Проф. Анна Кръстева: Формирането на правителство в Германия ще бъде стабилизиращ сигнал за ЕС
Политологът проф. Анна Кръстева в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“.
Водещ: Проф. Кръстева, какви са според вас основните причини за успеха на „Алтернатива за Германия“ на проведените избори – бежанският проблем ли е в основата на отдръпването на избиратели от традиционно силните партии в Германия?
Анна Кръстева: Много са причините. Наистина политическо земетресение. Страната, която се смяташе за оазис, за малък утопичен остров без крайна десница, страната, която се гордееше, че по-надясно от баварските консерватори не може да има, това беше тяхна презентификация, че са най-дясното на германската политическа сцена, изведнъж се оказва в клуба на многото европейски страни, които от години или от десетилетия имат крайна десница. За да дедраматизирам малко ситуацията, нека отново да подчертая, че по парадоксален начин Германия се европеизира, защото крайно десни партии наистина има в много европейски страни, в голямото мнозинство европейски страни. Вече съвсем малко, на пръсти останаха и след Германия тези, в които все още не е така. Причините за крайната десница в Германия, именно в тази европейска перспектива са същите като навсякъде по света. С други думи, „Алтернатива за Германия“ не говори за победа на екстремистки, радикални възгледи, но ясно дава сигнал за едно клокочещо недоволство. И това клокочещо недоволство се дължи на няколко групи причини. Първата, най-видимата това е имиграцията, в този огромен бежански поток, който Германия пое за много кратко време. Това изключително рязко променя и географската, и икономическата ситуация. Нека да кажем, че обективно погледнато, Германия продължава да бъде в една възходяща икономическа динамика, така че приемането на много имигранти не се превърна в икономическа криза. Но това е един макропоглед, един аналитичен поглед. Този макропоглед не се споделя от една част – 12-13 % от германското население, което се чувства несигурно по няколко показателя. Първият е една по-голяма конкуренция на пазара на труда с тази голяма нова вълна, хора, които очакват да бъдат интегрирана. Тук трябва да кажем, че Меркел има една внимателна политика. На призивите по-бързо бежанците да влязат на пазара на труда тя отговаря с един уравновесен прагматизъм, като казва, че е по-добре това да не става шоково и бързо, за да може да се вземат тези балансирани решения, които да не доведат до това Германия, германски граждани да загубят своята работа. Но тази по-умерена политика не успява още да убеди множество германски граждани, че няма да загубят своите позиции на пазара на труда. Това е едната причина. Втората е недоволството на тези германски избиратели, че техните страхове не бяха чути. Принцип на демокрацията е, че лидерите трябва да са чувствителни към общественото мнение, че имат демократичния и управленски ангажимент да отговорят с конкретни политики на тези страхове. И според тези избиратели на „Алтернатива за Германия“ това не беше достатъчно категорично проявено. Не случайно още в самата изборна нощ нямаше абсолютно никакъв триумфализъм в изказването на Меркел. Тя спечели четвърти мандат, но с исторически рекордно нисък резултат. Тя каза, че първа, основна нейна задача ще бъде да реши проблемите на тези избиратели, които чувстват, че не са достатъчно политически представени и затова дадоха гласа си. Ако продължим с причините, има един европейски преход от партийна политика към символна политика, от политики, които защитават интереси, към политики, които защитават идентичности. И новите избиратели на „Алтернатива за Германия“ са израз на този преход. Но в основата на всичко стои приоритетът на идентичността им, тяхното разбиране за това какво представлява германската идентичност и желанието тя да бъде съхранена. Тепърва ще виждаме динамиките в „Алтернатива за Германия“, както и какви политики Меркел ще предприеме, за да си върне обратно загубеното доверие на част от своите избиратели.
Водещ: Така или иначе, очевидно, че преговорите за съставяне на управляваща коалиция ще бъдат продължителни и трудни. Това означава ли повече компромиси от страна на Меркел?
