Протойерей Методий Ефендиев и Роберт Мобили: Историята на християнството в Азербайджан наброява вече две хилядолетия, в страната живеят около 200 000 православни християни

Съвсем скоро ще отбележим големия християнски празник Възкресение Христово. Стана ни интересно да разберем как празнуват този празник в другите държави по света, какви са обредите и традициите на този свещен празник не само в държавите, където християнството е основна религия, но и в страните, където ислямът е господстващ.
Историята на християнството в Азербайджан наброява не едно хилядолетие. За да разберем повече за празнуването на православния Великден в Азербайджан от Агенция „Фокус“ се обърнахме към Протойерей Методий Ефендиев, секретар на управлението на Бакинската епархия на Руската православна църква, и Роберт Мобили, председател на Албано-удинската христианска община в Азербайджан (удините са едни от най-старите кавказки народи, преки наследници на населението на Кавказка Албания), председател на Библейското общество на Азербайджан, старши научен сътрудник на Бакинския държавен университет, кавалер на ордена „Шохрат” („Слава”).


Фокус: Азербайджан е страна, в която християнството има дълбоки корени. Колко са православните християни в Азербайджан и колко храма има в страната?
Протойерей Методий: В момента в Азербайджан живеят приблизително около 200 000 православни християни, сред които руснаци (около 150 000), украинци, беларуси, гърци, българи, сърби, грузинци и др.
На територията на Азербайджан функционира Бакинската епархия на Руската православна църква, възродена през 1998 г. На територията на епархията има 7 действащи православни храма: 4 в гр. Баку, столицата на Азербайджан, и по един в гр. Сумгаит, гр. Гянджа и гр. Хачмаз (общо в Азербайджан има 18 християнски общини и 13 църкви - бел.)
Роберт Мобили: Историята на християнството в Азербайджан наброява вече две хиляди години. Появяването на християнството на територията на съвременния Азербайджан неразривно е свързано с името на един от дванадесетте ученика на Иисус Христос – апостол Вартоломей. Именно той е първият, който освети тази древна земя с евангелска проповед. Църковното предание свидетелства за това, че свети Вартоломей е помъчен и приема смъртта вместо Христос в гр. Баку през 71 г. пр. н. е. В центъра на Баку в подножието на Момината кула се намира паметното място, където е пролята кръвта на апостола и това място християните го смятат за свещено в продължение на две хилядолетия. Преди 1936 г. на това място имаше параклис, паметна дъска, върху която беше написано за това. През първото хилядолетие християнството широко се разпростира на Кавказ, на територията, на която се намира съвременният Азербайджан, и през IV век тук е създадена самостоятелна Албанска църква, която просъществува включително до XIX век.
В началото на XX век Азербайджан посещават прочути религиозни дейци. Два пъти в Баку е предстоятелят на Руската православна църква Негово светейшество Патриархът на Москва и цяла Русия Алексий II. Също така, два пъти страната ни посещава предстоятелят на Грузинската православна църква каталикос-патриарх Илия II. През 2003 г. нашата столица посети предстоятелят на Константинополската църква патриарх Вартоломей, който принесе в дар на Катедралния събор „Св. Жени Мироносици” частица от светите мощи на Свети апостол Вартоломей – покровителя на Баку. През 2002 г. в Баку пристигна глава на Римокатолическата църква Папа Йоан Павел II, а през 2016 г. понтифекс Фрациск. Храмовете в Баку са посещавани и от известни обществени дейци и дипломати на мисии, акредитирани в Азербайджан.
Фокус: В страната мирно съжителстват различни религиозни общности. Какъв е ключът към това разбирателство?
Протойерей Методий: Както правилно отбелязахте, в Азербайджан от далечно време добросъседски живеят представители на различни религии и народи. Исторически става така, че в Азербайджан с еднакво уважение се отнасят към християните, мюсюлманите и юдеите. Подобно отношение е закрепено и в Конституцията на Република Азербайджан, където се говори за равните права и свободи на всеки гражданин, без да се вземат предвид неговата етническа и религиозна принадлежност. Ключът към подобно взаимно разбиране се крие в това, че религиозното и културното многообразие винаги присъстваше в азербайджанското общество, а това от своя страна слага отпечатък върху духа, манталитета на народа. Един от най-главните фактори на подобното взаимно разбиране е и това, че самият народ се стреми да живее в мир, а мъдрата политика на правителството подкрепва стремежа на хората към взаимния диалог.
Фокус: Наближава най-големият християнски празник – Възкресение Христово. По какъв начин църквата в Азербайджан отбелязва този ден?
Протойерей Методий: Православните християни в Азербайджан отбелязват светлото Възкресение на Иисус Христос по същия начин, както е прието из целия православен свят. Празникът се предшества от четиридесетдневния Велик пост, а после следва Страстната седмица. Самият ден на празника ознаменува края на поста. Точно в полунощ с биене на камбаните във всички храмове се прави великденски Кръстен ход, а после тържествено Възкресно богослужение. След богослужението в първия ден на Възкресение верующите имат възможност да донесат за освещаване във всички храмове куличи (великденският обреден хляб в Русия се нарича кулич - бел.), пасхи от извара (особено ястие от извара, което според руската традиция се готви само веднъж в годината – за Великден – бел.), боядисани яйца, специално приготвени за празника.
Фокус: Какво включва традиционната Великденска трапеза?
Протойерей Методий: Традиционната трапеза за Възкресение задължително трябва да включва куличи, пасхи от извара, боядисани яйца и печено агне.
