Инж. Веска Георгиева, директор на Столичния инспекторат, в интервю за Радио „Фокус“.

Водещ: Г-жо Георгиева, как ще коментирате проблема с качеството на въздуха в София?
Веска Георгиева: Проблемът с качеството на въздуха не е от днес, не е от вчера. Дължи се на различни фактори, има и вече много информация по въпроса. Основното е съчетание от природните дадености, мястото на града, разположението на София в затворено котловинно поле и разбира се човешката дейност. Присъствието на много хора, наличието на много автомобили всичко това се събира в един фокус и като се повлияе от метеорологичните условия и се стига до възможността за наднормено замърсяване по контролираните от наредбите и законите показатели да бъде над пределно установената норма. По-важни са факторите, които обуславят възможността в определено денонощие, да имаме качество на въздуха под или над нормата. Обикновено над нормата са фините прахови частици и в много редки случаи са газовите компоненти, които формират качеството на атмосферния въздух.
Водещ: Колко обекта са проверени от Столичния инспекторат и какво е установено до момента?
Веска Георгиева: Столичният инспекторат е контролна структура, която извършва както оперативен контрол по наредбите на столичния общински съвет и редица договори, така и превантивна дейност. Ние работим в различни посоки, защото наредбите на Столичния общински съвет са 11, но тези, които пряко влияят върху качеството на въздуха – това е наредбата за чистотата, наредбата за зелената система, наредбата за организацията на движението. Така че, когато един автомобил например е блокирал в калната площ в зависимост дали тя е предназначена за строителство или зелена площ, той изкарва калта на улицата и независимо дали улицата е мита или метена, калта остава там и съответно след това ние я дишаме. Така че проверките на Столичния инспекторат, пак казвам, са насочени в тази посока както на превенцията, така и на контрола. Ежедневно на територията на София, която е отговорност на инспектората и възлиза на около 1 млн. и 300 хил. дка площ със застроените сгради, но тази площ се контролира и обектите в нея са много на брой. Точните цифри ги има на сайта на Столичния инспекторат наредба по наредба – това е отчета по години, който дава Столичния инспекторат, месечните отчети и ежедневния отчет. Аз искам да се спра на един сериозен фактор, който влияе върху качеството на въздуха директно – това е въздействието на строителните обекти. Съществуват над 600 действащи строителни обекта, но тяхната цифра се променя, в София ежедневно. Аз благодаря на гражданите, които ни подават сигнали, защото сами разбирате, че не може да бъдат обхванати ежечасно тези обекти. Съжалявам да го каза, но отговорността на служителите и на техническите ръководители на обектите не е особено голяма особено там, където се налага, като правят изкуп да минат през кална площ. Обикновено даваме предписания при такива проверки да настелят калната площ с твърда настилка, така че излизайки от своя обект, да не пренасят калта на улиците, но това го виждаме всеки ден. Проверяват се по 30 – 40 обекта на ден, някои обекти се проверяват многократно. Така че въздействието на строителството върху качеството на въздуха е значимо. Трябва да бъде уточнено, че вътре в строителната площадка, Столичния инспекторат няма компетенции, затова правим и съвместни проверки. И тук е моментът да кажа, че със затоплянето на времето ще засилим тези съвместни проверки заедно с районните администрации и Дирекция общински и строителен контрол по отношение на това те да проверяват състоянието на площадката вътре, а Столичния инспекторат да проверява това, което и до сега прави през годините около обекта, неговата строителна ограда и табела и дали камионите, които возят строителни материали от и до обекта са с чиста ходова част и с чисти гуми. Тук е моментът да се спрем и на камионите. Бих помолила чрез Вас, гражданите, които забележат в София камион без чергило, защото камионите са десетки хиляди най-вероятно и не винаги е възможно инспекторите да ги видят. Нека гражданите да ни изпращат снимка на която да се вижда номера на камиона. С помощта на колегите от КАТ, ние установяваме собственика и налагаме санкции, защото голяма част от камионите имат покривала, но просто от безотговорност или по други причини шофьорите не ги слагат, а това води до разпрашаване особено във ветровито време. Така че, ако институциите си подадем ръка – в случая говоря за Столичния инспекторат и гражданите, ще постигнем по-добър ефект от страна на това да спрем разпрашаването на земни маси и строителни отпадъци, дребни по размер по улиците на София. Ние получаваме много жалби, всяка жалба се проверява, независимо дали обекта е проверен преди това. Това се прави, защото знаете всяка една проверка е моментна снимка на състоянието на даден обект?
Водещ: От какъв характер са най-често срещаните нарушения?
Веска Георгиева: По отношение на строителните обекти това е замърсяване от изкупите – излизат камиони без чергила или с мръсна ходова част или липса на ограда, което е по-рядко, разбира се, но и това се случва.
Водещ: Какви са глобите, предвидени за нарушителите?
Веска Георгиева: При всички случаи се съставят актове, които са по наредбата за чистотата от 50 до 500 лева, на юридическото лице те стигат до 7 хил. лв. Когато в нашата система се установи, че камион на определена фирма е повече от един път нарушител, тогава се съставя акт на юридическото лице за това, че не е осигурил контрол, неговите камиони да спазват изискванията на чл. 71 от Наредбата за чистотата и управление на отпадъците?
Водещ: Какво показват данните в сравнение с миналата година – намалели ли са нарушенията и каква е тенденцията?
Веска Георгиева: През различните месеци се движат в различни посоки, но остават едни и същи като брой, но се увеличават сигналите от страна на гражданите, което не само по отношение на строителните обекти, а и по отношение на други нарушения, което за мен лично е показател, че се увеличава както доверието в инспектората, което, разбира се, ни задължава, така и гражданското общество и тяхната отговорност, желанието им да забелязват проблемите и след това да сигнализират за тях. Това показва, че се стремим по някакъв начин да си помогнем сами, за да живеем при една по-чисто околна среда.
Водещ: Правим ли необходимото за страната ни, за да я съхраним като приветливо място за живеене или обратното сами предизвикваме случващото се у нас, какви са Вашите наблюдения?
Веска Георгиева: Сами предизвикваме случващото се у нас, какво се случва. Всичко е резултат от човешката дейност, къде по отговорно по отношение на околната среда, къде по безотговорно. Това е широкообхватна тема, нещата опират и до култура, и до отговорност за цялата страна трудно мога да коментирам. Всеки, който пътува из страната вижда какво е положението, наличието на отпадъци по пътищата, и в деретата на реките. Би следвало всички да бъдем по-критични както към себе си, така и към околните. Тук вече ще засегна темата с чистотата – много е важно влиянието на автомобилите, но не като въздействие от работата на двигателите им, а като въздействие от това, какво изнасяме на улицата, на платното с гумите вследствие на факта, че сме паркирали в кална площ. Освен, че съсипваме зелената площ, ако тя е такава, ние просто изнасяме кал на платното. Мием рядко автомобилите си, всичко това се отразява върху качеството на атмосферния въздух. Когато метеорологичните условия са подходящи има разсейване, следствие на вятъра или високоатмосферното налягане, а може и съчетание от двете, до някаква степен въздействието се разсейва, но когато е смог и има ниско атмосферно налягане, когато има инверсия – би следвало а се съобразяваме в доста по-голяма степен. Ако всеки се вглежда в действията си ще намалим негативното въздействие върху въздуха.
Водещ: Да бъдем по-отговорни като граждани, да се стремим да бъдем част от решението на този проблем, а не част от задълбочаването му.
Веска Георгиева: Разбира се, много добре го формулирахте.
Йоланда ПЕЛОВА

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---