ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Михаил Константинов: Дълг на европейските лидери е да поправят грубите си грешки, ако не го направят, Европа рязко ще смени своя курс

Проф. Михаил Константинов: Дълг на европейските лидери е да поправят грубите си грешки, ако не го направят, Европа рязко ще смени своя курс

Проф. Михаил Константинов, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

25 Юни 2018 | 12:00 | Радио „Фокус“, "Добро утро, България"

Проф. Михаил Константинов: Не сме длъжни да правим АЕЦ „Белене”, но трябва да отговорим, какво правим след 15 години с нуждата от ток

Проф. Михаил Константинов: Не сме длъжни да правим АЕЦ „Белене”, но трябва да отговорим, какво правим след 15 години с нуждата от ток

Проф. Михаил Константинов в интервю за обзора на Радио „Фокус” „Това е България”. Водещ: Съветникът на руския президент Юрий Ушаков обяви, че българският министър-председател Бойко Борисов ще посети Русия на 30 май. Т.е. ще има среща с руския президент. Кой знае защо официално потвърждение от Министерския съвет досега няма. Вече трети ден се заплита интригата с неизвестността около посещението на премиера. Неведение, в което изпаднаха президентът, посланикът ни в Москва и цялото нашенско журналистическо войнство. Какво печелят двустранните отношения от подобен тип конспирации, не е известно, но ще попитаме проф. Михаил Константинов. Проф. Константинов, трябваше ли президентът Радев да отиде в Русия, за да научим, че на 29-30 май там ще бъде и премиерът? Михаил Константинов: Президентът Радев отива в Русия по редица въпроси, аз бих казал, най-главният от тях е свързан с енергетиката и действително е странно да научаваме от него за посещението на премиера, но така или иначе по Конституция българският президент има право да представлява държавата пред международните институции. Това е първото правомощие. И второ, при определени условия той може да подписва международни договори. Така че тези, които твърдят, че Радев няма работа във външната политика, не са прави. Напротив, българският президент има какво да прави във външната политика. Друг е въпросът по какъв начин. Аз по-скоро бих запитал, защо да кажем господин Радев не взе със себе си експерти от изпълнителната власт? Водещ: Това беше един от следващите ми въпроси, изпреварвате го, проф.Константинов, защо в делегацията няма министри или заместник-министри? Разбра се, че президентът е поканил, от правителството са отказали. Михаил Константинов: Така. И освен това обикновено при такива посещения се взимат и представители на бизнеса, за да се водят конкретни разговори по икономическите обеми. Така че добре е по принцип такива посещения, които са важни, да бъдат в съответния формат с участници от изпълнителната власт и бизнеса, за да бъдат тези посещения по-ефективни. За да могат да се вземат конкретни решения и евентуално да се подготвят съответните споразумения между двете страни, а даже ако посещението е добре подготвено, може да се стигне и до подписване на договори. Водещ: Проф. Константинов, но защо от руските официални представители ние научихме за посещението на министър-председателя? Обяви го руския премиер, обяви го руския президент и сега го потвърждава неговият съветник Ушаков? Михаил Константинов: Вашият въпрос е с повишена трудност. Трябва да си питате и техните представители, и нашите. Сега, възможно е да има някаква завоалирана форма на натиск, не изключвам и такова нещо, защото ако да кажем нашите са се дърпали нещо, не са били много ентусиазирани да ходят от изпълнителната власт в Москва, по този начин леко ги побутват и им казват: „Хайде сега, не се дърпайте, защото вече работата е решена”. Но в никакъв случай това не е нещо странно. Вие виждате, че вече беше Меркел в Русия на среща с Путин. Предстои посещение на Макрон. Т.е. това са лидерите на Европа. Аз съм сигурен, че и Тереза Мей ще се разходи до Москва, но просто вече не е удобно, защото те някак си Великобритания вече, като че ли не е част от ЕС, макар и формално още да членуват. Така че разбирате, че контактите продължават, така трябва да бъде. По-добре да се разговаря, отколкото да се дрънка оръжие, което винаги е по-опасно. Водещ: Проф. Константинов, искам да попитам, отдавна го тая този въпрос: как Франция и Германия успяват да запазят интереса си в диалога с Русия, въпреки различията в позициите по сирийския, по украинския проблем, по делото Скрипал, а ние се държим като провинени и очакващи наказание ученици. На какво дължим тези комплекси? Михаил Константинов: Все пак има малка разлика – Франция и Германия от една страна и нашата държава, най-малкото в икономическо отношение са несравними. Но между впрочем и поведението на Германия не е съвсем наред в това отношение, защото Германия е държава с ограничен суверенитет, която едва напоследък проявява някаква политическа самостоятелност, което трябва, разбира се, да бъде прието. Не може да си икономически лидер на Европа, а да си политическо джудже. Изобщо