Политологът Калоян Методиев: България не може да продължи да съществува с разкапана съдебна система, корупция и делегитимирана политика

Интервю на политолога Калоян Методиев в седмичното публицистично предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Г-н Методиев, видяхме кои са основните моменти, които предложи политическият ни елит през седмицата. Мръсният въздух бе основната тема или поне една от основните, която бе разисквана на столични общински съветници, през депутати до премиера. Какъв е обаче въздухът, който дишат в парламента, ако можем да използваме тази метафора?
Калоян Методиев: Въздухът в българския парламент от доста време е отровен. Когато няма положителни новини, когато не раждаш нищо позитивно, когато те мразят 3/4 от избирателите, значи ти не можеш да си нищо повече от нещо негативно.
Водещ: Тоест, потвърждават се думите на народния представител от парламентарната група на „БСП на България“ Манол Генов, който каза, че хората излизат с маски по улицата заради мръсния въздух, но сякаш все повече осъзнават, че ги носят и заради непоносимостта към управляващите? Има ли такова нещо?
Калоян Методиев: Колкото и да говорим за буквални неща: мръсен въздух и маски, това в най-висша степен е политически въпрос. Оттук тръгна пропукването на комунистическия режим 1987-1988 година, от едни протести в Русе и демонстрация в градинката пред „Кристал“ 1989 година. Така че нещата винаги, когато става въпрос за такива въпроси, преливат от личното към политическото. И е нормално този проблем да засегне и политическия дневен ред, защото той може да се подцени, според мен, през изминалата седмица, но засяга както бебетата, така и пенсионерите, богатите и бедните. Няма човек, който да не иска да е здрав, а да е болен или да живее по-малко. Така че нещата преливат в този негативизъм и от политиката към личното, и от личното към политиката.
Водещ: Слушахме репортажа на колегата Деница Китанова. Как видяхте политическата седмица? Кои са знаците и какво ни разкриват?
Калоян Методиев: Общи линии може да се определи като поредната седмица на очакване нещо да се случи, на някъде да се тръгне. Няма нещо форсмажорно ново, което да не сме видели през изминалата година. Продължават скандалите, гейтовете, напрежението, липсата на нещо ново, на развързване на възела, в който се е озовала и България като държава в Европейския съюз – тя е на последно място по всички показатели, и българската политика в момента цикли. В състояние сме на изчерпване на това какво ще се случва след Нова година, какво ще ни донесе новият политически сезон.
Водещ: Един от акцентите на седмицата бе неприсъствието на Корнелия Нинова на конгреса на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Излезе и информация, че с 83.9 на сто Сергей Станишев бе преизбран за президент на ПЕС на конгреса в Лисабон. Но как да разбираме отказа на лидера на БСП да присъства там, знак за какво е това?
Калоян Методиев: Знак за принципна и последователна позиция по две теми, които тази година тя си защитаваше последователно, и успя да се пребори за това. Това са Истанбулската конвенция и Пакта за миграцията. Не е тайна, че ПЕС всъщност е един от либералните флагмани в Европа и думата „социализъм“ при тях е доста абстрактна като понятие. Не мисля, че е голяма новина това, което се случва около ПЕС. Така или иначе е доста маргинална организация през последните години. Тя почти няма представителство вече в големите европейски държави. Виждате, че и самият форум се прави в една малка зала някъде из Лисабон. Не е тема, която да е толкова важна. По-скоро създават допълнителни проблеми в българската политика, защото не е тайна, че Сергей Станишев е любимият абонат на Бойко Борисов по отношение на избори и изборен процес. Така че те по-скоро трябва да напасват политиките си с реалния партньор на ПЕС в България, който е „Да, България“ на Христо Иванов, ако трябва да се говори реално за програми, за цели, за политики. Защото това, което ще кажа, е изключително важно – те се занимават единствено и само с два въпроса: малцинствата и мигрантите, които трябва да вкарат в Европа. Нито дума за корупция, за доходи, за съдебна система, състояние на медиите. По тези теми мълчат от страна на паневропейската социалистическа организация, а единственото, за което натискат са двете теми, за които споменах.
Водещ: Но това ли е реалната причина за решението на председателя на БСП да не присъства на конгреса?
Калоян Методиев: Това беше публичната причина. Предполагам, че има и други вътрешнопартийни за БСП, които не са толкова известни. Това, което се говори в публичното пространство е, че той иска да води листата за евродепутати на партията, което според мен, за всички, които се занимават с политика в България, е ясно, ще доведе до пълна катастрофа за БСП на изборите, а и ще отвори пътеката за победа за ГЕРБ. Оттук насетне на всички е ясно какво ще се случва в следващата година в българската политика. Така че виждаме и много широк контекст – кой ще води листата на БСП е въпрос от национално значение вече.
Водещ: Ако задам въпросът така – разединение при социалистите?
