Забравени страници от българската литература: "На моя син", Димитър Подвързачов
9 Февруари 2019 | 20:00 | Агенция „Фокус”
Снимка: Информационна агенция "Фокус""На моя син"
Ще дойде, Здравко ден – последния
на твоя татко земен ден.
Склопи очите му на бедния
баща - и тихо просълзен
кажи: -„Прибра се вече стария…
и всичко що ми завеща:
една несбъдната мечта-
България!
„Ти беше чужденец в родината, -
прости ми ако съграша! -
ах, ти бе свой …Ала градината
на хубавата ти душа
века безверен опожари я;
тогаз едничко ти оста,
с което знаеше света:
България!
„С каква любов я ненавиждаше,
с каква жестокост я люби!
Отвърнат днеска, ти я виждаше
във бъдещето, може би,
обтънал във лъчезария,
възкръснала като Христа –
земя на правдата света –
България!
„Кълна се в твойте недостигнати
мечти и в твоя смъртен час:
байракът, който не издигна ти,
ще го развея, татко, аз!
Зер твойта участ – претовари я
Бог с тежки траурни цветя! –
а аз ще дишам и пламтя
с България!”
И аз ще слушам с умиление,
над моя труп що шепнеш ти,
и във безплътните селения
тогаз ще, Здравко, отлети
успокоен духът на стария
баща – че в тебе възроден,
той ще живее бедни ден
с България!
© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях
СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ
Забравени страници от българската литература: „Белият ескадрон“, Йордан Йовков
2 Февруари 2019 | 20:00 | Агенция „Фокус”Агенция „Фокус” публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Разказът „Белият ескадрон“ е поместен в сборника „Родни слова“, излязъл 1942 г. В сборника са събрани разкази, стихотворения и пътеписи на български автори, сред които Христо Ботев, Иван Вазов, Петко Рачов Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин и други. Автор на „Белият ескадрон“ е писателят Йордан Йовков. Той е роден на 9 ноември 1880 г. в Жеравна и умира на 15 октомври 1937 г. в Пловдив. Първата му белетристична творба – „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ е публикувана в списание „Просвета“ през 1910 г. Сред известните му творби са „Албена”, „Индже”, „Песента на колелетата” и „По жицата”.
Отвори в нов прозорец
Забравени страници от българската литература: „Седемте“, Йордан Йовков
26 Януари 2019 | 20:31 | Агенция „Фокус”Агенция „Фокус” публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Разказът „Седемте“ е поместен в сборника „Родни слова“, излязъл 1942 г. В сборника са събрани разкази, стихотворения и пътеписи на български автори, сред които Христо Ботев, Иван Вазов, Петко Рачов Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин и други. Автор на „Седемте“ е писателят Йордан Йовков. Той е роден на 9 ноември 1880 г. в Жеравна и умира на 15 октомври 1937 г. в Пловдив.
Отвори в нов прозорец
Забравени страници от българската литература: „Българка“, Йордан Йовков
19 Януари 2019 | 19:00 | Агенция „Фокус”Агенция „Фокус” публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Разказът „Българка“ е поместен в сборника „Родни слова“, излязъл 1942 г. В сборника са събрани разкази, стихотворения и пътеписи на български автори, сред които Христо Ботев, Иван Вазов, Петко Рачов Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин и други.
Отвори в нов прозорец
Забравени страници от българската литература: „Балкан“, Йордан Йовков
12 Януари 2019 | 19:00 | Агенция „Фокус”Агенция „Фокус” публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Разказът „Балкан“ е поместен в сборника „Родни слова“, излязъл 1942 г. В сборника са събрани разкази, стихотворения и пътеписи на български автори, сред които Христо Ботев, Иван Вазов, Петко Рачов Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин и други. Автор на „Балкан“ е писателят Йордан Йовков. Той е роден на 9 ноември 1880 г. в Жеравна и умира на 15 октомври 1937 г. в Пловдив. Първата му белетристична творба – „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ е публикувана в списание „Просвета“ през 1910 г. Сред известните му творби са „Албена”, „Индже”, „Песента на колелетата” и „По жицата”. Йордан Йовков участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. След войните писателят се установява в София и работи като редактор на списание „Народна армия”. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. Името му се среща по страниците на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“ и „Отечество”.
Отвори в нов прозорец
