Директорът на Института за космически изследвания и технологии към БАН проф. Петър Гецов в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с българския принос в разкриването на тайните на космоса и иновативните идеи на американския изобретател Илън Мъск за създаване на ракети за многократна употреба и изпращане на хора на Марс до 2025 г.

Фокус: Проф. Гецов, тази година се навършват 46 години от обявяването на България за космическа държава. Какъв е българският принос в усвояването на космическите простори?
Проф. Петър Гецов:Има няколко важни неща, които правят държавата много сериозен космически играч. Първото, както казахте, е първият български прибор, който през 1972 г. е изведен на орбита, проведени са експерименти и тогава България е обявена за 18-тата космическа държава по решение на Международната космическа агенция. Държавите, които се смятат вече за космически, се регистрират към ООН, като изискването е да имат собствена апаратура и да се правят собствени експерименти. Така че това е първото сериозно участие на България на космическата сцена. Приборът се казва „П-1“ и е в областта на изследване на космическата плазма. Спътникът е някъде на орбита на около 800 км. височина и много от резултатите после се явяват основа за по-нататъшното развитие на българските космически изследвания, като едно от основните направления е космическата физика – т.е. физиката на космоса. И започвайки с този спътник, та до днешен ден ние имаме апаратура, която лети около Марс на европейски спътник основно с цел измерване на космическа радиация. Космическата радиация сега пък се оказва един от основните проблеми при полети до Марс. Така че характерно за българските космически изследвания това са традицията, последователността и надграждането. Ние успяхме да преминем през трудния преходен период на държавата и да запазим космическите активности. И можем да се похвалим, че през следващата година пак с европейски космически кораб ще бъде доставен европейски марсоход и там също ще имаме апаратура в областта на изследването на радиацията.
Друго голямо събитие, което смятаме като сериозен момент за българските космически изследвания, е първият български космонавт Георги Иванов. С него ние ставаме шестата държава в света, която има човек, изведен на орбита в космоса. Можете да си представите, от 200 държави, които са записани в официалния списък на ООН, сме избрани ние. Нещо повече – тази година се навършват 30 г. от полета на нашия втори космонавт. Значи, освен че имаме един, имаме и втори, което за размерите и населението на държавата двама космонавти е сериозен напредък. И той не е случаен, защото тук в България хората са доста инициативни, доста креативни, а има и генетични дадености като физическа здравина. Трябва да отбележим, че вечното оцеляване на българина през годините го е направило и доста хитър и устойчив на всякакви въздействия. Тоест, винаги му е работил мозъкът и това е било свързано с оцеляването му през различните исторически катаклизми, които сме преживявали. И може би на базата на това и на база, че сме били винаги на кръстопът генетичният ни фонд е много сериозен, с различни кръвосмешения, и ни е останало това, че сме здрави, хубави, умни, чистоплътни и хитри.
Друго интересно за България в областта на космоса е, че ние успяхме да създадем космически храни и бяхме третата държава в света, която произвежда храни за космонавтите. Това са т.нар. лиофилизирани храни. Характерно за тях е, че чрез много дълбоко замразяване се изтегля водата, намалява се 80% от теглото им и то се възстановява, когато се поставят във вода. По този начин вкусовите и калорийните качества се запазват. Храните могат да бъдат различни - плодове, зеленчуци, колбаси и всякакви други ястия. Така че наред със САЩ и тогавашният Съветски съюз ние сме държавата, която е успяла да създаде нещо уникално като храна за космонавти.
Най-интересното в областта на космическите изследвания и друго, което е символ на България, е, че сме успели да създадем космическа оранжерия. Оранжерия, която лети повече от 7-8 години на борда на космическата станция МИР, и с нея са работили много от екипажите – и американски, и руснаци. Тоест, ние като земеделска държава сме се проявили като такава дори и в космическите изследвания.
