ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Красимир Узунов: Балканите ще продължават да врят и кипят, ние трябва да се погрижим за националната си сигурност

Красимир Узунов: Балканите ще продължават да врят и кипят, ние трябва да се погрижим за националната си сигурност

Красимир Узунов, президент на Агенция и Радио „Фокус“, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

7 Март 2017 | 11:00 | Радио "Фокус", "Това е България"

Красимир Узунов: Основният въпрос е къде сме ние в тази размирна ситуация на Балканите

Красимир Узунов: Основният въпрос е къде сме ние в тази размирна ситуация на Балканите

Красимир Узунов – президент на Информационна агенция „Фокус“; Нина Спасова – журналист; Петър Пунчев – журналист Водещ: Добре дошли в студиото на предаването „Брюксел 1“ на Нина Спасова и Красимир Узунов. Какви политически знаци можем да открием и какви са последствията, които всъщност предизвика сблъсъкът между сърби и албанци на стадион „Партизан“? Красимир Узунов: Тук не беше въпрос дали, а въпросът беше кога ще се случи това нещо, защото като помним футболните срещи между Хърватия и Сърбия на едни предишни квалификации, това, което се случи на стадион „Максимир“ в Загреб, още отговорът, който беше в Белград, футболните срещи с Босна, след като отборът на Босна и Херцеговина беше включен в квалификациите, т.е. беше въпрос на време Албания и Сърбия да попаднат в една група. За мен дълбок замисъл във връзка с посещението на Путин тук не трябва да се търси. Тук просто имаме нещо, което върви през последните години с една удивителна последователност. Да не забравяме, че скоро идва и Денят на знамето, който се празнува навсякъде. Да не забравяме, че примерно групата, която била организирала т.нар. хеликоптер или самолет според различни издания, който носел албанското знаме на велика Албания, което е знамето с орела нормално, била групата „Шверцери“ от Скопие. Т.е. това са скопски албанци. Водещ: Които са дошли в Белград специално за мача, така ли? Красимир Узунов: Дали са били изпратени, отишли и организирали, няма никакво значение. Първият призив да се отмени посещението, което все още не е ясно дали ще се състои всъщност, на Еди Рама, което е първото посещение от времето на Енвер Ходжа в Белград, първият призив дойде от Прищина, където кметът на Прищина призова да не се посещава сръбската столица. От друга страна, тази футболна среща е следена със същия ентусиазъм, с който някога, когато българският футболен отбор не падаше така по първенствата, когато играехме на първенството 1994 г., беше отпразнувано и в Битоля, и в Охрид, и в Скопие по същия начин. Победите примерно над Германия с 2:1, българското класиране. Сега по същия начин беше отбелязана футболната среща и прекъсвана в цялата т.нар. албанска диаспора на територията на съвременна Македония. Говоря за Куманово, говоря за Скопие, говоря за Костивар, Кичево, Дебър и Струга, където има стрелби, където има албански знамена. Пак правя връзка с предстоящия ден на албанското знаме, с който маркирането на територии става точно по този начин. Провесването на знамената, дали ще бъде със сто метра знаме в Община Заяс близо до Кичево, или ще бъде в Дебър или в Тетово, това няма никакво значение. Тук са наложени неща, които показват само едно нещо. И в спорта, където за съжаление противопоставянето е изразено макар и на спортния терен, на футболния терен, борбата за наследството на някогашна Югославия и национализма на Балканите в никакъв случай не може да бъде определена като мъртва. Събитията, които настъпиха в близост в Украйна, това, което се случва с "Ислямска държава" и римейкът, който може да се направи веднага с публикацията, че Балканите са резервният бастион на "Ислямска държава", където се набират доброволци джихадисти, и то точно в този район, Западни Балкани, бивша Югославия. Плюс посещението на Путин и декларацията, че Русия продължава да смята Косово като част от остатъчна Сърбия, ако не остатъчна Югославия, и днешната публикация примерно за Велика Черна гора, която се простира до северните Алпи. Водещ: Която повече се коментира в хумористичен план. Красимир Узунов: Ами за съжаление на Балканите национализмът от хумора до реализацията крачката е много малка. Да се върнем към Швейк, където всичко се случва на една малка гара на пътя на „Ориент експрес“, гара Винковци. Водещ: Понеже споменахте Путин, а всъщност след малко ми се иска да коментираме посещението на Путин