ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Михаил Константинов: Новото правителство има потенциално мнозинство от 135 мандата, което се доближава до рекорда от 1997 година

Проф. Михаил Константинов: Новото правителство има потенциално мнозинство от 135 мандата, което се доближава до рекорда от 1997 година

Анализаторът Проф. Михаил Константинов, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

3 Май 2017 | 11:02 | Радио "Фокус"

Проф. Михаил Константинов: Бъдещият парламент трябва да има два възможни хоризонта: програма минимум – двугодишен хоризонт, с цел да се покрие европредседателството по достоен начин, и програма максимум – изкарване на пълен мандат

Проф. Михаил Константинов: Бъдещият парламент трябва да има два възможни хоризонта: програма минимум – двугодишен хоризонт, с цел да се покрие европредседателството по достоен начин, и програма максимум – изкарване на пълен мандат

Проф. Михаил Константинов, анализатор, в интервю за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ Водещ: След кратките и сдържани изявления, които направиха от ГЕРБ и от „Обединените патриоти“, след поредната среща за съставяне на правителство, в студиото на Радио „Фокус“ продължаваме темата в разговор с анализатора проф. Михаил Константинов. Преговорите имат оптимистичен тон, ако съдим по изявленията днес. Да смятаме ли, че сме на прага на нова управленска коалиция? Михаил Константинов: Можем да се надяваме, че сме на прага на нова управленска коалиция. Докато тя не бъде уговорена докрай, все още всичко е възможно да се случи, но аз вярвам в мъдростта на българските политици и в това, че те ще намерят правилно решение. Водещ: Какво все пак в отделните теми, които предстоят да коментират двете страни, крие най-много рискове? Михаил Константинов: Има доста теми, по които има разминаване. Политиката по доходите е една от тези теми, по-специално въпросът за вдигането на наистина ужасяващо ниските пенсии в България и специално ниските пенсии на тези, най-зле платените, пенсионерите с най-ниски доходи. Това е въпрос, по който трябва да бъде намерено решение, но той не може да… Вие знаете, не може да вдигнете пенсиите само на тези хора, трябва да вдигнете цялото пенсионно ниво нагоре, и за това вече са необходими много по-сериозни средства. Това е едното. Друга тема, по която няма съгласие и трудно ще се постигне съгласие, е въпросът за вида на изборната система. ГЕРБ е единствената партия, която настоява за чиста мажоритарна система в два тура, подобна на тази, която има във Франция, макар и не същата. Докато по-малките партии са против, тъй като те рискуват да изчезнат от политическата сцена при едни следващи избори по тази система. Така че това са – два съществени проблема. Обаче има и други проблеми, по които страните са съгласни. Мисля, че и всички български партии са съгласни по въпроса за това, че сигурността трябва да бъде поставена на първо място, защото без сигурност всичко останало губи смисъл. Водещ: Склонни ли са според вас „Обединените патриоти“ на компромиси в името на властта? Михаил Константинов: Компромиси винаги се правят от двете страни, когато се преговаря. И не е правилно големите да притискат малките. В едни преговори трябва да има чувство за равноправие. Естествено, по-силният в крайна сметка ще прокара повее от своите идеи – това е естествено, но трябва да бъдат уважавани и по-малките партньори в едни преговори. Това го казвам по принцип, не само в конкретния случай. Голяма е отговорността пред политическите сили, защото това е възможността за коалиция, която се обсъжда в момента. Другите възможности са правителство на малцинството. Виждате, че левицата сама не може да формира управление, без ДПС, разбира се, защото чисто аритметично, гласовете на левицата, плюс „Обединени патриоти“, плюс Марешки са 119 и това не стига за мнозинство. Така че това е сериозната коалиция, която в момента се обсъжда – ГЕРБ плюс „Обединените патриоти“, с потенциал за 122 депутата. Водещ: Казвате, че в преговорите трябва да има взаимно уважение, големите да не притискат малките. Но от друга страна пък не е ли твърде близко опитът, горчивата чаша, която ГЕРБ изпи по отношение на коалицията с Реформаторския блок, когато той имаше твърде много права в тази коалиция? Михаил Константинов: Така е. Тази коалиция се оказа нестабилна, защото в самия Реформаторски блок нямаше единство. Първо, имаше разцепление вътре в Реформаторския блок, след това се получи разцепление в коалицията. Освен това не забравяйте, че когато ГЕРБ имаше 84 мандата, реформаторите – само 23, то тази, тяхната сума тогава беше 107, така че те даже с обединените си народни