това е проблем пред всичките европейски държави. Докато Европа не направи собствена армия, тя няма как да не се чувства като втора категория в сравнение със САЩ. В съвременния свят нямаш ли мощна армия, си никой. Няма какво да се лъжем. Но това е вече въпрос, който постепенно се осъзнава от ЕС и скоро предстои създаване на европейски военни части. А за това, за което вие говорите, че има разлика, това е проявление и на двойните стандарти. Виждате, че да има „Северен поток 1“ може, той е вече готов и работи. В момента активно се строи „Северен поток 2“, значи също може, а „Южен“ – не може. Аз не съм чул нито едно разумно съображение, в което да се казва, защо единият може, а другият не може. Защо не може „Южен“? Казват ни, че така ще получим зависимост от руския газ, което е очевидно – да, ще получим зависимост. А от „Северен поток“ няма ли зависимост? Освен това „Северните потоци“ ще се захранват само от Русия, докато към един проект от типа на „Южен поток“ могат да се закачат и други доставчици. Така че от гледна точка на диверсификация на доставките „Южен поток“ е много по-благоприятен. И аз тук ще припомня една българска поговорка – „за котки и за кучета може, за прасета не може“. На нас това ни казват в момента. Водещ: Ние прасета ли сме? Михаил Константинов: Това ни казват: тези са прасета. Водещ: Може би помияри? Защото прасетата се хранят с помия. Михаил Константинов: Значи вижте, то човек сам си го докарва това частично, но аз мисля, че е крайно време да скочим, както скочихме за храните. Дори и да не е толкова фатална в медицинско отношение разликата в храните, обидно е да продават по-скъпо и по-некачествени храни тук. Това е направо безобразие. По същия начин ние трябва да настояваме за „Южен поток“ дотолкова, доколкото „Северен поток“ си върви без аргументите против „Южен“. Дори бих казал, че „Южен поток“ е по-изгоден и с по-разнообразни доставчици. Това е, което България трябва да направи, трябва да вземе и да си гони интереса. Никой няма да ни пази външнополитическия интерес и икономически също, ако ние не настояваме. И аз се надявам, че при посещението на премиера в Русия и впоследствие при неговите контакти на запад, които са много интензивни, българската позиция ще бъде ясно защитена. Водещ: Има обаче нова реторика по АЕЦ „Белене“. Това е проект, който се възобновява N-броя пъти. Веднъж той е гьол, следващият път е перспектива. Веднъж е кражба, сега е инвестиция. Веднъж е опасен, сега е полезен. Как да се ориентираме в такава шизофрения? Михаил Константинов: По един парадоксален начин, всичко това, което вие изброихте, в известен смисъл е вярно. Първо, много се краде по „Белене“, много пара се окраде. От друга страна ние сме платили едно оборудване, което стои. То буквално стои под открито небе. И ако това оборудване стои още година-две, ние спокойно ще трябва да го продадем за скрап, т.е. да загубим още милиарди. Мисля че милиард и половина е оборудването. В този смисъл това, че позицията се е сменяла, разбираемо е, защото всички тези неща са факт, така е било. Имаше референдум, както знаете за ядрената енергетика, който беше неуспешен, в смисъл не се стигна до задоволително решение. Сега, няма да взимам отношение в подробности, но само искам да попитам след 10 или 15 г., когато в България се затъркалят един милион електрички, а може би и повече… Водещ: Имате предвид електромобили? Михаил Константинов: Да, аз им викам електрички, защото е по-къса думата. Така, и не само леки коли. Ще има електрически камиони, електрически автобуси, изобщо там се върви със страхотни темпове. В момента цялата западногерманска автомобилна промишленост, която е една от най-мощните в света, се преориентира към електрически автомобили на всички нива. И така съвсем скоро това ще бъде. Отсега казвам, че със сегашното производство на ток няма да се оправят с електричките. Вярно е, в момента няма нужда. Това е факт. Но тези, които са против ядрената електроенергия, трябва да кажат какво правим след 10 г., когато ще има очевидна нужда от ток, която надхвърля нашето производство в момента. Вариантите са два – да се внася ток от други страни. Турция е основен кандидат. И да се наблегне на другите производства. Тук веднага ще трябва да кажа няколко неща. ВЕЦ-овете, водните централи са изключително вредни. Повтарям, за околната среда. Те са катастрофално вредни. Със своето вредно въздействие те приличат на фракинга, защото разрушават водните слоеве в цели области. И построяването на вериги от ВЕЦ-ове буквално разрушава водните ресурси на страната. Така. Перките? Кой знае колко ток няма да произведете от тях. Те имат ограничен капацитет. Другото е с възобновяеми източници, те имат своето място, разбира се, в нашата енергетика, но с тях не може да се компенсира необходимостта от ток. Така че да бъдат така добри тези, които са против АЕЦ, да кажат откъде ще осигурят ток. Още повече ТЕЦ-овете са пред закриване и това трябва да е ясно. Ние трябваше отдавна да сме ги