ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Кънчо Стойчев, социолог: Управлението е далеч от политическа криза, но липсата на реформи е това, което може да свали правителството

Кънчо Стойчев, социолог: Управлението е далеч от политическа криза, но липсата на реформи е това, което може да свали правителството

Оставките на тримата министри Николай Нанков, Валентин Радев и Ивайло Московски ще бъдат внесени в парламента в четвъртък. Станаха ясни и новите кандидатури за местата им. Предизвестен ли е изходът...

11 Септември 2018 | 12:00 | Радио „Фокус“, „Добро утро, България“

Кънчо Стойчев, социолог: България максимално бързо трябва да отблокира проекта за АЕЦ Белене и да създаде благоприятни условия за потенциалните инвеститори

Кънчо Стойчев, социолог: България максимално бързо трябва да отблокира проекта за АЕЦ Белене и да създаде благоприятни условия за потенциалните инвеститори

Социологът Кънчо Стойчев с коментар за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по темата за АЕЦ „Белене“. Водещ: Предстои в парламента да се гласува дали да бъде вдигнат мораториумът върху изграждане АЕЦ „Белене“. Премиерът каза, че са дадени близо 3,5 милиона лева, има лицензирана площадка, заявен инвеститорски интерес. Това достатъчно ли е? Какво трябва да имат предвид в парламента, преди да вземат това решение? Кънчо Стойчев: Грешка неволна допуснахте – 3,5 милиарда, не 3,5 милиона. Въпросът от години се политизира по един крайно неприятен начин в България. В България нездравословно се смесва икономическа и политическа проблематика. Те са свързани безспорно, има влияние между политика и икономика, но доминацията на политиката върху икономически проблеми и въпроси е винаги най-грешното възможно решение. Към този проект трябва да се подхожда чисто прагматично от икономическа гледна точка. В момента, в който държавата е решила – и правилно е решила, – че няма да субсидира цената на този бъдещ произведен ток, било чрез гарантирано купуване или някакъв тип държавни финансови гаранции, то проектът става напълно изгоден за българската държава. Извън всякакво съмнение е, че нуждите от ток ще нарастват, извън всякакво съмнение е, че ще дойде моментът на приключването на АЕЦ „Козлодуй“. Централата в момента има удължен ресурс, но възможностите за това удължаване не са безкрайни. Идва един момент, в който няма да има удължаване, защото нещата стават напълно остарели и трябва да се подменят. Именно към този момент най-добре е в България да заработи следваща ядрена мощност, защото няма по-евтина и по-чиста енергия в света. Вложените средства- 3,5 милиарда са огромна сума, притежаването на лицензирана площадка, имайте предвид, че в днешно време да се лицензира, където и да било в Европа нова площадка е много трудно, да притежаваме и готови реактори, и да не се възползваме от възможността за реализация на такъв проект, би било глупост и слепота. Водещ: Казвате, че за България е изгодно. Наистина в момента по света се строят над 30 нови реактора, но след аварията във „Фукушима“ има премерен оптимизъм по въпроса за ядрената енергетика. Не трябва ли да ни притеснява и фактът, че става дума за стара технологията, та дори и надеждна? Кънчо Стойчев: Не съм специалист по технологиите и разчитам на хората, които разбират от тази материя. Колкото до аварията във „Фукушима“, могат да дам няколко други примера. Падат самолети. За съжаление, падат самолети, умират хора. Трябва ли да спрем самолетостроенето и да започнем да лазим по земята? Независимо от това, че падат самолети, до този момент най-безопасният транспорт, създаден от човечеството, е именно летателният. И статистиката ясно го показва. Ако погледнем броя на хората, които загиват в автомобилни катастрофи, и тези, които загиват в самолетни, то разликата е фрапантна. В единия случай годишно става дума за около 1000 души, в другия случай става за милиони. Ние да спрем самолетостроенето ли? Да, разбира се, неприятни са всякакви аварии, но всяка човешка дейност е бременна от възможността за грешка, за авария. Така че този аргумент изобщо не е сериозен. По-скоро това би следвало да бъде аргумент за по-голяма осторожност, по-голямо внимание, спазване на правила, технологии и т.н., а не да мислим някак си атавистично и дивашки – нещо като се сбърка, то трябва да бъде забранено веднага. Този подход до нищо не води в обществото, а камо ли по отношение на технологията, по една доказана технология. Водещ: Както казахте, няма да има държавно финансово участие. Премиерът Борисов определи още условия за това – че няма да има сключване на договори за дългосрочно купуване на електроенергията при съответното производство. Това обаче ще гарантира ли траен интерес от тези, които ще бъдат инвеститори? Да, има заявени от китайската държавна компания и френски инвеститор, но дали те ще останат наистина и ще представят проект на масата при тези условия, как мислите? Кънчо Стойчев: Разбира се, това е решение, което само