ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Христо Смоленов, експерт по антитероризъм: Нашият народ има задължението да уравновесява Балканите, защото от Западните Балкани може да „пламне чергата“ на цяла Европа

Христо Смоленов, експерт по антитероризъм: Нашият народ има задължението да уравновесява Балканите, защото от Западните Балкани може да „пламне чергата“ на цяла Европа

Експертът по антитероризъм и национална сигурност Христо Смоленов, в интервю за седмичното публицистично предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“.

24 Март 2018 | 18:00 | Радио "Фокус"

Христо Смоленов, експерт по сигурността: България трябва да постави въпроса за създаването на единна европейска агенция  за антитероризъм по време на европредседателството

Христо Смоленов, експерт по сигурността: България трябва да постави въпроса за създаването на единна европейска агенция за антитероризъм по време на европредседателството

Христо Смоленов, експерт по сигурност и антитероризъм в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“на Радио „Фокус“>. Водещ: Бомбата, заради която евакуираха коледен базар в Потсдам, се оказа опит да бъде изнудена за пари куриерска компания. Поне така твърдят официалните власти в Германия. След този случай обаче отново дойде въпросът остава ли терористичната заплаха в Европа по коледните празници и логично – ще успеят ли службите да предотвратят нови атаки? Темата коментираме с експерта по антитероризъм Христо Смоленов, който е при нас в студиото. Оказва се, поне според властите, че не говорим за тероризъм, а за „частно“ разчистване на сметките, само че не е ли показателно, че всички се уплашиха? Христо Смоленов: Първо, всеки тероризъм е и бизнес. В този смисъл твърденията, че става дума за опит да се рекетира DHL, и то за много милиони, представляват нещо, което е приемливо обяснение, но никой не ни гарантира, че точно това е истина. Аз забелязвам колко пъти случващи се в Германия събития, като атаката на човек с брадва във влак срещу неподозиращи нищо и мирно пътуващи хора, или нападението с нож, или стрелбата в Мюнхен от страна на очевидно неуравновесен психически, но странно как намерил толкова патрони в Германия, където нещата не са толкова лесни за придобиване, всички тези неща се обясняваха с всичко друго, но не и с тероризъм. Очевидно, че има нагласа нещата, свързани с насилие, с екстремизъм да бъдат размивани, за да не се стигне до самопризнанието, че всъщност, обстоятелствата в Германия, обстоятелствата в Европа са силно повлияни от събитията от последните години и много често се инфектират до терористични нападения. Ясно е, че медиите ще се опитват да изпълняват правителствени или лобистки поръчки да отдалечават хората от осъзнаване на опасността. А опасността е реална – над 2 500 коледни пазара в Германия предстои да са средища на хората от толкова много градове, от толкова много различни кръгове от немското общество. Това е традиция, в която някак си демократично всички се омесват в единна опиянена от блювай маса е много лесна за атакуване. Тя представлява идеалната мека цел. За мен продължава да е необяснимо защо терористите се заяждат толкова активно с Германия, която прави всичко възможно да облекчи техните съотечественици от близко и далеч в интегрирането в едно западно общество. Нека да си спомним и Барселона. Там се проведе гигантска демонстрация в полза на правото на хората да мегрират в Испания, с искане да се облекчат техните условия за миграция. И въпреки това, терористите не пощадиха Барселона. Очевидно те нанасят ударите извън всякаква логика на заслуженост или незаслуженост. Мътиш, не мътиш – това е формулата, която нашата народна приказка дава като обяснение на тази нагласа. Водещ: Само за Германия ли да ви разбирам, че смятате, че има реална заплаха? Още преди повече от месец Държавният департамент в САЩ предупреди за заплаха именно по Коледа и Нова година в Европа. Властите вече имат може би поука от това, което се случи миналата година, но какво можем да очакваме? Христо Смоленов: Властите имат поука, но имат и рефлекс да отклоняват особено остри развития на нещата от масовото съзнание да се опитват да ги представят като рутинни или свързани с обикновена престъпност действия, макар че