Интервю с военния историк доц. д-р Петър Ненков за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“.


Водещ: 21-и Пехотен средногорски полк е формиран 1889 г. под името 21 Пеши средногорски полк. На 2 октомври 1892 г. полкът е дислоциран в град Станимака, тогавашното име на днешния Асеновград. По време на войните за национално обединение влиза в състава на 2-ра Пехотна тракийска дивизия. Повече за славната му история ще научим от военния историк доц. д-р Петър Ненков. Какво още трябва да знаем за произхода на 21-и Пехотен средногорски полк и какво е неговото развитие до началото на Балканската война?
Петър Ненков: 21-и Средногорски полк, както и вие казахте, е сформиран с височайши указ № 11 на княз Фердинанд Сакскобургготски, на 19 януари 1889 г. През 1912 г. 21-и Пехотен средногорски полк се състои от командване и щаб, 4 пехотни дружни, картечна рота, нестроева рота и паркови взвод. В цифрово изражение съставът на полка, след проведената в навечерието на Балканската война през месец септември 1812 г. обща мобилизация на Българската армия, включва 4973 офицери, подофицери и войници, 846 коня, 82 обозни каруци и 4 тежки картечници.
Водещ: Както вече стана дума, полкът влиза в състава на 2-ра Тракийска пехотна дивизия, заедно с 9-и Пловдивски полк формира Първа бригада на Родопския отряд в тази дивизия. Къде и как протичат военните действия с участието на 21-Пехотен средногорски полк по време на Балканската и Междусъюзническата война? Реализират ли се поставените му бойни задачи и цели?
Петър Ненков: Да, наистина 21-и Пехотен средногорски полк е включен в състава на Родопския отряд с командир генерал-майор Стилиян Ковачев и този отряд има за задачи да действа на второстепенно направление за настъпление, а именно към Родопския масив, с цел излизане на Беломорското крайбрежие и прекъсване на оперативната връзка между турските войски, намиращи се в тракийския оперативен театър, и на македонския оперативен театър. Знаем, че главната тежест, главните сражения се развиват именно на Маричиното направление, където настъпват трите български полеви армии. Родопският отряд, от своя страна, независимо че действа на по-второстепенно направление, също има много важна задача, тъй като в Родопите действат срещу него турския Кърджалийски корпус на Мехмед Явер паша, който пък има за цел да спре настъплението на Родопския отряд на генерал Стилиян Ковачев. И заедно с редовния турски аскер в него участват и фанатизирано местно мюсюлманско население, за чието въоръжаване турското Главно командване е създало специални складове с огнестрелно оръжие, в което се намират хиляди пушки, с които се въоръжават тези паравоенни формирования, известни от нашата история под името „башибозук“. В хода на бойните действия най-голям героизъм в Родопския отряд проявява именно 21-и Пехотен средногорски полк, командван от полковник Владимир Серафимов, родения в голямата Карловска околия, село Свежен, което днеска се намира в Община Брезово. Полковник Серафимов поема командването на 21-и Пехотен средногорски полк една година преди Балканската война. Благодарение на неговата отлична войскова подготовка за съвсем кратко време той наистина превръща 21-и Средногорски полк в една много силна войскова единица в състава в 2-ра Пехотна тракийска дивизия и когато на 17 септември се получава заповедта за провеждането на общата мобилизация, за съвсем кратко време той окомплектова и разгръща Средногорския полк. Главните задачи, които командването на Родопския отряд в лицето на генерал-майор Стилиян Ковачев поставя на средногорци, е първо да настъпят в Средните Родопи и да ликвидират т.н. Тъмръшки клин. Това са т.нар. помашки села, които остават в пределите на Османската империя след Съединението на България. В тях се създава, в този регион, т.нар. Тъмръшки клин, една силно централизирана власт начело с Ахмед ага Тъмръшлията и която, знаем от нашата история, извършва ред безчинства и жестокости при потушаване на Априлското въстание в Перущица и останалите въстанали села като Лилково, Бойково и други в Средните Родопи. В Тъмръшкия клин има доста силна, компактна маса от българомохамедани, които се въоръжават и се подготвят от турското Главно командване за водене на военни действия. Тъмръшкият клин е надвиснал много заплашително над жп линията, която свързва Цариград, Одрин, Пловдив и София – барон Хиршовата железница, и в случай, че турските войски успеят да нахлуят от там в Горнотракийската низина, те биха прекъснали тази важна жп връзка, както и пътя от Пловдив за София, и биха внесли истинска паника и хаос в българския тил, тъй като по това време в Горнотракийската низина няма големи български войскови формирования. Именно затова и командването на Родопския отряд заповядва като първа задача на средногорци е да настъпи и да ликвидира този Тъмръшки клин, след което средногорци трябва да настъпят през Средните Родопи, да излязат на беломорския бряг и да прекъснат оперативната връзка между турските войски, намиращи се в Македония и Източна Тракия. Задачата е наистина много впечатляваща. За нейното изпълнение заедно със средногорци действат и няколко чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), които имат задачи, за да могат да открият замисъла на противника и да предупредят командването на 21-и Средногорски полк. Полкът си остава гръбнак на Първа бригада на Втора Тракийска дивизия. Начело на тази бригада е небезизвестният полковник Димитър Гешов. 