инвеститорът, човекът, който дава парите, или групата, която дава парите, може да вземе. Аз трудно мога да отговоря на този въпрос. Това, което се изисква от българската държава, е максимално бързо да отблокира проекта, да създаде благоприятни условия, благоприятна среда, правна рамка и преговорни условия за потенциалните инвеститори. Ние създадем ли това, оттам нататък вече икономическата изгода ще си каже думата, но вътрешното ми убеждение е, че ще се намерят инвеститори, тъй като проектът е икономически изгоден, независимо от това какво се говори и политизира. Водещ: А как ще се гарантира националната сигурност, защото няма ядрени централи в света, които да нямат държавни гаранции, при условие, че няма да има предоставена такава? Кънчо Стойчев: Дали сте сигурна в това твърдение? Има напълно частни ядрени централи. Да, разбира се, през регулаторната рамка всяка държава защитава своя интерес, тъй като става дума за съоръжение, което потенциално застрашава живота и здравето на хората, и то във всеки случай повече, отколкото много други производства, независимо от това, че индустриалните аварии, за които се сещам в момента, огромната част от тях, да не кажа почти всички със странични последици, не са свързани в Европа с ядрената безопасност и с ядрените централи. Този спор за националната сигурност, как, поради това, че някой чужд инвеститор днес ще инвестира и ние ще си загубим суверенитета, е за детската градина. Той не е сериозен за нито един човек, който осъзнава първо какъв е календарът, кога живеем, къде се намираме, в кой век се намираме и второ, в какъв сват живеем – на пълна, глобална зависимост и взаимодействие. Така че ако ние трябва да търсим пълна национална сигурност и независимост, просто трябва по някакъв начин да си изрежем границите, да станем някакъв остров и да си намерим друга планета. Такова нещо е невъзможно. Водещ: Говорехме за енергийната сигурност на България. Според министъра на енергетиката Теменужка Петкова това ще се постигне чрез диверсификация на маршрутите и източниците на енергийни ресурси. С повдигането на темата за нов тръбопровод от Русия, или както го нарече президента Радев „Български поток“, не се ли отдалечаваме от тази идея? Кънчо Стойчев: Пак ще повторя – смесването на икономически и политически интереси и говорене много често е вредно. Диверсификацията е необходимост и тя се случва и ще се случи. Азерски енергоносители още от догодина ще започнат да пристигат в наша посока. Същевременно тези връзки, които се изграждат между страните на Балканите, дават безкрайни възможности за прехвърляне на ресурс, който идва и от други източници. След като Германия не се притеснява от факта, че над 1/3 от потребявания газ там е руски, ние защо да се притесняваме. Какво ще стане? Защото страшните приказки как руснаците затварят кранчето и правели какво – сменяли правителството – са глупости. Това е невъзможно. И естествено, стоят и геополитически интереси зад подобни разкази с черен край. Никакви опасности не съществуват, живеем във взаимосвързан свят, свят с регулации, с развити международни отношения. Водещ: „Риа Новости“ пише, че София ще съдейства за диалога Европейски съюз – Русия, което е заявил президентът Румен Радев. За какво съдействие става дума според вас и какви са перспективите за сътрудничество между двете страни? Кънчо Стойчев: Става дума за възстановяване на диалога. Знаем, че след 2014 г., след историята с Крим имаше един постоянно действащ преговорен комитет, комитет за диалог – той се наричаше Европейски съюз – Русия, формат, в който течаха договореностите между тези две страни. Струва ми се, че с последните посещения на Меркел в Сочи, в момента Макрон е в Санкт Петербург и разговорите с Путин, и сигналите, които изтичат в международното пространство, най-вероятно ще става дума за възстановяване именно на диалога в този формат. И тъй като България председателства Съвета на Европа, съответно Борисов е в този съвет, струва ми се логично на 30-ти в Москва тази тема да бъде обсъждана. Естествено, обсъждането на подобна тема не може да бъде българско хрумване и българска инициатива. В този смисъл, най-вероятно Борисов е получил необходимите пълномощия от Европейския съюз по тази тема. Така че аз очаквам след тази среща основният резултат да бъде по посока на възстановяване на диалога Европейски съюз – Русия. Водещ: А относно митата, ще има ли някакво развитие ? Кънчо Стойчев: То вече има развитие. Знаем договореността с „Газпром“, която пряко касае България. Т.е. България ще получи по-добри, конкуренти цени, тъй като „Газпром“ загуби спора с Европейската комисия и в този смисъл България, заедно с редица други страни от Източна Европа, спечели този спор. И вчера това беше потвърдено официално като финално решение, финален компромис. Така че ние ще спечелим много скоро от едно нормализиране на цените до тяхната конкурента стойност. Елеонора ЧОЛАКОВА

25 Май 2018 | 12:05 | Радио „Фокус“, „Добро утро, България“