданик на Велика сила извърши дори убийство на българин на българска територия, той не може да бъде съден от български съд. Това са неща, които са пречели на онази юридическа независимост. Водещ: Действията на част от великите силите тогава, преди Българската независимост, нарушенията в Берлинския договор, постилат ли пътя на едни успешни действия на българското правителство? Георги Марков: Правителството на Александър Малинов успява да изчака разразяването на Балканската криза, след като Австро-Унгария, която е подписала Берлинския договор, първа нарушава договора с анексирането на Босна и Херцеговина. Така че гневът на другите Велики сили, особено на Съглашението, това е Русия, Великобритания и Франция, е насочен преди всичко срещу Австро-Унгария и след това към България, която пък също нарушава като обявява едностранно своята независимост. Това е един голям успех на българската дипломация, който аз го сравнявам с успеха на Съединението. Защото въпреки волята на Великите сили, когато сме били обединени като народ и когато сме имали прозорливи политици като Александър Малинов, сме стигали до успехи в нашата национална съдба. Водещ: Можем ли да приемем днешната дата като един символ на единение? Имайки предвид как този акт събира бесарабски българин в лицето на Малинов, българи от Македония в лицето на Андрей Ляпчев? Георги Марков: Да, още един българин от Бесарабия ген. Данаил Николаев, той е патриарх на българското воинство, идва също от Бесарабия. Това е единството. Дори, когато се узнава за независимостта в Македония, в Одринска Тракия, населението според сведенията на нашите консули, поздравявало с „Честито царство“. Защото се е вярвало, че вече Царство България е равноправна в международните отношения, ще може да подписва съюзни и военни договори и ще пристъпи към освобождението на братята в Османската империя. Това и става с образуването на Балканския съюз през пролетта на 1912 г. Водещ: Как се променя обликът на страната ни на международната карта след този държавнически акт? Георги Марков: Преди всичко българските тогава дипломатически агентства се издигат на равнище легации с пълномощни министри и от Дипломатическия корпус, дори така е по протокол, ние не сме били на опашката. Освен това те вече се акредитират пряко към държавните глави и те са уважавани като представители на независима държава, а българските държавници са могли да подписват международни договори без утвърждаването от страна на Великата порта. Аз ще дам един пример, след като побеждаваме Сърбия в защита на Съединението, се подписва Букурещкият договор. Това се случва на 19 февруари 1886 г., но тогава българският представител чака представител на Великата порта и той да дойде, и той да се подпише до него, за да се придобие валидност на международния договор. Така че в международно отношение ставаме една равноправна и ценена държава. Водещ: Година по-късно предстоят и първите официални чествания, отбелязвания на тази празнична дата, изключително пищна при това. Какво казват архивите за този ден? Георги Марков: Празникът е обявен още на следващата година по повод годишнината и много снимки, които тук ги виждам по някои вестници на Царевец, царят и правителството, те всъщност не са от 22 септември 1908 г., а една година по-късно при тържествата. И това става официален празник чак до след 9 септември 1944 г., когато го забраняват, според мен, по едно недоразумение. Защото след 1918 г. той се чества по новия стил на 5 октомври заедно с възшествието на цар Борис III 1918 г. и го обявяват за царски, поради което дълго време не беше отбелязван. И след 1989 г. търновци, понеже Велико Търново е център на събитията, техни народни представители предложиха Народното събрание и той беше включен в нашата празнична система наред със Съединението 6 септември. Водещ: Акад. Марков, достатъчни ли са тези 110 г., за да изведем нужните уроци, дошли след акта на Независимостта? Георги Марков: Трябва да се знае, че за да имаме независима политика, преди всичко трябва да има и самочувствието, че ние струваме, ние сме нещо в международните отношения. Защото България има една геополитическа цена, която политиците, особено управляващите, трябва да я знаят и да я защитават. Преди всичко трябва да се скъса с традицията на „сателитния синдром“, тъй като българската външна политика страда от такъв синдром. След освобождението, знаете, „Кат Русия няма втора, тъй могъща на света“, но царска Русия изчезна след Болшевишката революция. След това пък имаше един Кайзеров Райх, който щеше да бъде световната сила. И той се срути. Имаше един друг райх – Третият райх, вместо 1000 г., той изкара 12,5 години и ние загубихме поредната война с него. Един Съветски съюз, на който ние бяхме верен сателит и той се срути 1991 г. Така, значи преди всичко трябва да се прави независима политика с оглед националния ни интерес и както правят някои други държави. Аз давам за пример сега злополучно изтъкване с Виктор Орбан – ето, не бива да казваме „малка държава“ на Унгария, да не е велика държава? Ще трябва да се съчетават националните интереси и общоевропейските интереси. Там е майсторлъкът с външната политика. Водещ: Това ли е едно от нещата, които дължим на държавниците от онези времена – възвръщане именно на националното ни самочувствие? Георги Марков: Да. Един Александър Малинов, на когато от Високата порта му искат 500 милиона златни франка, включително и Източниците железници, които ние завземаме в Южна България, казва „Не, изпращам Андрей Ляпчев, ние ще платим 82 милиона – толкова, колкото струват железниците и никакви повече. Не че не може да платим, но ние сме народ с достойнство и не можем да се унижаваме да ви плащаме обезщетения с високите лихви“. И тогава се мобилизира 8 Тунджанска дивизия, когато се затяга признаването на независимостта и се намесва руското правителство, поради това че Русия е заета в Далечния Изток и урежда финансово въпроса чрез един заем. Но преди всичко ние доказваме на Европа, като по онова време това са Великите сили като се каже Европа, като казваме че ние ценим собственото си достойнство. Когато човек се уважава, тогава го уважават и другите. Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

22 Септември 2018 | 14:00 | Радио „Фокус“, „За честта и славата на България“