ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Пламен Павлов: Нашите елити е крайно време да го разберат – България не може без Македония, Македония още по-малко може без България

Проф. Пламен Павлов: Нашите елити е крайно време да го разберат – България не може без Македония, Македония още по-малко може без България

Проф. Пламен Павлов в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“.

7 Ноември 2018 | 17:00 | Радио „Фокус“

Проф. Пламен Павлов: Кресненско-Разложкото въстание е продължение на борбата за освобождение на българите

Проф. Пламен Павлов: Кресненско-Разложкото въстание е продължение на борбата за освобождение на българите

Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод Кресненско-Разложкото въстание, избухнало на 5 октомври 1878 г. Фокус:Проф. Павлов, на 5 октомври 1878 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание, какви са причините за неговото избухване? Пламен Павлов: Първата и най-голяма причина е българският въпрос, тъй като с Берлинския конгрес и приетия в резултат на заседанието на Великите сили грабителски за нас българите договор, на практика се разкъса етническата цялост на нашия народ. Тогава будните българи са огорчени от това, което става. Знаем каква вълна от протести има от цяла България, включително от Македония и колко много общини изпращат адреси до Великите сили. Това е неприемливо за нашата нация. Младият тогава Стефан Стамболов доста дръзко казва на княз Черкаски: „По-добре да не ни бяхте освобождавали, тъй като разкъсахте нашия народ на пет части“. Това разбира се, е емоция, но като цяло в нея има много истина. Разпокъсването на нашето Отечество е голяма драма за всички тогавашни българи. Няма българин, който да е доволен, независимо на кого симпатизира. За това започват да възникват комитетите „Единство“. Имало е немалка опасност и с Румелия да не се случи това, което е станало по-късно. Днес сме свикнали с това, което се е случило на 6 септември 1885 г., но нека да припомним, че според Берлинския договор Румелия е автономна провинция в състава на самата Османска империя. Там трябва да има турски гарнизони и всичко се решава по волята на султана и правителството в Цариград. Така че има причини да избухне такова въстание. То е едно живо продължение на борбата за освобождение и даже на Руско-турската война в някакво отношение. Логично е било да се очаква подобно развитие. Фокус:Свободна България помага ли по някакъв начин на въстаниците? Пламен Павлов:Несъмнено. Свободните две части на България – и Княжеството и Източна Румелия оказват на много сериозна помощ. Във въстанието виждаме израз на национално единство. Нещо, което днес в Македония не само се отрича, но дори се фалшифицира. Публикациите на тази тема в Македония не са и чак толкова много. Идеята е да се покаже, че това е някакво македонско въстание. Това е общобългарско въстание. В него участват хора от цялото Отечество. В крайна сметка, ако видим най-активните му дейци, те са хора на български позиции - Натанил Охридски, Димитър Попгеоргиев Беровски, и всички останали ръководители са българи. Ако се използва терминът македонско или македонци, то е в регионален смисъл, както например Панагюрското въстание или Тракийското. Кресненско-Разложкото въстание не носи маркер на небългарско, камо ли на антибългарско. Фокус:Какво е мястото на Кресненско-Разложкото въстание в нашата национална памет? Пламен Павлов:Необходимо е въстанието да заеме сериозно място в нашето национално разбиране за историята, в нашата представа за големите ни национални подеми и поражения. Въстанието е било орисано първоначално постепенно да бъде. То се пада между две големи събития. Едното е Освобождението на голяма част на България от турско робство, а другото е Съединението. До излизането на книгата на проф. Дойно Дойнов, която за първи път го разгледа на широка основа и разбира се публикации на много други учени по-късно, то беше подценявано и свеждано едва ли не до Кресна и до Разлог. Въстанието има много голям обхват. То обхваща на практика земи, които днес са в Сърбия – Босилеградско. Има своите отражения в днешните земи с българско население в днешна Гърция. То обхваща един много голям район от историко-географската област Македония, а връзката му с България е категорична. Потенциалът на националната революция от преди Освобождението продължава да действа в тези периметри. Дори има участие на руски офицери. Това е продължение на линията в Сръбско-турската война с участие на български чети и руски офицери. Благодарение на Красимир Узунов излезе на бял свят една инструкция, която е писана още 1879 г. в Русе. Вероятно има пряко отношение към въстанието или с това, което се е смятало да се прави след него. Не бива да забравяме, че след Априлското въстание оцелелите апостоли, сред които е Стефан Стамболов, имат идеята да вдигат следващо. От дистанцията на времето виждаме нещата по друг начин, но тогава революционната партия е заредена с категорична решимост да поставя българския въпрос, докато той получи благоприятен изход. В тази инструкция се вижда, че има много сериозна подготовка как да се създадат местни военни сили. Това се прави от Димитър Попгеоргиев Беровски, който е участник в Първата легия на Раковски, после участник в Априлското въстание и във въстанието, което той вдига в югозападните земи, за което също има опити да бъде обявено за македонско. Нека да припомним, че Димитър Попгеоргиев Беровски винаги е имал самосъзнание на българин. Той после прекарва почти целия си живот в Кюстендил като деец на българската политическа сцена. Това въстание трябва да се върне, където му е мястото. Има какво да се желае в това отношение. Фокус: Какви са последиците от Кресненско-Разложкото въстание? Пламен Павлов:Последиците от него са с дълготраен ефект. Българската воля за свобода в Македония не загасва. Никой не е чакал да се създаде Българските македоно-одрински революционни комитети. На пръв поглед в съзнанието има някакъв вакуум между Освобождението, Съединението и създаването на организацията. Нищо не е остава така, напротив има си сили, които действат и Кресненско-Разложкото въстание е един от тези ярки изрази на идеята да се осъществи целокупна България. Деница КИТАНОВА

5 Октомври 2018 | 16:00 | Агенция „Фокус“