ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Михаил Неделчев: На 9-и септември става събитие, което ни потапя в ново робство за 45 години, а пипалата му стигат до днес

Проф. Михаил Неделчев: На 9-и септември става събитие, което ни потапя в ново робство за 45 години, а пипалата му стигат до днес

Проф. Михаил Неделчев, публицист, в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ „Метроном“.

9 Септември 2018 | 09:00 | Радио "Фокус"

Проф. Михаил Неделчев: Със своето поведение БСП отклонява България от подетия евроатлантически път

Проф. Михаил Неделчев: Със своето поведение БСП отклонява България от подетия евроатлантически път

Литературният критик проф. Михаил Неделчев в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Парламентът прие искането на ГЕРБ за оставка на Валери Жаблянов и го отстрани от поста зам.-председател. Любопитното в казуса не бе напускането на пленарната зала от БСП, а посланията от речите, които произнесоха в защита Валери Жаблянов и Корнелия Нинова. Накратко – те окачествиха случващото се днес в нещо много по-страшно от Народния съд. Имаме ли чувство за срам и за памет, тогава, когато така безобразно си служим с думите? За анализ поканих литературния критик проф. Михаил Неделчев. Проф. Неделчев, образец на политически произвол, фактологическо слабоумие и политическа безпомощност ли е мотивът за оставка на заместник-председателя на парламента, който заяви в декларация, че Народният съд е необходимо и неизбежно военно правосъдие? Михаил Неделчев: За съжаление сме свидетели вече няколко месеца как БСП, нейното ръководство, хората, които са излъчени от БСП, включително заместник-председател на Народното събрание, да употребяват езика на омразата с политически манипулативни /…/. Изказването на Валери Жаблянов не само, че е недопустимо, но то нарушава приети конвенции, норми, правила, закони и т.н. на всички организации, в които ние членуваме, като се започне от Съвета на Европа, Европейския съюз, включително българско законодателство, което е осъдило комунистическата тоталитарна власт. Да се твърди и то през 2018 година, ч Народният съд е необходимо военновременно наказателно правосъдие и т.н., е действително ползване на езика на омразата с манипулативни цели, за да се удържа най-консервативната, най-ретроградната част от българското население като електорат на БСП. Това е абсолютно недопустимо. Ние сме свидетели действително как ескалира този език на омразата, включително срещу тази част от българското население, която дълго време комунистическата върхушка и власт в България и техните слуги – милиция, Държавна сигурност и прочие, наричаха бивши хора. Защото такива бяха не само избитите, не само малтретираните, пратените по лагери, по затвори и прочие, бивши хора бяха и техните наследници, техните семейства, техните съпруги, техните деца, на които не им се разрешаваше да следват дълго време в университетите, независимо от успехите им в гимназията и т.н. Това е една цяла репресивна практика, която е абсолютно недопустимо да се твърди, че е била нещо нормално и законно. И нещо друго, което макар да е казвано хиляди, хиляди пъти, трябва отново да се подчертае. Начинът, по който процедира т.нар. „Народен съд“, уж с мотивите, че той по някакъв начин е част от тези споразумения, които все още не са подписани, но ще се подпишат, че този съд е направен по предписание на Съюзниците, е също така абсолютно манипулативно. Защото ние знаем, че примерно в една Германия, където хитлеристкият режим беше мобилизиран почти целия германски народ, където той беше в голямата си част просто полудял, за да бъде подвластен на маниите, на агресията, която разгърна Хитлер и неговата клика срещу целия свят, знаем, че дори там, където наистина бяха извършени колосални престъпления, като се започне от Холокоста и се мине през избиването на милиони, хора из цяла Европа и по света, дори там всъщност бяха осъдени еди колко си главатари на нацисткия режим. Много по-малко, отколкото тук т.нар. Народен съд издаде смъртни присъди. Знаем, че те са издадени по настояване на Сталин, на Георги Димитров. А знаем, че разбира се част от т.нар. осъдени бяха избити преди това и т.нар. Народен съд узакони тяхното избиване без съд и присъда. И нещо друго трябва да се добави, което е изключително важно – огромната част от българския политически, стопански, културен елит, говоря за буржоазната част на елита, всъщност бяха с антифашистка нагласа. Говоря за последните години на Втората световна война. За съжаление илюзията, че… и тази илюзия беше създадена в хода на тези отвратителни месеци, когато течеше споразумението Рибентроп – Молотов и когато на България беше върната Добруджа, създаде се една илюзия сред част от българското население, че едва ли не така може да се осъществи обединителният идеал. Но нормално мислещите политици, депутати, водачи на партии, интелектуалци и т.н. знаеха, че това е илюзорно, че т.