ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Христо Смоленов, експерт по сигурността: Класическите мерки за борба с тероризма вече са неадекватни

Христо Смоленов, експерт по сигурността: Класическите мерки за борба с тероризма вече са неадекватни

Преди дни в „Долен Манхатън“, Ню Йорк, превозно средство, управлявано от млад мъж, навлезе на велоалея и се вряза в група хора. Последва сблъсък в училищен автобус. След първоначалния шок стана ясн...

3 Ноември 2017 | 16:00 | Радио "Фокус"

Христо Смоленов, експерт по антитероризъм: Страната ни трябва да направи първи крачки към национална агенция за противодействие на радикализацията и терора

Христо Смоленов, експерт по антитероризъм: Страната ни трябва да направи първи крачки към национална агенция за противодействие на радикализацията и терора

Христо Смоленов, експерт по антитероризъм, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Г-н Смоленов, как можем да се справим с тероризма? Христо Смоленов: В математиката и логиката първо трябва да се реши въпроса можем ли изобщо да се справим. Водещ: Можем ли? Христо Смоленов: Има въпроси, на които отговорът не може да бъде „да“ или „не“, не може да бъде лесен. Има въпроси, има задачи, които не са решими. Мога да кажа отговорно, че с досегашните средства, с методите, които Европа показа като налични и разпознаваеми, употребени в справянето с толкова тежка ситуация, въпросът е нерешим. Ясно е, че е нужна нова организация, защото срещу нас работи не просто мрежа от терористични клетки, които рекрутират свои съмишленици и ги манипулират да правят подобни зверства по улиците на големите западноевропейски градове, столици, като Париж, Лондон… Водещ: Берлин. Христо Смоленов: Берлин. Курортни градове, като Ница… Водещ: Барселона. Христо Смоленов: Барселона… Водещ: Камбрилс. Христо Смоленов: В Испания за 48 часа станаха три, а не два атентата, защото предишната вечер е имало взрив в къща, в която се подозира, че са произвеждали взривни устройства. Има и още нещо. Ако добавим грозния атентат в Турку, където майката на две деца бива заклана, т.е. с прерязано гърло си отива от този свят, защото е дала гостоприемство, заедно с цялата финландска нация, на хора, които е смятала, че са в беда. И безспорно, много от тези хора са в беда, ние не можем да кажем, че всички мигранти са терористи. Но достатъчно е 1% от тях да са такива – нещата стават неуправляеми с досегашните средства. Защото демокрацията е наистина едно добро общество, но то не функционира в критична ситуация никак добре. В критичната ситуация, в която се намираме, времето, необходимо за провеждане на традиционните разследвания и съответно довеждане нещата до съдебна фаза – то е толкова проточено и дълго, че се случват 10 нови атентата, докато ние разследваме един по-стар. Не казвам, че механизмите на демокрацията са забуксували, само че са нужни нови управленски решения, нови организационни форми за противодействие срещу тази необикновена, необичайна опасност. Водещ: В какво да се изразят тези форми? Христо Смоленов: Веднага ще кажа, че прекомерните надежди, че полицейската или дори военната намеса може да реши въпроса, са необосновани. Европа се нуждае спешно от единна агенция за противодействие на радикализацията и терора, но очевидно има подводни камъни, има нежелание, може би има и чадър над тероризма, опънат от определени властимащи или финансово мощни кръгове. Водещ: Защо? Христо Смоленов: Защото за мен продължава да е необяснимо, след толкова много провали на традиционната система за сигурност, защо европейските управници се правят на „ни лук яли, ни лук мирисали“ и от време на време демонстрират съпричастност с трагедията, позират пред камери, изразяват съболезнования на жертвите – до следващия атентат, когато има нови жертви. Европеецът обаче вече не живее в Европа, европеецът не живее в своята Европа. Начинът му на живот е поставен под въпрос. И още веднъж искам да кажа – тук ние на Балканите имаме доста повече опит в справянето с подобни ситуации, доста повече мъдрост, натрупана през вековете. Ние трябва да мислим за собственото си оцеляване и успехът на евентуален наш модел на справяне с тази ситуация може да бъде и сериозен европейски принос. Водещ: Какъв трябва да бъде този модел, как трябва да изглежда? Христо Смоленов: Сблъскват се два модела на интегриране на хора от чужда цивилизационна общност или от чужд цивилизационен произход. Западноевропейският модел се оказа доста механичен, оказва се утопичен, а много добре знаем, че всяка утопия свършва с антиутопия. Лицемерното посрещане с плюшени мечета и с цветя завършва с взривове, като в Ансбах или с нож, или с мачете, или както от десетки подобни случаи, много от които са скрити от нас. В много случаи се опитват да ни внушават, че – видите ли – еди-кой си инцидент не бил атентат. Смешно е да се спори за формулировки, когато кръвта се лее по улиците. И още нещо. Тук ние, на тези многострадални Балкани, сме изработили социално-психологическа технология за мирно съвместно съществуване и сме интегрирали нашите съотечественици от друга етническа принадлежност и религиозна принадлежност. Те са от нашата страна на барикадата – искам да