представители нямаха мнозинство. И беше необходимо, разбира се, да се разчита на такива плаващи мнозинства, включително мнозинства с патриотичните формации в предишния парламент. Водещ: Тази липса на единство, за която споменахте, в Реформаторския блок не стои ли като „Дамоклев меч“ и пред този коалиционен партньор на ГЕРБ, като имаме предвид, че „Обединените патриоти“ съставляват три партии? Михаил Константинов: Да де, а пък реформаторите бяха пет, ако помните. Така е, този проблем стои, защото склонността към цепене е много характерна за българския политически живот, но ние по това си приличаме и с други посткомунистически държави. Например в Полша – дълго време, след като дойде демокрацията при тях, имаше подобни случки в техния парламент. Даже в един момент мисля, че 29 партии влязоха в парламента – беше някакъв ужас. Представяте си какво е било управлението тогава. Да, дефект е това нещо наистина в българския политически живот и аз мисля, че е време, на фона на опасностите, които витаят около нашите граници, а и в световен мащаб, да преодолеем този недостатък и да се обединим. Аз вече казах и по вашето радио включително, че лозунгът над Народното събрание – „Съединението прави силата“, не трябва да остава само лозунг и голо пожелание, трябва да бъде превърнат в рецепта за действие. Водещ: Може би е лесно, когато става дума за туризъм, да бъде постигнато единомислие между евентуалните политически партньори. Доколко обаче това единомислие ще се запази, когато става дума за раздаване на постове за председател на Народното събрание, за бъдещ еврокомисар, за отделни министерства? Михаил Константинов: Основният препъни-камък, разбира се, в крайна сметка са персоналните назначения – няма какво да се лъжем. Политиките, разбира се, са важни и даже се радвам за това, че партиите продължават да стоят на позициите, които имаха в предизборната борба, т.е. показват известно постоянство. Да, важни са тези политики и накрая нещата опират всъщност до персоналната реализация на властта. В това няма нищо лошо. Навсякъде по света, когато се преговаря, се преговаря в крайна сметка за хората, които ще заемат съответните постове. Не мога да кажа подробности, защото такива не са известни, а и вероятно не са и решени докрай различните позиции във властта. Но трябва да знаем, че освен тия високи постове, за които вие говорите – председател на Народното събрание, който е третият човек в държавата след президента и вицепрезидента, еврокомисарят, който е много важна позиция, министрите. Освен тях има и много други важни позиции – имаме 28 областни управители, заместник-областни управители, много заместник-министри, политически кабинети, държавни агенции и т.н. – има много постове, които биха донесли някакви ползи за хората, които ги заемат. Водещ: Ако хипотетично се стигне до правителство между ГЕРБ и „Обединените патриоти“, то очевидно ще има крехко мнозинство. Грешка ли е решението партия „Воля“ да не бъде поканена за преговори за участие в този кабинет? Михаил Константинов: На този етап е трудно да се прецени това нещо. Факт е, че не беше поканена партия „Воля“. За нея има съмнения за потенциална нестабилност. Няма да се изненадаме, ако се нея се случи това, което се случи с други малки формации в бивши парламенти, а именно разпад. Партия „Воля“ беше събрана за късо време и това е една от причините малко да има разнороден състав. Плюс това вие знаете, че голяма част от депутатите на „Воля“, след като бяха избрани в парламента, се отказаха. Това е доста интересен феномен. Не че не се е случвало преди това, но като процент мисля, че е много голям при „Воля“ – при тях се отказаха девет души, мисля, от 12. Водещ: Да, което беше обяснено с факта, че тези хора имат собствен бизнес, не разчитат на политиката, за да си изкарват хляба. Михаил Константинов: Е тогава трябва да поставим разумния въпрос защо са участвали в кампанията. Те с каква цел са участвали – като мюрета ли, като какво? Водещ: За лица. Михаил Константинов: Значи не е било коректно спрямо избирателите – да вадиш едни имена, после да ги оттегляш. Между другото, същата некоректност се проявява от абсолютно всички партии, когато някои депутати, по-точно някои лидери, се кандидатират в два избирателни района. Те не могат да бъдат избрани в два избирателни района, следователно кандидатирането им поне в един район е лъжа спрямо избирателите. Там те казват „Гласувайте за мен, за да не бъда ваш народен представител“. Водещ: Но пък това е начин за привличане на избиратели – чрез емблематични личности. Михаил Константинов: Не, не е начин. Това не се прави толкова с тая цел – нека да бъде честни. Това