21-и Средногорски полк настъпва след обявяването на 5 октомври 1912 г. срещу Средните Родопи и още в първия ден на обявяването на войната той среща силна съпротива при овладяването на турските гранични постове. Важното е, че средногорци с един бих казал висок боен дух, с висок ентусиазъм още в първите дни на бойните действия проявяват бих казал един много висок настъпателен темп при овладяването на турските гранични участъци и много бързо те успяват да разгромят Тъмръшкия клин с център град Гьоврен, днешния Девин, и така да се спуснат по поречието на река Чепеларска, като успяват да овладеят много християнски, български села в Средните Родопи. И тук вече пристига еманацията, или така да кажем кулминацията на бойните действия в първите дни на Балканската война в Средните Родопи, в които Средногорският полк е застрашен от обкръжаване и от разгром от превъзхождащите го части на Кърджалийския турски корпус на Мехмед Явер паша. Неслучайно полковник Димитър Гешов, оценявайки опасната обстановка, отдава заповед 21-и Средногорски полк, който по това време е овладял трите села – Устово, Райково и Пашмакли, да се изтегли към Роженския превал. Няма никъде точни данни, дадени за съотношението на силите, но като цяло преобладава мнението в българската военноисторическа наука, че около два до три пъти турците имат превъзходство в жива сила и в артилерия над 21-и Пехотен средногорски полк. И паметната победа, която извоюват средногорци в този наистина епичен бой – на 19-и, 20-и, 21-и се водят тези епични боеве, в които средногорци наистина показват чудеса от масов героизъм. Но този паметен бой има своята увертюра, която се записва със златни букви в българската военна история. Когато местните селяни от току-що освободените християнски български села разбират, че в щаба на 21-и Средногорски полк е получена заповед той да се оттегли и да ги изостави на произвола на съдбата, те идват и със сълзи на очи молят полковия командир полковник Владимир Серафимов да не отстъпва, защото той знае какво ги очаква жителите на тези села. Полковник Серафимов отказва да изпълни категорично заповедта на старшия командир и с риск да бъде даден на военен съд той му казва: „Не, нито поглед назад. На освободените роби робството няма да върна пак. Няма да отстъпя селата, в които вчера бях посрещнат като освободител“. Почва да вали първият сняг в Родопите. За да не се демаскират позициите на полка, на войните е забранено да се палят огньове през нощта и средногорци изкарват много студени нощи. Но въпреки всичко те стоят в своите позиции, в своите окопи и очакват противникът да настъпи. Пет пъти настъпват турците срещу позициите на полка и въпреки отчаяните юруши на аскера, средногорците издържат техните щикови атаки и сами преминават накрая в шеметна щикова контраатака, която решава изхода на боя. Захвърляйки своето тежко въоръжение, своите оръдия, артилерийски ракли със снаряди, турците панически отстъпват и това е именно началото на края на бойните действия на връх Средногорец, в които средногорци удържат една блестяща победа. Неслучайно ще минат години и именно тези местни хора ще вземат решение да се създаде инициативен комитет, в който влиза местната, образно казано, интелигенция – свещеници, учители, кметове, бивши поборници за народна свобода, ветерани, запасни членове, през 1934 г., че иска, че желае, в знак на признателност към полковник Серафимов, селото да се прекръсти в Полковник Серафимово. В края на Балканската война Средногорският полк преминава в решително контранастъпление, излиза на беломорския бряг, където успява да превземе няколко големи селища. В края на 1912 г. полковник Серафимов е повишен в длъжност. Той е назначен за командир на Първа бригада на Втора тракийска дивизия и оставя командването на полка на своя заместник подполковник Тодор Шарлаганджиев. Част е от Втора Тракийска дивизия. Тя има за задача да отбранява Мраморноморското крайбрежие от турски морски десанти, които имат за задача да настъпят в тила на Първа и Трета български армии, които водят бойни действия на Чаталджанската укрепена позиция. Във втората балканска война – знаете, че няма голямо прекъсване между двете войни, – когато разбират за вероломните планове на съюзниците от Балканския съюз Сърбия и Гърция да не изпълнят подписаните договорености с българското правителство преди Балканската война по отношение на безспорния и спорен дял на Македония, българското главно командване взима веднага решение да извършва един комбиниран марш с параходи, отпуснати от Русия, руски параходи, с железница, с влакове и най-вече с пеши маршове. Безсмъртният български пехотинец изминава хиляди километра, за да може да се дислоцира българската войска в Македония, на българо-сръбската граница, на българо-гръцката граница, където нервите на българския монарх Фердинанд Сакскобургготски не издържат, той издава една устна заповед на помощник главнокомандващия на действащата армия генерал-лейтенант Михаил Савов Втора и Четвърта български армии да настъпят и да нанесат един мощен удар по гръцките и турските войски, с който да ги респектира. Разбира се, това е само добре дошло за сърби и гърци, които започват бойни действия. И въпреки че правителството в София на следващия ден, след като