ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Политологът проф. Анна Кръстева: Eвропейските граждани станаха по-големи европейци след Брекзит и еврооптимизмът нараства в редица страни

Политологът проф. Анна Кръстева: Eвропейските граждани станаха по-големи европейци след Брекзит и еврооптимизмът нараства в редица страни

Проф. Анна Кръстева, политолог, експерт по европейски политики в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

20 Юни 2017 | 09:00 | Радио "Фокус", "Добро утро, България"

Проф. Анна Кръстева:  Бъдещето на ЕС ще се решава в Париж и Берлин

Проф. Анна Кръстева: Бъдещето на ЕС ще се решава в Париж и Берлин

Политологът проф. Анна Кръстева в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ по Радио „Фокус“. Водещ: Проф. Кръстева, изненадващи избори обяви британският премиер Тереза Мей в началото на седмицата. Повече заради „Брекзит“ или повече за да се възползват консерваторите от недобрата кондиция на лейбъристите беше предприет този ход? Анна Кръстева: Наистина национален, вътрешнобритански е залогът за тези избори. Той е както партиен, тази хипотеза, която има във въпроса, така по-скоро лидерски. Наистина силен, изненадващ, зашеметяващ, мощен политически ход на Тереза Мей, която иска да премине от своята лидерска позиция малко от това просто да наследи Камерън в една легитимно избрана много силна позиция. Консерваторите са във възход, а лейбъристите са в изключително разклатена позиция с много проблематичния си лидер, който има силни привърженици, но изключително силна опозиция вътре в самата партия. Така че залогът на тези британски избори е самата Мей да не се бори на два фронта, да не се бори на вътрешнополитическия си фронт или по-малко да се бори, а да се съсредоточи върху европейския фронт. Не трябва да забравяме, че вътре в Консервативната партия също има две доста раздалечени крила и Мей иска да получи мандат и от двете. Едните са т.нар. еуфорни, патетични антиевропейци, които считат, че ЕС ще приеме абсолютно всяко условие, което им постави Великобритания, което не съответства на конкретната реалност, защото и Европейският съюз наскоро формулира червени линии, които не могат да бъдат пресечени в преговорите за Брекзита, които са много от санкциите или много от цените, които Великобритания трябва да плати при този развод. Другото крило е много по-меко, много по-компромисно, много по-склонно. И между тези две течения вътре в собствената й партия тя иска да получи мандата за една силна позиция при преговорите с ЕС за развода. Но това няма вече влияние, така да се каже, върху бъдещето на самия ЕС, което ще се решава в Париж и Берлин. Водещ: Броени дни остават до президентските избори във Франция, ето, че и вие споделяте мнението, че тези избори ще бъдат ключови за бъдещето на целия ЕС. По какъв начин и всъщност какво можем да очакваме? Анна Кръстева: Всичко, всичко можем да очакваме, най-непредвидимите избори във френската история. Непредвидими не защото социологията е станала по-слаба наука, а защото има мощни движения в електоралните нагласи на французите. Те са с ясно съзнание за безпрецедентния характер на тези избори както за самата Франция, така и за Европа. Двама изключително харизматични, антисистемни лидери. Крайно дясната Марин льо Пен и крайно левият Меланшон и двама системни играчи, много различни, консервативната католическа Франция е олицетворена от Фийон и това изключително ново явление, каквото е Еманюел Макрон. Ново явление във всички смисли на думата. Нов, защото би бил твърде вероятен победител, най-младият президент на Франция, под 40 години, на 39 години. Второ, защото е лидер на съвсем ново политическо движение, партия. Трето, самото име на това движение показва основния патос на тази политическа алтернатива в движение. То е олицетворение на оптимизма, ако можем да резюмираме в ефективни термини френската политическа сцена днес, то е Франция на гнева срещу Франция на оптимизма, Франция на разочарованието срещу гордата, уверена в себе си и в светлото си бъдеще Франция. Първата, тази гневна, неудовлетворена Франция, водена от Марин льо Пен, и втората, Франция на надеждата, на оптимизма, на вярата на Еманюел Макрон. Много интересно и изключително показателно е, че младите хора са разделени между двете алтернативи. Безработните млади казват „никой не се погрижи за нас досега, нека да пробваме алтернативата Марин льо Пен“, другите млади, със самочувствие, повече градска младеж, Макрон ги нарича правото поколение. Поколението, което е изправено и върви напред, много символични образи на това движение. В същото време, пак казвам, тези динамики са изненадващи преди самите избори. Франсоа Фийон, който заради корупционните скандали със своята съпруга беше паднал изключително ниско като одобрение, се качва в последните дни. Нека не забравяме, че той поднесе голяма изненада, защото никой не го считаше за фаворит във вътрешнопартийните избори на републиканците, които той спечели. Така че не е лишена от потенциална изненада и неговата кандидатура. Още повече проблемът