Калоян Методиев: Има, разбира се. Има промяна в политиките най-малкото. Говорим за нов курс при Нинова, който е съвсем различен от този, който се наблюдаваше до преди нейното избиране. Първо, тя индексира една победа с Радев на президентските избори, след това имаме промяна в политиките – зави се към един социален консерватизъм, който доминира в Източна Европа, и който е в унисон с общественото мнение в България и цяла Източна Европа. Това е в пълен разрез с този либерален курс, който се водеше дотогава.
Водещ: Може ли все пак тази различна позиция и въпреки тази различна позиция да се защитава с участие в Лисабон?
Калоян Методиев: Това вече са индивидуални решения. Но когато не се чувстваш част от една общност, от едно семейство, когато имаш различия с техните политики, е нормално и да покажеш и чрез неприсъствие.
Водещ: Още един от акцентите на седмицата – един проблем решен: майките на деца с увреждания вдигнаха палатковия лагер, но друг остава – кворумът, макар и в по-слаба степен. Кого представляват депутатите, щом не се регистрират?
Калоян Методиев: Сложно е да се обясни, но ще го кажа с думи прости: записано е в Българската конституция, има го и в политическата история – има два вида мандати: свободен и задължителен. Този дебат се е водил последните 500 години. Когато един депутат бъде избран, то не е да бъде депутат на определен регион и избиратели – това е идеята на цялото, а получава свободен мандат, той вече става депутат, който представлява целия народ и защитник най-вече на съвестта си. В този смисъл не може да превръщаме депутатите в крепостни селяни, които стоят в залата и вдигат ръка. Работното време не означава продуктивност, и това, че си там, не означава, че ще направиш нещо полезно за политиката. Имайте предвид, че в момента 3/4 от депутатите може би, ако не и повече, не са дали по едно интервю, нямат изказвания, не знаем какво мислят и правят ли го въобще. Тоест, в момента имаме парламент, който е съставен от анонимници. А политика с такива означава само едно нещо – конспирация, нещо скрито. В този смисъл аз не бих отдавал толкова голямо значение на самото присъствие. Виждате, че от парламентите в цял свят по определени въпроси присъстват депутатите, които единствено имат предложения и ще правят изказвания и т.н. У нас наблюдаваме една масовка, която седи там на принципа на стадото, мълчи, вдига ръка за каквото му се каже, но когато трябва да има някакъв продукт накрая, го няма. В този смисъл много е рисково да се обвързва физическото присъствие – той да стои там, да си рови в телефона, да гледа голи мадами или да чете вестник, за продуктивността. На нас ни трябват хора, които произвеждат, имат резултати, имат някакъв продукт накрая. Ето това го няма в българския парламент.
Водещ: ГЕРБ предлагат да има санкции за тези, които не се регистрират. Това, ако се осъществи, би ли дисциплинирало или по-скоро ще наруши демократичните устои, както се твърди?
Калоян Методиев: Първо, ще озлоби опозицията. Второ, това според мен е нонсенс – неадекватна мярка е, незащитима е, нарушава демократичните устои, нарушава основния принцип, че демокрацията не може да бъде платена или не се прави насила. А те искат да го правят. Няма как да стане това нещо. Според мен, правят грешка, не знам кой им даде този акъл, но аз ако съм на тяхно място, този, който им го дал и който е направил това предложение, трябва да бъде уволнен.
Водещ: Предлагам да се върнем една година назад и да стигнем до наш разговор, отново в „Метроном“. Поставихте срока 10-12 месеца като време за промяна в българския парламент. Искате ли да си припомним какво казахте?
Калоян Методиев: Парламентът е за това – да се дебитира, да се изразява свободно мнение, да се отпушва напрежение, да се контролира и критикува правителството. Събранието би трябвало да е най-демократичната институция в държавата. Опозицията в лицето на БСП е категорична и радикална, това вече е факт. От друга страна, управляващите имат този кадрови дефицит на лица, които могат водят нормално един политически процес. В едно представително събрание трябва да има поне някакъв елит – хора с добро възпитание, добри обноски, възрожденско поведение, благородство, политическа обща култура, идеи, европейска визия и т.н. А все дефицитни стоки, които не се раздават на входа на институцията или с фишовете за заплатите. Те са въпрос на среда, образование, натрупвания. И тези хора вече трябва да дебатират политически интелектуално, за да се създава някакво бъдеще на тази държава. Това Народно събрание и начинът, по който то се управлява, не съвпада, не е равнозначно на думата „елит“. Тук не говорим за политика, тук аз не виждам визия за развитие на държавата. В българският случай, не напрежението, а стабилността е мръсна дума в момента. Изходът е намиране на подходящите хора, стойности лица, които да дадат някаква визия за страната. Сега, дали ще дойде това чрез пречистване на самите партии, ако могат да го направят, да се саморазформират, или ще дойде през избори и рекрутиране на нови хора, това вече е въпрос на следващите 10-12 месеца, през които тази ситуация, която наблюдаваме в момента, според мен, ще се развива. Ще се върви или към избори, или към по-висока конфротационност.
