Доц. Соня Пенкова: Националният военноисторически музей завоюва лидерско място за повече от 100 години битие в културно-историческото пространство на България
Директорът на Националния военноисторически музей доц. Соня Пенкова в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 102-ата годишнина от създаването на музея.
Фокус: Доц. Пенкова, на 4 юли се навършват 102 години от създаването на Националния военноисторически музей. Какво е мястото му в музейното дело в България?
Соня Пенкова: За тези повече от 100 години битие в културно-историческото пространство на България, музеят завоюва свое лидерско място. Днес той е желан партньор сред музейната колегия в страната. Музеят е търсен проектен партньор от други сродни институции в Европа. Той има своята постоянна публика, а експериментирайки с експозиционни решения и интерпретирайки по съвременен начин горещите теми на миналото и културно-историческото наследство, вярвам, че музеят създава непрекъснато своя нова публика, отворена към новостите и съвременността.
Фокус: Каква е историята на създаването на музея и как възниква необходимостта от него?
Соня Пенкова: Необходимостта от военноисторически музей възниква много преди той да бъде създаден. Времето на войните за национално освобождение и обединение в началото на 20 век, наистина довежда до едно бързо преосмисляне на всичко това, което до момента тогава е говорено и натрупвано като мнения. Стига се до създаването на музея във времето на Първата световна война. Тогава започва и създаването на неговите колекции. Започва натрупване на някои от големите колекции на оръжие, униформи и много картини. Във времето музеят се развива с различни темпове. Събирайки в себе си едно огромно количество културно-историческо наследство, ориентирано към историята на българската армия и към българската военна история, наистина крачките, по които той се развива днес са мащабни, на фона на неговото развитие в началото. Някъде към 30-те години неговият фонд е наброявал толкова, колкото днес са постъпленията на музея в рамките на три до четири години. Сиреч едно 20-25 хил. експоната е имал музеят тогава. Неговото публично присъствие започва в 30-те години с отварянето на експозицията му на ул. „Московска“ зад днешния военен клуб, търпи още едно преместване, за да бъде днес на новото си място на ул. „Черковна“ 92 и тук да посреща своята многобройна публика.
Фокус: Кои са най-ценните експонати, които се съхраняват в Националния военноисторически музей и кои от тях будят най-голям интерес сред посетителите?
Соня Пенкова: Различни експонати будят интерес сред посетителите в зависимост от тяхната възраст и социален статус. Много други параметри определят любимите експонати сред различните ни публики. Наистина е трудно да кажа кои са най-ценните ни експонати, защото в един почти милионен фонд е трудно дори да определиш няколко. Много са експонатите ни ранни като възраст. Без да бъдем музей, който съхранява Античност и Средновековие, нашата емблема е един коринтски шлем, тъй като има само още два подобни в света и един изключително рядък експонат. Музеят има изключително редки образци въоръжение от Средновековието до наши дни, експериментално оръжие, европейско въоръжение, защитно въоръжение и снаражения с изключително добри качества, както и богати колекции с различен характер. От най-старите униформи, художествени произведения ,печати, архив, снимки до номизматика. Едно от големите достойнства на нашия музей е, че има повече от 200 хил. артефакти, които са на хора, участвали във войните за национално освобождение и обединение. И днес те са символ на борбата на българския народ за осъществяване на възрожденския идеал и на мечтата за единение. Голямо достойнство на нашите колекции са притежанието на личните вещи на висши военни и висшата политическа прослойка в страната и на различни хора от попрището на културата и изкуството, които са известни имена в нашето национално битие и чиито дела чертаят жалоните в развитието на държавата ни. Да не говорим, че това е единственият музей в страната, който притежава колекции от въоръжение, облекло и лични вещи на българските държавни глави, които са били главнокомандващи на българската армия. Вероятно най-сериозното достойнство на музея е единството между изключително богат фонд, професионален екип, който има амбицията да работи така че музеят да затвърждава своето лидерско място в страната и да следва съвременните, европейски принципи на развитие на една институция, каквато е музеят.
