Красимир Узунов: Балканите врят и кипят
Красимир Узунов, собственик на Информационна агенция „Фокус“
Водещ: Красимир Узунов, собственик на Информационна агенция „Фокус“. Добър вечер, добре дошли.
Красимир Узунов: Добър вечер. Добре заварили.
Водещ: Преди месец сайт публикува един анализ, който предупреди, че Европа е най-уязвима откъм Балканите. А една от заблудите на Европейския съюз е да се смята, че Балканите могат да бъдат запазени, да не могат да бъдат загубени. Какво се случва? Има ли такава опасност наистина, според вас?
Красимир Узунов: Ако трябва да продължим един друг разговор, Балканите врят и кипят. И констатацията не е защото вниманието на световните медии е приковано към референдума в Турция, който мина навръх Великден. Западните Балкани за мен са по-голямо предизвикателство. И не защото, примерно, Македония е една любима тема за дискусия, а по простата причина, че в Македония е като нивото на Дунав – в момента няма изменения. Тоест там ситуацията си е една и съща. Но тази ситуация може да се взриви във всеки момент. За съжаление винаги, когато сме гледали на югоизток, от времето на Сръбско-българската война, обикновено нещо се случва на запад от нас.
Водещ: Понеже споменахте Турция, в контекста на референдума, това може ли – ситуацията в Турция, да се отрази на ситуацията в останалите държави, за които говорите?
Красимир Узунов: Няма как да не се отразява, защото за Турция Балканите са една прилежаща зона, която не става въпрос само за стратегическото проникване, а става въпрос, че те смятат - това са бивши турски територии, където те трябва да поддържат едно определено присъствие, което през последните години метастазите на едно влияние се прокрадват във всички държави. Значи, говорим за протурски, като имаме предвид сегашното управление на Турция, партия в Босна, партия в Косово, партия в Македония, категорично влияние в Албания, категорични опити да се влияе в България. Тоест като една супер сила на региона, която поддържа контакт с етнически малцинства или там, където ги няма, защото в Босна за етнически турци трудно можем да говорим, но можем да говорим за помаци в нашата представа, тоест сърби и хървати, които са приели исляма, и нещо, което ние го видяхме между 14 април 1992 година и септември 1995 година – това беше най-жестоката война в бивша Югославия. Защо казвам, че когато ние се готвим да чакаме нещо от югоизток и примерно струпваме като през 1885 година всичко, което имаме на турската граница, обикновено крал Милан тръгва към София? Лично за мен аналогът е много показателен. Не става въпрос, че някой ще тръгне към София, но за мен конфликтът на Балканите, който мисля, че предстои, ще се случи някъде на запад от нас. Тоест, когато работех някога по линия на Дейтънско споразумение в Босна през 1995 година, Република Сръбска при обособяването й, хърватска, мюсюлманска, сръбска част имаше 82% сръбско население. На 25 септември 2016 година Милорад Додик проведе един референдум, на който участваха сърбите – дали да празнуват заедно празника на Сърбия на 9 януари или да си останат празниците на Босна. В този референдум участваха 62%. Което означава, че от 1995 година до момента, за 22 години сърбите са загубили около 20% от населението, което означава, че те са се изселили било в Нови Сад, във Войводина, било към Белград. Тоест след още 10 години лично за мен Република Сръбска трудно би останала да съществува като Сръбска.
Водещ: Физиономията на тази територия се променя, казвате?
Красимир Узунов: Да, променя се етнически. Това, останалото, 38% са единородци, които мисля, че през следващите 10-15 години те ще бъдат наполовина. Това означава, че каквото и ръководство да мине в Сърбия, да се променя, да не забравяме, че новият президент, който избраха, някога беше в партията на Владислав Шешел – оттам тръгна Александър Вучич – ще търси развитие на казуса, свързан с Република Сръбска. И не става въпрос само за едно или две военни учения, които да играят съвместно силите на Република Сръбска и Сръбската армия. Хърватите публикуваха един анализ преди седмица по повод подаръка преди изборите, който получи Александър Вучич от 30 танка Т-72-ТС, плюс тези самолети МИГ-29, които трябва да се деконсервират и които дарения плаща деконсервацията, и 30 машини Aberdeen, нови. Значи, хърватите написаха, че Сръбската армия в момента разполага с около 250 танка, като за справка, Бундесверът има 306. По този повод Косово, което се опитва по някакъв начин да направи собствена армия от силите, които има за самоотбрана в момента, залага на купуване на противотанково оръжие, което означава ракетни системи и противотанкови оръдия. Хърватите започнаха да купуват „Панцер“ – това са едни самоходни гаубици, обикновено, значи те взеха две гаубици в момента, а сърбите приемат на въоръжение собствено производство един мелез между някогашната соц система – самоходна гаубица, която обаче е със 155-милиметров калибър, защото при нас беше 152.
