ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Христо Смоленов, експерт по сигурността: България трябва да постави въпроса за създаването на единна европейска агенция  за антитероризъм по време на европредседателството

Христо Смоленов, експерт по сигурността: България трябва да постави въпроса за създаването на единна европейска агенция за антитероризъм по време на европредседателството

Христо Смоленов, експерт по сигурност и антитероризъм в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“на Радио „Фокус“>.

4 Декември 2017 | 13:00 | Радио „Фокус” – София

Христо Смоленов, експерт по антитероризъм: Европа и България трябва да противодействат на радикализацията в световен мащаб, противното би довело до мрачна прогноза

Христо Смоленов, експерт по антитероризъм: Европа и България трябва да противодействат на радикализацията в световен мащаб, противното би довело до мрачна прогноза

Поредно кърваво нападение, отнело живота на над 50 души, този път случило се на територията на САЩ в Лас Вегас. За нападателя излезе информация, че е наскоро присъединил се член на групировката „Ислямска държава“ (ИДИЛ), данни, които обаче се отричат от американските власти, казвайки че случаят няма общо с тероризъм. 64- годишният Стивън Падок, не отговаря обаче на типичния профил на атентатор – неосъждан и абсолютно незабележим за властите до този момент. Случаят поражда въпроса какво прави привлекателна идеологията на джихадизма за отделни членове на обществото и с какво групировки като ИДИЛ печелят привърженици? Отговорите ще потърсим сега с експерта по антитероризъм Христо Смоленов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Г-н Смоленов, последният случай от Лас Вегас, който споменах, като че ли изважда на повърхността един много сериозен проблем, а именно, че заплахата вече не идва от едно място, врагът, с когото целия свят трябва да се справя не е един. Така ли е, според вас? Христо Смоленов: Всъщност, могат да бъдат възприети два подхода. Единият да си представяме, че противникът е множество неорганизирани, спонтанно действащи аматьори, сред които може да има тук-таме и някой професионалист, занимаващ се с вербуването им, психологическата им обработка, мотивация. При тази картина, която представя тероризма в насипно състояние, рискуваме да загубим контурите на нещо по-сериозно, което заплашва системно човечеството. Тук не става дума за полудяването на отделни хора, както се опитват да го обясняват медиите, защитаващи институции, които са задължени да профилактират това изкрейзване. За 515 ранени и 59 убити от касапницата в Лас Вегас е все едно кой ги е ранил или отнел живота – дали мотивиран официално от идеологията на ИДИЛ или спонтанно радикализирал се, за да се посегне към едно от 28-те оръжия, които е складирал в хотелската си стая, забележете. Лас Вегас – град, в който освен бдителната полиция, със сигурността се занимават десетки супер добре окомплектовани частни охранителни фирми, които са добре платени и имат в полезрението си казина, хотели, заведения за забавления. Това е световната столица на късмета. И изведнъж се оказва, че твърде лош късмет за хора, събрали се да се радват на един концерт на улицата на Лас Вегас. Всичко това е толкова нелепо, колкото е и обективна реалност, и тя се случва не за първи път. Обществата полудяват, и този, който си затваря очите пред този факт, е или наивник, или ни подвежда и манипулира. Бих казал, че второто е по-вероятно. Водещ: Наистина няма никакво значение на фона на множеството жертви дали е саморадикализирал се или член на терористична организация. Въпреки това обаче, постоянно се появява информация в медийното пространство за загубите, които групировката търпи на бойното поле. Като че ли обаче удар по броя на симпатизантите, на членовете на тези организации няма. С какво подобни радикални идеи привличат и как можем да си обясним, че обикновени хора с живот не по-различен от нашия, успяват да припознаят джихадистката идеология като тяхна? Христо Смоленов: Ще се опитам да дам отговор на този въпрос без да претендирам, че знам всички отговори. Но преди това искам да кажа, че у мен се създава впечатлението, че някой печели време, за да може поредната мегаструктура на тероризма да се преструктурира, да се прегрупира, казано на военен език. Когато „Ал Кайда“ възниква, много хора се питаха как това е възможно и кой е инженерът в цялата тази гигантска, омотала човечеството мрежа. Бих казал, че тогава стана ясен сблъсъкът на двете основни системи за финансиране, които работят в съвременния свят. Едната, официалната, базирана върху лихвата и генералното лихварство, която клонира в създаването на банки, другата – ислямската система на финансиране, която е по начало мрежова, почти невидима, но много реално действаща. „Ал Кайда“ стана такава световна организация, именно