Красимир Узунов, собственик на Информационна агенция „Фокус“


Водещ: Красимир Узунов, собственик на Информационна агенция „Фокус“. Добър вечер, добре дошли.
Красимир Узунов: Добър вечер. Добре заварили.
Водещ: Преди месец сайт публикува един анализ, който предупреди, че Европа е най-уязвима откъм Балканите. А една от заблудите на Европейския съюз е да се смята, че Балканите могат да бъдат запазени, да не могат да бъдат загубени. Какво се случва? Има ли такава опасност наистина, според вас?
Красимир Узунов: Ако трябва да продължим един друг разговор, Балканите врят и кипят. И констатацията не е защото вниманието на световните медии е приковано към референдума в Турция, който мина навръх Великден. Западните Балкани за мен са по-голямо предизвикателство. И не защото, примерно, Македония е една любима тема за дискусия, а по простата причина, че в Македония е като нивото на Дунав – в момента няма изменения. Тоест там ситуацията си е една и съща. Но тази ситуация може да се взриви във всеки момент. За съжаление винаги, когато сме гледали на югоизток, от времето на Сръбско-българската война, обикновено нещо се случва на запад от нас.
Водещ: Понеже споменахте Турция, в контекста на референдума, това може ли – ситуацията в Турция, да се отрази на ситуацията в останалите държави, за които говорите?
Красимир Узунов: Няма как да не се отразява, защото за Турция Балканите са една прилежаща зона, която не става въпрос само за стратегическото проникване, а става въпрос, че те смятат - това са бивши турски територии, където те трябва да поддържат едно определено присъствие, което през последните години метастазите на едно влияние се прокрадват във всички държави. Значи, говорим за протурски, като имаме предвид сегашното управление на Турция, партия в Босна, партия в Косово, партия в Македония, категорично влияние в Албания, категорични опити да се влияе в България. Тоест като една супер сила на региона, която поддържа контакт с етнически малцинства или там, където ги няма, защото в Босна за етнически турци трудно можем да говорим, но можем да говорим за помаци в нашата представа, тоест сърби и хървати, които са приели исляма, и нещо, което ние го видяхме между 14 април 1992 година и септември 1995 година – това беше най-жестоката война в бивша Югославия. Защо казвам, че когато ние се готвим да чакаме нещо от югоизток и примерно струпваме като през 1885 година всичко, което имаме на турската граница, обикновено крал Милан тръгва към София? Лично за мен аналогът е много показателен. Не става въпрос, че някой ще тръгне към София, но за мен конфликтът на Балканите, който мисля, че предстои, ще се случи някъде на запад от нас. Тоест, когато работех някога по линия на Дейтънско споразумение в Босна през 1995 година, Република Сръбска при обособяването й, хърватска, мюсюлманска, сръбска част имаше 82% сръбско население. На 25 септември 2016 година Милорад Додик проведе един референдум, на който участваха сърбите – дали да празнуват заедно празника на Сърбия на 9 януари или да си останат празниците на Босна. В този референдум участваха 62%. Което означава, че от 1995 година до момента, за 22 години сърбите са загубили около 20% от населението, което означава, че те са се изселили било в Нови Сад, във Войводина, било към Белград. Тоест след още 10 години лично за мен Република Сръбска трудно би останала да съществува като Сръбска.
Водещ: Физиономията на тази територия се променя, казвате?
Красимир Узунов: Да, променя се етнически. Това, останалото, 38% са единородци, които мисля, че през следващите 10-15 години те ще бъдат наполовина. Това означава, че каквото и ръководство да мине в Сърбия, да се променя, да не забравяме, че новият президент, който избраха, някога беше в партията на Владислав Шешел – оттам тръгна Александър Вучич – ще търси развитие на казуса, свързан с Република Сръбска. И не става въпрос само за едно или две военни учения, които да играят съвместно силите на Република Сръбска и Сръбската армия. Хърватите публикуваха един анализ преди седмица по повод подаръка преди изборите, който получи Александър Вучич от 30 танка Т-72-ТС, плюс тези самолети МИГ-29, които трябва да се деконсервират и които дарения плаща деконсервацията, и 30 машини Aberdeen, нови. Значи, хърватите написаха, че Сръбската армия в момента разполага с около 250 танка, като за справка, Бундесверът има 306. По този повод Косово, което се опитва по някакъв начин да направи собствена армия от силите, които има за самоотбрана в момента, залага на купуване на противотанково оръжие, което означава ракетни системи и противотанкови оръдия. Хърватите започнаха да купуват „Панцер“ – това са едни самоходни гаубици, обикновено, значи те взеха две гаубици в момента, а сърбите приемат на въоръжение собствено производство един мелез между някогашната соц система – самоходна гаубица, която обаче е със 155-милиметров калибър, защото при нас беше 152.
Водещ: Разбирам много добре какво казвате.
Красимир Узунов: Говоря, че се е натрупало оръжие. А когато в едно действие обикновено се появи пушка в началото, до края то трябва да стреля.