Водещ: Разбирам много добре какво казвате.
Красимир Узунов: Говоря, че се е натрупало оръжие. А когато в едно действие обикновено се появи пушка в началото, до края то трябва да стреля.
Водещ: Да, до края на пиесата тя трябва да гръмне. Въпросът е друго – че това го знаят и в Европа. И тези сигнали при всички положения стигат и до Брюксел. Въпросът е можем ли да разчитаме, че големите в Европейския съюз, като Германия, Франция, биха жертвали нещо в интерес на Балканите? И въобще, къде във фокуса на вниманието им се намират в момента Балканите?
Красимир Узунов: Значи, когато говорим за Босна, Босна е прекалено близо до Виена. Тук вече не става въпрос за някаква балканска граница, примерно между Молдова – Румъния, между България – Турция или между България и Македония. Все пак, географски Босна се намира западно от нас. Има една друга подробност – в Босна умиротворителната служба в момента се носи от Европейския съюз, не от НАТО. Тоест, когато Русия превъоръжава Сърбия и Сърбия се мотивира да потърси реална компенсация за отнетото й Косово, това означава, че може да се стигне първо, до втори прецедент на Крим, като вече Крим няма да е актуален за дискусия, а ще се говори за това, което става в Европа, тоест вече Крим няма да е прецедент. А, от друга страна, може да се стигне до конфликт между Сърбия и Европейския съюз, тоест когато някой поиска да помогне на своето сръбско население, но няма да се стигне до конфликт с НАТО. Тоест на запад от нас има една концентрация на въоръжение, което трябва да се използва. Колкото до това дали лидери на Европейския съюз, ами вижте една Македония. Значи, там ходеха и комисарката Могерини, ходеха и комисарят Хан по разширенията, и кой ли още не. Карл Билд вчера е бил. Значи, македонските медии отбелязват, че когато го приели в централата на Демократичен съюз за интеграция, македонското знаме е било плахо скрито и не се е виждало. Ако трябва да прескочим един ден назад, едно интервю на Еди Рама – премиера на Албания, в „Политико“, който казва, че ако Западните Балкани не се асоциират към Европейския съюз, каквото и да означава това, не е изключено едно предстоящо обединение между Косово и Албания.
Водещ: Въпросът е в това, ние сме виждали Европейския съюз да приема страни членки, които не са готови за това, и не говоря само за България и Румъния, когато ни приеха, а говоря и по-назад във времето е имало такива ситуации. Готова ли е Европа да направи такова присъединяване и ако не е готова, забравя ли тя за тези територии, те извън нейните стратегически интереси ли попадат?
Красимир Узунов: Категорично не и Европа няма политика към тези територии. Ако трябва да се върнем назад три години, те предлагаха да се създаде някакъв вариант на общ пазар на Западните Балкани – нищо не се получи от това нещо. Второ, ако трябва да се върнем пак към друг коментар, това е министърът на Словакия на външните работи, който на последната среща по Западни Балкани каза, че три от държавите се намират в дълбока политическа криза, разбирайте Черна гора, Косово, Албания, а две са пред разпад – Босна и Македония. Тоест, ако това разковниче, което нас ни интересува, защото не става въпрос само за 96 или за 106 хиляди т.нар. македонци, които притежават български паспорти, които при един конфликт биха дошли тук, аз не смятам, че вълната при етнически конфликт ще бъде много по-малко от 500 хиляди души. А там ние отиваме на едни избори две в едно, защото преди час излезе информацията на Еди Рама, че албанската платформа или тиранската платформа е била приета от Груевски. Тоест Груевски сега оспорва правото на Заев да приеме 8 министри, председател на Народното събрание, министърът на вътрешните работи е етнически албанец, а той беше казал отдавна същите неща. Но, отидат ли на избори, Груевски е герой, а Заев е предател.
Водещ: Добре, да попитам така – ако Балканите изпадат от стратегическия, поне непосредствения стратегически интерес на Европа, то в чии интереси попадат?