Много мога да говоря, защото космосът е изключително атрактивен и нашето участие е забележително. А и последните години са белязани с това, че значително се увеличиха възможностите за работа в космическата област. Ние станахме кооперираща държава към Европейската космическа агенция – т.нар. план ПЕКС – план за коопериращи държави. Характерно е, че преди да станат пълноправен член всички държави преминават през този период. Правителството в лицето на министъра на икономиката подписа този договор с Европейската космическа агенция и така вече ние сме кооперираща държава. Предполагам, че към 2019 г. вече ще станем пълноправен член. Това значително интензифицира работата в областта на космическите изследвания, защото държавата плаща около 1,3 млн. евро членски внос към Европейската космическа агенция и тя обявява КОЛ – това е конкурс за набиране на проекти. От България кандидатстват и различи фирми, и различни научни организации. Преди 3 години беше първият конкурс, където участваха около 30 кандидати за проекти, от които спечелиха пет, като четири от тях са на Института за космически изследвания и технологии. Той има традиции не само в космическата физика, а и в дистанционното изследване на Земята от космоса. Нашият проект към Европейската космическа агенция е в областта на прецизното земеделие – използвайки информация от спътници се вижда каква е влажността, каква е вегетацията на различните реколти, селскостопански и др. Друг проект е по линия на водните ресурси и запази. Интересен е и този за работа със средното училище – проект, който завършва в програма, с материали, с учебник за работа в областта на космическите изследвания на ученици от средните училища.
Фокус: Какви са настоящите проекти на нашите учени в областта на космическите изследвания и технологиите?
Проф. Петър Гецов:Тази година следва третият КОЛ, където проектите пак са в областта на дистанционните методи и в областта на т.нар. космически боклук. При изстрелването на ракетите има най-различни части, които се отделят и продължават да се движат. И американците, и руснаците и другите държави имат специални каталози, където всяко такова тяло се регистрира, защото то е опасно за другите, тъй като се движи с огромна скорост и животът му на орбитата е продължителен. Та един от предстоящите проекти заедно със Софийския университет е точно по тази линия – откриването на тези обекти с телескопи и тяхната регистрация и проследяване. Тази година отново успяхме да спечелим и проекти за оранжерията. Тоест, продължаваме с Европейската космическа агенция това, което казахме по-рано. Изобщо, много интересно става в областта на космическите изследвания. Има и много конкурси по европейската програма „Хоризонт 2020“. За разлика от много други институти ние успяхме да запазим и сътрудничеството си с Русия, така че и там имаме над 20 проекта. Тоест, голяма част от всичките неща, които сме правили, продължаваме да ги развиваме заедно с нашите европейски партньори, но продължаваме и традиционните си отношения с руските космически институти. Там има много, много интересни неща по линия на радиацията, на изследване на полети до Марс, по линия на астрономията, така че светът е безкраен, но е познаваем, така че предметът на космическите изследвания винаги е много интересен – няма криза, а напротив, той се разширява все повече и повече.
Тази година във връзка с Българското председателство на Съвета на ЕС предвиждаме няколко мероприятия. Първото е на 23 февруари ще има посещение на холандския бизнесмен Бас, който работи с Мъск и разработва програмата „Марс-1“. Той идва тук, за да изнесе лекция точно по тази програма – набира хора за космоса, които мисля, че засега наброяват 100 души. След това от 17 до 19 април ще има презентация на Европейската комисия за един от най-големите проекти на Европа – проектът „Коперникус“. Това е огромна програма за наблюдение на Земята от космоса, има спътници, които доставят най-добрата информация, която може да се използва и за управление на риска, и за прецизност, и за борба с тероризма и т.н. Това ще се случи на 17 април, а на 18 и 19 април ще има информационен ден, в който фирмите ще представят ползата на информацията от космоса за различни бизнес начинания. През юни пък тук ще се съберат доста космонавти във връзка с годишнината на втория ни космонавт Александър Александров и неговата научна програма „Шипка“. В България ще дойдат космонавти от много страни, като имаме намерение да поканим и генералния директор на Европейската космическа агенция – г-н Вьорнер. С президента Румен Радев бяхме в Европейската космическа агенция и там му обещахме, че ще го поканим, така че имаме съгласите на президента всички тези мероприятия да бъдат под неговия патронаж.