при него не е толкова лидерски, той не е харизматичен водач, колкото е електорален. Има големи части от френското гражданство, които са наистина консервативни. С католически нагласи, една не толкова градска, селска, но буржоазна Франция, която има нужда от политическо представителство и която не се чувства представена нито от антисистемните играчи, в никакъв случай не отляво, но не и от крайно дясно. А Макрон, който се обявява за центрист, е прекалено лявоцентричен. Така че ще има изненади. Няма да има изненада от Меланшон, той няма да стигне до първото място, но интересна е неговата динамика, френският Ципрас, както го наричат, една крайно лява алтернатива, един трибун, който говори революционно против Европа и за трудещите се, абсолютно класическа революционна левица, която също е любопитно, показателно как изплува на преден план. Голямата битка ще бъде между гнева и надеждата, между анти-Европа, антиеврото и проевропейското. Моята хипотеза ще я проверим след няколко дни, че континентална Европа ще остане проеевропейска. Първият континентален тест за проевропейското начало беше Холандия. Тази изключителна мобилизация на холандското гражданство, 82 % отидоха до урните, обърнаха прогнозите, че крайно десните ще излязат на преден план, те бяха победени с повече от 10 % разлика и умерен лидер, умерен кандидат спечели. Смятам, че Франция ще мине този проевропейски тест и континентална Европа ще защити своето проевропейско бъдеще. Водещ: Турция взе решение на своя референдум, те казаха „да“ на своя президент. Това обаче обтегна още повече отношенията с ЕС. До каква степен и всъщност каква ще бъде ролята за важността на тези отношения между Анкара и Брюксел, какво ще следва оттук нататък? Анна Кръстева: Ясно е, че референдумът е началото на края на европейското членство или принадлежност на Турция. Върви се към развод, категорично и от двете страни. Интересното е, че всяка от страните иска да има инициативата в този развод и може би Ердоган ще бъде по-нетърпелив във взимането на инициативата, като ще мобилизира като аргумент отново народното допитване. Той ще направи референдуми до дупка, това е неговото много мощно политическо оръжие. Да не забравяме, че този референдум му беше трети от общо седем референдума в новата история на Турция. Три са правени от Ердоган. Така че той ще върви към развод с ЕС най-вероятно чрез нов референдум около символната политика на смъртното наказание. Ако тръгне чисто икономически, трудно ще стане този развод. Защото икономически ЕС е основният търговски партньор на Турция, така че чисто прагматично разводът не е обоснован, но той е политически, символно необходим, така че гражданите, като подкрепят смъртното наказание, а този референдум ще спечели значително по-лесно от предишния, това вече ще бъде началото на края. В същото време Европа се готви по-прагматично за този развод, като разработва сценарий за бъдещо сътрудничество. Те вървят по посоката на т.нар. тематично партньорство. Да се идентифицират областите на стратегически взаимен интерес, в някои отношения те са категорично ясни. Първите две с еднаква тежест са контратероризмът и миграционната политика, където знаем Европа е силно заинтересована от това сътрудничество. На трето място, разбира се, с недраматична, но с прагматична значимост това са търговските, икономическите взаимоотношения между Турция и ЕС. На четвърто място са такива интересни насоки като например обмен на студенти и т.н. Така че тематично партньорство вероятно ще бъде новата ключова формула. В никакъв случай да не си представим, че разводът ще бъде краен и окончателен. Турция политически се отдалечава от ЕС, но тя не се отдалечава от НАТО, така че страните – членки на ЕС, ще продължават да бъдат партньори на Турция и Турция ще продължава да бъде наш партньор в НАТО. Така че се търсят от страна на ЕС по-прагматични форми на преминаване към нов етап във взаимоотношенията. Ако в нещо е прав Ердоган, то е, че 54 години чакане за прием в ЕС наистина е дълго политическо време. Така че е важно да се намерят едни прагматични, работещи форми на сътрудничество, защото геополитическият интерес на Европа, и това е първостепенно важно за България, е на външната граница на ЕС е не да имаме един враждебен, настръхнал срещу Европа съсед, а да имаме съсед, с когото не сме преминали в интимни отношения на членство и принадлежност в ЕС, но с който имаме добри взаимоотношения. Търсенето, нека да го кажа, защото предстои и председателство на България, търсенето на работеща, прагматична формула на нов тип сътрудничество между ЕС и Турция е ключов национален интерес на България. Трябва нашият политически елит да премине от еуфорията на нов парламент и предстоящо ново правителство и да започне обсъжда с един задълбочен дебат какви да бъдат приоритетите на България през нашето председателство и търсенето на тази формула на нов тип партньорство с Турция и ключов приоритет, пряко защитаващ националната ни сигурност и европейската стабилност. Евелин ЦАНЕВА

20 Април 2017 | 14:00 | Радио "Фокус"