в контекста на евроинтеграционния процес на Сърбия и Албания, въобще на Западните Балкани, дали все още Сърбия не иска да е… Красимир Узунов: Сърбия и Албания да ги разделим, когато става въпрос за посещението на Путин. Водещ: Разбира се. Но тъй като и двете страни за кандидатки за членство, самото посещение даде важни политически знаци. Тук въпросът е къде стои Сърбия в евроинтеграционния процес – въпрос, който си задават мнозина наблюдатели? Дали не иска с единия крак да е в Евросъюза, а с другия… Красимир Узунов: А с другия в Руската федерация. Водещ: …към Москва, но да чуем Нина? Нина Спасова: Просто искам да се върна на футболния мач. Ако футболният мач е показателен за настроенията в едно общество и това, което каза Краси, изброи всичките футболни срещи и примери, защото там наистина емоциите са много сгъстени, то това което се случи в Белград показа всъщност колко не са се променили отношенията не само, а са се променили в негативна посока отношенията между сърби и албанци. Едно такова нещо беше достатъчно, за да събере моментално, още в минутите на мача 30 хиляди в Прищина, в Косовска Митровица да се стигне отново до опити за преминаване на моста, който все още, градът остава все още разделен, но така разделен, че сърбите се страхуват да бъдат в по-тъмните часове в албанската част и обратно. Т.е. това показва, трябва да покаже и в края на краищата показва, че Сърбия, макар да започна в началото на тази година преговори за присъединяване към ЕС, е много далеч, да кажем, от европейските ценности. И тази, може би така първа по-сериозна крачка на посещение, на придвижване на отношенията с Албания, което не се е случвало от срещата между Милошевич и Енвер Ходжа през 1947 г., тази първа крачка на практика да бъде провалена. Наистина все още не е ясно, но може би вече чуват се все повече гласове в Албания, че няма смисъл от подобно посещение. Т.е. още не са узрели държавите, особено Сърбия, за тази първа крачка, която трябва да направи. Водещ: Какъв знак дават към ЕС всичко това и дали то ще се отрази по някакъв начин на процеса на евроинтеграция на преговорите? Нина Спасова: Неминуемо, всичко ще се отрази, т.е. събирането на всичките тези факти - от една страна случилото се на футболния стадион, от друга страна посещението и начинът, по който беше посрещнат Путин като в годините на „студената война“. Това беше една смешна демонстрация. Красимир Узунов: Повече като по времето на руския император. Значи, имперската традиция - тук беше червеният килим, руското военновъздушно звено, което минава в небето над Белград. Горе летяха руски летци, специално обучени. Навържи го с Нишката военна база, тази която наследи Трета армейска област, която беше изтеглена от територията на Вардарска Македония. Нали, те там останаха, апартаментите на офицерите останаха в Скопие, но те вече служат в Ниш. Да, минаха 20 години, което контрапункт и на … Нина Спасова: Предвид личността на Николич, мисля че никой не се учудва на това, което се случва. Николич е много особен. Красимир Узунов: …изборът на Вучич, след изборите веднага декларацията „ние няма да налагаме санкции, ще преговаряме от една страна с Брюксел, но няма да налагаме санкции“. Фразата на Путин „докато се налагат санкции, Европа губи 1 милиард и тук е мястото на Сърбия да намери достойно приложение на своите стоки на нашия пазар“, това беше… Водещ: А и другият върнат жест за Косово, че всъщност Русия казва ние стоим на сръбската позиция за Косово. Красимир Узунов: Първият документ, който подписаха беше за военно сътрудничество. А в момента, в който беше прибран Крим, аргументът беше да не оставим да стане като в Косово. Т.е. симбиозата, тя е историческа, тя е традиционна. И за мен основният въпрос е къде сме ние на тази ситуация, на тези Балкани, защото преди седмица пък имаше футболна среща, на която имаше ексцесии, но полицията играеше много по-твърдо – в Букурещ, където играеха Унгария и Румъния, където проблемът за Трансилвания също е виден. Т.е. на този фон – проваленият референдум в Шотландия, на забранения референдум на Каталуния, ние не сме изключение и не Балканите са барутния погреб. Т.