Роберт Мобили: Приготвяните за празника Възкресение от удините ястия не се отличават, но сред тях е по-специален сладкият обреден хляб, подобен на кулича. Няма някакви определени обредни хлябове, но има традиционен тънък изпечен в „тандур” хляб. Като отличително ястие можем да отбележим „сиуох”; това прилича на каша от ориз, а от напитките – различни видове вино от местните гроздови сортове. И още, точно на Възкресение, в домашни условия се готви „Пунш” за жени.
Фокус: Боядисват ли се яйца за празника?
Протойерей Методий: Разбира се. Според преданията боядисаното яйце – е символът на достоверността на Възкресение Христово.
Роберт Мобили: Боядисването на яйцата е атрибутът на един от главните религиозните празници на християните – денят на поминуване на „чудесното Възкресение” на разпнатия Иисус Христос. Според древното църковно предание, първото великденско яйце света равноапостолна Мария Магдалина поднася на римския император Тиберий. Скоро след Възнесението на Христос Спасител на небето Мария Магдалина се явява в Рим за евангелската проповед. Тогава е било прието при идването при императора да се поднасят дарове. Богатите са носели скъпоценности, а бедните хора това, което могат. Затова Мария Магдалина, която е нямала нищо, освен вярата си в Иисус, протегнала на император Тиберий кокоше яйце с възклицание: „Христос воскресе!”. Императорът се усъмнил в думите й и казал, че никой не може да възкръсне от мъртвите, така както бялото яйце не може да стане червено. Но още докато изричал тези думи, яйцето почервеняло. Така това предание станало причина този обичай да стане част от традицията. Боядисаните яйца при носителите на вяра в Христос винаги са били символ на Христовото Възкресение, а с това и пречистване в името на новия живот. Червената боя на яйцата символизира кръвта на Христос и същевременно е символът на Възкресението. И ако човек живее съгласно християнските заповеди, той се приобщава към изкупителните заслуги на Спасителя и към новия живот. Смята се, че осветеното яйце може да погаси пожар, с неговата помощ са търсели изчезнала или загубена в гората крава, прекарвали са яйце по гръбнака на добитъка, за да не боледува и козината му да е права. С яйце са галили лицето, за да е хубаво и румено. Черупката и трохите след причастяване се е смесвало със зърна за засяване и се посипват гробовете на починалите роднини.
Традицията за боядисването на яйца за Великден, се е запазила и досега и при удините. Обикновено удините от незапомнени времена боядисват само кокоше яйца с люспите на кромид. И в деня на Светлото Възкресение както деца, така и възрастни се състезаваха, за да разберат кой край на боядисаното яйце е по-твърд (по отделно тъпия и острия край). Този, който загуби, си дава яйцето на спечелилия.
Фокус: Църквата в с. Киш, се счита за най-древния християнски храм в Южен Кавказ. Можете ли да ни разкажете за това как е основан храмът и каква е неговата история?
Протойерей Методий: Храмът в село Киш наистина е най-древният паметник на християнството не само на територията на Азербайджан, но и в целия Кавказ. В древните хроники той се нарича „майката на всички църкви в Кавказ”. Първоначално на мястото, където се намираше храмът, беше създадена християнската община. Създаването на общината предание приписва на равноапостолен Елисей, който е ученик на свети апостол Тадей и е ръкоположен от Яков, брат Господен. Впоследствие, когато християнството е провъзгласено в Кавказка Албания (територия на съвременния северозападен Азербайджан) като държавна религия, е построен храм. През ХХ век поради господстваща на територията на СССР атеистична идеология храмът беше напълно изоставен. След придобиването на суверенитета на Азербайджан е взето решение да се реставрира този паметник на християнската култура, в което голяма помощ оказа посолството на Норвегия в Азербайджан. Понастоящем на територията на храма е разположен музей на Кавказка Албания.
Роберт Мобили: Църквата „Св. Елисей” е в село Киш, разположено на няколко километри от гр. Шеки и силно свързано с този древен азербайджански град с историята и културата си.
В съчиненията на античните автори, които са писали за Кавказка Албания, областите, които са на левия бряг, заемат доволно голямо място. Както е известно, недалече от границите на Иберия се намира храмовата област на Селена. И не е случайно, че именно територията на Шеки е избрана от св. Елисей за проповед на християнството и строителството на първата църква. В сравнение с град Шеки, село Киш има по-благоприятно географско разположение.
Бурните потоци, текли по корито на река Бююкчай, не причиняват големи щети на селото, което е разположено на възвишение. Планините и клисури, заобикалящи селото създават благоприятни отбранителни условия. Съществуват сведения за това, че шекинските управници по време на нашествията на неприятеля се укриват именно в крепостта в Киш. За богатата история на селото свидетелстват известната църква, остатъците от отбранителните стени, които се виждат от различни частите на селото. Интересно е и само името на селото – Киш (Гиш, Гис), което се повтаря и в други страни на Изток.
Църквата в село Киш притежава особен статут сред албанските паметници. Тя е ценна не само като паметник на архитектурата, но притежава и изключителна историческа ценност. Историята на възникване на църквата е свързана с историята на разпространението на християнството в Кавказка Албания. Наличието в историческите извори на данни за строителството на църквата от равноапостол Елисей е неопровержимо свидетелство за апостолското начало на най-древната на Кавказ самостоятелна албанска църква. Историята, която запази църквата до наши дни, оставя на съвременното поколение материално свидетелство на древността, апостолското начало и автокефалната албанска църква. Църквата в Киш е чудесен исторически паметник, символизиращ начало на християнството не само в Кавказка Албания (Азербайджан), но и на Кавказ като цяло преди две хиляди години. Това е нейната основна ценност.
Василена ЙОРДАНОВА