ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Акад. Георги Марков: Пожелавам на Агенция „Фокус“ все така да следва своята родолюбива линия, защото за жалост много от медиите налагат една съвременна цензура

Акад. Георги Марков: Пожелавам на Агенция „Фокус“ все така да следва своята родолюбива линия, защото за жалост много от медиите налагат една съвременна цензура

Историкът акад. Георги Марков в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 18-тия рожден ден на агенцията. Фокус: Г-н Марков, Агенция „Фокус“ навършва 18 години присъствие в българската ...

7 Юни 2018 | 14:00 | Агенция "Фокус"

Акад. Георги Марков: 3 март е един голям празник и трябва всеки българин да изкара националното знаме и да почувства, че това е едно ново начало във вековната българска история

Акад. Георги Марков: 3 март е един голям празник и трябва всеки българин да изкара националното знаме и да почувства, че това е едно ново начало във вековната българска история

Историкът акад. Георги Марков в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“. Водещ: 140 години след края на Освободителната война. Какъв е съвременният прочит и какво е значението за нас като свободни българи? Георги Марков: Това е деветата поред война между Русия и Османската империя, които нашите деди твърде дълго са чакали, тъй като българските земи са близо до подстъпа към Цариград и проходите. Нашият ред идва след този на Сърбия, на Гърция, на власи и на молдовани. Но преди всичко войната е предизвикана и наложена от Априлското въстание. Всъщност, ние българите сме искали своето освобождение, дали сме кръвните жертви през 1876 година, и императорът Александър II, който е споходен от опасения, че ще го постигне съдбата на баща му Николай I – така си отива след пораженията в Кримската война. Императорът не е живял дълго, и още повече руската армия тогава при реорганизация е трябвало да минат поне 4 години, но и общественото мнение в Русия, и в Европа налага тази Освободителна война за нас. Водещ: Трябва ли, академик Марков, да се правят паралели в историческата и политическа ситуация тогава и сега? Георги Марков: Преди всичко с Освободителната война преди 140 години България се завръща на европейската политическа карта. Това са 500 години, което е страшно много време. България е съществувала на географските и етнографските карти, но не и на политическата карта. И тогава ние, българите сме искали да живеем свободно в собствена свободна, независима държава. Това, което днес имат днешните поколения е, че наистина България е свободна, тя частично е суверенна, защото ние сме в Европейския съюз, в НАТО, и имаме определени задължения, но разполагаме с национални и с лични свободи. Водещ: Правени ли са опитите да се разделя руската императорска политика от волята на руския народ, като се обяснява, че войната е започната заради пътя към Проливите? Георги Марков: Да, стратегията на царизма, това е т.нар. „завет“ на Петър Велики – Русия да излезе на топлите морета. Тя е голяма империя, но като казваме „топлите морета“, първо, Екатерина II завзима Крим и някои съседни територии, присъединява ги, и така в ХIII век вече Русия излиза на първото топло море – това е Черно море, но постепенно разширява откъм Кавказ, и към Балканите, където е най-прекият път към Цариград и към протоците. Това е силата на руския царизъм. Така че няма по това време друга велика сила, която да е хвърлила и дала толкова жертви. Не бива да изпадаме до цинизма, както твърдят някои колеги – виждате ли какво е това 200 хиляди – това е измисленото число. Те са били само 68 хиляди, като загиват офицери и войници от руската армия. Няма друга чужда армия с толкова много гробове на съвременна българска територия. Така че нека разберем, че стремежът на Руската империя към Цариград и към протоците ни възстановява, като държава на политическата карта. И това е не само за нас, българите – аз казах, и за другите народи. Никой народ на Балканите не се е освободил самостоятелно. Имал е въстание, но след това са се водили войни. Това е една империя, Османската империя е на три континента – Балканите и чак до Персийския залив и до Северна Африка, днешна Либия. Могло