е. за мен Европа се балканизира. Но тук е въпросът къде сме ние? За това искам да поговорим. Водещ: На този въпрос ще потърсим отговор след малко. Но нека преди това, тъй като коментираме парадът, с който беше посрещнат руският президент Путин в сръбската столица, нека да видим обобщението на международния редактор Красимир Кирев. Репортер: Европа няма да има никакви проблеми с доставката на руски природен газ. Това обеща руският президент Владимир Путин. По време на своето посещение в сръбската столица Белград той гарантира, че Москва ще направи всичко, което зависи от нея, за да не се стига до газова криза. Иначе Путин използва момента, за да подкрепи принципната позиция на Сърбия спрямо Косово, мотивирайки се не само с приятелството между двете държави, но и с международното право. Руският държавен глава проведе среща с руския президент Томислав Николич и премиера на страната Александър Вучич, като присъства и на големия военен парад по случай 70 години от освобождаването на града от нацистите. Изказването на Путин за Косово бе прието с благодарност от Николич, който нарече подкрепата на Москва за запазване на териториалния интегритет на Сърбия „безценна“. Освен това сръбският президент обяви, че страната му няма да подложи на съмнение своите ценности в отношението си с Русия, въпреки негативното отношение към нея на Запад. Визитата на Путин е изпълнена със символизъм за Сърбия, която се движи по тънко въже – между европейската си интеграция и своя силен източен съюзник, който не може да бъде пренебрегнат. Икономиката беше централна тема между двамата президенти. Путин обяви, че все повече руски компании ще инвестират в Сърбия, вървейки по отъпкана пътека на корпорации, които отдавна са в страната. Такава е „Лукойл“ с инвестиции от над 300 милиона долара. Двете страни подписаха няколко двустранни споразумения в сферите енергетика и ж.п. транспорт. Путин е заявил, че моментът е подходящ за Сърбия да позиционира продукцията на своето селско стопанство на руския пазар. Преди срещата на двамата президенти, те посетиха Паметника на руските освободители в Белград, поднасяйки цветя под звуците на химните на двете държави. В това време в центъра на Белград се проведе проруска демонстрация. Десетки активисти издигнаха лозунги с текст „Президент Путин, спаси Сърбия от окупацията на НАТО“, скандирайки „Русия и Сърбия“. Множество издигна руския трибагреник, както и гербовете на Харков и Одеса. Имаше и портрети на Николай Втори и самия Путин. Водещ: В Белград е колегата Петър Пунчев, който проследи парада във връзка с годишнината от освобождението. Парад, на който основен гост беше руският президент Владимир Путин. Какво е вашето впечатление, колега Пунчев? Петър Пунчев: Здравейте от Белград. Общо-взето мога да кажа, че бях очевидец на нещата, за които вие говорите и имам няколко неща, преди да стигна изобщо до парада, някои неща, които бих казал във връзка с футболния мач. Защото за мен тук имаше много /…/ и никой сякаш не отбеляза. До неотдавна и много продължително Сърбия е била извор на напрежение. Особено от страна на запалянковци, футболни фенове от агитките. И смея да отбележа, че и този път първата реакция, която имах беше да се насоча и да търся повода и проблемите там. Но трябва да ви кажа, че за първи път от много години, откакто живея в Сърбия, си давам сметка, че този път Сърбия е жертва. По политическа, футболна и спортна линия на една голяма провокация. За първи път Сърбия практически не носи никаква политическа вина за това, което се случи. Провокацията беше изключително добре подготвена, примитивна, но изключително добре подготвена. И тя приключи с огромни загуби за Сърбия. Очевидно е, че Сърбия ще понесе наказание от УЕФА, но Сърбия ще понесе и упреци от страна на Запада и дори и такива неща, които тя практически не заслужава. Ако оставим настрана някои организационни пропуски, Белград се постара, беше изключително добре подготвен за това, което предстои, за този футболен мач с огромни политически заявки и положи всички усилия за абсолютна сигурност на стадиона. Дори запалянковците бяха относително толерантни. Казвам това като човек, който ги познава. Аз съм бил тук години наред, примерно на „Цървена звезда“, и знам какви изроди са това. И затова с изненада забелязах, че имаше едно самовъздържане от страна на Сърбия. Неприятен е моментът. Защото не само футболно, но и политически Сърбия ще бъде наказана, особено в контекста на последвалото посещение на Путин и /…/ посрещане, защото /…/ беше най-често надписът, който можеше да се види. Дечица с умилителни снимки на Путин и сърцераздирателни плакати с надпис „Владимире, спаси Сърбия“. Това всичко, събрано в рамките на 48 часа, дава една изключително неблагоприятна за Сърбия картина, но