Доц. Соня Пенкова, НВИМ: Историята е длъжник в оценката си за усилията на българите в Руско-турската освободителна война
Доц. Соня Пенкова, директор на Националния военноисторически музей, в интервю за Радио „Фокус“.
Водещ: В София посетителите на Националния военноисторически музей днес имат уникалната възможност да видят експонирано само за този ден оригиналното знаме, първообраз на българския трибагреник. Доц. Пенкова, разкажете ни за този експонат.
Соня Пенкова: Ще си позволя, преди да разкажа за експоната, да кажа, че музеят е пълен с предимно млади хора и много деца. Повече от 10,2 хиляди човека преминаха от сутринта и се поклониха символично на този пръв емблематичен символ на новоосвободена България. Дотолкова, доколкото действително е първообраз на избрания от Учредителното събрание трибагреник. Избрахме този експонат, защото по може би най-ярък начин отразява и нашите собствени усилия български в името на свободата и ни показва, че всяко едно усилие е възнаградено, стига да бъде достатъчно адекватно на конкретната историческа ситуация. Знамето е изключително интересен експонат, рядко сме го показвали. То се съхранява при уставен режим. Свързано е с историята на Руско-турската война и участието на българското опълчение, дотолкова, доколкото е част от няколкото знамена, които са направени от българските общини както в Румъния, така и в Русия, за да бъдат дарени на дружините от формираното българско опълчение за участие със знамената в готвената Руско-турска война. Така и това не се случва, но това пък не променя историческата съдба на това знаме. За първи път подредбата на цветовете, така както я приема Учредителното събрание, се среща в това знаме. По спомени на някои от водачите на тогавашното Учредително събрание това знаме дори е внесено и показано там на място. Разбира се, това са цветове, краски и багри, както казват тогава депутатите, които са част от формиращата се вече национална символика, макар и в рамките на Османската държава, те не са нови. Просто подредбата им е различна от това, което съществува в знамената, както на Раковски, така и на Филип Тотю във времето до 1877 г.
Водещ: Знае ли се кой е изработил това знаме?
Соня Пенкова: Знамето е изработено благодарение на усилията бих казала на семейството на Иван Параскевов, богат българин, емигрант в Браила. Той поема ангажимента да направи знаме за доброволците, които се събират в Браила. Възлага на дъщеря си, която тогава е 14-годишна, да ушие това знаме. Наистина знамето е изпълнено много добре, то е с богата сърмена везба, която изобразява изправен коронова лъв с надпис „България“ над лъва в полукръг и отдолу малко по-дълъг текст. Така че знамето наистина носи национална символика и е един чудесен начин, прекланяйки се пред него, да отдадем своята почит към всички поколения българи, обрекли живота си и дарили смъртта си, ако можем така символично да се изразя, на България и на каузата за нейното освобождение.
Водещ: Знамето е връстник на свободата, малко по-рано е създадено, доколкото разбирам. Казвате, че само днес го показвате, в какво състояние е знамето, можем ли да бъдем спокойни, че ще можем да го виждаме и в бъдеще?
Соня Пенкова: Разбира се, знамето е, бих казала, в чудесно за достолепната си възраст състояние. Без нарушения, без разпад на тъканта, без различни, няма данни, които да дават основания да смятаме, че то не е в добро състояние. За него се полагат адекватни грижи, така както за огромния знаменен фонд, който има музеят. Така че надявам се, че и нашите внуци ще могат да видят това прекрасно знаме.
Водещ: Казахте, че днес се радвате на много посетители, сред които и млади хора. Знаете, доц. Пенкова, че Трети март през последните години в някаква степен е преосмислян, подлаган на преоценка. Има противоречиви мнения за това доколко това е денят, който трябва да бъде национален празник на страната ни. Вашата оценка за Трети март каква е?