се прави, разбира се, частично и с тази цел, но се прави с цел да се гарантира влизането на лидерите в парламента, защото особено при малките партии, дори да сте водач на листа някъде, няма никаква гаранция, че ще влезете. И затова там те предпочитат да станат водачи на две листи, пък белким влязат някъде. Това е истинската причина. Водещ: Няма как да не ви зададем и въпроса какви са сценариите, ако ГЕРБ и „Обединените патриоти“ не успеят да се споразумеят? Какво следва? Михаил Константинов: Първо, това са предварителни преговори. Независимо от техния резултат, най-голямата парламентарна група, а именно ГЕРБ, ще получи мандат от президента за съставяне на правителство и тази група има една седмица да представи кабинет. Предложението за кабинет ще бъде внесено в Народното събрание и гласувано. Ако то не получи необходимото мнозинство, а именно повече от половината депутати, т.е. от 121 нагоре, мандатът се дава на втората по големина политическа сила, която също се знае коя е – това е БСП и коалиция. Те мисля, че няма да успеят също да направят успешен кабинет, ако ГЕРБ не успее. И те също имат една седмица за мислене. Съгласно Конституцията, в такъв случай президентът дава мандат на някоя друга парламентарна група, която не е непременно третата по големина. Тази група вече има повече време за мислене, но то не е безкрайно. Те трябва до някакъв разумен срок да представят кабинет, който може да мине – забележете. Искам да припомня, че сравнително скоро, преди 12 години – през 2005 г., водещата политическа сила – БСП тогава, не успя да състави кабинет, мандатът отиде в следващата политическа сила – НДСВ, която също не успя да състави кабинет, и тогава президентът Първанов връчи мандата на ДПС, която направи кабинет, и дойде Тройната коалиция. Между впрочем, добре е да се знае и друго – че Тройната коалиция, всъщност тя е една доста голяма коалиция в това традиционно разбиране дясно-ляво. Ако приемем, че БСП е лява партия, а НДСВ е дясна партия, въпреки че тя беше член не на ЕНП, разбира се, а на Либералния интернационал – така или иначе, това е ляво-дясна коалиция, плюс центъра. Средните, и те участваха – ДПС. Не само участваха, те бяха мандатоносители. Така че Тройната коалиция е възможно най-голямата коалиция, която България е виждала в новата си демократична история. Друг е въпросът доколко тя беше успешна. За много хора Тройната коалиция остава символ на не съвсем прозрачно… Водещ: На неефективност… Михаил Константинов: … и не съвсем честно управление. Но това е друг въпрос. Тройната коалиция тогава си изкара пълен мандат до 2009 г. Водещ: Това – в процедурен план. Но ако разсъждаваме от гледна точка на настоящите реалности, допустима ли е мисълта за нови предсрочни избори? Михаил Константинов: Разбира се, всякакви мисли са допустими. Аз обичам да казвам, че е възможно всичко, което не противоречи на законите на физиката. Така че това е възможно, но не дай си Боже то да ни се случи. Ако то се случи, това би значело, че българската политическа класа е безотговорна и поставя личните си амбиции и интереси над тези на българския народ. Това е недопустимо. Ще повторя – аз вярвам, че… аз го наричам „мъдростта на българската политическа класа“, но нека да го кажем малко по-политически некоректно: аз вярвам в инстинкта за самосъхранение на българската политическа класа. Досега нямаме случай в новата ни история, когато мандатът да е бил хвърлен по този начин и веднага след това да има нови избори. Вярно е, виждали сме къси управления, къси правителства и къси парламенти – най-късият парламент беше… не мога да си спомня номера, но този, който беше по времето на г-н Орешарски, мисля, че беше 42-рият. Това е къс парламент – година и нещо. Но никога в българската история, в новата история, не се е случвало веднага да се отива на нови избори. Виж, подобно нещо се е случвало навремето в Царство България – тогава сме имали поредица от бързи избори. Но в новата ни история това го няма и аз вярвам, че няма да го има. Бъдещият парламент трябва да има два възможни хоризонта: програма минимум – двугодишен хоризонт, с цел да се покрие европредседателството по достоен начин, и програма максимум. Програмата максимум е изкарване на пълен етап. До този момент сме имали само три пълни мандата в новата ни история. Аз смятам, че е време да продължим добрата традиция на пълни мандати. Защо този парламент да не си изкара пълния мандат, та ако ще с различни правителства? Важен е парламентът. Един парламент може да излъчи много правителства, няма ограничение в Конституцията колко на брой. Росица АНГЕЛОВА

11 Април 2017 | 11:03 | Радио "Фокус", "Това е България"