аз смятам, че нещата не са толкова черни. И мога да обясня защо. Водещ: Добре, как възприемате социологическите проучвания, които твърдят, че 70 % от сърбите, поне запитаните от социолозите сърби, са за този тон на отношенията, харесват това, което се случва по време на посещението на руския президент в Белград, одобряват военния парад и всичко? Петър Пунчев: Нека отделим военният парад, който винаги е бил един добър начин да се повдигне духа на населението на една държава, всеки военен парад предизвиква положителни чувства у народа, който го гледа, и смятам, че тук не можем да имаме никакви упреци към Сърбия. По-впечатляващо беше, разбира се, присъствието на Путин и начинът, по който той беше посрещнат, начинът, по който се отрази неговото посещение. Като журналист мога да ви кажа, че в най-тегавите застойни години в Съветския съюз, по времената на Брежнев подобна пресконференция не съм виждал. Пресконференцията съдържаше всъщност два въпроса, зададени съответно от единствено и само от журналисти от ТАНЮГ и ИТАР-ТАСС и никой не даде нито възможност, нито, как да кажа, шанса някой да си помисли, че може да зададе нестандартен въпрос извън тези два. Тези два въпроса бяха предварително договорени с Путин и с сръбската страна и общото имаха за цел да обобщят станалото през деня. По-фалшиво нещо от тази пресконференция не съм виждал. Тя изцяло отговаря на духа на това, което ние очакваме при, така да се каже, близостта на Путин от 300 километра. Но в политическата част на нещата едно от първите неща, което ми направи впечатление, когато преди повече от пет години и половина дойдох тук в Сърбия да живея и да работя, беше именно тази, как да кажа, неподправена любов и надежда към Русия. Тя си има своето историческо минало, от стотици години, пък и от по-близки времена, когато тук гореше гражданска война, и това донякъде е обяснимо. Но още тогава Белград беше покрит с надписи „Русия“ и с руското знаме. А когато Путин преди около три години беше тук, на стадиона запалянковците на „Звезда“ го посрещнаха с няколко етажен надпис на руски език, изключително любовно послание на цяла Сърбия към Русия. Не е ново това и Европейският съюз ще трябва да се съобразява с тази реалност. Любовта и привързаността на немалко българи към Русия е нищо в момента в сравнение това, което виждаме тук. Вчера аз изживях един ден от 1975 г. с всичко това, което видяхме, парада, с ентусиазма и раболепието, с което се отразяваше и с което беше организирано това посещение, и включително и с цялата тази журналистическа дандания, която с часове продължаваше след това посещение. Реално никакви причини нямаше… Водещ: Добре, много благодаря за коментара. Бяхте абсолютно красноречив. Какво искате да добавите? Нина Спасова: Искам да добавя нещо. Цялата тази атмосфера допринася фигурата на Томислав Николич, който казва, че е русофил и след Сърбия обича най-много Русия. Все пак това е сръбски президент и който в годините, преди да стане президент, на телефона му е звучал руският химн. И това в интервютата за руските медии това е един от основните въпроси. Той казва колко много обича Русия, казва, че членство на Сърбия в Европейския съюз без Русия за него е безсмислено. Така че в цялата тази атмосфера има пръст и самата фигура на Томислав Николич. Водещ: А може би носталгия по Титовото време, когато бивша Югославия беше… Красимир Узунов: Основното е носталгията, но има два въпроса, които като слушах… Водещ: … с единия крак гледаше към Русия, към Москва и към социалистическия блок… Красимир Узунов: Като слушах Петьо Пунчев, имах два въпроса… Водещ: … а с другия беше в Западния свят. Красимир Узунов: Задавали ли сте си въпроса кои държави организират военни паради? Водещ: То отговорът мисля, че е ясен. Красимир Узунов: Ами те са само в Източна Европа. Ако има военен парад за нещо друго, има примерно за 100-годишнината на Първата световна война. Между другото този парад беше посветен не само на 70 години от освобождението на Белград, но и на 100 години от Първата световна война. И тук има един въпрос, който… Водещ: Но такъв не е имало 30 години все пак в Сърбия. Сега са се осмелили. Красимир Узунов: Да, но това е в една държава, в която имаше вицове, че нощно време Милошевич чувал пограничната стража, което не било преврат, а тъй като държавата намалявала все повече и повече. Тук става въпрос за друго. Когато говорим сериозно за освобождението на Белград преди 70 години, там воюват