Фокус: Увеличава ли се интересът към музея през последните години и средно годишно колко души прекрачват неговия праг?
Соня Пенкова: Има изключително сериозно увеличение на хората, които посещават музея. Ако през 2010 г. те бяха около 30 хил., днес техният броя е около 200 хил. годишно и расте непрекъснато, което е изключително добра оценка за нашата работа. Още по-важно за нас е, че огромният процент от нашите посетители са хора в активна възраст, млади хора и такива с широк кръгозор с отворени очи за промените и посещаващи музеи в чужбина и в България, които виждат нивото на представяне на културно-историческото наследство и могат да направят своята оценка и продължават да бъдат наша вярна публика. Това са все неща, които няма как да не ни радват. Още повече, че и музеят винаги е работил с поглед насочен сериозно към желанията на публиката, към младите хора с изключително развиващи се образователни програми. Търсим винаги начините на представяне на каквото и да е съдържание дали ще е то образователно или възпитателно в параметри, които да бъдат близки до младите хора. Търсим винаги тяхното участие във всичко онова, което се случва в нашите образователни пространства. Вярваме, че само активността на всеки един от нас би довела до движението ни напред.
Фокус: Като ръководител на музея, какви цели си поставяте оттук нататък?
Соня Пенкова: Да посрещаме заедно единни всички сериозни предизвикателства, които имаме. За мен екипната работа и взаимоотношенията в колектива на музея, който все пак е институция, живееща един самостоятелен живот, но разположена в три различни населени места в страната. Много малко са музеите в страната, които развиват дейност в три различни града – Варна, Пловдив и София. Това за нас е изключително важно. Освен това имаме много сериозни проекти, свързани с нашето бъдеще, с трансформирането на експозиционните ни пространства и насищането им с все по-съвременни дигитални средства и все повече интерактивности, за да бъдат все по-добре приети от младите хора. Имаме проекти, свързани с преместването на Музея на авиацията в Пловдив, със създаването на нова музейна експозиция във Военноморския музей. Разбира се, предвиждаме развитието на музея в София с намиране на достатъчно пространство за приемане и експониране на военна техника, защото едно от големите достойнства на нашите музеи са огромни външни експозиции, които те притежават. Много са проектите, които са свързани с Парк-музея на бойната дружба, който е другият ни филиал във Варна. Там имаме голямо желание да отворим Тракийската гробница с отделен вход, а не да се преминава през мавзолея на Владислав Варненчик. Това са все наши амбициозни проекти за бъдещето, по които тепърва ще работим и ще търсим финансови решения, защото държавата все повече се оттегля от финансирането на институции като нашата. Възникват все повече и повече трудности за нас самите, за да вършим своята дейност. Бидейки предизвикателство, смятам, че във времето ще ни прави все по-добри, стига и държавата да бъде достатъчно адекватна, за да създаде достатъчно законови механизми, така че да можем да се справяме сами.
Фокус: С каква програма ще отбележите 102-ата годишнина от създаването на Националния военноисторически музей?
Соня Пенкова: Все пак програмата е ориентирана към факта, че това не е кръгла годишнина. Ще бъде отворена традиционната наша изложба, която от няколко години вече по повод празника правим в галерия „Средец“ на Министерство на културата. Тя е озаглавена „Балкански пейзажи“ и представя художествени произведения на най-известните имена в българското художествено творчество: Борис Денев, Константин Щъркелов, Никола Танев, Владимир Димитров – Майстора и други.
