ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Михаил Константинов: След изявлението на Путин няма разцепление в реакциите на управляващи и опозиция

Проф. Михаил Константинов: След изявлението на Путин няма разцепление в реакциите на управляващи и опозиция

Проф. Михаил Константинов - математик и политически анализатор, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

26 Май 2017 | 14:02 | Радио "Фокус"

Проф. Михаил Константинов: След връчването на мандата ГЕРБ да изчака седмица, за да предложи правителство

Проф. Михаил Константинов: След връчването на мандата ГЕРБ да изчака седмица, за да предложи правителство

Проф. Михаил Константинов, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Парламентът продължава работа по новия си правилник. Ето някои от най-спорните моменти, които предизвикаха дебати в пленарната зала: на всеки 3 месеца ще бъде отправяна покана за изслушване на главния прокурор в Комисията по правни въпроси; председателят на Народното събрание ще може да създава Консултативен съвет по законодателство; няма да има Комисия за наблюдаване дейността на КЕВР (Комисията за енергийно и водни регулиране), тя ще отиде към Комисията по енергетика. Подлежи на гласуване в четвъртък предложението парламентарният контрол да се излъчва по БНТ 2 и да няма блицконтрол. С проф. Михаил Константинов ще коментираме тези спорни, но все пак някои от тях, вече гласувани в правилника на парламента, поправки. Проф. Константинов, най-напред пробив ли е във влиянието на главния прокурор, че на всеки 3 месеца парламентът ще отправя покана за изслушване към него в ресорната комисия по правни въпроси? Михаил Константинов: Първо искам да ви кажа, че всички промени, за които споменахте, някои вече приети, а други поставени за обсъждане, нямат някакво фундаментално значение и по-скоро мисля, че става въпрос за нещо като буре в чаша вода, тъй като, пак повтарям, нищо от тези неща не изглежда ново или странно. Ние непрекъснато говорим за това, че съдебната система трябва да работи прозрачно, трябва да се знае какво се случва там, какво лошо има в това един път на 3 месеца един от тримата големи в съдебната власт, да се отчитат за своята дейност в парламента? Аз лично бих добавил, че това могат да го правят и другите двама, а именно председателите на ВАС – Върховния административен съд и на ВКС – Върховния касационен съд. Така че това ми се струва като хубава идея, която може да се доразвие. Водещ: Проф. Константинов, нали си спомняте на времето какво казваше приживе бившият главен прокурор Иван Татарчев: „Над мен е само Бог“. А ето сега парламентът ще трябва на 3 месеца да изслушва главния прокурор? Михаил Константинов: Това „над мен е само Бог“ се казва за няколко длъжности в държавата, например за членовете на Конституционния съд, които в известен смисъл са в същото това положение. Искам да напомня, че думите, разбира се, са само метафора. В българската държава, както и навсякъде другаде в демократичните страни има механизми за взаимен контрол, но, да, така е, има длъжности, които са с много високи правомощия и това особено потвърждава факта, че те трябва да действат отговорно. Но пак повтарям, на всеки може да бъде потърсена сметка, а помислете и за това, днешният главен прокурор, утре няма да е главен прокурор, днешният председател на Върховен съд, утре няма да е, така че дори и с известно закъснение на всеки може да му бъде потърсена сметка. Водещ: Тази промяна в правилника на парламента, която би могла да бъде приета, както и вие казвате, като нещо съвсем в реда на нещата, обаче идва с напрежение, възникнало спрямо главния прокурор, особено след среща, на която домакинства бивш висш функционер на БСП. Там се главният прокурор разговаря с един бизнесмен и издател, казаното в различни интерпретации обиколи медиите и се заговори за злоупотреба със служебното положение и натиск. Така или иначе тази поправка идва именно след напрежението по въпросната среща. Не ви ли прави впечатление? Михаил Константинов: Да, така е, само че какво значи това и дали значи нещо, аз не знам. Аз също така не знам нищо наистина достоверно за въпросната среща, имаме становищата на един човек, на друг човек, на трети човек. Ние какво всъщност знаем – всеки взима от тази среща, да я нарека така, това, което му харесва и я размахва в публичното пространство. Без да съм особено информиран за подобни механизми, мога да ви кажа, че срещи между висши държавници и хора на много високи длъжности се провеждат винаги и са се провеждали, това няма какво да се лъжем по този въпрос. Това се прави абсолютно навсякъде и в него няма нищо страшно, защото нали не си представяте, че абсолютно за всичко, за което се сетите, трябва те да застават на площад „Народно събрание“ и да говорят така и всички да стоят и да ги слушат наоколо – няма такова нещо. Така че срещи се провеждат, ако искате даже да си говорим за подобни механизми в други демократични държави, ще ви припомня понятието deep state в САЩ, което буквално преведено означава „дълбоката държава“ и с което се означава една съвкупност от механизми за управление на държавата зад кулисите. Водещ: Но там има и Закон за лобизма, а тук няма. Михаил Константинов: Да, има, така е. Само че лобизмът е крайният етап на една дейност. За да стигнете до лобизъм първо е имало едни други неща, които се правят. Аз не апелирам за работа задкулисно, но да си мислите, че всичко по света става явно, е абсолютно наивно, не се прави така. Нещата се уговарят по някакъв начин и тогава се излиза с официалните становища. Предлага всеки, който ни слуша в момента, да намери примери от собствения си живот, всеки, който участва в някаква управленска структура, на каквото и да било ниво, знае, че първо нещата се уговарят така, че накрая да бъдат приети от хората, а не да се направи една напълно безсмислена сбирка, в която всеки ще си казва нещо и няма нищо да се реши. Значи нещата се уговарят, друг е въпросът, че всичко трябва да бъде така, че да не се нарушават законите, но това вече е тема на друг разговор. Водещ: Проф. Константинов, да минем на следващата приета поправка от правилника на парламента: председателят на Народното събрание да може да създава Консултативен съвет по законодателството. Михаил Константинов: В момента, доколкото знам към Народното събрание, а и не само в момента, винаги е действал Съвет по законодателството, който има до голяма степен за цел да изчисти в юридическо отношение законопроектите. Не е тайна, че много от законопроектите се предлагат от хора, които не са професионални юристи и дори да са такива, те не могат да знаят всичко във всички области. Така че, за да се махнат някои, бих казал неточни, некоректни термини, постановки и т.