Красимир Узунов: Ами ще вдигнем костите на първия ни демократично избран президент Желев, който каза, че има два варианта – или Балканите да се европеизират, или Европа да се балканизира. Мисля, че с всичко, което се случва в Европа, ние вървим към балканизация на Европа. А концентрацията на въоръжение, бойна техника, дискусиите за въвеждане на наборни армии, не говоря за нас, говоря за Хърватия, говоря за една Сърбия в момента, където се смята, че 70 милиарда динара са необходими, за да се започне да се връща старата армия, означава, че тук има концентрация и на интереси на големи държави. Да, тук играе и Русия, тук играе и Турция, тук играе и Америка, бих казал, че играе и Китай. Това е най-слабото звено на Европа – Балканите, най-много противоречия са концентрирани. Мисля, че Кисинджър беше написал, че проблеми, натрупани 600 години, няма как да се решат за 6 седмици бомбардировки по време на войната 1999 година. Значи, Европа не разбира проблемите на Балканите, второ, тя е уморена и няма как да приеме Западните Балкани с целия конгломерат, примерно една разделена Македония, защото ти ако я приемеш, тя трябва да е приета първо в НАТО. Тоест най-близко до членство евентуално би била Черна гора, която се очаква сега след ратификацията в Сената на протокола за присъединяването към НАТО на Черна гора, тя да отговори на условията. Тоест, ако Черна гора влезе в Европейския съюз, дотук. Има една Хърватия, която в много отношения може би е била по-готова от България и от Румъния в този момент, но Европа е уморена. Европа е уморена и от бежанска вълна, от приток. Да не забравяме, че когато махнаха визите за косоварите, се изсипаха наведнъж някъде между Австрия и Германия около 200 хиляди косовари. Днес има две нападения на етнически сърби в Косовска Митровица. Всичко това нагнетява едно напрежение. Ако гледаме новините, за съжаление те станаха като една военна сводка новините, които идват от Западните Балкани.
Водещ: А гражданска война в Турция можем ли да очакваме?
Красимир Узунов: Можем да очакваме гражданска война в Турция при тези резултати, когато почти е 50 на 50, независимо от това кой как е броил резултатите на изборите. След това има засегнати от мерките, не говоря за махането на военни съдилища, но всички мерки, които бяха предприети след потушаването на т.нар. опит за метеж в Турция, са засегнати лично за мен около един милион души, които…
Водещ: Да, официално 130 000, но…
Красимир Узунов: Но семействата, там става въпрос за много големи семейства. Освен това, една голяма част от елита на армията. Обикновено това не остава безнаказано в Турция.
Водещ: Въпросът е в момента нашата държава, която се намира между всички тези огнища, между всички тези в момента латентни кризи, но които биха могли да избуят, каква позиция трябва да има, каква политика трябва да води и с кого трябва да разговаря?
Красимир Узунов: Ами, ако е добро нещо, е добре, че не започва нов служебен кабинет. Добре би било концентрацията на генерали в държавния връх да доведе до повишаване на отбранителната способност на страната. Защото констатацията на служебния министър на отбраната, че армията само частично може да изпълнява своите функции, дори да е вярно, в този момент аз не смятам, че трябваше да се казва по този начин. Друг е въпросът, че ние, ако трябва да се върнем към един термин от началото на 90-те години, се нуждаем наистина от тайглед на отбраната. Тоест еквидистанцията, която споделяше и някогашният македонски президент Киро Глигоров, вариантът, в който ние може да се уповаваме само и единствено на членството ни в НАТО - което членство има права, то има и задължения. Тоест за съжаление от приемането на България в НАТО ние не разбрахме, че членството в НАТО е възможност, а не цел. Тоест то е средство. Аз не смятам, че преди влизането ни в НАТО и сега бойната способност на Българската армия за съжаление се е подобрила. Тоест имаше период, в който ние бяхме готови да охраняваме небето на Албания и Македония, а сега играехме на рулетка дали някой ще охранява нашето небе. Тоест експериментите в сферата на отбраната е крайно време наистина да ги прекратим с всякакви случайни назначения. Тоест това, което беше напоследък – министри, които се сменяха, аз не съм на мнението, че трябва задължително да бъде бивш военен, защото легендата за връщането и раздаването на справедливост трябва да е омръзнала. Тук трябва да има човек, който да влезе с отношение към армията, който наистина да се бори за интересите на армията и тази армия след една година да видим докъде е променила своята готовност. Защото очевидно е, че на западната ни граница вече има дисбаланс.
Водещ: И в тази връзка последно да ви питам, дава ли всичко това основание на България да поиска от европейските си партньори, ако щете и от партньорите в НАТО, едно преразглеждане на политиките за региона и една помощ конкретно за страната ни?