го подчертая. Ние им дължим първо отношение като към съотечественици и второ – допълнителна защита срещу провокации отвън. Защото точно те са във фокуса на едно много перверзно и много изострено внимание от страна на уахабити, от страна на фондации, от страна на активисти, които са специално обучени за подстрекателска дейност. Знаем заплахите, които „Ислямска държава“ извади на бял свят – че този, който не е с нея, е против нея. Те бяха заплахи точно срещу това население. Ние сме длъжни да изработим национална програма за противодействие на радикализацията и тази програма трябва да започне със саниране на гетата, където елити, подхранвани с уахабитска литература, с пари отвън – от фондации, от случайно минали благодетели, от това, че се занимават с трафик на хора, защото не се знае кой нощува в гетото и на кого помагат да мине инкогнито през границата и през територията на страната. Тези елити трябва да бъдат респектирани и поставени на мястото им. Защо? Защото в битността си на специфични елити, нека да го кажа, те развращават не просто младото поколение в гетата, те служат като пример. И нещо повече – държат фактически останалите хора от гетата като заложници и постепенно в тези заложници се формира вариант на Стокхолмския синдром: те започват да харесват своите похитители, те започват да харесват поведението и каузата на тези, които реално ги държат като заложници. Вижте парадокса. Затова държавата трябва да се намеси властно, да покаже кой е реалният фактор на власт и влияние във всяка точка от нейната територия, включително в гетата, които ние сме занемарили. Това е само първата стъпка. Подчертавам, че в тази страна, която направи доста прегрешения по отношение на националната си сигурност, е нужно възраждане на рефлекса на бдителност на населението. Мобилизирането на бдителността е нещо, което може да бъде наистина проведено като масово мероприятие. Първо, необходим е резерв на силите за бързо реагиране. Такъв резерв може да бъде една сериозна форматирана асоциация на фирмите, които се занимават с охранителна дейност. Над 120-150 хиляди българи със сериозен опит в сигурността, включително и с лично оръжие, са обхванати от тези структури за сигурност. Те са един безценен резерв на иначе доста хилавите ни, ако гледаме щат или финансиране на дейността им, казионни структури. Следователно, изграждането на такъв резерв е нещо задължително. Ангажирането на съюзите – те са два сериозни ловно-рибарски съюза – е също нещо важно, тъй като територията на страната трябва да бъде покрита с бдително, отговорно отношение и с хора, които са в състояние да дадат отпор на провокации. Аз се страхувам от стратегическа провокация, която може да бъде организирана срещу България, срещу населението й, включително и по повод на това, че много скоро ние ще бъдем официалният председател на Европейския съюз. Водещ: Добре, това означава ли, че България е застрашена? Христо Смоленов: За да бъда коректен, ще кажа, че според мен рисковете за България нарастват – не по вина на някой фактор вътре в страната, а по-скоро заради очевидната тенденция да се дестабилизира Европа и от водещите страни, като Германия, Франция, Белгия примерно, акцентът на терористична активност да се пренася и в периферията, каквато е Финландия. Затова аз съм дълбоко убеден, че България, след многократни подсказвания от наша страна, че си струва да се ангажира с приоритета „Борба с тероризма“, именно в качеството на бъдещ председател на Съвета на Европейския съюз. България не успя да превърне тази кауза в обединяваща за останалите европейски страни, но може би е време да дадем пример, може би е време да си поставим за цел и да направим първи крачки към изграждането на национална или държавна агенция за противодействие на радикализацията и терора. Защо казвам това? Защото стана ясно, че тази работа е творческа, тя не е рутинна, тя не е полицейска и във всеки случай не е армейска, макар че аз приветствам волята на вицепремиера по въпросите на сигурността да изпрати, ако трябва, армия на границите, за да не допусне нахлуването на големи маси – наречете ги тълпи – мигранти в този досега остров на стабилитет. България наистина стабилизира целите Балкани. България е фактор, който заслужава и международна подкрепа, и международно признание за ролята, която изпълнява. Вижте това, което става в Македония, и оценете колко благотворно е поведението на България в това отношение. Искам да кажа още веднъж – страната се нуждае от специализиран орган, институция, която да поеме творческата задача за противодействие на една тенденция, която вече се прояви като особено опасна в Европа. Тя даде отровни плодове и в „Моленбек“, и в гетата на Франция. Тя даде плашещи кълнове на насилствен екстремизъм на много места по Европа. Това, че у нас още не се е проявила в зрели форми, не означава, че някои не работят в тази посока. Ние сме длъжни като държава и като държавотворна нация да заложим достатъчно много препятствия пред тази експанзия на насилието. Ние трябва да действаме превантивно, защото ако се стигне до ескалация на насилие, всякакви мерки ще бъдат след дъжд качулка. Цоня СЪБЧЕВА

19 Август 2017 | 11:01 | Радио „Фокус“