Водещ: Г-н Методиев?
Калоян Методиев: Подписвам се под всичко, което съм казал преди една година.
Водещ: Интервюто е по повод на острите реакции в парламента преди вече една година и последвалата оставка на бившия председател на Народното събрание Димитър Главчев. Но тогава говорихме също за парламентаризма и неговото състояние. Какво се промени за тези 10-12 месеца?
Калоян Методиев: Всичко, което съм казал, е така. Имаме по-висока конфротационност. Видяхте при тазгодишното приемане на бюджета вече до какви сблъсъци се стигна, среднощни заседания. Позициите стават все по-непримирими. Темата за предсрочните избори, които само няколко човека плахо споменаваха миналата година, едно от тях беше и интервюто при вас, вече е в дневния ред на целия политически спектър, и всички говорят за предсрочни избори през следващата година, кога точно и по какъв начин ще се стигне до тях, дали чрез улицата или чрез криза в управляващото мнозинство. Така че нещата не са мръднали, вървим просто към развръзката.
Водещ: Визия за България сега вие виждате ли на политическата сцена?
Калоян Методиев: В момента, не. Но това, че не я виждам, не означава, че не съществува. Президентът ми прави приятно впечатление с все по-острите позиции спрямо управлението. От такова нещо имаме нужда – трябва да се притиска системата, защото е ясно за всички, че нещата в България не са в добро състояние. 80% от населението вече, и то по всички възможни социологически агенции, не са доволни от състоянието, в което се намира държавата. Според европейските индекси – това са доходи, виждате, че в Румъния минималната заплата от другата седмица вече става 1000 лева – къде сме ние в това цялото нещо, къде сме по пътя на развитие спрямо останалите държави. Значи, ние не можем да продължим да съществуваме в състоянието, в което сме с разкапана съдебна система, корупция, делегитимирана политика и т.н. За мен развръзката не само е неизбежна, но вече е повече от необходима.
Водещ: В какво състояние е демокрацията в България? Стъпвам на думи на президента, изказване пред БНТ от вчера вечерта?
Калоян Методиев: Не е в добро състояние. Не бих я нарекъл по никакъв начин в добро състояние. Нямат доверие в институциите, което означава, че между гражданите и демократичните институции, които трябва да ги представляват, има пропаст. Ако го няма това доверие, то системата няма легитимност, вече демокрацията е поставена на колене. Да не говорим за изборния процес, който отвращава интелигентните хора, който кара голяма част от гражданите да не гласуват. Не можеш с разни махали да се решават изборите в една държава, която е затънала в проблеми. А изборният процес очевидно ще бъде направи опит отново да бъдат заметени някакви положителни промени, като машинното гласуване или опит за преброителни центрове, където да може да гледат публично гласовете. Ето ви два фактора. Да не говорим за състоянието за по-голяма част от медиите, където имаме и концентрация, и задкулисни играчи, и запушване на медийни канали. Неслучайно България е на много по-лошо място от повечето страни в света, да не говорим, че и зад африкански държави, по отношение на свобода на медиите, и зад Унгария дори на толкова много позиции, където Орбан сложи под контрол медийната среда. Ето виждате три индикатора, по които демокрацията в България е на колене.
Водещ: Някои ваши колеги казват, че в икономически план сме на по-добро ниво, да кажем от преди години.
Калоян Методиев: Вижте, при икономистите има една специфика, че може да се зомбира с числата по начин, по който една от страните, зависи какъв е интересът, реши. Не виждам цветущо икономическо състояние в България. Пак казвам, не може в една Румъния, която е на предпоследно място в Европейския съюз, да е два по-голяма минималната заплата, отколкото е в България, и доходите. Значи, ти си две обиколки след последния – къде ти е икономическата сила или растеж, или цветущност? Къде са инвестициите в България? За 10 години са спаднали в десетки пъти, няма ги, инвеститорите бягат, защото средата ги притиска – и корупционна, и като правила, и като условия. Българите, ако е толкова цветуща ситуацията, защо масово бягат от държавата? Като излезе преброяването, ние може да се окаже, че реално сме под 6 милиона души в България. Ето ви икономически индикатори, които са важни и които показват какви са перспективите пред едно общество. Не може на 100 пенсионери 2/3 да има работещи. Виждате каква е картината като перспектива или бизнес, който постоянно нещо недоволства, че не издържа на цените или че няма квалифицирани работници и трябва да внасяме отнякъде. Ето все проблеми, които показват, че икономическата среда в България въобще не е това, което си представяме.
Водещ: Ще продължаваме да следим обстановката и политическата зима. Благодарим ви за това включване в седмичното предаване „Метроном“.
Милослава АНГЕЛОВА