защото се базираше на ислямската мрежа като тип финансиране. С убийството на лидера на „Ал Кайда“ Осама бин Ладен нещата не свършиха. И аз още тогава в същия този ден предупреждавах да няма илюзии, че с това тероризмът е приключил. Просто някой се бори да възстанови контрола си върху тази терористична мрежа. Защото за съжаление моето разбиране не е никак оптимистично – за тероризма някой работи и опъва чадър в глобален мащаб, някой гледа на него като голяма своя инвестиция и чака възвращаемост, и брани тези структури, печели им време. Финанси те имат предостатъчно, за да се преструктурират и от една мегаструктура като „Ал Кайда“, помните, се появи друга с териториални претенции и съответно присъствие – ИДИЛ. Имам чувството, че в момента ИДИЛ под ударите на две коалиции, въпреки всичко продължава да мисли активно за преструктуриране и прегрупиране и е заложила върху идеологията и психологическата война. Точно в това отношение, трябва да кажем, противникът печели победа след победа, въпреки пораженията на терен, въпреки отстъплението от много териториални придобивки, ИДИЛ като идеология успява да стигне до своите невидими безбройни агресати, и някой от тях се зарибяват, някой от тях поемат отровата, която ще ги препрограмира и ще ги превърне в средновековни убийци по манталитет. Точно това, възможността насърчено, едва ли не подкрепено с международни процеси да превръща хората в убийци, да им дава да изявят свои убийствени нагони, постискани от една доста лицемерна на система на уж противодействие срещу това. Мисля, че това е един от основните двигатели в психологическата радикализация на терористите. Отначало става дума за етап в развитието на този ретровирус, който аз моделирам като терористичната заплаха. Отначало нивото е подобно на носителите на ХИВ, тоест, ХИВ позитивност. Не всички, които са радикализирани, са се изявили вече в човекоубийствената практика. Но етапът от ХИВ към СПИН е характерен за еволюцията на заболяването, базирано на ретровирус. Ретровирусът на тероризма много прилича на СПИН-а, то предполага определена имунна недостатъчност на обществения организъм. И аз виждам, за съжаление, че обществата, които би трябвало да се противопоставят на терора, изглеждат напълно безпомощно в ръцете на политици, които обичат на позират пред цветята в памет на жертвите, обичат да се показват лицемерно загрижени. Всъщност, не правят нищо, не правят усилия за структурно и бих казал глобално противодействие на терора. Борим се срещу тероризма на парче, а той, за разлика от картината, която допуснах в началото, за разлика от представянето му в насипно състояние, тероризмът представлява разпределена, глобално разпръсната, но кибернетично обединена система, един самообучаващ се организъм, който е в състояние да трупа опит от наглед безсмислени терористични актове, който е в състояние да обобщава и трасира нови тактики за своето самовъзпроизвеждане на базата на случващите се банално актове на престъпност, който е в състояние да инфектира самата организирана престъпност в света и да обедини наркопечалбите с терористичната стратегия за дестабилизация на цели региони. Това, което става, е кошмар, за който политическата класа още не е се събудила. Водещ: Споменахте печелене на време, прегрупиране на структурите – можем ли да очакваме нови поредни силни удари с много по-голяма тежест на база това прегрупиране? Христо Смоленов: За съжаление, не само трябва да очакваме, трябва да мислим какво да правим. Досегашната психологическа реакция на обществата, мотивирана от съответните високопоставени или високо подставени лица, е примиренчество. Видите ли, нищо не може да се направи. Става дума за масов случаен тероризъм. Всъщност, това, което ни се случва, е кипеж на неопределеността, свързана с този тип социална масовост, бих казал дори квантов ефект заради масовия характер на идеологията, която предизвиква радикализация. Но някой трябва да започне противодействие на радикализацията тук, в България, тук, в Европа, защото в противен случай, прогнозата е доста мрачна. Прогнозата е, че ще продължават да ни подтикват да се примирим със случващото се и да приемем, че друго не може да бъде. Истината е, че критиката към съвременното общество минава през критика на готовността му да се бори истински с терора. Това, което се случва в света е не само неприемливо, то е перверзно. И тази перверзия започва с кризата на финансовата система – същата тази, базирана или на банковата лихва, или на ислямската мрежа. Този въпрос трябва да се анализира, и когато някой даде добър научен отговор, този отговор ще заслужава две Нобелови награди – за мир, и за икономика. Но се боя, че няма да се стигне до това, и евентуалните откриватели няма да доживеят да си получат тези награди. Виктория МЕСРОБОВИЧ

6 Октомври 2017 | 16:30 | Радио „Фокус“