тероризмът си е чиста престъпна дейност. И в този смисъл не би следвало да се копае пропаст между него и обикновените прояви на насилие. Германия е показателна в случая. И аз се боя, че коледните празници ще бъдат по някакъв начин помрачени там. Спомнете си атаката срещу коледния базар на „Курфюрстендам“ в Берлин, и си спомнете нещо друго – как атентаторът успя да избяга от Берлин, успя да се придвижи през Хамбург с неявното съдействие на тогавашния министър на правосъдието на провинция Хамбург, който беше очевидно от този тип хора – либерален или зелен, които се опитват с мекушава реторика и странни действия да интегрират потенциалните извършители. Това, което се случи е, че терористът, окървавил коледния базар в Берлин, успя да избяга през Хамбург, и може би през Франция стигна чак до Италия, където един ентусиазиран млад, носещ отговорно службата си полицаи, го застреля, макар че и сам беше тежко ранен. Какво става в Европа? Нима традиционните институции, призвани да се борят с тази опасност, са толкова слаби? Аз стигам до извода, че те са още по-слаби, отколкото може да прецени човек от комюникетата и отчетите за тяхната дейност. Това е не защото там няма професионалисти, не защото професионалистите не си вършат добре работата, а защото има политическа намеса в работата на службите. Има, за съжаление, нещо, което аз наричам „неявен чадър“ над дейността на терористите. Има сили и кръгове, които са дълбоко финансово и лобистки заинтересовани от това, което се случва под рубриката „Терор“. Така че Франция с новия й закон с борба с тероризма, която току-що свали военното положение, заменяйки го с такъв закон, също не е застрахована. Естествено, да не говорим за Брюксел, да не говорим за Холандия. Нещата са много сериозни и опасността е не просто пълзяща, тя вече галопира срещу нас. Водещ: Един от призивите още от началото в тази, за съжаление черна серия, която от няколко години продължава с атаки в Европа, беше да се създаде обща разузнавателна служба. Това го предложи белгийският премиер още при първите атаки там. Много експерти обаче казаха, че това не е възможно. Вие смятате ли, че това ще ни помогне поне една идея да изпреварим терористите? Христо Смоленов: За чест на Радио „Фокус“ и на Агенция „Фокус“ преди 9 години точно тук лично аз се ангажирах с подобно предложение, само че то не беше за единна разузнавателна служба на Европа, което би било утопично и направо невъзможно предвид на ревнивия характер на отделните разузнавателни служби и общности, предвид на това колко те селективно обменят информация и колко държат за разлика на лошите традиции тук у нас, да не осветят своите информатори или хората, на които разчитат за свежа, сериозна, насочваща информация. Истината е, че тогава, преди 9 години, предложих и продължавам да настоявам по някакъв начин тази тема да бъде осмислена и предложена на вниманието по време на Българското председателство на Съвета на Европа. Става дума не за единна разузнавателна структура, а за единна европейска агенция за антитероризъм и противодействие срещу радикализацията. Защото радикализацията е в ход и в гетата от типа на „Моленбек“, и в нашите гета тук – говоря за ромските гета не заради етническата определеност на тези гета, а заради факта, че там се концентрира нелегален живот, свързан и с внос на наркотици, и със създаването на шпицкоманди – групи за бързо реагиране, които виждаме вече как действат. Виждаме го в Пазарджик, виждаме го в Асеновград. Създават се специфични елити в гетата, които дават облик на поведението и на вкусовете на младите хора – те се опитват да подражават точно на тези башибозушки елити, които са се формирали в гетата. Държавата трябва да задава тон не само по площадите на столицата, но и в гетата, които представляват част от нашето общество. Държавата трябва да има монопол и върху насилието, и върху авторитета, с който да се съобразяват обикновените жители на гетата. Това липсва както Брюксел, както в Париж, така и у нас. Нещата се сериозни, защото тероризмът не е само гърмене на бомби тук и там, тероризмът е всеобхватна психологическа война и демокрацията губи тази война, за съжаление. Водещ: Тоест опасявате се, че тези гета, за които говорите, тук у нас, след време ще станат като „Моленбек“ например? Какво да направим, за да не стигнем до там? Христо Смоленов: Не се опасявам, сигурен съм, че тенденцията е такава. Затова мога да кажа, че България има все още време да реагира, ползвайки опита, и по-точно негативния опит на цивилизованите страни, като Франция, Белгия и т.