ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Иван Игов, психолог: С разделянето на училищната система и усилията на цялото общество може да се разреши проблемът с насилието между деца

Иван Игов, психолог: С разделянето на училищната система и усилията на цялото общество може да се разреши проблемът с насилието между деца

Ставаме свидетели на все по-чести случаи на насилие, упражнявано върху деца от родителите, което само по себе си води и до други проблеми, сред които и агресия между самите подрастващи. Следване на...

15 Февруари 2017 | 14:01 | Радио „Фокус“

Иван Игов, психолог: Психологията на тълпата е една и съща при всяка тълпа, независимо къде се намира тя

Иван Игов, психолог: Психологията на тълпата е една и съща при всяка тълпа, независимо къде се намира тя

Психологът Иван Игов в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с футболната агресия. Фокус:Защо се отключва човешката агресия именно на стадионите? Иван Игов: Това по-скоро можем да го отнесем към това, което в психологията се нарича психология на тълпата. Има едни механизми, които действат различно, когато става дума за „ние” и „нас”. Тези механизми са особено силни в юношеска възраст. Не напразно повечето от феновете, или така наречените ултраси са именно млади хора. Тези, които са по-възрастни запалянковци, които съм виждал, определено са инфантилни. Едва ли не се държат точно като хора в пубертета и след пубертета. В различните възрасти при хората, така наречените сезони на живота има различни важни неща, които трябва да бъдат решени. В юношеската възраст и в ранната младежка възраст това е дилемата между индивидуалността и принадлежността. Ерик Ериксон го е казал това. Той е един от учениците на Фройд. Този голям проблем е всъщност свързан именно с проблема „ние” и „те”. Когато тези хора, които не са си решили тази дилема в юношеската възраст и отиват на стадиона, за да могат да почувстват своята идентичност, трябва да имат група около себе си, с която да имат възможност да се противопоставят на друга група. Погледнато от логична гледна точка, ужасно глупаво е да делиш хората на сини и червени, левскари и цесекари и на базата на това да ги превръщаш във враг. Тук проблемът не е в човека отсреща, а в теб самия, затова че не си решил един важен проблем, свързан със твоята идентичност. На практика такива като мен, които обичат футбола, но от години не са стъпвали на стадиона просто защото виждат едни инфантилни недоизраснали момчета, които търсят да компенсират липсата на идентичност с това да са в някаква група и да имат групов идеал или цел, което за съжаление не е свързано по никакъв начин с реалността. Имам по-лошо отношение не към тях, а към тези, които поддържат този модел, защото ако някои си беше направил труда, отдавна това щеше да бъде ликвидирано. Отдавна истинските запалянковци и истинските хора, които обичат футбола щяха да се върнат на стадиона. Не искам да коментирам футбола, тъй като всички в Българи твърдят, че разбират от футбол. Аз не твърдя такова нещо, но понеже футболът ни в този си вид няма да привлече достатъчно много любители и фенове, затова им трябват тези ултраси, които да направят един скандал като снощи, за да привлекат общественото мнение. След това да привлекат още като тях на стадионите, което затваря един порочен кръг. Кръгът между инфантилните недоизраснали момчета или самите тийнейджъри, които ходят по стадионите и отблъскването на всички онези, които наистина харесват футбола и превръщането на футбола в нормална игра. В България поне моето впечатление е такова, че нищо нормално сякаш няма. Много хора днес чух, които дълбоко се съмняват в снощния резултат. Когато се поставят такива големи въпросителни, нормално е хората, които харесват футбола да не ходят на стадиона. Фокус:Защо футболната агресия се явява в спорове като Гърмен и Катуница? Иван Игов:Тук става въпрос за нещо друго. Пак казвам, психологията на тълпата е една и съща при всяка тълпа, независимо къде се намира тя. Специално за този случай в Катуница вие знаете, че един битов проблем се превърна в политически и национален проблем. Политиците използваха този скандал между няколко рода, които живеят от напрежение с години да го превърнат в един политически проблем и оттам да започнат да събират дивиденти при условие, че причините за този проблем са някъде другаде. Не бих свързал двата въпроса за футболното хулиганство, търсенето на идентичност, инфантилното поведение на стадиона със случая в Катуница. Трябва малко повече да давате думата на социалните психолозите в България, защото напрежението се създава от един