Фокус: Една от стратегиите на института е обучението на млади кадри. Какъв интерес се наблюдава от страна на младите хора към космическите изследвания?
Проф. Петър Гецов: Голям е интересът, в института непрекъснато има млади хора. Преди няколко дни например имаше около 40 деца, които проявиха интерес и дойдоха да разгледат. По линия на проекта за Европейската космическа агенция пък бяха наградени много деца, провеждат се викторини и конкурси. А напоследък институтът много се занимава и с безпилотни самолети – т.нар. дронове, заради което създадохме и дрон академия за обучения на оператори на дронове. И особено за учениците и по-младите това е страшно интересно.
БАН беше в сериозни финансови затруднения, но сега с последното решение на премиера Бойко Борисов се отпуснаха допълнителни 15 млн. лева. А и от няколко години има и още една много интересна инициатива да се отделят целево средства за младите хора на проектна основа. Така че всеки млад човек – било то аспирант, било то научен сътрудник, било то асистент, може да участва в конкурса и да спечели средства и за конференции, и за материали, и за издаване на трудове. А освен това има и предвидена допълнителна заплата. Така че в момента младите хора са най-облагодетелствани в науката и мисля, че тази тенденция ще продължава. Наскоро разпределяхме бюджета на БАН и има надежда, че полека лека и тук заплащането ще стане адекватно. А това е много важно, защото младите хора искат да живеят тук, сега и веднага, а не в някакво необозримо бъдеще. Така че въпросът със заплащането е сериозен. Разбира се, всички тези проекти, които идват, допълнително спомагат за привличането им, но в науката трябва да има сериозна инвестиция от страна на държавата. Тоест, не може да се разчита само на проекти, защото се получава една цикличност – днес са добре едни, а утре са добре други. Затова изпитваме и известни затруднения.
Фокус: Какво държавно финансиране е предвидено за тази година?
Проф. Петър Гоцев: За тази година е някъде около 90 млн. лева. за цялата БАН. И в това число влизат средствата, които бяха добавени в последния момент. До известна степен това спасява положението, трендът като цяло е добър, но той трябва да достигне до онези проценти, които са определени от Европейския съюз, тъй като си има норми и ние сме далеч, далеч зад това, което е записано.
Фокус: Колко от тези 90 млн. лева ще бъдат за Института за космични изследвания и технологии?
Проф. Петър Гоцев: Предполагам, че ще бъдат около 2-3 млн. лева. Но трябва да се има предвид, че почти толкова ние изкарваме и от проекти. Примерно за 2017 г. имаме подписани договори за около 2 млн. лева и сме получили около 800 хил. лева. Тоест, много от колективите успяват да компенсират недостига по този начин.
Много интересно е и че в БАН разпределението на бюджета има две съставни – една постоянна и втора, където парите се разпределят на базата на статии и цитати в международни списания, привлечени средства, патенти и т.н. Тоест, вече е въведен и конкурсният елемент на получаване на средства в самата БАН, което слиза до отделния учен, като този, който е по-усърден, по-старателен и по-успял, получава повече. Ние изпълняваме и много запитвания, становища, рецензии на държавата по линия на климата, по линия на риск-мениджмънта, по линия на държавната сигурност. И всичко това също влиза като конкурс и тези, които дават повече експертиза на държавата, взимат и малко повече от бюджета. Така че в тази втора част на бюджетната субсидия, която идва към институтите, всичко се точкува и който има повече статии, цитати, патенти и привлечени средства, той взима повече. Предвиждаме да се увеличат малко и парите за доктори на науките. В общи линии това е картината. Но мога да кажа, че ние като хора, свързани с космоса, сме по-оптимистично настроени.