Анна Кръстева: Коалиционните преговори винаги са дълги. Да си припомним само първата голяма коалиция 2005 г., два месеца трудни преговори. Следващата коалиция, независимо от натрупания опит в коалиционни споразумения, отне три месеца. Очаквам месеци коалиционни преговори, защото двата партньора имат противоположни позиции по почти всички въпроси. Нека тука само отворим една скоба да кажем, че поне единият от изборите вече отпадна, защото единият от възможните варианти за коалиция отпадна още в самата изборна нощ, където Социалдемократическата партия каза, че излиза в опозиция и че няма да влезе в голяма коалиция. Шулц направи този политически избор, който беше силно подкрепен от неговия електорат. Ще видим другите две възможни за коалиция партии, които са свободните демократи, от една страна, и зелените, на каква цена ще подарят или ще дадат, те няма в никакъв случай да подарят, точно обратното, своята подкрепа, защото предишната коалиция със свободните демократи с Меркел ги изкара от парламента за четири години. Те след тази коалиция не успяха да преминат 5-процентовата бариера, защото наистина много задушаваща, така да се каже, е прегръдката на този мощен коалиционен партньор, каквито са християндемократите на Меркел. Така че голямата амбиция сега на тези две партии е те да не загубят своята политическа идентичност, да останат ярки коалиционни партньори, които да бъдат нещо като опозиция вътре в коалицията. Началото на разговорите води натам, че и двете партии искат да запазят максимално дистанциите спрямо Меркел като цена за оставането в коалицията. Наистина задача с изключително висока трудност е съставянето на тази коалиция. Защото дискурсът, особено на свободните демократи си е направо конфронтационен, заявявайки червени линии. Те казаха предложението на Макрон за обособяване на политически блок вътре в ЕС на Еврозоната със собствен финансов министър е червена линия, която те няма да преминат. С други думи, няма по никакъв начин да подкрепят това предложение на Макрон. Това е изявление в ситуация, когато и Макрон и Меркел искат да рединамизират и реформират ЕС. Когато и двамата искат да обособят едно по-твърдо ядро европейски страни, което да не губи, така да се каже, политическо време с ярката опозиция на Орбан и на Вишеградската четворка, което ядро да продължи да развива и себе си, и отделните страни и да тегли ЕС напред със скоростта, с която тези европейски лидери искат да се случва европейското развитие, а не непрекъснато да бъдат теглени назад или настрани.
Водещ: Допускате ли, че е възможно да се стигне до правителство на малцинството или до предсрочни избори с оглед на трудните преговори, които предстоят?
Анна Кръстева: Напълно реалистични са тези прогнози. Няма голяма подкрепа за правителство на малцинството в общественото мнение, Германия е страна на консенсусна политика и не се гледа добре на такъв вариант, но ако не се стигне до коалиционно правителство и до правителство на малцинство, другият възможен вариант са нови избори, които също не се възприемат добре, защото ситуацията е много променлива, непредвидими биха били резултатите. Така че изключително динамична, проблемлематична ситуация. Ще видим политическата виртуозност на Меркел, огромният й управленски, политически и коалиционен опит, дали ще намери тази магическа буквално формула да обедини четири партии в работещо правителство.
Водещ: И ако все пак се стигне до такова работещо правителство, то ще повлияее ли на европейската политика, да очакваме ли сътресения там?
Анна Кръстева: Със сигурност ще повлияе, ще повлияе много. Моите лични очаквания са, че това влияние няма да бъде под формата на сътресения, а ще бъде под формата на позитивен сигнал. Европа има двама големи лидери, водещи, които са проевропейци. Само преди няколко дни Макрон изнесе своята изключително проевропейска реч в Сорбоната, където очерта визията си за Европа с две основни послания. Първото е проевропейско, изключително мощна, символна, лидерска подкрепа на ЕС и второто също толкова мощно послание е необходимостта от реформи. Тук Меркел все още по-силно отправя първото послание, проевропейското. По-различна е нейната визия за реформи, но доколко реформаторски ще прозвучи тя, дали просто ще приеме предложените от Макрон реформи, особено, пак казвам, при тази силна опозиция, единият от потенциалните коалиционни партньори, предстои да видим. Но формирането на правителство би било един позитивен, стабилизиращ сигнал за ЕС, че вече именно неговото реформиране и динамизиране е основната цел на двамата най-силни европейски лидери, след като са си решили поне за начален етап собствените, домашните проблеми.
Росица АНГЕЛОВА
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Политологът проф. Анна Кръстева: Eвропейските граждани станаха по-големи европейци след Брекзит и еврооптимизмът нараства в редица страни
Проф. Анна Кръстева, политолог, експерт по европейски политики в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.
Проф. Анна Кръстева: Посланието на изборите във Великобритания е, че гражданите ...
Политологът проф. Анна Кръстева: На каква скорост ще се движи България в Европей...
