Доц. Соня Пенкова, НВИМ: Едно от големите достойнства на българската армия е това, че нито едно бойно знаме не е попадало във вражески ръце
Директорът на Националния военноисторически музей доц. Соня Пенкова в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с изложбата „Спасените бойни знамена на България“, която ще бъде представена в музея от 18 юли до 19 август.
Фокус: Доц. Пенкова, в Националния военноисторически музей ще бъде открита изложбата „Спасените бойни знамена на Българската армия“. Какъв е поводът за създаването ѝ?
Доц. Соня Пенкова: С тази изложба Националният военноисторически музей чества както края на отбелязванията по повод Първата световна война, така и годишнината от създаването на Българската армия. Това всъщност е първата проява и първата изложба, с която ние ще започнем отбелязването на тази годишнина, което ще продължим и през следващата година. Спряхме се на тази изложба, защото няма българин, който да не е убеден, че едно от големите достойнства на нашата армия е това, че нито едно българско бойно знаме не е попадало никога във вражески ръце. И тъй като историите за заложничеството на българските полкове са любопитни и на моменти малко познати, решихме да се спрем на този щрих от 140-годишната история на Българската армия. Разбира се, имайки предвид, че тази година завършваме отбелязването и на годишнината от Първата световна война.
Фокус: Кои знамена ще бъдат част от изложбата?
Доц. Соня Пенкова: Част от експозицията ще бъдат всички спасени знамена. Този път, за разлика от друг път, когато показваме по едно или две от тези знамена, сега за месец ще бъдат показани знамената на 1-ви, 3-ти, 6-и, 8-и, 9-и, 15-и, 19-и, 25-и, 27-и, 35-и, 36-и, 42-ри, 51-ви и 52-ри полк. Всички тези 14 знамена ще бъдат част от изложбата. Те са оригинали и заедно с тях ще бъдат показани и техните наградни ленти и част от приборите на знамето. Разбира се, знамената са без дръжка и по тази причина ще покажем само две от възпоменателните гривни за спасяване на знаме, защото другите гривни са прикачени трайно към дръжките и няма как да ги покажем. Но има две, които са пристигнали при нас във времето, и те ще бъдат показани, за да могат посетителите да се запознаят и с отличията, които през 20-те години са създадени с цел да отличат тази достойна постъпка на командирите на полковете и на командите, които те създават, за спасяване на българските бойни знамена от заложничество. Така че по тази причина ние ще покажем и знаци за спасяване на някои от спасителите, които музеят притежава, както и лични вещи на някои от тези офицери и подофицери, които съставляват командите, получили задачата да изнесат бойните знамена до българска територия, преминавайки в определени случаи и през вражеска територия. Надяваме се, че това ще предизвика сериозен интерес от страна на любителите на военната история, тъй като за първи път тези знамена се представят всички заедно. Също така част от изложбата ще бъде и печатът на щаба на действащата армия, с който са подпечатвани всички документи, излизащи от щаба на армията по времето на Първата световна война.
Фокус: Можете ли да ни разкажете малко повече подробности за някои от по-интересните знамена, които посетителите могат да видят?
Доц. Соня Пенкова: Всички истории са интересни, защото в голяма степен носят духа на едно различно време, носят духа на едно друго усещане, което хората тогава под пагон или мобилизирани са имали за категориите вярност, доблест и изпълнен дълг. Така че всички тези истории в голяма степен носят привкус на близост, на еднаквост по начина, по който се случва самото спасяване. Знамената са достигнали до нас като автентичен разказ на хората, които са били в тези команди, което носи още по-добро усещане за времето. Която и история да разкажа, в нея само имената са различи. Всички истории носят чувството за отговорност, чувството за дълг, което елиминира усещането за теб самия в името на голямото дело да спасиш знамето. Умишлено не искам да разказвам тези истории, защото хората, които дойдат, ще прочетат разказите на тези истории, ще видят тези истории така, както са записани в знаменните книжки, които получават знамената през 1937 г. Но в тези знаменни книжки я няма описана цялата история на полка, но я има описана историята на спасяването на бойното знаме. Знаем, че според уставите на Българската армия военна част, която загуби знамето си или чието знаме попадне в плен, се разформирова. Така че за хората тогава под пагон и за всички, които са били на фронта, това да спасят бойното знаме е било въпрос на истинска лична и национална отговорност.
Фокус: Вие вече споменахте, че за своите 140 години Българската армия няма нито едно пленено знаме. На какво се дължи този факт според Вас?
