Доц. Соня Пенкова, НВИМ: Едно от големите достойнства на българската армия е това, че нито едно бойно знаме не е попадало във вражески ръце

Доц. Соня Пенкова, директор на Националния военноисторически музей, в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 132 години от Сръбско-българската война.

Доц. Соня Пенкова, директор на Националния военноисторически музей, в интервю за Радио „Фокус“. Водещ: В София посетителите на Националния военноисторически музей днес имат уникалната възможност да видят експонирано само за този ден оригиналното знаме, първообраз на българския трибагреник. Доц. Пенкова, разкажете ни за този експонат. Соня Пенкова: Ще си позволя, преди да разкажа за експоната, да кажа, че музеят е пълен с предимно млади хора и много деца. Повече от 10,2 хиляди човека преминаха от сутринта и се поклониха символично на този пръв емблематичен символ на новоосвободена България. Дотолкова, доколкото действително е първообраз на избрания от Учредителното събрание трибагреник. Избрахме този експонат, защото по може би най-ярък начин отразява и нашите собствени усилия български в името на свободата и ни показва, че всяко едно усилие е възнаградено, стига да бъде достатъчно адекватно на конкретната историческа ситуация. Знамето е изключително интересен експонат, рядко сме го показвали. То се съхранява при уставен режим. Свързано е с историята на Руско-турската война и участието на българското опълчение, дотолкова, доколкото е част от няколкото знамена, които са направени от българските общини както в Румъния, така и в Русия, за да бъдат дарени на дружините от формираното българско опълчение за участие със знамената в готвената Руско-турска война. Така и това не се случва, но това пък не променя историческата съдба на това знаме. За първи път подредбата на цветовете, така както я приема Учредителното събрание, се среща в това знаме. По спомени на някои от водачите на тогавашното Учредително събрание това знаме дори е внесено и показано там на място. Разбира се, това са цветове, краски и багри, както казват тогава депутатите, които са част от формиращата се вече национална символика, макар и в рамките на Османската държава, те не са нови. Просто подредбата им е различна от това, което съществува в знамената, както на Раковски, така и на Филип Тотю във времето до 1877 г. Водещ: Знае ли се кой е изработил това знаме? Соня Пенкова: Знамето е изработено благодарение на усилията бих казала на семейството на Иван Параскевов, богат българин, емигрант в Браила. Той поема ангажимента да направи знаме за доброволците, които се събират в Браила. Възлага на дъщеря си, която тогава е 14-годишна, да ушие това знаме. Наистина знамето е изпълнено много добре, то е с богата сърмена везба, която изобразява изправен коронова лъв с надпис „България“ над лъва в полукръг и отдолу малко по-дълъг текст. Така че знамето наистина носи национална символика и е един чудесен начин, прекланяйки се пред него, да отдадем своята почит към всички поколения българи, обрекли живота си и дарили смъртта си, ако можем така символично да се изразя, на България и на каузата за нейното освобождение. Водещ: Знамето е връстник на свободата, малко по-рано е създадено, доколкото разбирам. Казвате, че само днес го показвате, в какво състояние е знамето, можем ли да бъдем спокойни, че ще можем да го виждаме и в бъдеще? Соня Пенкова: Разбира се, знамето е, бих казала, в чудесно за достолепната си възраст състояние. Без нарушения, без разпад на тъканта, без различни, няма данни, които да дават основания да смятаме, че то не е в добро състояние. За него се полагат адекватни грижи, така както за огромния знаменен фонд, който има музеят. Така че надявам се, че и нашите внуци ще могат да видят това прекрасно знаме. Водещ: Казахте, че днес се радвате на много посетители, сред които и млади хора. Знаете, доц. Пенкова, че Трети март през последните години в някаква степен е преосмислян, подлаган на преоценка. Има противоречиви мнения за това доколко това е денят, който трябва да бъде национален празник на страната ни. Вашата оценка за Трети март каква е? Соня Пенкова: Ние българите често сме склонни да преосмисляме нещата и да започваме историята отначало. Това вероятно не е от най-добрите ни черти на народ. Така е вероятно и с Трети март, той попада в този, как да кажа, този стремеж за различен прочит. При всички случаи каквито и наслагвания да е имал този празник в миналото, и той наистина е имал доста идеологически наслагвания, които в някаква степен повлияха на неговата съдба във времето на демократичното развитие на България, не можем да отречем, че това е денят, в който се ражда Санстефанска България. Тя се ражда като една наистина обективирана идея, която е съществувала в различни изяви и различни действия преди това, но този път наистина тя излиза на политическата сцена. Независимо че Берлинският конгрес слага край на Санстефанска България, мечтата за Санстефанска България ще движи България десетилетия след това. В името на обединението на българите ще загинат хиляди по бойните полета на Мизия, на Тракия, на Македония, на Добруджа, без тази мечта да бъде осъществена. И от тази гледна точка може би и затова този ден е особено важен. Защото е свързан с тази за кратко родила се и за кратко просъществувала мечта, в която ние влагаме много национални усилия. За добро или за лошо, може би адекватният отговор ще дойде години след нас. Водещ: Смятате ли, че страната ни е длъжник на заслугата на Българското опълчение в Руско-турската война. Може би акцентът винаги е бил, че руските войски са тези, които освобождават страната ни и в сянката на това се споменава българското участие. Соня Пенкова: Определено смятам, че сме длъжник на усилията на българите в Руско-турската освободителна война. Не само на Българското опълчение бих казала. Защото Българското опълчение не е единственото българско участие в тази война. Около 30 хиляди българи се включват в Руско-турската война под различни форми, в чети, в помощ групова или в паравоенни образувания, с помощта на които руската армия осъществява много от изключително критичните преходи през Балканите. Да не говорим за голямата подкрепа чисто логистична от гледна точка дори на храна и подобни неща от първа необходимост в тези огромни преспи през Балкана. Като още повече се има предвид, че именно на тази изненада разчита руската армия на действия в зимни условия през Балкана. И това е едно от нещата, които те развиват предварително като своя стратегическа цел. Така че българското опълчение и българското участие наистина стоят някак си в сянката на действията на руската армия. И като се има предвид, че можем да говорим спокойно за едно 40, че и даже до 50 хиляди по различни данни българи, които участват във войната. На фона на размера на руската Дунавска армия това наистина е една сериозна част, която е между една трета и една четвърта, съпоставена с руската армия. Разбира се, тази съпоставка не бива да бъде приемане съвсем директно, защото руската армия е обучена, въоръжена и прочее. Колкото и да има разлики в това при сравнение с османската армия, тя все пак е една редовна армия, която има своите качества, своите обучения и други черти. Но заслугите на българското опълчение и на всички участващи във войните, е, че всички останали живи до времето на Руско-турската война воеводи от националосвободителните борби участват в нея. Те участват дори в Сръбско-българската война. Тези, които са живи все още, независимо от преклонната си възраст. Именно показът на това знаме за нас е още един повик да си спомним, че за собствената си свобода ние наистина сме дали немалко и в някаква степен това би следвало да ни прави още по-горди, защото ни показва, че ние можем, стига да искаме. Водещ: Точно в дни като днешния дано съумяваме да преосмислим историческите събития и в контекста на тези пропуски, за които говорихме до момента. Росица АНГЕЛОВА