Проф. Анна Кръстева: Бъдещето на ЕС ще се решава в Париж и Берлин
Политологът проф. Анна Кръстева в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ по Радио „Фокус“. Водещ: Проф. Кръстева, изненадващи избори обяви британският премиер Тереза Мей в началото на седмицата. Повече заради „Брекзит“ или повече за да се възползват консерваторите от недобрата кондиция на лейбъристите беше предприет този ход? Анна Кръстева: Наистина национален, вътрешнобритански е залогът за тези избори. Той е както партиен, тази хипотеза, която има във въпроса, така по-скоро лидерски. Наистина силен, изненадващ, зашеметяващ, мощен политически ход на Тереза Мей, която иска да премине от своята лидерска позиция малко от това просто да наследи Камерън в една легитимно избрана много силна позиция. Консерваторите са във възход, а лейбъристите са в изключително разклатена позиция с много проблематичния си лидер, който има силни привърженици, но изключително силна опозиция вътре в самата партия. Така че залогът на тези британски избори е самата Мей да не се бори на два фронта, да не се бори на вътрешнополитическия си фронт или по-малко да се бори, а да се съсредоточи върху европейския фронт. Не трябва да забравяме, че вътре в Консервативната партия също има две доста раздалечени крила и Мей иска да получи мандат и от двете. Едните са т.нар. еуфорни, патетични антиевропейци, които считат, че ЕС ще приеме абсолютно всяко условие, което им постави Великобритания, което не съответства на конкретната реалност, защото и Европейският съюз наскоро формулира червени линии, които не могат да бъдат пресечени в преговорите за Брекзита, които са много от санкциите или много от цените, които Великобритания трябва да плати при този развод. Другото крило е много по-меко, много по-компромисно, много по-склонно. И между тези две течения вътре в собствената й партия тя иска да получи мандата за една силна позиция при преговорите с ЕС за развода. Но това няма вече влияние, така да се каже, върху бъдещето на самия ЕС, което ще се решава в Париж и Берлин. Водещ: Броени дни остават до президентските избори във Франция, ето, че и вие споделяте мнението, че тези избори ще бъдат ключови за бъдещето на целия ЕС. По какъв начин и всъщност какво можем да очакваме? Анна Кръстева: Всичко, всичко можем да очакваме, най-непредвидимите избори във френската история. Непредвидими не защото социологията е станала по-слаба наука, а защото има мощни движения в електоралните нагласи на французите. Те са с ясно съзнание за безпрецедентния характер на тези избори както за самата Франция, така и за Европа. Двама изключително харизматични, антисистемни лидери. Крайно дясната Марин льо Пен и крайно левият Меланшон и двама системни играчи, много различни, консервативната католическа Франция е олицетворена от Фийон и това изключително ново явление, каквото е Еманюел Макрон. Ново явление във всички смисли на думата. Нов, защото би бил твърде вероятен победител, най-младият президент на Франция, под 40 години, на 39 години. Второ, защото е лидер на съвсем ново политическо движение, партия. Трето, самото име на това движение показва основния патос на тази политическа алтернатива в движение. То е олицетворение на оптимизма, ако можем да резюмираме в ефективни термини френската политическа сцена днес, то е Франция на гнева срещу Франция на оптимизма, Франция на разочарованието срещу гордата, уверена в себе си и в светлото си бъдеще Франция. Първата, тази гневна, неудовлетворена Франция, водена от Марин льо Пен, и втората, Франция на надеждата, на оптимизма, на вярата на Еманюел Макрон. Много интересно и изключително показателно е, че младите хора са разделени между двете алтернативи. Безработните млади казват „никой не се погрижи за нас досега, нека да пробваме алтернативата Марин льо Пен“, другите млади, със самочувствие, повече градска младеж, Макрон ги нарича правото поколение. Поколението, което е изправено и върви напред, много символични образи на това движение. В същото време, пак казвам, тези динамики са изненадващи преди самите избори. Франсоа Фийон, който заради корупционните скандали със своята съпруга беше паднал изключително ниско като одобрение, се качва в последните дни. Нека не забравяме, че той поднесе голяма изненада, защото никой не го считаше за фаворит във вътрешнопартийните избори на републиканците, които той спечели. Така че не е лишена от потенциална изненада и неговата кандидатура. Още повече проблемът при него не е толкова лидерски, той не е харизматичен водач, колкото е електорален. Има големи части от френското гражданство, които са наистина консервативни. С католически нагласи, една не толкова градска, селска, но буржоазна Франция, която има нужда от политическо