Водещ: Да, до края на пиесата тя трябва да гръмне. Въпросът е друго – че това го знаят и в Европа. И тези сигнали при всички положения стигат и до Брюксел. Въпросът е можем ли да разчитаме, че големите в Европейския съюз, като Германия, Франция, биха жертвали нещо в интерес на Балканите? И въобще, къде във фокуса на вниманието им се намират в момента Балканите?
Красимир Узунов: Значи, когато говорим за Босна, Босна е прекалено близо до Виена. Тук вече не става въпрос за някаква балканска граница, примерно между Молдова – Румъния, между България – Турция или между България и Македония. Все пак, географски Босна се намира западно от нас. Има една друга подробност – в Босна умиротворителната служба в момента се носи от Европейския съюз, не от НАТО. Тоест, когато Русия превъоръжава Сърбия и Сърбия се мотивира да потърси реална компенсация за отнетото й Косово, това означава, че може да се стигне първо, до втори прецедент на Крим, като вече Крим няма да е актуален за дискусия, а ще се говори за това, което става в Европа, тоест вече Крим няма да е прецедент. А, от друга страна, може да се стигне до конфликт между Сърбия и Европейския съюз, тоест когато някой поиска да помогне на своето сръбско население, но няма да се стигне до конфликт с НАТО. Тоест на запад от нас има една концентрация на въоръжение, което трябва да се използва. Колкото до това дали лидери на Европейския съюз, ами вижте една Македония. Значи, там ходеха и комисарката Могерини, ходеха и комисарят Хан по разширенията, и кой ли още не. Карл Билд вчера е бил. Значи, македонските медии отбелязват, че когато го приели в централата на Демократичен съюз за интеграция, македонското знаме е било плахо скрито и не се е виждало. Ако трябва да прескочим един ден назад, едно интервю на Еди Рама – премиера на Албания, в „Политико“, който казва, че ако Западните Балкани не се асоциират към Европейския съюз, каквото и да означава това, не е изключено едно предстоящо обединение между Косово и Албания.
Водещ: Въпросът е в това, ние сме виждали Европейския съюз да приема страни членки, които не са готови за това, и не говоря само за България и Румъния, когато ни приеха, а говоря и по-назад във времето е имало такива ситуации. Готова ли е Европа да направи такова присъединяване и ако не е готова, забравя ли тя за тези територии, те извън нейните стратегически интереси ли попадат?
Красимир Узунов: Категорично не и Европа няма политика към тези територии. Ако трябва да се върнем назад три години, те предлагаха да се създаде някакъв вариант на общ пазар на Западните Балкани – нищо не се получи от това нещо. Второ, ако трябва да се върнем пак към друг коментар, това е министърът на Словакия на външните работи, който на последната среща по Западни Балкани каза, че три от държавите се намират в дълбока политическа криза, разбирайте Черна гора, Косово, Албания, а две са пред разпад – Босна и Македония. Тоест, ако това разковниче, което нас ни интересува, защото не става въпрос само за 96 или за 106 хиляди т.нар. македонци, които притежават български паспорти, които при един конфликт биха дошли тук, аз не смятам, че вълната при етнически конфликт ще бъде много по-малко от 500 хиляди души. А там ние отиваме на едни избори две в едно, защото преди час излезе информацията на Еди Рама, че албанската платформа или тиранската платформа е била приета от Груевски. Тоест Груевски сега оспорва правото на Заев да приеме 8 министри, председател на Народното събрание, министърът на вътрешните работи е етнически албанец, а той беше казал отдавна същите неща. Но, отидат ли на избори, Груевски е герой, а Заев е предател.
Водещ: Добре, да попитам така – ако Балканите изпадат от стратегическия, поне непосредствения стратегически интерес на Европа, то в чии интереси попадат?
Красимир Узунов: Ами ще вдигнем костите на първия ни демократично избран президент Желев, който каза, че има два варианта – или Балканите да се европеизират, или Европа да се балканизира. Мисля, че с всичко, което се случва в Европа, ние вървим към балканизация на Европа. А концентрацията на въоръжение, бойна техника, дискусиите за въвеждане на наборни армии, не говоря за нас, говоря за Хърватия, говоря за една Сърбия в момента, където се смята, че 70 милиарда динара са необходими, за да се започне да се връща старата армия, означава, че тук има концентрация и на интереси на големи държави. Да, тук играе и Русия, тук играе и Турция, тук играе и Америка, бих казал, че играе и Китай. Това е най-слабото звено на Европа – Балканите, най-много противоречия са концентрирани. Мисля, че Кисинджър беше написал, че проблеми, натрупани 600 години, няма как да се решат за 6 седмици бомбардировки по време на войната 1999 година. Значи, Европа не разбира проблемите на Балканите, второ, тя е уморена и няма как да приеме Западните Балкани с целия конгломерат, примерно една разделена Македония, защото ти ако я приемеш, тя трябва да е приета първо в НАТО. Тоест най-близко до членство евентуално би била Черна гора, която се очаква сега след ратификацията в Сената на протокола за присъединяването към НАТО на Черна гора, тя да отговори на условията. Тоест, ако Черна гора влезе в Европейския съюз, дотук. Има една Хърватия, която в много отношения може би е била по-готова от България и от Румъния в този момент, но Европа е уморена. Европа е уморена и от бежанска вълна, от приток. Да не забравяме, че когато махнаха визите за косоварите, се изсипаха наведнъж някъде между Австрия и Германия около 200 хиляди косовари. Днес има две нападения на етнически сърби в Косовска Митровица. Всичко това нагнетява едно напрежение. Ако гледаме новините, за съжаление те станаха като една военна сводка новините, които идват от Западните Балкани.