Красимир Узунов: Значи, ако ние не си помогнем, ние каквато и помощ да поискаме, каквото и преразглеждане да поискаме, то може да има само възпиращо, но не последващо действие, което да води към развитие. Тоест ние трябва да генерираме сигурност, не да консумираме сигурност. Очевидно е, че вече на западната граница ние наистина имаме дисбаланс. Очевидно е, че политическото напрежение в Македония може да прерасне във всеки един момент в една етническа криза. Ако се направят изборите заедно две в едно, защото Македония в момента няма легитимно правителство, има едни избори, които нищо не се е случило, от три седмици се опитват да изберат албанеца за председател на парламента. Друг е въпросът дали той е участвал в убийството във /…/, където причакаха едни милиционери от Битоля и след като ги простреляха, запалиха джиповете им. Оттук нататък може да се отиде на избори две в едно юни-юли, печели Груевски. Оттам нататък вече политиката е много екстравагантна, тя е екстремна. От една страна остават албанците, от другата страна остават партньорите на ВМРО-ДПМНЕ. Щом Груевски проговори за това, което се обиждаше някога, че Македония се федерализира, тоест кантонизира, федерализира и оттук нататък ще се дели, накъде върви?
Водещ: Много можем да продължим този разговор. Благодаря ви за това участие в предаването.
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Красимир Узунов: Балканите ще продължават да врят и кипят, ние трябва да се погрижим за националната си сигурност
Красимир Узунов, президент на Агенция и Радио „Фокус“, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“
Красимир Узунов: Появяват се пъклени планове за цялостна дестабилизация на Балка...
Красимир Узунов: Зимата, която ни очаква на Балканите, ще бъде доста гореща
Красимир Узунов: Основният въпрос е къде сме ние в тази размирна ситуация на Балканите
Красимир Узунов – президент на Информационна агенция „Фокус“; Нина Спасова – журналист; Петър Пунчев – журналист Водещ: Добре дошли в студиото на предаването „Брюксел 1“ на Нина Спасова и Красимир Узунов. Какви политически знаци можем да открием и какви са последствията, които всъщност предизвика сблъсъкът между сърби и албанци на стадион „Партизан“? Красимир Узунов: Тук не беше въпрос дали, а въпросът беше кога ще се случи това нещо, защото като помним футболните срещи между Хърватия и Сърбия на едни предишни квалификации, това, което се случи на стадион „Максимир“ в Загреб, още отговорът, който беше в Белград, футболните срещи с Босна, след като отборът на Босна и Херцеговина беше включен в квалификациите, т.е. беше въпрос на време Албания и Сърбия да попаднат в една група. За мен дълбок замисъл във връзка с посещението на Путин тук не трябва да се търси. Тук просто имаме нещо, което върви през последните години с една удивителна последователност. Да не забравяме, че скоро идва и Денят на знамето, който се празнува навсякъде. Да не забравяме, че примерно групата, която била организирала т.нар. хеликоптер или самолет според различни издания, който носел албанското знаме на велика Албания, което е знамето с орела нормално, била групата „Шверцери“ от Скопие. Т.е. това са скопски албанци. Водещ: Които са дошли в Белград специално за мача, така ли? Красимир Узунов: Дали са били изпратени, отишли и организирали, няма никакво значение. Първият призив да се отмени посещението, което все още не е ясно дали ще се състои всъщност, на Еди Рама, което е първото посещение от времето на Енвер Ходжа в Белград, първият призив дойде от Прищина, където кметът на Прищина призова да не се посещава сръбската столица. От друга страна, тази футболна среща е следена със същия ентусиазъм, с който някога, когато българският футболен отбор не падаше така по първенствата, когато играехме на първенството 1994 г., беше отпразнувано и в Битоля, и в Охрид, и в Скопие по същия начин. Победите примерно над Германия с 2:1, българското класиране. Сега по същия начин беше отбелязана футболната среща и прекъсвана в цялата т.