Соня Пенкова: Ние българите често сме склонни да преосмисляме нещата и да започваме историята отначало. Това вероятно не е от най-добрите ни черти на народ. Така е вероятно и с Трети март, той попада в този, как да кажа, този стремеж за различен прочит. При всички случаи каквито и наслагвания да е имал този празник в миналото, и той наистина е имал доста идеологически наслагвания, които в някаква степен повлияха на неговата съдба във времето на демократичното развитие на България, не можем да отречем, че това е денят, в който се ражда Санстефанска България. Тя се ражда като една наистина обективирана идея, която е съществувала в различни изяви и различни действия преди това, но този път наистина тя излиза на политическата сцена. Независимо че Берлинският конгрес слага край на Санстефанска България, мечтата за Санстефанска България ще движи България десетилетия след това. В името на обединението на българите ще загинат хиляди по бойните полета на Мизия, на Тракия, на Македония, на Добруджа, без тази мечта да бъде осъществена. И от тази гледна точка може би и затова този ден е особено важен. Защото е свързан с тази за кратко родила се и за кратко просъществувала мечта, в която ние влагаме много национални усилия. За добро или за лошо, може би адекватният отговор ще дойде години след нас.
Водещ: Смятате ли, че страната ни е длъжник на заслугата на Българското опълчение в Руско-турската война. Може би акцентът винаги е бил, че руските войски са тези, които освобождават страната ни и в сянката на това се споменава българското участие.
Соня Пенкова: Определено смятам, че сме длъжник на усилията на българите в Руско-турската освободителна война. Не само на Българското опълчение бих казала. Защото Българското опълчение не е единственото българско участие в тази война. Около 30 хиляди българи се включват в Руско-турската война под различни форми, в чети, в помощ групова или в паравоенни образувания, с помощта на които руската армия осъществява много от изключително критичните преходи през Балканите. Да не говорим за голямата подкрепа чисто логистична от гледна точка дори на храна и подобни неща от първа необходимост в тези огромни преспи през Балкана. Като още повече се има предвид, че именно на тази изненада разчита руската армия на действия в зимни условия през Балкана. И това е едно от нещата, които те развиват предварително като своя стратегическа цел. Така че българското опълчение и българското участие наистина стоят някак си в сянката на действията на руската армия. И като се има предвид, че можем да говорим спокойно за едно 40, че и даже до 50 хиляди по различни данни българи, които участват във войната. На фона на размера на руската Дунавска армия това наистина е една сериозна част, която е между една трета и една четвърта, съпоставена с руската армия. Разбира се, тази съпоставка не бива да бъде приемане съвсем директно, защото руската армия е обучена, въоръжена и прочее. Колкото и да има разлики в това при сравнение с османската армия, тя все пак е една редовна армия, която има своите качества, своите обучения и други черти. Но заслугите на българското опълчение и на всички участващи във войните, е, че всички останали живи до времето на Руско-турската война воеводи от националосвободителните борби участват в нея. Те участват дори в Сръбско-българската война. Тези, които са живи все още, независимо от преклонната си възраст. Именно показът на това знаме за нас е още един повик да си спомним, че за собствената си свобода ние наистина сме дали немалко и в някаква степен това би следвало да ни прави още по-горди, защото ни показва, че ние можем, стига да искаме.
Водещ: Точно в дни като днешния дано съумяваме да преосмислим историческите събития и в контекста на тези пропуски, за които говорихме до момента.
Росица АНГЕЛОВА
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Доц. Соня Пенкова, НВИМ: Знаме номер 9 от Априлското въстание, заедно с още 11 знамена, е трябвало да бъдат сътворени в рамките на неповече от месец
Доц. Соня Пенкова, директор на Националния военноисторически музей, в интервю за Агенция „Фокус” във връзка със знаме номер 9 от Априлското въстание.
Доц. д-р Соня Пенкова, НВИМ: Онова, което крепи Българската армия е нейният силе...
Доц. д-р Соня Пенкова, НВИМ: Трябва да помним идеалите на хората, създали българ...