Водещ: А гражданска война в Турция можем ли да очакваме?
Красимир Узунов: Можем да очакваме гражданска война в Турция при тези резултати, когато почти е 50 на 50, независимо от това кой как е броил резултатите на изборите. След това има засегнати от мерките, не говоря за махането на военни съдилища, но всички мерки, които бяха предприети след потушаването на т.нар. опит за метеж в Турция, са засегнати лично за мен около един милион души, които…
Водещ: Да, официално 130 000, но…
Красимир Узунов: Но семействата, там става въпрос за много големи семейства. Освен това, една голяма част от елита на армията. Обикновено това не остава безнаказано в Турция.
Водещ: Въпросът е в момента нашата държава, която се намира между всички тези огнища, между всички тези в момента латентни кризи, но които биха могли да избуят, каква позиция трябва да има, каква политика трябва да води и с кого трябва да разговаря?
Красимир Узунов: Ами, ако е добро нещо, е добре, че не започва нов служебен кабинет. Добре би било концентрацията на генерали в държавния връх да доведе до повишаване на отбранителната способност на страната. Защото констатацията на служебния министър на отбраната, че армията само частично може да изпълнява своите функции, дори да е вярно, в този момент аз не смятам, че трябваше да се казва по този начин. Друг е въпросът, че ние, ако трябва да се върнем към един термин от началото на 90-те години, се нуждаем наистина от тайглед на отбраната. Тоест еквидистанцията, която споделяше и някогашният македонски президент Киро Глигоров, вариантът, в който ние може да се уповаваме само и единствено на членството ни в НАТО - което членство има права, то има и задължения. Тоест за съжаление от приемането на България в НАТО ние не разбрахме, че членството в НАТО е възможност, а не цел. Тоест то е средство. Аз не смятам, че преди влизането ни в НАТО и сега бойната способност на Българската армия за съжаление се е подобрила. Тоест имаше период, в който ние бяхме готови да охраняваме небето на Албания и Македония, а сега играехме на рулетка дали някой ще охранява нашето небе. Тоест експериментите в сферата на отбраната е крайно време наистина да ги прекратим с всякакви случайни назначения. Тоест това, което беше напоследък – министри, които се сменяха, аз не съм на мнението, че трябва задължително да бъде бивш военен, защото легендата за връщането и раздаването на справедливост трябва да е омръзнала. Тук трябва да има човек, който да влезе с отношение към армията, който наистина да се бори за интересите на армията и тази армия след една година да видим докъде е променила своята готовност. Защото очевидно е, че на западната ни граница вече има дисбаланс.
Водещ: И в тази връзка последно да ви питам, дава ли всичко това основание на България да поиска от европейските си партньори, ако щете и от партньорите в НАТО, едно преразглеждане на политиките за региона и една помощ конкретно за страната ни?
Красимир Узунов: Значи, ако ние не си помогнем, ние каквато и помощ да поискаме, каквото и преразглеждане да поискаме, то може да има само възпиращо, но не последващо действие, което да води към развитие. Тоест ние трябва да генерираме сигурност, не да консумираме сигурност. Очевидно е, че вече на западната граница ние наистина имаме дисбаланс. Очевидно е, че политическото напрежение в Македония може да прерасне във всеки един момент в една етническа криза. Ако се направят изборите заедно две в едно, защото Македония в момента няма легитимно правителство, има едни избори, които нищо не се е случило, от три седмици се опитват да изберат албанеца за председател на парламента. Друг е въпросът дали той е участвал в убийството във /…/, където причакаха едни милиционери от Битоля и след като ги простреляха, запалиха джиповете им. Оттук нататък може да се отиде на избори две в едно юни-юли, печели Груевски. Оттам нататък вече политиката е много екстравагантна, тя е екстремна. От една страна остават албанците, от другата страна остават партньорите на ВМРО-ДПМНЕ. Щом Груевски проговори за това, което се обиждаше някога, че Македония се федерализира, тоест кантонизира, федерализира и оттук нататък ще се дели, накъде върви?
Водещ: Много можем да продължим този разговор. Благодаря ви за това участие в предаването.

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---