е да вдигнем въстание, но не и да победим империята. По-скоро да предизвикаме една такава поредна Руско-турска, вече за нас Освободителна най-накрая война. Водещ: Как трябва да направим връзката между Националноосвободителните борби на българите с Руско-турските войни от ХVII и ХVIII век, походите на Дибич Забалкански, Кримската война, Руско-турската освободителна война? Георги Марков: Ние, българите сме направили тогава възможното, за да извоюваме и да предизвикаме извоюването на свободата. Защото ето, споменахте за ген. Дибич Забалкански, той 1829 година, когато българска делегация отива в Одрин, казва: „Вашият ред още не е дошъл, сега дойде редът на Гърция. Те получават своята независимост, сърбите, власите и молдовците получават своята автономия. Вие ще чакате. Ще се бунтувате, ще въставате и ще дойде момент да ви освободим“. Така казва ген. Дибич Забалкански, защото наистина има едно степенуване на руските цели на Балканите. Не е било възможно изведнъж да бъде освободена цялата Югоизточна Европа. Да не забравяме, че от другата страна на Югоизточна Европа пък воюва Австрийската империя – и тя води войни първоначално срещу Османската империя. Войната е заплатена и с много жертви, и с много страдания. Вярно е, че Санстефанският предварителен договор е да пренебрегнат България и Санстефанска България беше разпокъсана на 5 части, но все пак, макар и едно княжество васално до Стара планина до Софийското поле беше ядрото за борбите, за войните за национално освобождение и обединение. Това вече зависеше от нас и от международните отношения. На първия етап Санстефанския договор го осъществихме през 1885 година, когато се съединихме с Източна Румелия и защитихме обединението в борбата срещу агресора Сърбия, но по-нататък – Първа Балканска, Втора Балканска, Първа световна война, за съжаление, не се стигна до националния идела, завещан от Санстефанския договор за мир на събирането на всички българи под общодържавна стряха. Това не се случи, пък не може да стоварваме вината върху този договор, който бележи възстановяването на българската държавност. Водещ: Можем ли да смятаме, че Априлското въстание е предизвикателството, или по-точно въстанието, което е довело до обявяването на войната, или отново трябва да я обясняваме с геостратегически стремежи и намерения? Георги Марков: Казах, че наистина без Априлското въстание и неговото жестоко смазване, отзвукът му из цяла Европа, нямаше да има поредна Руско-турска война, защото императорът не е желал войната. Тази война му се налага и вече, разбира се, е наречен Цар Освободител от крепостните селяни, понеже 1861 година ги освобождава от крепостното право. Тази война се случи благодарение на Априлското въстание и на развълнуваното обществено мнение, защото в Русия славянофилите имат изключително силно влияние, и те заявяват на императора, че ако той сега не изтегли меча си, Русия ще изгуби своята слава на покровителка на братята православни от Югоизточна Европа. И Русия е длъжна да воюва за тяхното освобождение. Разбира се, целта на Русия, говоря като официална политика, е да иде на топлите морета. И неслучайно Великобритания и Австро-Унгария се възпротивиха на голяма Санстефанска България. Това го казва тогавашният премиер на Великобритания Бенджамин Дизраели: „ Ние не сме против голяма България, но сме против малка Русия на Балканите. Ние няма да допуснем Русия да доближи толкова до Цариград и до протоците“. И тези две велики сили – Великобритания и Австро-Унгария всъщност, благодарение на тяхната зла воля, на техните политически интереси, наложиха разпокъсванията на Санстефанска България. Забележете, те са настоявали васално княжество България до билото на Стара планина, но благодарение на Бисмарк, който заявява, че според германските геолози Вакарелските възвишения са продължение на Стара планина, то ние и Софийския окръг, и благодарение на него имаме столица София. И поради това още преди 2 години, когато отбелязахме 200-годишнината на княз фон Бисмарк – Железният канцлер, предложихме на Общинския съвет да се кръсти една улица на негово име, защото той е честен посредник в Берлин. Той е домакин, но той решава разпокъсването на