н. заседава Съветът, там буквално всяко изречение, всеки закон се обсъжда и ако е ок от тази юридическа гледна точка се оставя, ако не – се преработва. Така че това нещо се прави и е правилно, иначе ще получаваме текстове, които са още по-ужасни от сегашните. Ние се сърдим на нашите законодатели, че произвеждат глупава продукция, брак и затова трябва да приветстваме това, че те се опитват този брак да го намалят. Така виждам аз нещата. Водещ: Най-много дебати за деня предизвика закриването на Комисията за наблюдение на дейността на КЕВР, тоест тя да бъде слята с Комисията по енергетика, предложението идва от „Обединените патриоти“. Има ли, както се казва, „пето асо в ръкава“, за да се закрие тази комисия? Михаил Константинов: Точно това ви казвам съвсем честно, че не го знам. Според мен това не е от особено значение, но аз лично не бих го направил в този момент и ще ви кажа нещо много простичко: В момента има скандал около дейността на КЕВР, да не говорим, че там ги е бастисала и прокуратурата и т.н. Значи, когато нещо се е разшумяло, там не трябва да се пипат повече нещата, защото сега всеки ще си каже: абе тези искат да скрият нещо. Така че тактически не беше хубаво сега да се действа по този въпрос. А иначе за какво са го направили, аз не знам. Добре е да има парламентарен контрол над всичко, не само че е добре, то е задължително, дали Комисията по енергетика ще може да върши и тази работа ефективно е друг въпрос, така че този въпрос може да си го оставят за по-късно. Но вижте, българите непрекъснато си създаваме проблеми, после много успешно се борим с тях. Но това между другото хаби много обществена енергия. Така че аз ще повторя отново, повечето неща, за които говорихме са буря в чаша вода. Всеки парламент приема нов правилник, действа си съгласно този правилник, и този правилник в хода на работата се променя. Това е като инструмент, като не ви харесва нещо, подостряме единия край, удължавате нещо и си го правите удобен за ръката. Водещ: Остана за гласуване утре, още едно спорно предложение, парламентарният контрол да се излъчва по БНТ 2, или да няма изобщо блицконтрол, това също предизвика оживени дебати. Михаил Константинов: Това е вече точно кристална илюстрация за тази буря в чаша вода. Първо, какво значи Канал 2? Който има Канал 1, има и Канал 2, а ако в някое много далечно селце случайно пристига само ефирният Канал 1, без 2, трябва да ви кажа, че в това селце на никой не му пука за парламентарния контрол. Така че това няма никакво практическо значение. Даже бих казал, че така се облекчава програмата в известен смисъл, защото много често нормалната програма на БНТ се прекъсва с неща, които, за съжаление, не са толкова интересни за много хора. Който се интересува от това, може да си го проследи по някакви други канали. Аз лично не смятам, че Националната телевизия трябва да се занимава толкова много с парламентарната дейност и затова нека нашите депутати бъдат така добри да направят парламентарен канал, който ще си ги излъчва от сутрин до вечер, както има в повечето държави. Не съм специалист в тази област, но не знам, примерно, първият национален канал на френската телевизия или BBC 1 да се занимават… Водещ: Не, не се занимават. Михаил Константинов: Тогава, извинявам се много… Водещ: Нито с Камарата на лордовете, нито с тази на общините в BBC. Михаил Константинов: Точно така, значи нека да си има парламентарен контрол, една камера вътре, по 24 часа на ден да си ги следи, който иска, цък парламентарния контрол и да си го гледа. Само че бих ги посъветвал да обръщат и по една камера в залата в този момент, за да видят, че залата е тотално празна. Така че този парламентарен контрол се явява жива парлама. Водещ: Да има ли да няма блицконтрол? Михаил Константинов: Тук вече вие направо ме разсипахте с тези специални въпроси. Ако искат да има, ако искат да няма. Водещ: Това е, целият ден българският парламент се занимава с тях, трябва да се занимаем и ние. Михаил Константинов: Ако с това са се занимавали цял ден, казвам ви най-откровено, значи не са си заработили хляба, който ние, вие и всички българи им платихме за този ден. Да бъдат така добри да правят нещо малко по-смислено и по-бързо. Водещ: Проф. Константинов, дано да ви чуят. Утре е денят на връчване на мандата, очаквате ли някакви изненади, вече едва ли някой ги очаква, но важно е да си попитаме? Михаил Константинов: Изненада ще бъде, ако ни тресне някой метеорит, да не дава Господ, и тогава няма да има някакво значение връчването на мандата. Казали са всички, президентът е казал, всички са се съгласили, утре ще има връчване на мандата. Но не чакайте утре да има кабинет, може да има, може да няма. Първата политическа сила има точно една седмица да мисли и аз даже бих ги посъветвал не утре да бързат да скачат с предложения, а да използват този период, който Конституцията им дава, това е една седмица, и окончателно да си направят нещата правилно. Така че в четвъртък ще има връчване на мандат, и до една седмица по Конституция ръководителят на първата политическа сила, знаем го как се казва, ще трябва да представи своя кабинет. Цоня СЪБЧЕВА

27 Април 2017 | 12:00 | Радио "Фокус", "Това е България"