закрили, но правим някакви врътки, за да ни ги оставят още 10-тина години. Значи след 10 г. ще има 3-4-кратно нарастване на нуждите от ток заради електричките и ще изчезнат ТЕЦ-овете. Ако някой може да ми отговори на този въпрос, да го направи. Така че това е въпросът с „Белене“. Там, разбира се, има друг фундаментален въпрос – безопасността, защото това е сеизмична зона и какво правим с ядрения отпадък. Нека да успокоя българите – с ядрения отпадък никой не знае какво да прави. Значи в целия свят се чешат по главите и казват: сега ще го заровим, след 25 000 години някой да го намери. Водещ: Въпросът е, къде ще го заровим? Кой ще се съгласи да го вземе? Софийското поле? Дунавската равнина? Тракийската низина? Михаил Константинов: Точно това е фундаменталният въпрос. Но нека да кажем така – никой не е решил този въпрос. Франция 65% от цялата си електроенергия добива по този начин. И в момента се опитва в разни задморски територии, тоест на местните негри там да изнесе отпадъците. Това прави Франция. Русия, понеже е голяма държава, все ще намери, къде да ги набута. Така че остава този въпрос. И естествено третият аргумент, това е въпросът за безопасността на този тип реактори. Той първо няма нищо общо с чернобилския, това е съвършено различен реактор. Той е с т.нар. пасивна защита. Това е много важно, тъй като това означава, че ако той се обезточи напълно, тоест спрат всички електричества там, когато стават аварии, той сам ще спре, за разлика от Фукушима. Фукушима имаше активна защита, защото там цунамито като заля генераторите, всичко се стопи, подобна на чернобилската. Значи реакторите от типа на този за АЕЦ „Белене” са стари, но изключително безопасни. Като говоря безопасни, са много добри. Разбира се, не са толкова ефективни, все пак оттогава технологията мръдна напред, но от технологична гледна точка са безопасни. И четвърто, имаме всички лицензи, взети от европейските структури. Тоест и Международната агенция по ядрена енергетика, и европейската, са ни дали всички разрешения и те още важат. Така че ние трябва да решим дали ще ги ползваме тези разрешения. Аз ще обобщя: не казвам, че непременно трябва да го правим това, но ако не го направим, трябва да отговорим, какво правим с нуждата от ток. Това е, което възниква пред България и е добре цялото общество да го разбере този проблем и да се произнесе. Аз даже съм склонен да мисля, че това е толкова важно, че може да направим още един референдум, предвид новите условия. Много държави чрез референдум примерно си блокираха ядрената енергетика и сега се опитват да я отблокират. Германците си спряха АЕЦ-ите, обаче сега 2022 година ще ги пускат обратно заради заради нуждата от ток. Така че да гледаме какво става по света и да не гледаме в миналото, а в бъдещето. Водещ: Проф. Константинов, има основен аргумент за АЕЦ „Белене“ и това са корупционните потоци. Трябва ли, след като сме похарчили 3 милиарда и половина, да дадем още 20 милиарда, та с комисионните от тях да се напълнят нечии джобове? Михаил Константинов: Сигурно няма да ги дадем, то няма и откъде да ги вземем. Но, вижте, това засяга абсолютно всички инвестиционни намерения. Значи винаги аргументът на кражба съществува. И, за да не бъдем политически некоректни, аз ще кажа – да, част от парите ще се откраднат. Но ако това е международен проект, ако инвеститорът е външен, ами той самият трябва да направи така, че да не му откраднат много пари. Някакви ще му се откраднат, това е неспасяемо. Но в крайна сметка трябва да има контрол. Аргументът, че ще откраднат парите, означава ние нищо да не правим, защото няма област, в която да не могат да се откраднат пари. Водещ: Ами ние и досега нищо не правихме и те бяха откраднати. Михаил Константинов: Да, действително. След като се направи площадката, премиерът Борисов е прав, че това е най-скъпата възможна дупка. Но, от друга страна, има едно купено оборудване, има лицензи. Това са ценните неща. За лицензи се искат години, а ние все още имаме работещ лиценз. Сега като го изпуснем него, друг скоро няма да видим. Така че отново нека да се съберем и точно да кажем, какви са нещата. Защото не съм съгласен с това, че това е тотална щета за държавата. Не е. Нито пък и че е някаква панацея. Въпросът с електричките е световен. Той не е само наш. Много държави, които минаха на зелени енергии, в момента се чудат как да си изкарат някакви ядрени реактори. Със зелена енергетика не може да се движат всички автомобили. Нека да си го представим – в България има 5-6 хиляди бензиностанции. Представете си, че цялата тази енергия, която протича там, всичките горива – бензин, дизел, газ и т.н., трябва да минат през друг източник. Това е, което трябва да се случи, защото то така ще стане след няколко години. Ако не веднага, то след 10-15. Това са нещата. Прости решения няма. Ресурсите в света са на изчерпване, води се борба за ресурси, трябва да бъдем умни хора и да мислим за бъдещето си. Цоня Събчева

24 Май 2018 | 16:00 | Радио „Фокус”