ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. Павел Георгиев: Впечатляващи са като цяло резултатите от тазгодишното проучване на обект „малко дървено укрепление” в Плиска

Доц. Павел Георгиев: Впечатляващи са като цяло резултатите от тазгодишното проучване на обект „малко дървено укрепление” в Плиска

Доц. Павел Георгиев, археолог, пред Радио „Фокус”- Шумен .Фокус: Доц. Георгиев, как оценявате изминалия археологически сезон на обект „малко дървено укрепление” в Плиска?Доц.Па...

15 Октомври 2015 | 06:00 | Информационна агенция "Фокус"

Доц. Павел Георгиев: Плиска ще предлага работа и възможности за откривателство на поколения археолози

Доц. Павел Георгиев: Плиска ще предлага работа и възможности за откривателство на поколения археолози

Доц.Павел Георгиев, ръководител на Националния археологически институт с музей към БАН - клон Шумен, в интервю за Радио "Фокус" - Шумен Фокус: Навършват се 1150 години от християнизацията на България. Доц. Георгиев, какво е най-голямото предимство на Средновековна Плиска? Доц. Павел Георгиев: Плиска е много важна за нас, защото тя е началото. Тя е първият устойчив държавен и културен център на Средновековна България и няма конкуренти в това отношение. Ако, примерно, преди нея наистина е имало по- ранни центрове, те са в един период на зараждане и начално утвърждаване и нямат определена физиономия, каквато има Плиска и в този смисъл тя е много важна за нас, защото е началото на нашата национална култура. Днес Национален историко-археологически резерват „Плиска” има своите проблеми. Ще очертая един от тях, който ме касае директно, макар че едва ли той е най-важният. Говоря за изследователския проблем. Правят се проучвания, има грижа, и това е добрата страна. През последните десетина и повече години няма прекъсвания в теренно- изследователската работа, макар че темповете, обхватът е незадоволителен. Може да се прави много повече, имаме такъв ресурс като научноизследователски потенциал, въпросът е, че нямаме съответните средства, с които да работим по- пълноценно и с повече възможности. Нямаме достатъчно средства, и там сме още по-зле отколкото самата теренна работа, за достатъчно добри, на общоевропейско равнище възможности за публикация на всички тези добити, натрупани данни и тук тепърва трябва да се слага акцентът в научноизследователската работа. Друг изключително важен проблем е грижата за съхраняването на онова, което е стигнало от самите паметници на Плиска, най-вече недвижимите, а отчасти и движимите, тези, които са във фондохранилищата. Всички те се нуждаят от особена грижа, без спекулативна намеса. Грижа, която да е на нивото на новото време. Да не се втурваме непременно към реставрационни работи просто, защото искаме да видим старите си паметници, останките от руините, във вид, в който те самите, едва ли не, да ни проговорят, а да бъдат цивилизовано консервирани и социализирани, т.е. представени на посетителя по един добър начин. Тези възстановки най-добре могат да бъдат представени, както Преслав прави някои положителни стъпки в това отношение, чрез създаване на модели или в мултимедия, като макети, а не да се товарят с модерни материали крехките руини на Плиска. Фокус: Има ли още тайни, които крие Средновековна Плиска? Доц. Павел Георгиев: Аз не се заблуждавам, че основните паметници, които са на територията на Плиска, са вече разкрити. Но това е един процес, който никога няма да спре, тъй като площта на Плиска е изключително голяма и това е нейното главно качество, в сравнение със своите съвременници, така че ще предлага работа и възможности за откривателство на поколения археолози. Фокус: Успя ли Плиска да се утвърди като притегателен туристически център? Доц. Павел Георгиев: Разбира се, и тук вече е мястото и ролята на музейната дейност. Музеят на територията на резервата бележи положителни стъпки в това отношение. Но и тук има необходимост от по-модерно, представяне на самия музей, на това, което съхранява. Едва ли съвременният турист може да обхване за малкото време, за което се намира в резервата, всичко, което той предлага, в този смисъл е много важно музеят да разполага с модерна техника, с модерни способи за по-убедително представяне на останките от Плиска. Рекламните материали са изключително важни и са крайно недостатъчни и това се отбелязва от всички, които идват. И в това отношение трябва да има по- далновидна политика, от страна на всички, които стопанисват резервата, на първо място от музейните власти. Прави се нещо, разбира се, но не бих казал, че е достатъчно. Има все още стари въпроси, стари проблеми, дори относно ориентирането на самите туристи към старините. Например, от двата подхода към Плиска от магистрала „Хемус”, не е указано добре, достатъчно ясно и достатъчно отдалеч и от към София, и от Варна. Този въпрос отдавна се поставя и почти нищо не е направено. Фокус: С какво всеки един от нас трябва да свързва Плиска? Доц. Павел Георгиев: Това е сложен въпрос. Процесът не е едностранен. Специалистите, които работят в резервата- музейни работници, изследователи, археолози, консерватори, трябва да работят устойчиво, с вкус, с разбиране и с много жар, а не да правят формални неща и елементарно впечатляващи окото на съвременника. Другата страна на въпроса е, че самите посетители трябва да подходят с разбиране, с култура, че посещават многовековни останки. Това са останки, които датират от епоха, която не винаги пряко може да бъде тълкувана от нашия съвременник,епоха, в която такива големи градове, държавни и културни центрове като Плиска в цяла Европа се борят на пръсти и дори в някои отношения са по- назад в сравнение с това, което предлага нашата средновековна столица. В този смисъл, туристът трябва да бъде достатъчно грамотен, за да разбере, да разчете това, което нашата история и култура му предлага като код за саморазбиране. Ние, изследователите, а и другите специалисти, които работят на нейна територия, сме определено длъжници към Плиска, но от друга страна не бива интересът към старината да е инцидентен, да е случаен. Посетителят не бива да очаква непременно само нещо впечатляващо от типа на злато, а да идва с една необходима подготовка, все пак, това е част от нашата национална история и култура. Фокус: В каква посока трябва да се търсят възможностите за бъдещото развие на Плиска? Доц. Павел Георгиев: В една по-активна държавна политика. Държавна политика, която не е базирана на основата на временен, спонтанен интерес, а трябва да бъде добре планирана, разумно планирана, за да може всичко, което се прави да се надгражда, да има приемственост, да се прави с необходимото умение, съобразявайки се със специфичните изисквания за реекспониране на подобни руини. Това е важно, за да не се обезмисля, всичко като средства и усилия, което е вложено дотук. Ивелина ИВАНОВА

4 Май 2014 | 08:19 | Радио "Фокус" - Шумен