представителство и която не се чувства представена нито от антисистемните играчи, в никакъв случай не отляво, но не и от крайно дясно. А Макрон, който се обявява за центрист, е прекалено лявоцентричен. Така че ще има изненади. Няма да има изненада от Меланшон, той няма да стигне до първото място, но интересна е неговата динамика, френският Ципрас, както го наричат, една крайно лява алтернатива, един трибун, който говори революционно против Европа и за трудещите се, абсолютно класическа революционна левица, която също е любопитно, показателно как изплува на преден план. Голямата битка ще бъде между гнева и надеждата, между анти-Европа, антиеврото и проевропейското. Моята хипотеза ще я проверим след няколко дни, че континентална Европа ще остане проеевропейска. Първият континентален тест за проевропейското начало беше Холандия. Тази изключителна мобилизация на холандското гражданство, 82 % отидоха до урните, обърнаха прогнозите, че крайно десните ще излязат на преден план, те бяха победени с повече от 10 % разлика и умерен лидер, умерен кандидат спечели. Смятам, че Франция ще мине този проевропейски тест и континентална Европа ще защити своето проевропейско бъдеще. Водещ: Турция взе решение на своя референдум, те казаха „да“ на своя президент. Това обаче обтегна още повече отношенията с ЕС. До каква степен и всъщност каква ще бъде ролята за важността на тези отношения между Анкара и Брюксел, какво ще следва оттук нататък? Анна Кръстева: Ясно е, че референдумът е началото на края на европейското членство или принадлежност на Турция. Върви се към развод, категорично и от двете страни. Интересното е, че всяка от страните иска да има инициативата в този развод и може би Ердоган ще бъде по-нетърпелив във взимането на инициативата, като ще мобилизира като аргумент отново народното допитване. Той ще направи референдуми до дупка, това е неговото много мощно политическо оръжие. Да не забравяме, че този референдум му беше трети от общо седем референдума в новата история на Турция. Три са правени от Ердоган. Така че той ще върви към развод с ЕС най-вероятно чрез нов референдум около символната политика на смъртното наказание. Ако тръгне чисто икономически, трудно ще стане този развод. Защото икономически ЕС е основният търговски партньор на Турция, така че чисто прагматично разводът не е обоснован, но той е политически, символно необходим, така че гражданите, като подкрепят смъртното наказание, а този референдум ще спечели значително по-лесно от предишния, това вече ще бъде началото на края. В същото време Европа се готви по-прагматично за този развод, като разработва сценарий за бъдещо сътрудничество. Те вървят по посоката на т.нар. тематично партньорство. Да се идентифицират областите на стратегически взаимен интерес, в някои отношения те са категорично ясни. Първите две с еднаква тежест са контратероризмът и миграционната политика, където знаем Европа е силно заинтересована от това сътрудничество. На трето място, разбира се, с недраматична, но с прагматична значимост това са търговските, икономическите взаимоотношения между Турция и ЕС. На четвърто място са такива интересни насоки като например обмен на студенти и т.н. Така че тематично партньорство вероятно ще бъде новата ключова формула. В никакъв случай да не си представим, че разводът ще бъде краен и окончателен. Турция политически се отдалечава от ЕС, но тя не се отдалечава от НАТО, така че страните – членки на ЕС, ще продължават да бъдат партньори на Турция и Турция ще продължава да бъде наш партньор в НАТО. Така че се търсят от страна на ЕС по-прагматични форми на преминаване към нов етап във взаимоотношенията. Ако в нещо е прав Ердоган, то е, че 54 години чакане за прием в ЕС наистина е дълго политическо време. Така че е важно да се намерят едни прагматични, работещи форми на сътрудничество, защото геополитическият интерес на Европа, и това е първостепенно важно за България, е на външната граница на ЕС е не да имаме един враждебен, настръхнал срещу Европа съсед, а да имаме съсед, с когото не сме преминали в интимни отношения на членство и принадлежност в ЕС, но с който имаме добри взаимоотношения. Търсенето, нека да го кажа, защото предстои и председателство на България, търсенето на работеща, прагматична формула на нов тип сътрудничество между ЕС и Турция е ключов национален интерес на България. Трябва нашият политически елит да премине от еуфорията на нов парламент и предстоящо ново правителство и да започне обсъжда с един задълбочен дебат какви да бъдат приоритетите на България през нашето председателство и търсенето на тази формула на нов тип партньорство с Турция и ключов приоритет, пряко защитаващ националната ни сигурност и европейската стабилност. Евелин ЦАНЕВА