нар. нови земи няма да бъдат дадени окончателно на България, присъединени земи, включително от Македония, Беломорието и прочие, и че тази илюзия не трябва да владее съзнанието на българското население. Знаем, че включително хора, които бяха възпитани в германски университети, хора, които обичаха Германия и немската култура. Но те по-скоро обичаха и бяха вгледани в това, което говореха, мислеха и правеха Томас Ман и неговият брат Хайнрих Ман. Хиляди германци, които напуснаха Германия в знак на несъгласие, на отвращение към режима. Тоест да обичаш Германия означаваше по-скоро да съчувстваш на братския германски народ, който е полудял и е подвластен на хитлеровите мании, а не да подкрепяш Германия. И това се случи. Ако е имало хора, които са имали фашистки идеи, те са били малцинство, те не са били мнозинство включително сред българската буржоазия, сред българския политически елит. И да се твърди, че това е справедливо наказание за именно някакви такива фашистки престъпления, просто е абсолютно недопустимо. Водещ: Проф. Неделчев, нормално ли е, може ли да го побере човешкият разум, сравнението на оставката днес на заместник-председателя на Народното събрание с жертвите на т.нар. Народен съд, който всъщност е правната рамка на червения терор, продължил години наред след 9 септември 1944 година. Михаил Неделчев: Не само, че не може, но просто е престъпление да се прави такова сравнение. Просто е престъпление. Това е гавра с паметта на хиляди хора. И пак ще кажа, Народният съд има далечни последствия. Последствията на Народния съд всички ги сърбахме, всички живяхме в тяхното блато на тези последствия. Те си вървяха последствията до самата 1989 година. Значи, така да се каже, беше даден стартът на терора, а терорът се изроди в едно отвратително следене на хората. След огромните престъпления, които бяха извършени с лагери, с пребиване на хора без съд и присъда, чудовищните насилия по времето на т.нар. коопериране на земята, насилственото изземане на собствеността и прочие, и прочие, и прочие. Аз не мисля, че трябва да съсредоточаваме вниманието си само върху Народния съд и първите месеци на зловещите репресии. Значи тази практика по някакъв начин тя се уж нормализира, но тя продължаваше до 1989 година. Ето, ние вчера изпратихме, вчера си мислихме за нашия колега Лазар Цветков, Бог да го прости, който почина на една преклонна възраст, който беше в затвора и то човек, който беше комунист, беше учил в Съветския съюз, русист и прочие, който е изпратен в затвора за четене на Солженицин. Това се случва в края на 70-те, началото на 80-те години. За какво говорим въобще? Това е практика, която продължи до 10 ноември 1989 година. Така че осъждането на престъпленията на комунистическия режим не се съсредоточава, не се фиксира, не се локализира само в тези месеци на Народния съд и на най-жестоките репресии. Това осъждане трябва да обхване целия 45-годишен период. Водещ: А защо това осъждане все още не се прилага на практика? Защо политиците бягат от него? Комунистическият режим през 2000 година бе осъден като престъпен, но до ден днешен не се разграничават. Михаил Неделчев: Много е просто. Има една книга – „Поробеният разум“, която е много велика книга. Аз бих казал, че това са гримасите на поробения разум. БСП, върхушката на БСП, със своя хард език напоследък, със своя език на омразата спрямо опоненти, спрямо хора, които са демократично, нормално мислещи, с този език на омразата държи в наистина робско в случая подчинение, неслучайно говоря за поробения разум, в робско подчинение държи една част от българското население, което чрез именно този език на омразата се усеща и това, че се идентифицира с такова говорене, с тези, които го говорят това нещо, то се усеща все още сякаш принадлежащо към една господстваща и номенклатура, и една господстваща партия, която управляваше десетилетия българския народ, българското гражданство, българското общество. Тоест тези хора чрез този език, макар че много от тези хора днес живеят бедно, много от тези хора днес живеят някъде по села, които за съжаление са маргинализирани като територия, като селища и прочие, част от тези хора като слушат какво им говори Нинова, какво им говори Жаблянов, те казват: „Ето ги нашите пак говорят“, тоест това е една илюзия за това, че те отново принадлежат на някакво господстващо мнозинство, което разбира се вече не съществува, слава Богу, и което: „Ето, нашите пак им го казаха както трябва“. Това е едно илюзорно съзнание, това е едно, както казват немците фалшиво съзнание, което е нещо много неприятно, много отвратително. Водещ: Докъде може да доведе оперираната памет? Михаил Неделчев: О, до много тежки последици. Ето, примерно днес имаше анонс, че ще се основава, не знам дали се е основал, някакъв Национален комитет за мира, който ще ни вади от НАТО, който ще ни призова нас, всички българи, да твърдим, че трябва да напуснем всички военни съюзи, че военните съюзи не са необходими и т.н. Както знаем, при всичко това, което се случва в териториите на бившия Съветски съюз, при тези непрекъснати заплахи от страна на Путинова Русия, при всичко това, което се случва на нашите братя в Украйна, ние знаем, че напротив, НАТО е крайно необходим и за тази заплаха, и за още редица други заплахи, които съществуват в света, включително разбира се гигантската терористична заплаха. Но това говорене е антиевропейско. Това говорене ни вади от нашия цивилизационен действително израз, да употребим тази фраза, която наистина има днес още по-голям смисъл на президента Стоянов. Такова говорене върви срещу доскорошния консенсус, който съществуваше. Значи, БСП е на път да изтрие консенсуса по отношение на нашия европейски път. Цоня СЪБЧЕВА

22 Февруари 2018 | 15:00 | Радио „Фокус, „Това е България“