и същи източник, а всъщност източниците са много. Фокус:Какъв вакуум запълват те в обществото? Какво компенсират в обществото случаите на вандализъм от страна на футболните агитки? Иван Игов: Това компенсира тяхната липса на идентичност. Въпросът е защо една част от младите хора нямат идентичност. Такива хора съществуват навсякъде по света и както знаете навсякъде футболните фенове се държат по един и същ начин. Моето мнение в момента е, че има причини, надявам се не само политически, които да пречат на обществото да реши този проблем с футболните агитки. Моето мнение е, че във футбола ни има много мръсни интереси. Логично тези интереси да бъдат покривани с такива прояви, за да не може да се търси първопричината за състоянието на футбола и спорта изобщо. Фокус:Възможно ли е зад насилието на футболните фенове се крият редица мотивиращи агресията социални и икономически фактори: бедност, религия, регионални проблеми? Иван Игов: Не. Не, разбира се. Миналата година давах едно интервю за „Ал Джазийра”. Знаете ли какъв въпрос ми зададе журналистът: Защо България, която все пак е в Европейския съюз и в първия един милиард по състояние в света, толкова много се самоубиват, твърдейки, че са бедни, въпреки че в света има още 5 милиарда по-бедни от тях. Нямаше какво да му отговоря. Отговорът не е в това. Отговорът е, че някой някога иска да предизвиква социално напрежение и проблеми и търси най-слабото звено. В момента най-слабото звено са ултрасите. Така се случва и по време на февруарските събития преди две години. Винаги когато в обществото трябва нещо да се разхлаби, се намира най-слабото звено. Това са тези хора с проблеми с идентичност, които могат да бъдат насочени навсякъде. Фокус:Опасно ли е включването на футболни агитки в протестни акции и изборни кампании? Иван Игов: Видяхме какво се случи. Видяхме, че февруарските събития разхлабиха държавата, върнаха я години назад. Трябваше да мине една година, за да може малко по-трезвомислещата част на населението да си я отвоюва. Затова ви казвам, че зад поддържането на тези футболни ултраси, агитки и т.н., стоят политически интереси. Те са много удобни да бъдат извадени като коз във всеки един момент. Фокус: Кога симпатията към един отбор се превръща в агресия и може ли да бъде предотвратено това? Иван Игов: Няма значение какви са поводът и мотивът, които събират една група хора, които имат проблеми със своята реализация и идентичност. Може да реагираме като се отнасяме сериозно към тези проблеми и попречим на политиците и на хора с нечисти интереси да се намесват и да ги разпалват повече. Представете си, че вие сте човек, който няма за какво да се хване в живота. Нямате работа, нямате образование, нямате стабилни приятели, които да ви окажат помощ и търсейки нещо, с което да се идентифицирате, вие намирате една група хора като вас, които ходят по стадионите, обикалят България, които си намират фалшив повод като принадлежността към някакъв клуб. Това им дава сякаш правото да разпалват какви ли не напрежения. Зад тях има едни хора, които се правят на кукловоди. Те намират тези слаби звена или тези момчета, които могат да бъдат лесно манипулирани и ги използват за свой интерес. затова не ги спират и не намират механизмите, за да се справят с тях просто защото са им удобни да ги извадят от ръкава, когато решат да дестабилизират обществото. Не казвам, че случая е такъв. Тези хора съществуват, те ходят по стадионите, някой ги финансира, дават им възможност да събират от всяко ново младо поколение една част от дечурлигата. Ние сме правили такива изследвания и някъде около 10-15 % са юношите, които се определят като фенове на един или друг отбор. Те не са много, но са достатъчно агресивни, крещящи, викащи, забелязващи се. И на този, който са му удобни, си ги слага в ръкава и ги вади при нужда. Фокус: Как могат да решат юношите този свой проблем без да влизат в такива агитки? Иван Игов: 80 и повече процента от юношите с помощта на родителите, с помощта на приятелите си, решават този проблем. Може би чухте, че ние имаме около 20 хиляди, които отпадат от училище всяка година във възрастта до 16 години, когато би трябвало да е задължителното образование. Това е вече много плашещо. Част от тези хора сигурно отиват в агитките, други заминават в чужбина да работят, т.е. това е по-големият проблем. Под тези външни прояви на айзберга, отдолу стои страшна безнадеждност, която е свързана с липсата на контрол в образованието и от друга страна с определена политическа инфантилност това да бъде направено. Деница КИТАНОВА

1 Юни 2015 | 06:00 | Информационна агенция "Фокус"