Хубавото на Института за космически изследвания и технологии е, че ние сме интердисциплинарен институт – имаме и направление космическа физика, и направление дистанционно изследване на Земята от космоса, и направление космически технологии. И докато физиците пишат повече статии и са в по-реномирани журнали и списания, технологичните направления имат повече патенти, за които получават допълнително финансиране. Така че при нас е доста разнообразно и много интересно. Защото много направления в науката изпитват криза на обекта на изследване и криза на интересите, тъй като много от нещата вече са ясни. Докато космосът е толкова необятен, че все нови и нови и нови и нови неща се появяват и става все по-интересно. А и в космоса всичко се получава на границата на няколко науки – и математика, и астрономия, и физика, и технологии и т.н. И така предметът се разширява за разлика от много други области.
Фокус: И все пак кои са най-големите проблеми, пред които се изправят българските учени от института?
Проф. Петър Гецов: Най-големият проблем от недофинансирането от страна на бюджета на държавата. А това води до отлив на младите хора, защото те искат да водят добър начин на живот. Иначе проблемите започват още от семейството, където възпитават дечицата, че трябва да учат, за да отидат в чужбина и да не се връщат. И това е пагубно, държавата не може да се спаси с тази мода. Виждал съм много богати и успели българи тук, но не съм виждал щастлив и успял българин в чужбина. Щастието непременно е свързано с родината, с родното място, с традициите и ние не можем да се преборим, ако държавата не създаде политика, която да възпитава не само децата, но и родителите така, че те да заобичат отново родината си, както винаги е било през историята. Това е проблемът. Най-лесното сега е като има уредени държави и свобода на придвижването, да си вземеш чантата и да отидеш там. А повечето от българите в чужбина започват с непрестижна професия, каквато тук иначе не искат да работят. Но не е ли по-правилно всички тук да се стегнем и да направим нашата държава добра... Това е криза, която идва от възпитанието, модата и невръщането – пълен нихилизъм на много от хората. И той в много случаи не е обоснован. Един човек от детски години до завършването на висше образование струва от порядъка на 100 хил. долара. Сметнете колко България е инвестирала в чужбина. И това е капитал, който създава капитал. А ние умножаваме този капитал по нула. Моят отговор е, че всички ние много сериозно трябва да изградим гражданско общество, което да създаде нормална държавна политика за оставане на младите хора в България. По време на войните всички студенти, които са били деца на по-богати българи в чужбина, са се връщали, обличали са шинелите и са отивали на фронта, за да защитават българската кауза. А сега колко от тия българи ще се върнат? Неслучайно говоря за възпитание - възпитание да си свързан жизнено с родината си.
Фокус: Преди няколко години американският инженер и изобретател Илън Мъск представи своята идея за конструиране на нов тип ракета за многократна употреба, която тази година да извърши полет до Марс. Той теоретично има намерение до 2025 г. да изпрати с новата платформа и космически туристи по стъпките на Нийл Армстронг. Ще успее ли Мъск да прати човек на Марс и свръх фантастична ли е все още идеята за космическа цивилизация на Червената планета?
Проф. Петър Гецов: Разбира се, че Мъск реално създаде възможност ракетите да се връщат, което сериозно атакува пазара за извеждане на орбита, струващо около 20 хил. долара на килограм. А връщайки ракетата, всъщност само едната степен изгаря и корабът се връща и се слага нова. По този начин значително се намалява разходът. Но аз съм силно впечатлен от работата на Мъск, би трябвало технологиите му да успят, тъй като достигнаха много сериозни пробези.
Бих казал, че има два проблема при полета до Марс. Технологично не е проблем да се стигне до там, тоест, теоретически задачата е решена. Първият проблем обаче е радиацията – при продължителен полет до Марс, който продължава около година и половина отиване и връщане, дали периодът няма да бъде критичен, дали космонавтите ще могат да издържат. И ако се окаже, че радиацията е сериозна, трябва да се направи някаква защита от нея. За голяма радост ние сме едни от тези, които я изследват, и наши прибори летят около планетата. Което показва, че българите работим на острието на интересите на космонавтиката.