н. Защото има една притча, която говори, че умният човек се учи от грешките си, а мъдрият човек се учи от грешките на другите. Ние нямаме ресурс да се справим със ситуацията, ако допуснем грешките на Западна Европа по отношение на отприщването на една неконтролируема по принцип тенденция гетата да инфектират живота на отделните хора в тях, хората в тях да става заложници на местни елити, върху които се влияе от близо и далеч – влияе се пари, влияе се с идеологията на екстремизма и се стига до такива ексцесии. Ние трябва да предотвратим ексцесиите сега, защото нямаме ресурс да се справим с тях, ако те се превърнат в една далече отиваща стратегическа провокация. Ето защо тази на пръв поглед добродушна политическа коректност, която ни пречи да вземаме нужните мерки с нужната решителност, може да се превърне в огромен проблем за българското общество. Ето защо своевременно трябва да се вземат организационни, технически, психологически, ако щете и финансово-икономически, мерки. Това в единството от всички тези мерки се нарича интервенционна система. Нужна е система за противодействие на радикализацията, която да обхваща всички тези аспекти и да действа наистина целево, а не просто евробюрократично вербално-отцепнически. Водещ: Но имаме ли ние необходимите законови инструменти? Имаше вече едно знаково дело срещу Ахмед Муса и негови приближени, но сякаш не видяхме кой знае колко строго наказание, не трябва ли пък да помислим и в тази посока – нови промени, ново законодателство? Христо Смоленов: Аз Ви благодаря за този точно зададен въпрос. Случаят с Ахмед Муса показва по принцип колко е безпомощна традиционната, базирана на стари процеси и стари виждания, съдебна процедура, когато става дума за такова динамично явление като тероризма, радикализацията. Тук става въпрос за процеси, които излизат извън буквата на закона, който е писан преди 30 години примерно. Или дори, ако става дума за неотдавна приетия у нас закон – той е много частичен, много административен. Той не хваща „бика за рогата“ – знаете какво е, ако се опиташ да го хванеш за опашката. Проблемът с необходимостта, спешната необходимост от усилване на закона за противодействие на терора в духа на това, което Красимир Каракачанов внася вече сериозно и много мотивирано. Тази необходимост трябва да се осъзнае не само от аудиторията на нашето предаване, не само от проницателни журналисти като тези, които работят в Агенция „Фокус“, трябва да се осъзнае от масата хора, които трябва много добре да си дадат сметка каква е тенденцията и какво ще стане след 5-10 години. Радикализацията в гетата е факт, тя личи по особената жестокост, с която дори битови скандали се разразяват и свършват с опити за убийство на обикновени, мирни хора, на бабичката, която бива убита и изнасилена от непълнолетни продукти на радикализацията в гетата. Забележете, реперите на предстояща катастрофа вече са видими за всички освен за тези, които са призвани да вземат официалните държавно санкционирани, съдебно мотивирани и доведени до една ефективна процедура действия. Бия тревога, защото нашата съдебна власт не е по-различна от европейската, а знаем колко терористи тя освободи, срещу колко терористи тя прекрати съдебните действия. Ние знаем дори, че не отдавна, преди 2-3 дена, беше застрелян като терорист този, когото нашата съдебна власт освободи неотдавна на втора инстанция и го пуснаха. Не съм запомнил името му, защото не херостратовците не бива да се помнят имената. Имаше такъв случай, помните. Водещ: Много малко време ни остава, затова ви моля за кратка прогноза – ще успеят ли тази година службите да предотвратят заплахата от нови атентати в Европа в навечерието на празниците? Христо Смоленов: Не. Водещ: За съжаление, така се налага да завършим – не много оптимистично. Аз ви благодаря за това участие в „Добро утро, България“. Представих ви експерта по антитероризъм Христо Смоленов. Евелин ЦАНЕВА

4 Декември 2017 | 13:00 | Радио „Фокус” – София