Това са имена, които са записали сериозни страници в националната ни живопис и докосването до които представлява винаги сериозен интерес. Надяваме се този път онези техни произведения да покажем хем факта, че това е най-старата и най-голяма колекция, която се създава в музея и че тези хора са имали един сериозен и своеобразен начин да отрекат войната, рисувайки живота. В този ден ще работим за първи път с отворени врати, но нощем за своите гости. Ще работим от 17.00 до 23.00 часа с вход свободен за всички експозиции. Това е нещо, което правим рядко. Ще бъдат отворени колекционните зали на музея и временните изложби, които в момента са две „Малкият човек, голямата война“ и „Враг-приятел“. Освен това нашите приятели от представителния оркестър на Националната гвардейска част и от представителния оркестър на Военноморските сили ще изнесат два последователни концерта във времето от 20.00 ч. до 22.30 ч. Ще завършим празника с илюминации, с всички наши приятели и гости, които ще бъдат при нас да отбележим заедно тази хубава годишнина.
Деница КИТАНОВА
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Доц. Соня Пенкова: Една от най-тежките последици на Букурещкия мир е подкопаната вяра на народа за национално обединение
Директорът на Националния военноисторически музей доц. Соня Пенкова в интервю за Агенция „Фокус“ за подписването на Букурещкия мирен договор на 10 август 1913 г., който слага край на Вторат...
Доц. Соня Пенкова: Въпросът за Самарското знаме и неговото освещаване е пряко св...
Доц. Соня Пенкова: Изложбата „Памет за бъдещето“ предствя вещи и артефакти, даре...
Доц. Соня Пенкова: 2016 г. бе изключително емоционална година, през която Националният военноисторически музей отбеляза вековен юбилей
Директорът на Националния военноисторически музей доц. д-р Соня Пенкова в интервю за Агенция „Фокус” за изминалата 2016 г. Фокус: Доц. Пенкова, тази година Националният военноисторически музей навърши 100 години от основаването си – каква бе годината за Вас? Соня Пенкова: Това беше една изключително емоционална година, все пак не всеки ден отбелязваме вековен юбилей. Това бе година, в която отправихме поглед назад, за да си припомним как преди 100 години в разгара на Първата световна война се полагат основите на музея. Направихме своята равносметка как се е променил той, какво сме постигнали, какви грешки сме направили и вече гледаме напред. Противно на общоприетото разбиране, че българинът не се интересува от култура и от историческото си минало, 2016 година ни показа, че има огромен брой хора – млади и стари, които жадуват да се докоснат до историческите реликви и да научат повече за събитията, белязали историята на България, да ги погледнат от различен ъгъл. Това ни мотивира да работим с още по-голям размах и ентусиазъм, за да бъдем адекватни на изискванията на публиката, на нейната необходимост от нови знания и преживявания. Фокус: Музеят получи знаме № 9 от Априлското въстание, както и за първи път имаше външна изложба. Какви други знакови събития се случиха през последните 12 месеца от годината? Соня Пенкова: Знаме №9 от Априлското въстание е само една от многобройните реликви, дарени на Националния военноисторически музей. Това са вещи, които разказват истории, съдържат в себе си и героизма, и славата, и победите, и грешките. Те носят и голяма емоционална стойност за своите притежатели, затова благодаря на всички онези, които вече век обогатяват фонда на музея и показват съпричастност към съхраняването на нашето национално наследство за поколенията. Освен с многобройните дарения, 2016 г. беше белязана с много събития, някои от тях станали вече емблематични и очаквани с нетърпение от нашата публика, а други – нови. Най-мащабната изложба за тази година е „Първите 100“, посветена на юбилея на музея, която може да бъде все още разгледана при нас. С временни изложби и научни конференции в музея в София и във филиалите ни в страната бяха отбелязани двете големи годишнини – 140 години от Априлското въстание и 100 години от най-победоносните събития за Българската армия през Първата световна война. Открихме изложбата „1916: Победи и изпитания“ и подготвихме неин фото вариант, който ще гостува на различни военни формирования в страната. И тази година можем да се похвалим с нашата международна дейност. Музеят гостува със свои изложби във Виена и Варшава