Доц. Соня Пенкова: Бих казала, че този факт се дължи на изключителното възпитание, което е имало в българската армия - възпитание в дух на традиционните ценности, както и на изключителната дисциплина, която имало и която е била симбиоза от правила, присъщи за българската армия. И тяхното съчетаване е създало онзи образ на българския войник, който ние днес познаваме и истории, за който днес разказваме. И бойните знамена са част от този образ на българската армия и ние ненапразно избрахме точно тази история, с която да започнем отбелязването на нейната 140-та годишнина във връзка с Първата световна война.
Фокус: С какви други събития през тази и следващата година ще отбележите годишнината на Българската армия?
Доц. Соня Пенкова: Още няколко изложби, с които ще отбележим годишнината на Българската армия, както и събития, които ще посветим на тази годишнина, сред които и научна конференция. Така че смятайки, че процесът на създаване на българската армия, който се развива в периода 1878 г. и 1879 г. докато тя бъде изцяло създадена в организацията, която я познаваме след това, с документите, които я регламентират, с личния състав, който изпълва със съдържание тази организация. И тъй като този процес наистина се разполага в две години, и нашето отбелязване ще разположим в рамките на тази и на следващата година.
Цветилена СИМЕОНОВА
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Доц. Соня Пенкова, НВИМ: След края на Сръбско-българската война България се превръща в доминантна сила на Балканите
Доц. Соня Пенкова, директор на Националния военноисторически музей, в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 132 години от Сръбско-българската война.
Доц. Соня Пенкова, НВИМ: Публичното демонстриране на почит към Васил Левски тряб...
Доц. Соня Пенкова, НВИМ: Между 6 и 10 хиляди души посещават Националния военноис...
Доц. Соня Пенкова, НВИМ: Историята е длъжник в оценката си за усилията на българите в Руско-турската освободителна война
Доц. Соня Пенкова, директор на Националния военноисторически музей, в интервю за Радио „Фокус“. Водещ: В София посетителите на Националния военноисторически музей днес имат уникалната възможност да видят експонирано само за този ден оригиналното знаме, първообраз на българския трибагреник. Доц. Пенкова, разкажете ни за този експонат. Соня Пенкова: Ще си позволя, преди да разкажа за експоната, да кажа, че музеят е пълен с предимно млади хора и много деца. Повече от 10,2 хиляди човека преминаха от сутринта и се поклониха символично на този пръв емблематичен символ на новоосвободена България. Дотолкова, доколкото действително е първообраз на избрания от Учредителното събрание трибагреник. Избрахме този експонат, защото по може би най-ярък начин отразява и нашите собствени усилия български в името на свободата и ни показва, че всяко едно усилие е възнаградено, стига да бъде достатъчно адекватно на конкретната историческа ситуация. Знамето е изключително интересен експонат, рядко сме го показвали. То се съхранява при уставен режим. Свързано е с историята на Руско-турската война и участието на българското опълчение, дотолкова, доколкото е част от няколкото знамена, които са направени от българските общини както в Румъния, така и в Русия, за да бъдат дарени на дружините от формираното българско опълчение за участие със знамената в готвената Руско-турска война. Така и това не се случва, но това пък не променя историческата съдба на това знаме. За първи път подредбата на цветовете, така както я приема Учредителното събрание, се среща в това знаме. По спомени на някои от водачите на тогавашното Учредително събрание това знаме дори е внесено и показано там на място. Разбира се, това са цветове, краски и багри, както казват тогава депутатите, които са част от формиращата се вече национална символика, макар и в рамките на Османската държава, те не са нови. Просто подредбата им е различна от това, което съществува в знамената, както на Раковски, така и на Филип Тотю във времето до 1877 г. Водещ: Знае ли се кой е изработил това знаме? Соня Пенкова: Знамето е изработено благодарение на усилията бих казала на семейството на Иван Параскевов, богат българин, емигрант в Браила. Той поема ангажимента да направи знаме за доброволците, които се събират в Браила. Възлага на дъщеря си, която тогава е 14-годишна, да ушие това знаме. Наистина знамето е изпълнено много добре, то е с богата сърмена везба, която изобразява изправен коронова лъв с надпис „България“ над лъва в полукръг и отдолу малко по-дълъг текст. Така че знамето наистина носи национална символика и е един чудесен начин, прекланяйки се пред него, да отдадем своята почит към всички поколения българи, обрекли живота си и дарили смъртта си, ако можем така символично да се изразя, на България и на каузата за