Доц. Соня Пенкова, НВИМ: Днес в Музея на авиацията посетителите могат да видят два нови експоната - самолетът Як-40 и възстановка на самолета на Асен Йорданов
Директорът на Националния военноисторически музей доц. Соня Пенкова в интервю за Агенция „Фокус”, във връзка с отбелязването на Международният ден на авиацията и космонавтиката в Музея на авиацията в Крумово. Фокус: Г-жо Пенкова, по какъв начин ще бъде отбелязан Международният ден на авиацията и космонавтиката в Музея на авиацията в Крумово, който е филиал на Националния военноисторически музей? Доц. Соня Пенкова: Отбелязването започна от сутринта. Музеят работи с отворени врати и онова, което показва в празничния ден не са само познатите на хората експозиции, външни и вътрешни, а и два съвсем нови експоната, които отскоро са част от нашата външна експозиция. Това е дарение от края на миналата година- самолетът Як-40 от „България Ер”, който беше пребазиран преди няколко дни и вече е сглобен във външната експозиция на Музея на авиацията. Нашата идея е с общи усилия с „България Ер” да превърнем този самолет в една възможност за българските деца в съвсем адекватна обстановка да учат за българската авиация, да се срещат с примерите, от които се гради тяхната ценностна система. С примерите за героизъм и адекватни действия, както във военната, така и в гражданската авиация. Вече имаме такива, които са превърнати в такъв тип образователни експонати. Това ще направим и с този експонат. Другото, което днес може да бъде видяно в експозицията, което също е ново и е от няколко дни, е една реплика, по-скоро възстановка на самолета на Асен Йорданов, която все още продължава да се работи. Това е другото, което прави впечатление на нашите посетители в днешния ден. Фокус: На 12 март в Музея на авиацията избухна пожар, който засегна някои от експонатите. В какво състояние са те в момента? Работи ли се по тяхното възстановяване? Доц. Соня Пенкова: Не се работи по възстановяването им, текат процесуално-следствени действия. Това, което мога да кажа е, че щетите са възстановими, по мнение на специалисти. Изгорели са части от самолетите, които са от плат и дърво и са лесно горими, но и лесно възстановими. В момента, в който приключат действията на прокуратурата, ние вече имаме направени огледи на място, изграден план за последващи действия, с които да възстановим експонатите, които са понесли поражения при пожара. Имаме много съмишленици, както юридически, така и физически лица, които са изразили своето желание за помощ, както чрез средства, така и чрез професионална помощ. Това са самолети, при които изработването на тези дървени части и ушиването на платнените части, изискват особен тип професионализъм. Фокус: За набавяне на средства за възстановяването на експонатите е разкрита банкова сметка. Каква сума е необходима на музея и събраните до момента средства могат ли да покрият разходите? Доц. Соня Пенкова: Нека прокуратурата да свърши своите действия, тогава ще можем да направим много по-детайлни количествени сметки и ще можем да кажем точните стойности на това, което ще трябва за възстановяването. Имаме вече желания на конкретни лица, физически и юридически, към определени експонати, дори имаме и материали, които са вече обещани и намерени. В момента, в който имаме санкцията на прокуратурата и можем да изнасяме конкретна информация, ще го направим, за да може всички онези, които искат да ни подкрепят във възстановяването на пострадалите летателни апарати, да го направят. Фокус: Кои постижения на българската авиация според Вас биха могли да намерят място сред най-големите постижения на международната авиация? Доц. Соня Пенкова: Много са постиженията, не бих могла да изредя всички. Като се започне от героичните прояви на българската авиация в зората на нейното развитие, всички, които са безкрайно познати и много непознати, мине се през различните технически успехи, които има българската авиация в нейното собствено самолетостроене в годините далеч от нас, макар това вече да не е факт, и се стигне до това, че България е сред малкото космически държави. Смятам, че ние имаме безкрайно много, с което да се гордеем. Биляна ИВАНОВА