нар. албанска диаспора на територията на съвременна Македония. Говоря за Куманово, говоря за Скопие, говоря за Костивар, Кичево, Дебър и Струга, където има стрелби, където има албански знамена. Пак правя връзка с предстоящия ден на албанското знаме, с който маркирането на територии става точно по този начин. Провесването на знамената, дали ще бъде със сто метра знаме в Община Заяс близо до Кичево, или ще бъде в Дебър или в Тетово, това няма никакво значение. Тук са наложени неща, които показват само едно нещо. И в спорта, където за съжаление противопоставянето е изразено макар и на спортния терен, на футболния терен, борбата за наследството на някогашна Югославия и национализма на Балканите в никакъв случай не може да бъде определена като мъртва. Събитията, които настъпиха в близост в Украйна, това, което се случва с "Ислямска държава" и римейкът, който може да се направи веднага с публикацията, че Балканите са резервният бастион на "Ислямска държава", където се набират доброволци джихадисти, и то точно в този район, Западни Балкани, бивша Югославия. Плюс посещението на Путин и декларацията, че Русия продължава да смята Косово като част от остатъчна Сърбия, ако не остатъчна Югославия, и днешната публикация примерно за Велика Черна гора, която се простира до северните Алпи. Водещ: Която повече се коментира в хумористичен план. Красимир Узунов: Ами за съжаление на Балканите национализмът от хумора до реализацията крачката е много малка. Да се върнем към Швейк, където всичко се случва на една малка гара на пътя на „Ориент експрес“, гара Винковци. Водещ: Понеже споменахте Путин, а всъщност след малко ми се иска да коментираме посещението на Путин в контекста на евроинтеграционния процес на Сърбия и Албания, въобще на Западните Балкани, дали все още Сърбия не иска да е… Красимир Узунов: Сърбия и Албания да ги разделим, когато става въпрос за посещението на Путин. Водещ: Разбира се. Но тъй като и двете страни за кандидатки за членство, самото посещение даде важни политически знаци. Тук въпросът е къде стои Сърбия в евроинтеграционния процес – въпрос, който си задават мнозина наблюдатели? Дали не иска с единия крак да е в Евросъюза, а с другия… Красимир Узунов: А с другия в Руската федерация. Водещ: …към Москва, но да чуем Нина? Нина Спасова: Просто искам да се върна на футболния мач. Ако футболният мач е показателен за настроенията в едно общество и това, което каза Краси, изброи всичките футболни срещи и примери, защото там наистина емоциите са много сгъстени, то това което се случи в Белград показа всъщност колко не са се променили отношенията не само, а са се променили в негативна посока отношенията между сърби и албанци. Едно такова нещо беше достатъчно, за да събере моментално, още в минутите на мача 30 хиляди в Прищина, в Косовска Митровица да се стигне отново до опити за преминаване на моста, който все още, градът остава все още разделен, но така разделен, че сърбите се страхуват да бъдат в по-тъмните часове в албанската част и обратно. Т.е. това показва, трябва да покаже и в края на краищата показва, че Сърбия, макар да започна в началото на тази година преговори за присъединяване към ЕС, е много далеч, да кажем, от европейските ценности. И тази, може би така първа по-сериозна крачка на посещение, на придвижване на отношенията с Албания, което не се е случвало от срещата между Милошевич и Енвер Ходжа през 1947 г., тази първа крачка на практика да бъде провалена. Наистина все още не е ясно, но може би вече чуват се все повече гласове в Албания, че няма смисъл от подобно посещение. Т.е. още не са узрели държавите, особено Сърбия, за тази първа крачка, която трябва да направи. Водещ: Какъв знак дават към ЕС всичко това и дали то ще се отрази по някакъв начин на процеса на евроинтеграция на преговорите? Нина Спасова: Неминуемо, всичко ще се отрази, т.е. събирането на всичките тези факти - от една страна случилото се на футболния стадион, от друга страна посещението и начинът, по който беше посрещнат Путин като в годините на „студената война“. Това беше една смешна демонстрация. Красимир Узунов: Повече като по времето на руския император. Значи, имперската традиция - тук беше червеният килим, руското военновъздушно звено, което минава в небето над Белград. Горе летяха руски летци, специално обучени. Навържи го с Нишката военна база, тази която наследи Трета армейска област, която беше изтеглена от територията на Вардарска Македония. Нали, те там останаха, апартаментите на офицерите останаха в Скопие, но те вече служат в Ниш. Да, минаха 20 години, което контрапункт и на … Нина Спасова: Предвид личността на Николич, мисля че никой не се учудва на това, което се случва. Николич е много особен. Красимир Узунов: …изборът на Вучич, след изборите веднага декларацията „ние няма да налагаме санкции, ще преговаряме от една страна с Брюксел, но няма да налагаме санкции“. Фразата на Путин „докато се налагат санкции, Европа губи 1 милиард и тук е мястото на Сърбия да намери достойно приложение на своите стоки на нашия пазар“, това беше… Водещ: А и другият върнат жест за Косово, че всъщност Русия казва ние стоим на сръбската позиция за Косово. Красимир Узунов: Първият документ, който подписаха беше за военно сътрудничество. А в момента, в който беше прибран Крим, аргументът беше да не оставим да стане като в Косово. Т.