нейното освобождение. Водещ: Знамето е връстник на свободата, малко по-рано е създадено, доколкото разбирам. Казвате, че само днес го показвате, в какво състояние е знамето, можем ли да бъдем спокойни, че ще можем да го виждаме и в бъдеще? Соня Пенкова: Разбира се, знамето е, бих казала, в чудесно за достолепната си възраст състояние. Без нарушения, без разпад на тъканта, без различни, няма данни, които да дават основания да смятаме, че то не е в добро състояние. За него се полагат адекватни грижи, така както за огромния знаменен фонд, който има музеят. Така че надявам се, че и нашите внуци ще могат да видят това прекрасно знаме. Водещ: Казахте, че днес се радвате на много посетители, сред които и млади хора. Знаете, доц. Пенкова, че Трети март през последните години в някаква степен е преосмислян, подлаган на преоценка. Има противоречиви мнения за това доколко това е денят, който трябва да бъде национален празник на страната ни. Вашата оценка за Трети март каква е? Соня Пенкова: Ние българите често сме склонни да преосмисляме нещата и да започваме историята отначало. Това вероятно не е от най-добрите ни черти на народ. Така е вероятно и с Трети март, той попада в този, как да кажа, този стремеж за различен прочит. При всички случаи каквито и наслагвания да е имал този празник в миналото, и той наистина е имал доста идеологически наслагвания, които в някаква степен повлияха на неговата съдба във времето на демократичното развитие на България, не можем да отречем, че това е денят, в който се ражда Санстефанска България. Тя се ражда като една наистина обективирана идея, която е съществувала в различни изяви и различни действия преди това, но този път наистина тя излиза на политическата сцена. Независимо че Берлинският конгрес слага край на Санстефанска България, мечтата за Санстефанска България ще движи България десетилетия след това. В името на обединението на българите ще загинат хиляди по бойните полета на Мизия, на Тракия, на Македония, на Добруджа, без тази мечта да бъде осъществена. И от тази гледна точка може би и затова този ден е особено важен. Защото е свързан с тази за кратко родила се и за кратко просъществувала мечта, в която ние влагаме много национални усилия. За добро или за лошо, може би адекватният отговор ще дойде години след нас. Водещ: Смятате ли, че страната ни е длъжник на заслугата на Българското опълчение в Руско-турската война. Може би акцентът винаги е бил, че руските войски са тези, които освобождават страната ни и в сянката на това се споменава българското участие. Соня Пенкова: Определено смятам, че сме длъжник на усилията на българите в Руско-турската освободителна война. Не само на Българското опълчение бих казала. Защото Българското опълчение не е единственото българско участие в тази война. Около 30 хиляди българи се включват в Руско-турската война под различни форми, в чети, в помощ групова или в паравоенни образувания, с помощта на които руската армия осъществява много от изключително критичните преходи през Балканите. Да не говорим за голямата подкрепа чисто логистична от гледна точка дори на храна и подобни неща от първа необходимост в тези огромни преспи през Балкана. Като още повече се има предвид, че именно на тази изненада разчита руската армия на действия в зимни условия през Балкана. И това е едно от нещата, които те развиват предварително като своя стратегическа цел. Така че българското опълчение и българското участие наистина стоят някак си в сянката на действията на руската армия. И като се има предвид, че можем да говорим спокойно за едно 40, че и даже до 50 хиляди по различни данни българи, които участват във войната. На фона на размера на руската Дунавска армия това наистина е една сериозна част, която е между една трета и една четвърта, съпоставена с руската армия. Разбира се, тази съпоставка не бива да бъде приемане съвсем директно, защото руската армия е обучена, въоръжена и прочее. Колкото и да има разлики в това при сравнение с османската армия, тя все пак е една редовна армия, която има своите качества, своите обучения и други черти. Но заслугите на българското опълчение и на всички участващи във войните, е, че всички останали живи до времето на Руско-турската война воеводи от националосвободителните борби участват в нея. Те участват дори в Сръбско-българската война. Тези, които са живи все още, независимо от преклонната си възраст. Именно показът на това знаме за нас е още един повик да си спомним, че за собствената си свобода ние наистина сме дали немалко и в някаква степен това би следвало да ни прави още по-горди, защото ни показва, че ние можем, стига да искаме. Водещ: Точно в дни като днешния дано съумяваме да преосмислим историческите събития и в контекста на тези пропуски, за които говорихме до момента. Росица АНГЕЛОВА