Вторият проблем са храната и водата за космонавтите. Ако те например са трима, то товарът става много сериозен, за да могат те да преживеят година и половина. А целият този товар може да се издигне в орбита единствено с много мощна ракета, заради което сега и американци, и руснаци, и всички останали работят по създаването на такава. Другият начин е да се създаде нещо като космическа станция и там малко по малко да се извеждат различните товари и оттам да се тръгне към Марс.
Това са интересни неща, не са нерешими, но са изключително сериозни. Аз съм имал възможност да видя примерно ракетата „Сатурн-5“ в Хюстън точно пред самия център. Това е огромна машина, която впечатли дори и мен, който съм виждал много ракети. А голяма ракета се прави трудно, изисква се много енергия. Интересно е, че създаването на „Сатурн-5“ голям дял имат българите Виден Табаков, Иван Ночев и Петър Петров.
Така че съм оптимист по отношението на целите на Мъск. Той влага огромни средства и резултатите засега са блестящи. Дано нещо да не му попречи, но така, както е тръгнало, изглежда, че нещата ще бъдат добре. Другият е Ричард Брансън, който пък създава “SpaceShipOne” – самолет, който на гърба си носи ракета, и излиза над атмосферата. Така че Брансън също има големи мераци. Бизнесменът Бас, за когото споменах, че ще идва в България, също има определени намерения. Така че хубаво е, че частният бизнес много сериозно навлиза в тази сфера, защото той е много по-гъвкав, много по-инициативен, има възможност да привлича и млади, и стари много добри специалисти. Просто технологиите са фантастични. Сега не е проблем да върнеш ракетата, да я приземиш на точното място, защото има GPS системи. Вече на сантиметри е въпросът, много напред отиват нещата.
Това, което за мен е пикантерия, е, че с биотехнологиите и генното инженерство ще стане много по-лесно да еволюираме човекът към условията, отколкото да правим условията да бъдат подходящи за човека. Тоест, в един момент ще се окаже, че по-лесно е на Марс да пратим човекоподобни или роботи. Акселерацията е толкова голяма, че дори на мен ми е трудно да предскажа кога това ще стане, но ако трябва да говорим сериозно, някъде около 2035 г. би трябвало да стъпи космонавт на Марс.
Фокус: Какво знаем до този момент за самата планета Марс – има ли вода, въздухът става ли за дишане и т.н.?
Проф. Петър Гецов: Има най-различни теории. Според това, което четем, Марс е планета като всички останали. Изхождайки от нейното местоположение – тя е по-далеч от Слънцето, отколкото Земята – тя ще застане по разстояние на мястото на Земята, но тогава пък Слънцето няма да е тази звезда. Но засега няма нещо по-привлекателно и по-близко до хората като желанието за стъпване на човешки крак на Марс, но доколко ще може да се урбанизира, е въпрос на бъдеще. Но с технологиите, които се създават, ми се струва, че няма да бъда много далеч времето, когато ще има експанзия натам. И дай боже, защото хората сме разумни същества и трябва да търсим винаги решение, защото няма гаранция, че няма да се сучат катаклизми. Катаклизми има по отношение на глобална среща на Земята с астероиди, ние сами също можем да направим такива и трябва да мислим как поне част от човечеството да спасим. Трябва да мислим винаги за един авариен ход, винаги трябва да сме една крачка напред, защото всичко се случва. И неслучайно сега пътната карта е Земя – Международна космическа станция – Луна, а следва и полет до Марс. Но имаше един момент на голямо колебание дали след Луната да се тръгне към Марс или към астероид. Защото повечето астероиди са с ценни метали и полетите до тях започват по-лесно да възвръщат разходите си. Така че интересно е какво ще се случи.
Цветилена СИМЕОНОВА

© 2018 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---