две държави. Да, Червената армия, да и България. България дава за освобождението на сегашна Сърбия около 16 хиляди убити. Защото за да имаме гробища в Харкан в Унгария, във Вуковар в Хърватия, значи те са минали с бой по целия този път. Защо България не беше поканена, като говорим за освобождението? Да, тя минава от сателит на Германия, ок, минал е 9 септември, същата армия, която е служила преди 9 септември, тя участва във втората фаза плюс някакви там помощник командири по политическата част, които учехме, че са служили. Но България участва и е посрещана в Белград и български части, има такива снимки. Защо никой не покани България? Водещ: Отговорът какъв е? Красимир Узунов: Ами защото не влизаме в сметките нито на Русия… Водещ: Това е ясно. Красимир Узунов: … даже вчера беше пропусната по време на пресконференцията и снощи гледах руското отразяване по телевизиите, където за пръв път от примерно месец, месец и половина външнополитическа тема измести Украйна. Т.е. първата тема беше на централните им емисии посещението на Путин и начинът на посрещането му в Белград. Втора тема беше Източна Украйна, трета тема беше Путин в Милано. Защото вече беше пристигнал, но не беше направил срещата с Меркел още. Дори когато се обсъждаше "Южен поток" думата „България“ не беше спомената. Т.е. когато най-елементарно дали президентът Плевнелиев или някой друг ще отиде, но ако се отбелязва 70-годишнината, редно е при положение, че българска армия, българска войска е воювала на територията на тогавашното Сърбо-Хърватско кралство за неговото освобождение, редно би било и те да бъдат поканени. Защото има и българско военно гробище и в самия Белград. Водещ: В заключение какво можем да кажем? Нина Спасова: В края на краищата обаче премиерът на Сърбия Вучич казва, че стратегическа цел на Сърбия е да влезе в ЕС и европейските анализатори виждат известни оптимистични признаци в поведението на Вучич. На практика всички съвременни политици са от обкръжението на Милошевич, но смятат, че Вучич в известна степен е прагматик, претърпял сериозно развитие от радикалната партия на Шешел, сега премиер на Сърбия и казват, че ето той подчертава стратегическата цел на Сърбия – Европейския съюз, и освен това казва, че "Южен поток", който е важен проект за Сърбия и една от причините, заради и която се пропагандира любовта на Сърбия към Русия. „Южен поток“ в края на краищата, трябваше да започне строителството му. Ето, твърдят правителството и новият премиер забавят този строеж, все още не е започнало нищо, което показва че, може би, в края на краищата, Сърбия ще се съобрази с претенциите на Брюксел и че има някакви оптимистични моменти, въпреки всичко случващо се. Водещ: По отношение, обаче, на това, което се случи на стадиона в Белград и след това рефлектира със събития в Западна Македония, и в Прищина, и Косовска Митровица, до колко верижната реакция ще продължи? Красимир Узунов: Верижната реакция няма да спре. Единственото, което е като извод, което може да се наложи, и което трябва да ни тревожи – това е липсата на адекватна българска външна политика и политика в сферата на отбраната, което не е само през последната една година. За съжаление, един определен период ние нямаме никакво присъствие, нямаме кауза, нямаме идея, приемаме, че членството в Европейския съюз и НАТО за нас е цел, но не е средство и събитията вървят преди нас. Водещ: От страна на Брюксел каква реакция очаквате към това, което се случи в началото на седмицата, вторник вечерта на футболния стадион? Красимир Узунов: Това, което се случва от страна на Брюксел – Брюксел ще продължи да бъде деликатен. Т.е. за мен преговорният процес ще бъде достатъчно продължителен с Белград, ще имаме още такива ексцесии. По същия начин се отнася за всички страни. Европа е уморена от разширение. Да, дотук допринесохме и ние с Румъния за тази умора, безспорно, но въпросът е, че Брюксел решава нещата от една европейска столица, докато ние трябва да разсъждаваме от гледна точка на това, че Белград е на 300-400 километра. На същото разстояние е и Тирана, Скопие е на 200 километра. Т.е. това са събития, които съчетани с кризата в Близкия Изток, говорим събитията в Сирия и събитията на североизток – събитията в Украйна, където безспорно имаме и български интереси заради българско малцинство – ние не можем да бъдем толкова неадекватни. Водещ: Добре, много ви благодаря за този разговор.

18 Октомври 2014 | 18:39 | ТВ "Bulgaria on Air"