е. симбиозата, тя е историческа, тя е традиционна. И за мен основният въпрос е къде сме ние на тази ситуация, на тези Балкани, защото преди седмица пък имаше футболна среща, на която имаше ексцесии, но полицията играеше много по-твърдо – в Букурещ, където играеха Унгария и Румъния, където проблемът за Трансилвания също е виден. Т.е. на този фон – проваленият референдум в Шотландия, на забранения референдум на Каталуния, ние не сме изключение и не Балканите са барутния погреб. Т.е. за мен Европа се балканизира. Но тук е въпросът къде сме ние? За това искам да поговорим. Водещ: На този въпрос ще потърсим отговор след малко. Но нека преди това, тъй като коментираме парадът, с който беше посрещнат руският президент Путин в сръбската столица, нека да видим обобщението на международния редактор Красимир Кирев. Репортер: Европа няма да има никакви проблеми с доставката на руски природен газ. Това обеща руският президент Владимир Путин. По време на своето посещение в сръбската столица Белград той гарантира, че Москва ще направи всичко, което зависи от нея, за да не се стига до газова криза. Иначе Путин използва момента, за да подкрепи принципната позиция на Сърбия спрямо Косово, мотивирайки се не само с приятелството между двете държави, но и с международното право. Руският държавен глава проведе среща с руския президент Томислав Николич и премиера на страната Александър Вучич, като присъства и на големия военен парад по случай 70 години от освобождаването на града от нацистите. Изказването на Путин за Косово бе прието с благодарност от Николич, който нарече подкрепата на Москва за запазване на териториалния интегритет на Сърбия „безценна“. Освен това сръбският президент обяви, че страната му няма да подложи на съмнение своите ценности в отношението си с Русия, въпреки негативното отношение към нея на Запад. Визитата на Путин е изпълнена със символизъм за Сърбия, която се движи по тънко въже – между европейската си интеграция и своя силен източен съюзник, който не може да бъде пренебрегнат. Икономиката беше централна тема между двамата президенти. Путин обяви, че все повече руски компании ще инвестират в Сърбия, вървейки по отъпкана пътека на корпорации, които отдавна са в страната. Такава е „Лукойл“ с инвестиции от над 300 милиона долара. Двете страни подписаха няколко двустранни споразумения в сферите енергетика и ж.п. транспорт. Путин е заявил, че моментът е подходящ за Сърбия да позиционира продукцията на своето селско стопанство на руския пазар. Преди срещата на двамата президенти, те посетиха Паметника на руските освободители в Белград, поднасяйки цветя под звуците на химните на двете държави. В това време в центъра на Белград се проведе проруска демонстрация. Десетки активисти издигнаха лозунги с текст „Президент Путин, спаси Сърбия от окупацията на НАТО“, скандирайки „Русия и Сърбия“. Множество издигна руския трибагреник, както и гербовете на Харков и Одеса. Имаше и портрети на Николай Втори и самия Путин. Водещ: В Белград е колегата Петър Пунчев, който проследи парада във връзка с годишнината от освобождението. Парад, на който основен гост беше руският президент Владимир Путин. Какво е вашето впечатление, колега Пунчев? Петър Пунчев: Здравейте от Белград. Общо-взето мога да кажа, че бях очевидец на нещата, за които вие говорите и имам няколко неща, преди да стигна изобщо до парада, някои неща, които бих казал във връзка с футболния мач. Защото за мен тук имаше много /…/ и никой сякаш не отбеляза. До неотдавна и много продължително Сърбия е била извор на напрежение. Особено от страна на запалянковци, футболни фенове от агитките. И смея да отбележа, че и този път първата реакция, която имах беше да се насоча и да търся повода и проблемите там. Но трябва да ви кажа, че за първи път от много години, откакто живея в Сърбия, си давам сметка, че този път Сърбия е жертва. По политическа, футболна и спортна линия на една голяма провокация. За първи път Сърбия практически не носи никаква политическа вина за това, което се случи. Провокацията беше изключително добре подготвена, примитивна, но изключително добре подготвена. И тя приключи с огромни загуби за Сърбия. Очевидно е, че Сърбия ще понесе наказание от УЕФА, но Сърбия ще понесе и упреци от страна на Запада и дори и такива неща, които тя практически не заслужава. Ако оставим настрана някои организационни пропуски, Белград се постара, беше изключително добре подготвен за това, което предстои, за този футболен мач с огромни политически заявки и положи всички усилия за абсолютна сигурност на стадиона. Дори запалянковците бяха относително толерантни. Казвам това като човек, който ги познава. Аз съм бил тук години наред, примерно на „Цървена звезда“, и знам какви