Санстефанска България. Този мит трябва да бъде опроверган. Благодарение на Бисмарк, Варна и София са включени в Княжество България. Водещ: Нека още малко да поговорим за това въстание. Каква е международната обстановка тогава, можете ли да ни кажете? Георги Марков: Това въстание е част от Източната криза, която започва през лятото 1875 година с въстанието на Босна и Херцеговина. Кризата се разширява, септември 1875 година избухва нашето Старозагорско въстание, което обаче е прибързано – то не е така добре подготвено, и пролетта на 1876 година Априлското въстание, както Стамболов тогава заявява в Гюргево: Лудост, лудост малко е необходимо, защото ние ще въстанем и знаем, че няма да може с черешови топчета и кремъклийки пушки да преборим Османската империя с крупови оръдия и маузерови пушки. А ние, ние ще предизвикаме султана да извърши своите зверства, и тогава ще смутим съвестта на Европа. И така се стига до възможност Русия да обяви войната, защото другите Велики сили са я гледали подозрително да не би да разшири своите владения не само в Кавказ, но и на Балканите. Отзвукът от смазването на Априлското въстание, Батак и Перущица са имена, във френския парламент Виктор Юго споменава името на Батак – къде избиват братя християни, не, – казва, – в Азия, ето тук, в Европа. Така че въстанието всъщност прави възможна тази война. И великите сили декември 1876 година, когато се събират в Цариград на посланическата конференция, когато решават да има две автономни български области – Източна и Западна, съответно със столици във Велико Търново и София, тогава султанът отказва да признае решението на Великите сили, тогава вече Русия получава европейския мандат да води своя 9-та поредна война срещу Османската империя. Българският въпрос е поставен в дневния ред на източния въпрос, и трябва да бъде решен. Трябва да бъде решен, а не да се отлага той със столетия, както се получава това още от XVIII век – българският въпрос непрекъснато се отлага решението в дневния ред на Великите сили. Водещ: Освен Априлското въстание, споменахте и за боевете при Стара Загора. Правилно ли е да смятаме, че тези боеве през лятото на 1877 година е по някакъв начин рождената дата на Българската армия? Георги Марков: Да, това е бойното кръщение на новата Българска армия, защото това са хиляди българи, които са взимали участие при това въстание – чети, двете легии в Белград, те са записват доброволно и воюват като част от руската армия. Като при Стара Загора, Шипка и при Шейново нашите опълченци доказват, че ние българите заслужаваме да бъдем свободни, заслужаваме тази свобода най-сетне да я вкусим, и да имаме собствена държава, в която да живеем, както и Левски казва: Да се живее по наши закони, и съобразно нашите национални интереси и националното достойнство. Опълчението след това заляга в основата на Българската земска войска, която 1889 година, и после вече в Българската армия, се прославя и записва имена в световната история. Ето Одринската епопея, Тутраканската, Дойранската епопея – сега ще отбележим живот и здраве тази година Дойранската епопея на 9-та Плевенска дивизия на ген. Владимир Вазов. Изведнъж този народ, който е нямал право да носи оръжие в Османската империя, освен като хайдути и четници в Балкана в Балканската война побеждава Османската империя и стига до Чаталджанската укрепена позиция на 40 км от Златния род. Така че основата е Българското опълчение. Водещ: Академик Марков, оценявана ли е ролята и значението на Руско-турската освободителна война през тези 140 години, особено по време на Царство България, по време на социализма, и в посттоталитарния период – след 1989 година? Георги Марков: Войната е оценявана, и още след Освобождението, това е празник разбира се, тогава до 1916 година на 1 април отбелязваме тази дата. Неслучайно след победата при Сливница 1986 година Иван Евстратиев Гешов – бъдещият председател на БАН, който е делегат в Букурещ, настоява договорът да бъде подписан на 19 февруари, защото това е една славна дата и празничен ден. Парадоксът е, че след 9 септември 1944 година, този празник беше отменен и по идеологически причини беше заменен със 7 ноември, което тогава