и участва в международната изложба „Армиите в Голямата война“, открита в Италия. Развихме допълнително интерактивния подход при реализирането на нашите изложби, което дава възможност за една по-пълноценна комуникацията с публиката като цяло и най-вече по-успешно общуване с децата и младежите, за които създадохме многобройни приложения, чрез които по забавен начин да научат за важните събития и личности. Не бива да пренебрегваме и многото рутинна дейност, която музеите от нашето семейство извършват и която остава скрита за публиката – извършихме пълна инвентаризация на фонда си, преостойностихме го, защото последното осъвременяване на стойностите му е било преди пет години. Опитваме се непрекъснато да подобряваме условията на съхранение и грижа за културните ценности – голям брой от тях преминаха реставрационно-консервационна обработка, изградихме нови постаменти за някои експонати от външните ни експозиции. Фокус: На 11 юни отбелязахте Деня на бащата, с какви други инициативи се включи Националният военноисторически музей през годината? Соня Пенкова: Денят на бащата е един от най-обичаните празници за нашия екип, това е денят, в който при нас е най-весело, а дворът е изпълнен с усмихнати и весели деца. Работата с децата е основен приоритет в нашата дейност и затова ще запомним 2016 г. и с активната работа на музейния екип с младежката ни публика. Наред с образователните програми, които реализираме целогодишно, стартирахме проекта „Моите предци на война“, насочен към учениците от гимназиалните класове. С нашите насоки и помощ те трябваше да сглобят историята на своя род в контекста на Първата световна война, да открият скритите съкровища от семейните си архиви и с информацията да създадат пътуваща изложба. В началото пристъпихме към този проект с доза скептицизъм, но децата ни изненадаха с ентусиазма си, с желанието да разберат повече за своя род, за живота на предците си по време на войната и с това, че проявиха изключителна упоритост и много от тях достигнаха до информация за участието на своите пра-прародители в Първата световна война. Фокус: Какви проекти предвиждате за новата 2017 г.? Соня Пенкова: През 2017 година освен тези, които вече са традиционни за нас, като дните на Дни на отворените врати по различни поводи – били те национални празници или такива, които ние създадохме и превърнахме в традиция, ще продължим с нашата богата изложбена програма, съсредоточена върху комуникационния подход с публиката, като разбира се не пропуснем и големите годишнини, които предстоят през 2017 г. В нашата експозиционна дейност ще продължим да залагаме на диалога с публиката, ще я предизвикваме да бъде активен участник в музейния живот и да сътворява заедно с нас разказа за миналото. Годината ще започнем с две изключително интересни изложби – дарителската изложба, която представя даренията, получени през изминалата година и пътуващата изложба „Моите предци на война“, създадена от учениците, която първо ще може да бъде разгледана в Националния военноисторически музей, впоследствие ще гостува на филиалите ни във Варна и Пловдив, а след това ще бъде експонирана в различни училища. Фокус: Какви цели си поставяте през настъпващата година? Соня Пенкова: Акцентите в работата ни ще бъдат върху действия по опазване на огромния ни фонд и неговото попълване и съвременно представяне пред публика. Ще се стремим да приобщаваме все по-широк кръг от хора към културните ценности, да бъдем адекватни към изискванията на модерния човек, по достъпен и интригуващ начин да представяме различните гледни точки към миналото и така да провокираме публиката да открива взаимовръзките между събитията, да търси причините за случилото се и да достигне до изводи, които често ни помогнат при разбирането на настоящето. Фокус: С какво работно време ще работи музеят около коледните и новогодишни празници? Соня Пенкова: Експозицията на музея няма да работи на 24, 25, 26 и 27 декември, както и на 31 декември, 1, 2 и 3 януари. Фокус: Какво пожелавате на аудиторията ни за празниците? Соня Пенкова: Нека през новата година бъдем по-уверени в собствените си възможности, да вярваме в доброто, да отворим сърцата си за красивото и да загърбим лошото, да ценим, пазим и предаваме културно-историческото ни наследство, защото вглеждайки се в него, можем по-лесно да чертаем пътя си напред. Милослава АНГЕЛОВА