ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Ген. Константин Попов: Националната сигурност не трябва да се използва за тяснопартийни интереси

Ген. Константин Попов: Националната сигурност не трябва да се използва за тяснопартийни интереси

Ген. Константин Попов, председател на Комисията по отбрана в парламента и бивш началник на отбраната на Република България, в интервю за „Това е България“ на Радио „Фокус“.

31 Май 2017 | 12:00 | Радио "Фокус"

Ген. Константин Попов: С панихидата на Каймак-Чалан изпълнихме нашия дълг към предците ни

Ген. Константин Попов: С панихидата на Каймак-Чалан изпълнихме нашия дълг към предците ни

Ген. Константин Попов, началник на отбраната, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ Водещ: Следващият ни гост в предаването е началникът на отбраната ген. Константин Попов, който бе организатор на качването и панихидата на връх Каймак-Чалан. Кажете ни, какво ви подтикна да поведете българската делегация към връх Каймак-Чалан 100 години след събитията, случили се там? Константин Попов: Аз ще започна малко по-отдалече. Всъщност беше написана книгата „Каймакъ-Чаланъ“ от г-н Узунов, която, след като прочетох, се запалих на тази тема – наистина, една книга, която дава страхотно описание. За да го преживееш всичко това, наистина трябва да отидеш на място. Това беше и подбудата да отидем на място и наистина да отдадем почит на абсолютно всички загинали, и да почувстваме атмосферата, да почувстваме това, което са чувствали онези хора в условията 100 години преди нас. Водещ: Казахте, „да почувстваме атмосферата“. Каква беше атмосферата на върха? Константин Попов: Каймак-Чалан е един връх, чиято височина е 2521 метра в момента, който е загубил няколко метра височина от снарядите, които преди 100 години са го бомбардирали със стотици и стотици дневно. Но това е най-високият връх в околността. Това е един суров връх, особено по това време. Наистина суров връх, на който са се качили сурови мъже, решителни мъже, мъже, пълни с вяра, пълни с чувство към България. И това наистина може да се почувства на този връх, на който все още може да се видят и окопите, траншеи, може да се намерят включително и гилзи от патрони. Така че емоцията и преживяването там се видя по лицата на всички присъстващи, между другото. Водещ: С какво ще го запомните това събитие? Може би от тук да тръгнем – организацията, доколкото разбрах, не е била никак лесна, но въпреки това сте успели да го направите, да заведете тази голяма българска делегация. Как ще запомните събитието? Константин Попов: Събитието като организация наистина представляваше предизвикателство. Но не това е най-важното. Най-важното е, че ние бяхме там. Беше осигурено, между другото, в логистично отношение много добра поддръжка – беше осигурена и от българска страна, и от гръцка страна, за което сме изключително благодарни на колегите от Гърция. Там присъстваха и наши гвардейци, представители на различни партии от парламента, граждани – мога да спомена наследниците от Сливен, много други хора. И наистина, това единство на толкова много различни хора, включително и от гръцка страна, даде смисъл на цялото мероприятие, ако мога така да го кажа, защото тази дума не ми харесва. Но това начинание мисля, че успя. Водещ: Какво е посланието към идните поколения с панихидата и военните почести, които бяха направени на връх Каймак-Чалан? Константин Попов: Наистина след 100 години отслужихме панихида, за да опеем всички, които са починали и загинали там, на място. Но всъщност това беше и една възхвала на техния героизъм, една възхвала на всички участници, независимо дали са загинали, ранени, останали живи. Това е и една възхвала към човешкия дух, към тези, които наистина смятат, че родината е нещо свещено. Водещ: Преди минути разговаряхме и с г-н Красимир Узунов по тази тема. Искам да ви задам един въпрос, който зададох и на него. Смятате ли, че сега вече душите на тези воини ще са се успокоили след това, което направихте за тях там, на върха? Константин Попов: Да, да. И всъщност ние изпълнихме нашия дълг към нашите предци, и то го изпълнихме и с чувство, и по съответния ритуал. И това ни връзва някак си с тях, връзва ни и духовно, и емоционално, и се надявам пък тази линия да продължи и след нас. Водещ: Можем ли да се надяваме, че подобно събитие ще се превърне в традиция, да се отбелязва всяка година, или поне на кръглите годишнини, както е сега? Константин Попов: Искрено се надявам. И не само там, между другото. Ние сме водили наистина по време на Първата световна война жестоки, жестоки сражения. Целият български народ е бил мобилизиран, за да обедини територии на България. Тогава хората са вярвали, тогава хората са искали, тогава са воювали не просто за собственото си благополучие. Така че това родолюбиво чувство, което се заражда в българина днес, може да намери отражение и в едни такива моменти, като да се посещават и други места и, разбира се, Каймак-Чалан. Водещ: Има ли по-голяма надежда след това нещо, което направихте там, за паметта и за бъдещето на българите и на самата България, след това поклонение на Каймак-Чалан? Константин Попов: Има надежда и аз искрено вярвам в това. Но има надежда и за нещо по-голямо. Ние имаме надеждата да се срещаме не само българи и гърци, но и сърби. В края на краищата, ние живеем в един регион, ние сме съседи. И това беше едно от основните послания, между другото, което отправихме от Каймак-Чалан. Надявам се, че всичко това ще бъде разбрано, осъзнато и ще може наистина да си стискаме ръцете като добри приятели, да си говорим като добри комшии. Водещ: Така е. И историята, която тогава ни е разединявала, сега по-скоро да ни обедини в името на тези, които са дали живота си. Константин Попов: Абсолютно. Водещ: В края на разговора да ви попитам – вие наградихте с почетна грамота всички присъстващи и качили се на върха за „заслуги за съхраняването на славната памет на Българската армия и за проявен патриотизъм и доказано родолюбие“. Как се породи тази идея? Константин Попов: Ако трябва да бъда абсолютно честен, това се породи в разговор с г-н Красимир Узунов. Говорихме си за качването на Каймак-Чалан и наистина идеята съвсем не е моя. Но аз оцених това предложение наистина като нещо сериозно и с даването на грамотите на хората аз видях, че всъщност ние сме успели. Хората, които получиха грамоти, които бяха на Каймак-Чалан, го приеха това не като някакво задължително мероприятие или като някакъв къс хартия, просто защото бяха преживели Каймак-Чалан, качвайки се на тоя връх. Те наистина го приеха с уважение и задоволство. И аз се надявам да стои някъде тази грамота, в някоя витрина или в някой шкаф, но тази грамота да остане. И съм сигурен, че хората ще го оценят и ще го направят това нещо. Цвета ЛАЗАРКОВА

22 Септември 2016 | 11:00 | Радио „Фокус“