наричаха „Великата октомврийска социалистическа революция“. И празникът беше отменен, макар че се отбелязваше неофициално. Веднага през 1989 година с основание празникът беше възстановен. Пак се появиха гласове – това е един договор между две империи, дайте сега 24 май да бъде нашият национален празник. Аз тогава също участвах в този спор. Това 90-те години. Казах аз – 24 май това е духовен празник, това е на писмеността, на просвещението, науката, изкуството. Докато 3 март е началото на възстановяването на българската държавност. Така че 3 март е един голям празник. Толкова години вече го отбелязваме, хубаво е да не го прекарваме като почивен ден, а всеки българин да изкара националното знаме било на балкона, било на покрива, хубаво е да почувства, че това е едно ново начало във вековната българска история. Водещ: Превратностите на историята карат част от офицерите от руската армия, участвали в Освобождението да се сражават с българите през Първата световна война. Какво е отношението на България към тези офицери, академик Марков? Георги Марков: За разлика от днес, когато отбелязваме 100-годишнината от Първата световна война, 45 години тази война беше забранена, тъй като видите ли в Добруджа сме се сражавали с казаците. Поради тази причина след 1989 година колко време мина, докато преди 2 години, на 7 септември 2016 година най-стене открихме паметника на този прославен генерал – Иван Колев – началникът на конниците от Добрич. Бях тогава председател на сдружението да се изгради паметникът. И много се спореше, аз много настоях да се изпише защо, на самия паметник и сложихме буквите – защо воюваме с освободителите в Добруджа и ген. Иван Колев го казва: Кавалеристи, с болка на сърцето, заповядвам да се сражавате с нашите освободители. Какво правят казаците в нашата родна Добруджа? Ще ги бием, като всеки враг на национално обединена България. Това е написано на паметника. Ген. Колев в три изречения обяснява, че това е национална кауза, защото руските войски не са в Добруджа вече като освободители. Те идват, за да помогнат на румънските окупатори да задържат заграбена Добруджа. Така че, ние не трябва да намесваме политиката в историята. Водещ: Какви отличия са раздавани в чест на Руско-турската освободителна война, и най-вече, какво трябва да знаят децата за войната? Георги Марков: Разбира се, ние след това взимаме от руснаците – има Георгиевски кръст „За храброст“ и Войнишки кръст „За храброст“ с образа на Свети Георги. След това княз Александър взима от Русия тези две отличия. Те са за бойно отличие – само по време на война. И за жалост половината от тях, говоря за нашите отличени във войните, като половината от тях са загинали, но са наградени посмъртно. А децата трябва да знаят, защо България е осеяна с паметници от тази война. И трябва да бъдем признателни. Аз взимам отношение днес, когато понякога някои политици се увличат. Знаете, сега съвременната политика към Русия, но ние трябва да се върнем 140 години назад и да видим как нашите деди са посрещали руската армия. След това, тълкуванието, политическите тълкувания минават още при Стамболовото управление, и Първа световна, и Втора световна, по най-различни перипетии, но трябва да знаят децата, че по тази земя са загинали руски войници. И не само руски по произход, тъй като това е една многонационална армия – загиват и поляци, и финландци, и грузинци, и от Руската империя, и разбира се и румънци при Плевен. И трябва да тачим тяхната памет и да съхраняваме техните паметници. Водещ: И като за финал на нашия разговор, можете ли да ми кажете по спомен няколко реда от одата „Опълченците на Шипка“? Георги Марков: Това е по спомен: „Тогава Столетов, наший генерал, / ревна гороломно: „Млади опълченци, / венчайте България с лаврови венци! / на вашата сила царят повери / прохода, войната и себе дори!“ Това е, което ген. Столетов – началникът на Опълчението още тогава заявява, че това е ключовото сражение. На този връх ние българите заедно с руските войници доказваме, че заслужаваме да живеем свободно в своя собствена независима и свободна държава. Деница УЗУНОВА

3 Март 2018 | 13:00 | Радио „Фокус“, „За честта и славата на България“