изроди са това. И затова с изненада забелязах, че имаше едно самовъздържане от страна на Сърбия. Неприятен е моментът. Защото не само футболно, но и политически Сърбия ще бъде наказана, особено в контекста на последвалото посещение на Путин и /…/ посрещане, защото /…/ беше най-често надписът, който можеше да се види. Дечица с умилителни снимки на Путин и сърцераздирателни плакати с надпис „Владимире, спаси Сърбия“. Това всичко, събрано в рамките на 48 часа, дава една изключително неблагоприятна за Сърбия картина, но аз смятам, че нещата не са толкова черни. И мога да обясня защо. Водещ: Добре, как възприемате социологическите проучвания, които твърдят, че 70 % от сърбите, поне запитаните от социолозите сърби, са за този тон на отношенията, харесват това, което се случва по време на посещението на руския президент в Белград, одобряват военния парад и всичко? Петър Пунчев: Нека отделим военният парад, който винаги е бил един добър начин да се повдигне духа на населението на една държава, всеки военен парад предизвиква положителни чувства у народа, който го гледа, и смятам, че тук не можем да имаме никакви упреци към Сърбия. По-впечатляващо беше, разбира се, присъствието на Путин и начинът, по който той беше посрещнат, начинът, по който се отрази неговото посещение. Като журналист мога да ви кажа, че в най-тегавите застойни години в Съветския съюз, по времената на Брежнев подобна пресконференция не съм виждал. Пресконференцията съдържаше всъщност два въпроса, зададени съответно от единствено и само от журналисти от ТАНЮГ и ИТАР-ТАСС и никой не даде нито възможност, нито, как да кажа, шанса някой да си помисли, че може да зададе нестандартен въпрос извън тези два. Тези два въпроса бяха предварително договорени с Путин и с сръбската страна и общото имаха за цел да обобщят станалото през деня. По-фалшиво нещо от тази пресконференция не съм виждал. Тя изцяло отговаря на духа на това, което ние очакваме при, така да се каже, близостта на Путин от 300 километра. Но в политическата част на нещата едно от първите неща, което ми направи впечатление, когато преди повече от пет години и половина дойдох тук в Сърбия да живея и да работя, беше именно тази, как да кажа, неподправена любов и надежда към Русия. Тя си има своето историческо минало, от стотици години, пък и от по-близки времена, когато тук гореше гражданска война, и това донякъде е обяснимо. Но още тогава Белград беше покрит с надписи „Русия“ и с руското знаме. А когато Путин преди около три години беше тук, на стадиона запалянковците на „Звезда“ го посрещнаха с няколко етажен надпис на руски език, изключително любовно послание на цяла Сърбия към Русия. Не е ново това и Европейският съюз ще трябва да се съобразява с тази реалност. Любовта и привързаността на немалко българи към Русия е нищо в момента в сравнение това, което виждаме тук. Вчера аз изживях един ден от 1975 г. с всичко това, което видяхме, парада, с ентусиазма и раболепието, с което се отразяваше и с което беше организирано това посещение, и включително и с цялата тази журналистическа дандания, която с часове продължаваше след това посещение. Реално никакви причини нямаше… Водещ: Добре, много благодаря за коментара. Бяхте абсолютно красноречив. Какво искате да добавите? Нина Спасова: Искам да добавя нещо. Цялата тази атмосфера допринася фигурата на Томислав Николич, който казва, че е русофил и след Сърбия обича най-много Русия. Все пак това е сръбски президент и който в годините, преди да стане президент, на телефона му е звучал руският химн. И това в интервютата за руските медии това е един от основните въпроси. Той казва колко много обича Русия, казва, че членство на Сърбия в Европейския съюз без Русия за него е безсмислено. Така че в цялата тази атмосфера има пръст и самата фигура на Томислав Николич. Водещ: А може би носталгия по Титовото време, когато бивша Югославия беше… Красимир Узунов: Основното е носталгията, но има два въпроса, които като слушах… Водещ: … с единия крак гледаше към Русия, към Москва и към социалистическия блок… Красимир Узунов: Като слушах Петьо Пунчев, имах два въпроса… Водещ: … а с другия беше в Западния свят. Красимир Узунов: Задавали ли сте си въпроса кои държави организират военни паради? Водещ: То отговорът мисля, че е ясен. Красимир Узунов: Ами те са само в Източна Европа. Ако има военен парад за нещо друго, има примерно за 100-годишнината на Първата световна война. Между другото този парад беше посветен не само на 70 години от освобождението на Белград, но и на 100 години от Първата световна война. И тук има един въпрос, който… Водещ: Но такъв не е имало 30 години все пак в Сърбия. Сега са се осмелили. Красимир Узунов: Да, но това е в една държава, в която имаше вицове, че нощно време Милошевич чувал пограничната стража, което не било преврат, а тъй като държавата намалявала все повече и повече. Тук става въпрос за друго. Когато говорим сериозно за освобождението на Белград преди 70 години, там воюват две държави. Да, Червената армия, да и България. България дава за освобождението на сегашна Сърбия около 16 хиляди убити. Защото за да имаме гробища в Харкан в Унгария, във Вуковар в Хърватия, значи те са минали с бой по целия този път. Защо България не беше поканена, като говорим за освобождението? Да, тя минава от сателит на Германия, ок, минал е 9 септември, същата армия, която е служила преди 9 септември, тя участва във втората фаза плюс някакви там помощник командири по политическата част, които учехме, че са служили. Но България участва и е посрещана в Белград и български части, има такива снимки. Защо никой не покани България? Водещ: Отговорът какъв е? Красимир Узунов: Ами защото не влизаме в сметките нито на Русия… Водещ: Това е ясно. Красимир Узунов: … даже вчера беше пропусната по време на пресконференцията и снощи гледах руското отразяване по телевизиите, където за пръв път от примерно месец, месец и половина външнополитическа тема измести Украйна. Т.е. първата тема беше на централните им емисии посещението на Путин и начинът на посрещането му в Белград. Втора тема беше Източна Украйна, трета тема беше Путин в Милано. Защото вече беше пристигнал, но не беше направил срещата с Меркел още. Дори когато се обсъждаше "Южен поток" думата „България“ не беше спомената. Т.е. когато най-елементарно дали президентът Плевнелиев или някой друг ще отиде, но ако се отбелязва 70-годишнината, редно е при положение, че българска армия, българска войска е воювала на територията на тогавашното Сърбо-Хърватско кралство за неговото освобождение, редно би било и те да бъдат поканени. Защото има и българско военно гробище и в самия Белград. Водещ: В заключение какво можем да кажем? Нина Спасова: В края на краищата обаче премиерът на Сърбия Вучич казва, че стратегическа цел на Сърбия е да влезе в ЕС и европейските анализатори виждат известни оптимистични признаци в поведението на Вучич. На практика всички съвременни политици са от обкръжението на Милошевич, но смятат, че Вучич в известна степен е прагматик, претърпял сериозно развитие от радикалната партия на Шешел, сега премиер на Сърбия и казват, че ето той подчертава стратегическата цел на Сърбия – Европейския съюз, и освен това казва, че "Южен поток", който е важен проект за Сърбия и една от причините, заради и която се пропагандира любовта на Сърбия към Русия. „Южен поток“ в края на краищата, трябваше да започне строителството му. Ето, твърдят правителството и новият премиер забавят този строеж, все още не е започнало нищо, което показва че, може би, в края на краищата, Сърбия ще се съобрази с претенциите на Брюксел и че има някакви оптимистични моменти, въпреки всичко случващо се. Водещ: По отношение, обаче, на това, което се случи на стадиона в Белград и след това рефлектира със събития в Западна Македония, и в Прищина, и Косовска Митровица, до колко верижната реакция ще продължи? Красимир Узунов: Верижната реакция няма да спре. Единственото, което е като извод, което може да се наложи, и което трябва да ни тревожи – това е липсата на адекватна българска външна политика и политика в сферата на отбраната, което не е само през последната една година. За съжаление, един определен период ние нямаме никакво присъствие, нямаме кауза, нямаме идея, приемаме, че членството в Европейския съюз и НАТО за нас е цел, но не е средство и събитията вървят преди нас. Водещ: От страна на Брюксел каква реакция очаквате към това, което се случи в началото на седмицата, вторник вечерта на футболния стадион? Красимир Узунов: Това, което се случва от страна на Брюксел – Брюксел ще продължи да бъде деликатен. Т.е. за мен преговорният процес ще бъде достатъчно продължителен с Белград, ще имаме още такива ексцесии. По същия начин се отнася за всички страни. Европа е уморена от разширение. Да, дотук допринесохме и ние с Румъния за тази умора, безспорно, но въпросът е, че Брюксел решава нещата от една европейска столица, докато ние трябва да разсъждаваме от гледна точка на това, че Белград е на 300-400 километра. На същото разстояние е и Тирана, Скопие е на 200 километра. Т.е. това са събития, които съчетани с кризата в Близкия Изток, говорим събитията в Сирия и събитията на североизток – събитията в Украйна, където безспорно имаме и български интереси заради българско малцинство – ние не можем да бъдем толкова неадекватни. Водещ: Добре, много ви благодаря за този разговор.