Председателят на Обединен български пчеларски съюз инж. Михаил Михайлов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод Деня на пчеларя.

Фокус: Г-н Михайлов, днес е Ден на пчеларя. Нека припомним какви са качествата и предимствата на българския пчелен мед?
Михаил Михайлов: Българският пчелен мед е един уникален природен продукт, който отговаря на всички изисквания по отношение на физико-химичен състав, както и на вкусови свойства. Освен приятният вкус на пчелния мед, той е изключително полезен за организма на човека, поддържа неговия тонус, подобрява здравословния му статус. Пчелният мед трябва да се потребява редовно. Не само, когато се налага. Да кажем, когато се разболеем от грип. Медът трябва да се ползва преди това. Има си норми за ползване. Ползата е налице, въпросът е българските потребители да увеличават процента и количеството на този пчелен мед. В България е установено, че малко над 0.3 кг е средногодишното потребление на човек от населението. В други страни, дори съседни нам, вървят от 1 кг-1.5 кг, а в Централна Европа дори до 2 кг на човек от населението. В България се произвежда достатъчно количество качествен български пчелен мед. За съжаление потреблението е малко. Ние в тази връзка провеждаме редица изложения, базари, фестивали на меда с цел да повишим този процент.
Фокус: Оказват ли резките температурни амплитуди влияние върху пчелите и какво е състоянието им към момента?
Михаил Михайлов: Да, при всички положения това влияе на пчелите. Констатираме ,че тази зима засега е мека. Не е типична, по-скоро е топла. По отношение на пчелите състоянието им е по-добро от такива периоди през предишни години. Констатациите са, че там където пчелите са задимени добре, т.е. са достатъчно много пчели в кошера с достатъчно храна, състоянието им е добро. Все още не сме ги отворили активно, а само за да видим дали са налице. Там, където е необходимо, се дава храна. Това се отнася за по-слаби семейства. Така при внезапни застудявания пчелите ще имат храна непосредствено над тях, а не да се налага да взимат мед от крайните пити в плодника.
Фокус: 2018 година бе трудна за пчеларския сектор. Има ли надежда 2019 г. да бъде по-добра?
Михаил Михайлов: Що се отнася до това дали годината е медоносна или не- 2018 г. не беше никак добра по отношение на добивите за пчелен мед. Констатира се намаляване на единица продукция от пчелно семейство. Даже за предходната година от 19 кг спадът е на 14 кг от кошер. По отношение на природните условия надяваме се тази година да бъде по-добра от миналата година. Да бъде по-продуктивна и по-медоносна. Що се отнася до подпомагането от страна на държавата и организационно отношение, сме в известен подем. След като направихме един национален протест на 10 декември в края на миналата година сега има известно раздвижване. Създаде се експертно-консултативен съвет от шестте икономически региони. Активно участвайки, съвместно с представители на министерството и други структури, се надяваме да решаваме проблемите в пчеларството. Нещата са комплексни. От една страна природните дадености, от друга страна неща, които не зависят от нас, от нашата активност. Смятаме, че някои от проблемите на пчеларството могат да бъдат решени.
Фокус: Точно с консултативния съвет е свързан следващият ми въпрос. Започна ли той работа и доволни ли са пчеларите от него?
Михаил Михайлов: Формално съветът или както в министерството го водят – постоянна работна група, започна своята работа, само в рамките на съвещание, заседание за Националната програма по пчеларство от 2020-2022 г. Още няма заповед на министъра за тази експертна група. В заседанието на 25 януари 2018 г. участваха 6 избрани представители. Имаше и заместник-представители. Те вече започнаха реално своята дейност.
Фокус: МЗХГ отпусна пари и за софтуер, който да оптимизира връзката с пчеларите за информация в случай на поява на масови заболявания. Оптимизирана ли е връзката между пчеларството и институцията?
Михаил Михайлов: Тези средства бяха по наше настояване на нашата пчеларска организация. Искахме да се отпуснат средства от МЗХГ на БАБХ, за да се заплати един софтуер и да се изгради регистър. Такъв регистър съществува, идеята беше той да се обнови с нова софтуерна програма. Тук имаме противоречие главно с БАБХ. Става въпрос за нова идентификационна форма на пчелните семейства, т.е. с поставяне на табели, така наречените ушни марки. Това е една допълнителна идентификация. Към момента кошерите са идентифицирани със съществуващите идентификационни номера на пчелините като животновъдни обекти. Оттам нататък не е необходимо да се дублира такава идентификация. Това, което изискахме е действително да се отпуснат пари за софтуер, но за регистъра. Реално съществува регистър, който не е актуализиран, обновяван. Данните за моя пчелин са отпреди 10-15 години. Не са мръднали като информация. Нека да се обнови този регистър, но да не се налага и да ни вменяват като задължение да закупуваме такива жълти табелки. Всичко това е против интересите на пчеларите.
Фокус: Какво ще пожелаете на пчеларите по повод празника?
Михаил Михайлов: По случай празника на пчеларя, пожелавам да бъдат живи и здрави, да бъдат живи техните пчелни семейства. Да имат тази година по-добри добиви от пчелен мед и най-вече им пожелавам освен здраве и активна дейност, да се организират. Да бъдат организирани пчелари, да спазват нормативната уредба и да регистрират пчелините си като животновъдни обекти, както и да се включват в организационната дейност на местните дружества и организации. Само обединени ние можем да постигнем реални успехи. Честит празник, български пчелари.
Деница КИТАНОВА

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---