започват бойните действия, въпреки че отдава заповед те незабавно да бъдат спрени, войната продължава и за съжаление, въпреки проявения героизъм в редица операции, в редица битки, в тази кратка, но много жестока и кръвопролитна война, въпреки проявения героизъм от българския войник, войната е загубена. В тази война има наистина една битка, която е много малко известна. Това е битката при Криволак 1913 г., в която Втора Тракийска дивизия, в състава на която е 21-и Средногорски полк, с едни шеметни щикови нощни атаки разгромяват силната Тимошка дивизия с този призив в битката при Криволак. Тази Тимошка дивизия е заела стратегически скалисти височини, които – аз съм ходил с мои колеги запасни офицери и сержанти, с техните семейства, ходихме да я видим тази позиция, която днеска е полигон на македонската армия, а също и на НАТО. Просто се чудя как нашите дядовци са атакували на нож и са превзели тези скалисти височини и са обърнали в паническо бягство сърбите, които наистина в този жесток ръкопашен нощен бой – вижда се на какво е способен българският войник, неговите шеметни щикови атаки „На нож“. По-късно средногорци участват в сражението на Калиманското плато, наречено от някои военни историци тогава „втората Шипка“, в което заедно с другите български полкове прекършват настъпателния устрем на сръбските войски, обръщат ги в бягство и не им позволяват да се съединят с настъпващите в долината на река Струма настъпващи гръцки войски, които след овладяването на Благоевград, Горна Джумая тогава, имат голямо желание да настъпят заедно със сърбите и да овладеят българската столица София. 21-и Средногорски полк взима участие и в последните епизоди на тази Втора балканска война. Това е операцията по обкръжаването на близо 100-хилядната гръцко-арменска групировка и това е началото на края на тази война.
Водещ: Доц. д-р Петър Ненков, какво е участието на полка в хода на Първата световна война?
Петър Ненков: Сега, в момента честваме 100 години от излизането на България или края на участието на България в Първата световна война. При завоя на река Черна – това е най-кръвопролитното сражение на Македонския фронт по време на Първата световна война, в което участват 14 български и няколко германски полка от най-различни дивизии, българите наистина воюват срещу, ако не ме лъже паметта, войскови контингенти на 27 нации, чиито държави са участнички във военнополитическия блок на Антантата. И не само воюват срещу тях, но и ги разгромяват българските воини по всички правила на военното изкуство. При завоя на река Черна 21-и Средногорски полк е командван от небезизвестния полковник Климент Джеров. Полковник Климент Джеров командва средногорци в боевете при завоя на река Черна. За съжаление, тук в тези боеве на няколко пъти той изпраща молба с войници и по полевия телефон до старшото командване, в които искал полкът само с 200 метра да дръпне своята позиция назад, тъй като се невероятно тежки жертви. Бригадният командир обаче е непреклонен – нито крачка назад. И естествено, че в хода на боевете за съжаление загива и полковник Климент Джеров, който посмъртно е повишен в звание генерал-майор. В това сражение обаче средногорци заедно с останалите български полкове, въпреки многобройните жертви, които дава, не позволява на противника да извърши пробив в неговата отбрана, с което би застрашил не само полковата позиция, но и участъка, който заема бригадата. Така средногорци достигат именно и до последните седмици и месеци на Първата световна война – това е пробивът при Добро поле през септември 1918 г., когато противникът, концентрирайки много голяма жива сила и артилерия, успява да извърши пробив в българската отбрана и въпреки героизма, над 70% от българските войници загиват в пробива на отбраната. Въпреки техния героизъм, войските на Антантата, на Съглашението успяват да извършат пробив и това е началото на края на участието на България в Първата световна война. Трябва да кажем, че това е един от най-тежките периоди в историята на Българската армия след Освобождението и въпреки всичко, тя излиза с чест от този период, когато няма право да има тежко въоръжение, бойна авиация, военноморски флот, танкове, тежка артилерия. Въпреки всичко, укривайки част от въоръжението си от съюзническата контролна комисия, през 1928 г. тайно от Антантата дружините отново се разгръщат в полкове, България започва ускорено превъоръжаване на своята армия и през Втората световна война тя отново е онази респектираща въоръжена сила на Балканите, с която трябва да се съобразяват всички – и приятели, и врагове. Средногорската дружина идва в Карлово. Много малко хора знаят за участието на средногорци в Карловския гарнизон, а то никак не е малко. Това е повече от 10 години и в този период те построяват Военния клуб в Карлово, участват във възстановяването на родната къща на Апостола на свободата и дават много за популяризирането на героичното минало на Българската армия сред местните хора. В този период средногорци са командвани от небезизвестния подполковник Крум Колев. Също така в този период в Карлово средногорци са командвани от полковник Петър Димков – бъдещ народен лечител прочут, от полковник Георги Тунтев и други командири, които записват със златни букви името си в историята на полка.

Винсент ТАНОВСКИ

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---